Здравейте, момичета,
минавам да се отчета, че съм жива. Третия неуспех е много опустошаващ, не знаехме накъде. Ни напред, ни назад, защото просто не вярваме вече в успеха. В някаква фаза на ярост съм, бясна съм на съдбата.
Но си проветрихме главите и взехме решение: последен трансфер, ако оцелеят до бластоцист и приключваме засега с България. Следваща стимулация в Турция, когато и да отворят границите. Предпочитам да остарея още една година в чакане да отворят границите, отколкото да направя още една стимуация в България, пък при когото и ще да е. Зарових се в едни теми "със статистики" в бг-мама и осъзнах, че не вярвам на успеха си тук вече. Това си е лично мое убеждение.
Писах на др Мели и днес ще отида през техния кабинет да си пуснем кариотип и някои имунологични. Кариотип за Турция, а имунологичните, за следващия трансфер. Все още съм на кортикостероиди, но поне ще видя какво е положението, докато съм на лечение.
Едно момиче беше писало днес: "И дано излезем като по-добри хора от това изпитание" и аз се чувствах, че от стерилитета ставам по-добър човек. Е след трети неуспех, съм толкова ядосана на света, че не вярвам. Но поне яростта е движеща сила и ми дава засилка за следващата крачка, за разлика от депресиите, които преди преживявах.
