Здравейте и от нас. Добре сме, баткото ходи на училище и направо ги побъркват от тестове  . То помагала, допълнителни уроци, не му оставя време за нищо, а и не обича да чете книги, не му се учи и направо ... гледам да не му се карам,  но не издържам.
Ема расте , но е такава лудетина, нямам думи. Брат й беше толкова спокоен на нейната възраст, а тя само греда да се катери, да влачи камъни и пръчки, да се въргаля в пясъка, а сега само иска да се качва на масата за хранен и да скача от там. Кандидатствахме за ясла по район, но има 3, да 3, свободни места за нейния набор в едната и около 170 чакащи за нея, в другата има 20 свободни места, но 280 чакащи  За 9 години абсолютно нищо не се е променило, откъм липсващите места в София. По-скоро още по-зле е станало.
И така, ядове, веселба и постоянни задачки 

Здравейте, мина цяла вечност от последния път, в който писах.
Децата са на почти 6г и на 4г и малко. Вече са нормални хора
Ваканцията пътувах сама с тях с влакове, самолети, таксита...12-13ч общо и не усетих, че имам деца, освен 1-2 бързи сдърпвания. Симеон вече съвсем спокойно говори и на двата езика и превежда, Борис се запъва на български, но и това ще дойде.
След операциите им не са ми боледували. Май само 1 път за 1 година. Борис вече и кризи не прави.
Иначе е една и съща- бягам сутрин да ги оставя на училище, после на работа, после да ги взема, да ги заведа на извънкласните им занимания и логопедите, после вкъщи и така...
Искам 24ч само за мен, без никого наоколо.

Грейси, на колко стана малката?

Маги, така ми се искаше да мога да дойда....