Здравейте, ето ме и мен с един съвсем пресен разказ, който ще помогне и на мен да събера малко мислите си! За съжаление, първи неуспешен опит.
Към Kinderwunsch клиниката ме насочи гинеколожката ми, тъй като миналото лято забременях, след половин година опити, за съжаление извънматочно. От нашия лекар в клиниката имаме много добри впечатления, човечен, изслушва те и като цяло оставаш с впечатлението, че вниква в проблемите ти и иска да ти помогне (личното отношение като цяло, по мое мнение, трудно им се получава на лекарите тук, специално с гинеколожката не мога да почувствам такова отношение).
Решихме да направим диагностична лапароскопия, в препоръчан от Kinderwunsch клиниката медицински център. Тук всеки си е тясно профилиран, за добро или зло (за разлика от България, където гинекологът е и репродуктивен специалист, хирург, изражда те, всичко в едно). Оказа се, че тръбата, в която е била извънматочната бременност, се е запушила. Другата тръба се установи проходима, но със сраствания. Хирургът, който извърши диагностичната лапароскопия, беше много мил и внимателен, разясни всичко подробно. Предаде ни отчет от операцията, заедно със снимки. Запушената тръба не беше отстранена, така са решили.
В Kinderwunsch клиниката обсъдихме с лекаря възможностите и решихме да поизчакаме, като опитаме отново по естествен път. Предупреди ме, че има голяма вероятност отново да се получи извънматочна, но решихме да рискуваме. След два месеца бях отново бременна, но отново със съмнения за извънматочна бременност. Реакцията на лекаря беше напълно адекватна , незабавно ме насочи към гинекологична клиника за проследяване, вместо да изчаква и да протака (което се опита да направи гинеколожката ми, въпреки че много добре знаеше за риска). За мое огромно съжаление съмненията се потвърдиха, оказа се отново извънматочна, този път в другата тръба. Оперираха ме отново в началото на това лято. Състоянието на оперираната тръба не ми е известно.
Пак след консулт с лекаря решихме да не рискуваме повече и да пристъпим към инвитро. Преди процедурата попитах за хормонални изследвания, но ми отговориха, че са ми направили при постъпване в клиниката и нямало нужда. Конкретно TSH ме притесняваше, понеже съм с лек проблем на щитовидната жлеза. Както и да е, отидох при личния лекар и я проконтролирах преди да започна (TSH =2,13, което според мен не е съвсем ОК, но личният ми каза, че ако забременея, ще я следи, според репродуктивния специалист нямало проблем). Дадоха ми папка с докумети и рецептите, да купим лекарствата (ние плащаме всичко, понеже съм над 40, малко, но касите не плащат). На втория ден от цикъла (миналия месец) отидох в клиниката да се обадя, показаха ми и как да си поставям инжекциите. Преглед нямаше, предполагам в България по това време правят броене на т.нар.антрални фоликули. Е, тук не се прави явно. На 8-мия ден по график трябваше да съм на преглед, но го преместиха за 9-тия, защото прегледите били само в понеделник, сряда и петък. Тук малко се шокирах, признавам, защото мога да предположа колко е важно прецизното таймиране в една толкова сложна процедура. Както и да е, прегледаха ме на 9-тия ден, лекарят беше приятно изненадан от броя на фоликулите, които съм образувала, изброи 8 или 9. Повика ме отново на преглед в петък, на 11-тия ден, за да види как вървят нещата и да реши кога ще е пункцията. Видя 12 фоликула, най-големите от които около 2 см., ако съм запомнила добре. Тук отново ме втрещи фактът, че пункции се правят само в работен ден, тоест най-рано в понеделник, понеже трябваше да си сложа Бревактид 36 часа по-рано. Планира ме за понеделник, 14-ти ден. По принцип бях чела в интернет, че пункция се прави межди 11-тия и 14-тия ден.
В деня на пункцията бяхме 5-6 двойки, организацията беше безупречна, лекарят внимателен както винаги, извади 8 яйцеклетки. Не зная разликата откъде се е получила, надявам се само да не съм загубила няколко заради уикенда, всъщност не знам дали е възможно, нали всичко е стимулирано, но вероятността да са остарели също не е за подценяване. Извадил е 8, от които годните са били 7. Полежах след процедурата около 15-тина минути, основно заради упойката, изпих един чай с бисквитки и си тръгнахме. На другия ден ми се обадих ембриологът да ми каже, че са се оплодили и развиват 4 ембриона. Разбрахме се да се чуем в четвъртък, за да получа информация за моите ембриончета. Обясниха ми, че ако не се развиват добре, ще ме извикат по-рано за ембриотрансфера, ако не, ще ги трансферират по план в събота, на 5-тия ден. Тук отново разочарование, лекарят ми заминаваше на конгрес, в петък и събота щеше да отсъства. Трансферът в събота щяла да го направи колежката, също репродуктивен специалист. По принцип имам хубави впечатления от нея, беше ме гледала веднъж, когато моят лекар отсъстваше, но все пак за нея аз съм чужд пациент, не е толкова запозната, въпреки че ми демонстрира, че познава моя случай.
В четвъртък ми се обади ембриологът да ми каже, че имаме 3 ембриончета, едно 8-клетъчно и две 6-клетъчни. Попитах го значи ли това, че имаме един качествен и два не толкова качествени ембриона. Отговори ми, че и трите изглеждат добре и се развиват напълно нормално за възрастта си. Тук е моментът да вмъкна и че по принцип стимулацията с цел замразяване на ембриони е забранена по закон в Германия. Могат да се замразяват само и единствено ембриони, останали неизползвани от текущата процедура. Ние първоначално се надявахме чрез стимулацията да получим ембриони за два опита, за да избегнем едно стимулиране в случай на неуспех, но лекарят, въпреки че в началото подхвърли тази възможност, сякаш всячески се опитваше да ни откаже от тази възможност, с аргумента, че хвърляме пари на вятъра, тъй като успеваемостта с размразени била много ниска. В събота се оказахме с два останали ембриона, едни отличен и един не толкова. Поискахме да трансферират един, по настояване на мъжа ми, тъй като се страхувахме от многоплодна бременност. Втория го оставиха да видят как се развива и евентуално да го замразят в понеделник, което на мен ми се видя много странно, защото не съм чувала да се замразяват 7-дневни ембриони, та той тогава вече трябваше да се е излюпил! Както и да е, в понеделник ми се обадиха да ми кажат, че вторият ембрион е спрял да се развива, каквото и да означава това.
Другият особен момент по отношение на ембрионите в Германия, е че на ембрионолозите им е забранено да ги селектират, по някакъв закон за защита на ембриона. Това го обсъждах с гинеколожката ми в България и тя ми каза, че не вярва, че не правят поне някаква селекция да отделят по-качествените, защото, според нея, така процентите на успеваемост на клиниките ще спаднат, а няма клиника, която да не гони успеваемост. Мисля, че бях видяла някъде в интернет процентите на успеваемост в Германия, но сега не мога да ги открия, дали не беше и в този форум даже?! Според мен това, което не правят, е предимплантационна диагностика, което и в България не се прави често , а и се заплаща допълнително. Но не съм сигурна!
В деня на трансфера, събота (слава Богу, че правят поне трансфери в събота), процедурата беше отново много добре организирана. Frau Dr. започна с пациентите на Herr Dr., тоест с мен, което ме очарова. Нямаше система или инжекция за отпускане на матката, както в България. Показаха ми на дисплея съда с името ми и ембриончето, аз бях толкова развълнувана, че не успях да го разгледам добре. Направи ми впечатление, че ембриолога го нямаше, имаше една девойка, която оперираше с ембрионите, надявам се, че не беше просто медицинска сестра. Извади ембриона в катетъра, лекарката го постави, по нейни думи, в средата на матката, заради предходните ми извънматочни, провериха катетъра след това да не би да го е задържал и ме изпратиха да си ходя. Лежане нямаше, аз поседнах за 5 минути и това беше. От гравитацията нямало как да изпадне, ми каза лекарката. Теста ми го насрочиха за 11-тия ден. Прибрахме се и полежах малко вкъщи. В неделя излязохме и имахме един напълно нормален ден, както и през следващата седмица.
Точно седмица след трансфера, отново събота, бяхме доста навън, повървяхме, седнахме да хапнем. Когато се прибрах, видях че превръзката ми е леко оцветена. Общо взето, с този Утрогестан имах два дни, в които го слагах малко на по-големи интервали, но не съм пропускала прием, като в деня на пункцията даже сложих и на обяд по грешка, въпреки че на упътването ми пишеше да започна от вечерта. Утрогестана ми го изписаха вагинално, защото така се отразявал по-добре. Вечерта видях, че започвам по малко да кървя. Не се шашках в началото (аз през цялото време се опитвах да не се навивам излишно, а да изчакам да видя как ще се развият нещата, преди да се радвам или тъжа). В неделя течението се засили, беше ми 8-ми ден от трансфера, като не броим деня на самия трансфер. Изчетох всичко, което намерих по форумите, явно се дължеше на срив в нивото на прогестерона, но аз нали бях на прогестерон?? Останах с впечатление, че се случва рядко, повечето момичета устискваха поне до тест, а аз вече имах менструация!! Беше ми ясно, че нищо не се е получило. В понеделник, тоест вчера, отидох в клиниката и пуснах тест. Резултатът беше отрицателен. Асистентката ми каза, че лекарят е казал да спра утрогестана. Уговорихме се да се чуем с лекаря другата седмица по телефона, за да анализираме опита и да решим какво ще правим по-нататък. Ще се опитам да превърна телефонната среща в реална, защото имаме толкова много въпроси,а тези телефонни термини са ми адски неудобни, предпочитам реалния контакт. Решихме да опитаме тук, защото няма да ни се налага да пътуваме, имаме доверие на лекаря, цената ни излиза горе-долу същата, понеже лекарствата ги купихме от Австрия на цени доста по-ниски от немските.
Знам, че един опит е крайно недостатъчен, но има доста неща, които създават въпросителни у мен, а не би трябвало да е така. Не знам и какво да правя отсега нататък. Голямо писание ми се получи, съжалявам!
