0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #60 -: Август 21, 2006, 15:24:55 pm »
Наде, не МД - Варна, а АГБ - Варна - има разлика. В МД си ходила на преглед, а ин витрото го правят в АГ болницата, там на същия етаж е и ВИП сектора.
*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #61 -: Август 21, 2006, 15:45:56 pm »
Няма нищо страшно по време на секциото. Болките идват след упойката, както при болезнен цикъл. За мен бяха познати защото от както имам цикъл все е болезнен.Вечерта ти слагат обезболяващи, правят ти тоалет на всеки 2 часа, наблюдават за лохиите,които изхвърляш и на др. ден те превеждат в обикновенна стая.В МД в София бебетата не бяха при нас , и за мен даже беше по добре.Бебетата бяха при майките само на нормално родилите.Наще ги даваха на всеки 3 часа за хранене.Оставяха ги за половин час при нас и после ги връщахме.На 5-6 ден се чувстваш по добре, но в началото лягане и ставане е наистина кошмар.За реанимация си бях взела мокри кърпи и вода - нищо друго.То друго и не е необходимо.Първия ден не можех да си правя тоалет и добре че се бях запасила с мокри кърпи, които вършеха чудесна работа.
Успех и безпроблемно раждане на всички бъдещи майки
17.01.2005                                                                              21.11.2013
*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #62 -: Август 22, 2006, 12:37:55 pm »
Моето секцио не беше планирано, но лекарката ми се погрижи всичко да мине по най-спокойния начин за мен и бебето. И тук е момента да благодаря на Вени, че ме изпрати при такъв прекрасен доктор като д-р Богословова. От самата операция не усетих нищо-нито опъване, нито дърпане. Най-трудно за мен беше поставянето на спиналната упойка. Явно имам труден гръбнак, защото анестезиолога се справи чак от 4-5 опит и тъй като тръгна да си търси подходящо място нагоре по гръбнака над участъка, който беше обезболен с местна упойка, на моменти беше доста болезнено. Но този път, за разлика от предишния, когато ми поставяха спинална упойка, ми беше спестена главобола, който ме тръшна на легло за седмица.
След това в реанимацията ни обезболяваха и болката беше търпима. Имаше само един момент в който спиналаната упойка започна да ме отпуска, а сестрата се забави малко с инжекцията, тъй като беше сама, а пък за кратко време изкараха от операционните 8 оперирани. Но след това до края на престоя ми в реанимацията нямаше никакъв проблем. На следващата сутрин дойде физиотерапевт да ни раздвижи и ни преведоха в отделението. Много приятно бях изненадана от отношението на персонала в родилно отделение и реанимация. Бях се наслушала на какви ли не приказки, а всъщност всички се държаха изключително човешки.
В следващите няколко дни вземах по 1 Аулин през деня и Профенид за през нощта и макар, че болка имаше, тя беше абсолютно търпима. На 3ия ден ни смениха превръзките и ни предложиха на който си купи да поставят силиконова, така че да няма проблем с къпането. Ако си в частна клиника верояно ще ти поставят още от самото начало такава.  На 4ия ден след операцията ме изписаха, а след 2 дни ми свалиха и конците. Днес, 12 дни след операцията, още я усещам от време на време ама кой ли има време да й обръща внимание.


*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #63 -: Август 22, 2006, 14:16:45 pm »
Момичета много съм ви благодарна, за подробните разкази и описания на вашите раждания   :thankyousign:
Радвам се че ви има и мога :biglove: да споделям опит с вас
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14911
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #64 -: Август 22, 2006, 16:35:48 pm »
за болката след секцио - на мен ми сложиха морфин веднага след операцията и болки изобщо не съм имала. само дето от морфина ме сърбя кожата цяла нощ след операцията. и на другите дни нямах болка, а само трудност при ставане, лягане и сядане, а също така при кашляне - това продължи 3-4 дни. истината е, че движението му е майката. аз се движех като мравка насам-натам и понеже, унесена в грижи и тревоги за Марти, изобщо не се поглеждах себе си, съответно не изпитвах никакви проблеми с операцията. мина ми като на куче. на 4-тия ден едни мацки в отделението ме питаха дали съм изобщо оперирана, защото съм вървяла много спортно.
единственият кич, който се получи при мен - на 40-тия ден след операцията започнаха да излизат парченца конци от шева. те уж трябва да се резорбират, но моят организъм не ги е смлял. това е съпроводено с леко зацапване в мястото, от където излизат. иначе не боли.
два месеца след операцията вдигам количка и бебе с тегло 15 кила без засилка.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #65 -: Август 22, 2006, 17:55:16 pm »
Наде,

вярвам, че всичко ще е нормално при теб.
 Радвам се, че си избрала да родиш бебо в Пловдив при д-р Даскалов.  :balk_47:

Ти при него ли си на женска консултация?

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #66 -: Август 22, 2006, 23:16:32 pm »
Верно ли в България се лежи 5-6 дни след секцио? Тук е:2 нощи след вагинално раждане и 3 след цезарово сечение.За конци не помня,но ме затвориха с едни телчици като телбод,не знам как се наричат.На 3-тия ден ,преди да ни изпишат,ми ги махнаха и ми сложиха едни лепенки като леийкопласт.След още 3 дни,ходих да ми го махнат и ....о...чудо , всичко бе зарастнало!Нашите бебета си имаха бебешка стая,но можехме да си ги вземаме и връщаме,когато си поискаме.Учиха ни да кърмим,да ги къпем и т.н.т.
Вечерта ,след секциото верно не можех почти да се мърдам в леглото,а на другия ден ми трябваха и на мен около 10 мин.за да се изправя,но успях даже да взема душ,при това сама!
Ще запомня и отношението на част от ....цветнокожия персонал-поисках си вода в нощта след операцията...донесоха ми след час и оставиха каната на масата ,която е на 2 метра от леглото!!!При условие,че само преди няколко часа съм била под ножа и логично е ,че няма как да стана да си налея!!! Възглавницата ми се бе свлякла,викнах на една санитарка да дойде,а тя само ми възрази,че ако съм имала нужда от нещо трябвало да натисна бутона,който за доуточнение бе доста над главата ми,аз ако можех да го стигна щях и възглавницата си да наместя! Освен това тъмнокожата женица ми каза,че сега била заета.......да иде да си лафи с 2 колежки и родилката от тяхната боя в съседната стая!!!Така стоят понякога нещата тук при нас!!!
На сутринта,когато застъпиха на смяна белите,нещата се обърнаха на 180 градуса и наистина се почувствах като ВИП!!!
Да не излезе,че само мрънкам ,да кажа,че яденето беше супер,с меню,сервитёри,бели покривки,вазичка с цветя!!!Даже вечерята на свещи,защото мажа ми можеше да идва когато си поиска и да стои колкото си поиска!
Като сме БЕЗДЕЛНИЦИ,да не сме БЕЗ ПРАЗНИЦИ !!!
*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #67 -: Август 23, 2006, 09:34:40 am »

Ти при него ли си на женска консултация?


Да мила ми Лита, д-р Даскалов ме следи, живот и здраве в Пловдив ще родя при него и съм сигурна, че всико ще бъде наред щом съм в неговите ръце. Иначе уж и в Бургас ходя на ЖК, но аз нея не я смятам тя е за болничните по нататък.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #68 -: Август 23, 2006, 23:20:13 pm »
И при нас беше доста приятно. Единствено аз преди да вляза за секциото и ме удари един здрав тремор, та докторката не можеше да ми бие упойката и се наложи да ме топлят. След като ми сложиха упойката нищо не усещах в краката, освен едно дърпане и опъване докато са ме рязали. Желателно е да си поискате тестове за упойка, защото аз се оказах алергична към нея и направих шок. След това щях да си изповърна червата. В Германия режат по някакъв еврейски метод, дето е по-щадящ и определено по-бързо зараства. На мен на 8ия ден ми махнаха конците и даже излизахме на разходка с малкия, нищо че имаше снежна буря  :lol: Иначе на следващия ден сутринта след операцията ми махнаха катетъра и ме накараха да стана да ходя. Общо взето на 4 ден след операцията исках да си ходя вече и се справях доста добре с движението из болницата. Много ми беше трудно в началото ставането от леглото и обръщането нощем. Но по принцип много бързо се справих. Само дето поне още 3 месеца си чувствах корема изтръпнал и ме наболяваше. А сега си имам проблеми с кръста и коленете. Бебо ми го бяха взели само първата нощ, за да мога да се наспя. Иначе беше непрекъснато с мен. Само ако исках да си почина или да не се занимавам с него, го оставях на сестрите. Всички ни помагаха много и показваха как да се учим да сучем. Оказа се, че това май е най-сложното нещо от гледането на дете. :?
По въпроса за кърменето - всяка майка иска бебето и да е добре и да е здраво, ама като не става... Аз имах достатъчно кърма в началото, но тръгна на 3ия ден и той вече не искаше да се мори. Учихме се доста дълго - до 4 месец изцеждах, защото той не искаше сам да суче. Верно сега се научи, ама кърмата не стига и има само за едно дохранване сутрин. Иначе дори и с АМ - ядем толкова, колкото ни се яде и не прекаляваме. Малкия сам си определя какво да изяде. До сега не съм успяла да го накарам да изяде повече от дозата, нормална за възрастта му. А според лекарите сме с перфектни мерки. Така че, това, което му давам, явно е достатъчно. Тъй като аз съм алергична към доста неща - захранен е със специално мляко - противоалергенно, като сега вече ползваме с желязо. До сега единственото проявление на алергията беше като го заведохме на брега на морето. Изрина се зверски. Надвам се да нямаме проблеми за по-нататък. Скоро ще станем на 7 месеца, но не е боледувал нито ден и расте здрав.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Седмица 14 - 20.08.2006 г.
« Отговор #69 -: Август 24, 2006, 10:46:52 am »
Пу пу пу на всички мамчета от форума, да им растат здарви бебчетата, без заболявания без алергии и без каквито и да е здравословни проблеми. :lol:
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!