Не знам как ще изкарам следващото инвитро, честно,. На работа ми късат нервите младежите, за които отговарям. Излязох 3 дена в отпуск и откакто съм се върнала ми скъсаха нервичките, все едно не съм била в почивка изобщо. А ми бяха първите 3 дена отпуск за годината.
По настояване на моя мъж и по предложение на докторката, в четвъртък съм на репродуктивен психолог. Много леко приех загубите, но според мъжа ми защото не си позволих да страдам и ме избива на други места. Започна се с плъховете, след това със змиите (не излизах от вкъщи без той да огледа преди това) и последно е карането. Не искам да се кача в колата, страх ме е, че ще блъсна някого, ще го убия, абе панически страх. Постепенно все повече намалявах периметъра си на каране и сега изобщо не искам да се кача. И понеже мога да преценя опасни ситуации след като имам книжка, сега ми е неприятно и да се возя. Много ме изби, напрежението на работа определено не помага. Усещам се, че когато съм спокойна се замислям да карам поне из село, но напрегната ли съм и там ме избива.
Та така ще посетя жената няколо пъти, не съм фен на психолози, защото като ученичка ме натъпкаха с хапчета (директно ме пратиха на психиатър заради кошмари и инсомния), а аз просто съм била с висок Пролактин. Но ще дам шанс.