Kikcheto, дано да е така наистина за секциото и тръбите, и дано изследванията ви са в ред. Първия път бързо ли забременя?

Аз толкова се изнервих, като знам, че и този месец ще ми дойде, че просто зарязах меренето на БТ за сега, ще чакам направо да ми дойде в неделя и после пак ще меря, няма смисъл да се занимавам като е ясно, че ще цъфна до 3 дни така или иначе. Яйчниците ми ги усещам като струна опъната докрай, понякога като кихна направо ме прерязва от единия до другия по права линия или като съм стискала да се изпишкам повечко време ме приболяват след това като се изпишквам...

Момичета напоследък ме е обзела една вълна на депресия. Преди точно година започнахме опитите с мъжа ми с цялата надежда на света , че след 9 месеца ще  бебе. Е, да, ама не, както се казва. Оказа се , че за тази година изживяхме толкова много неща, че сега надеждата за бебе е само едно бегло чувство. През целия ми живот слушах как майка ми е забременяла буквално от първия път с баща ми и си мислех, че и аз ще съм така. Обаче не било толкова лесно... Преди сватбата си мислех , че е от стреса от подготовката, а и бяхме в ремонт, ужас пълен беше. Мина цялата дандания със сватбата, и аз след два месеца забременях. Е няма такава радост и такъв кеф. Само , че както се казва, не питай старило, а патило. По лошия начин разбрахме , че на тоя свят има едно нещо наречено мисед аборт. Запознахме се с него и някакси преглътнахме горчивия и тежък залък , че бебето го няма. Чакахме три месеца , после пак се завърнахме към спиралата - тест за овулация, опити, ранен тест за бременност / разбира се отрицателен/, менструация и много сълзи... Омръзна ми тази спирала, омръзна ми чувството , че надеждата леко се изпарява. Уж всичко наред, здрави сме били, можело да имаме много деца, ама нещо явно ние сме извънземни и не можем да ги направим тези деца. За 4 опита до тук сме правили какво ли не - то не беше да не мърдам цяла нощ, та на свещ ли не стоях, та сироп за кашлица ли не пих / подпомагал слузта да вървели сперматозоидите по - лесно - глупости/, какви ли не витамини пихме... Нищо, едно пълно нищо става...
Скоро си говорехме с едни приятелки и едно от момичетата щели да почват опити за бебе. Тя каза нещо от рода на "Аз сега като забременея". Аз се изсмях... тя си няма и никаква идея , че това "сега" отнема години...
Знам, че всяка от вас има такава история, като моята, и много ми харесва, че има такъв форум, та човек да може да си излее мъката и някой да го подкрепи в надеждата за дете....

Аз цялата тая работа я възприемам като гавра честно казано... В моя случай две износени бремености заченати от първия път и втория път като умря бебето, при все, че нямаме никакво време и положението е или до септември или никога вече, аз 8 месеца да не мога да зачена поради всякакви тъпотии, просто си е чиста гавра.
Тук сме толкова жени с мечатата за бебе, не искаме нещо лошо, тъкмо обратното и само малка част от нас успяват да осъществят тази мечта... Не разбирам логиката на Господ!

Vistal за всеки си има време.Не забравяй и че имаш вече едно съкровище ,ще дойде и другото сигурна съм.Аз също след 8 месеца чудене накрая стана ,когато най-малко очаквах и вече като чели се бях предала и изтощила.Но смятам и че ти трябва да промениш малко мисленето си в положителна насока иначе нещата така няма да се получат дори и лекарите го казват,нв може така всеки месец да си мислиш,че няма да стане,напротив аз винаги си мислех,че ще успеем,но тогава оставах раЗочарована всеки път,но идва ден ,в който положителното мислене ще помогне.Желая успех на всички,определено знам какво е чувството и ви разбирам напълно,за съжаление сега също не ми е лесно и имам проблеми,но се надявам всичко да се оправи както при мен,така и при вас като заченете така жаланите от вас Божи дарове.Аз ви стискам палци всеки ден и ви ръся с пряшец дано един ден всички да кажете ,че сте с положителни тестове и всичко ви е наред и след това.Успех на всички 💋💋💋

Silvia_90,, това все едно аз съм го писала. Понякога се чудя как за 1 година и половина станах такъв психопат.  И ние опитахме всички идиотски неща, ....на маймуни се направихме-  без сиропа де..., но и за него бях чела някъде.
За тоновете  сълзи да не говорим ... особено след  спонтанния ми аборт преди 3 месеца. Толкова безсилна не съм се чувствала, а всички други премесени емоции идват именно от това - че нищо не можеш да направиш... просто чакаш.

Момичета, щом има опити от година, посещавате ли репродуктивен специалист? Има какво друго да се прави освен да се чака.
Късмет на всички

Pav-la , При нас в рамките на 8м. се случи бременност, и след аборта януари месец ни казаха отначало да броим една година. Но ето че то и от нея си мина сума време. ..

Мили момичета, всички имаме някаква история със това пусто забременяване.. та даже и след това.. Vistal ти ме попита за първата ми бременност.. е бях на 21 вече опитвахме 1 година и нищо.. заради поликистозата реших да запиша час в МД София да видим каквп става.. и като казах на доктора че немога да забременея ми изписа този пуст клостилбегит.. е бях млада и зелена не разбирах колко може да е опасно това негово пиене без спермограма и цеетна снимка... ама го пих и забременях още първия месец... Радвахме се много.. ноо в 12 седмица щастието ни бе смачкано.. хванах че прокървих и то много хубаво.. плодния сак почти се беше отлепил.. 2 седмици в болницата и закрепихме положението... ама ето че на, пак в 6 месец проблеми... плода изоставаше с почти 2 месеца.. аг-то при която ходех тогава беше решила да не ми каже тогава( видяла го в (почти 5ти месец) а чак след 2 месеца ме изпрати в София в МД... там полежах 15дни... от 750гр.. плода беше стигнал до 900гр.. после започнах и кръвно да вдигам... откриха ми тромбофилия... и в 31гс и изгубиха тоновете... стоях 1 нощ на какви ли не системи за да се оправят ама не.. иии родих момиченце 950гр... стоя близо 3 месеца в Майчин дом... ама ужаса продължи.. по какви ли не доктори ходихме.. то беше чудо... адски ме беше страх... я да е сляпа я да е с дцп.. да не може да ходи и какво ои още не.. Да ми е здраво детето... не се спирааа.. само пакости са и в главата..както казва дядо и с две пакости е напред.. Само не говори.. кава думички по една по две... ама пък разбира вскичко.. вече сме на 5г.. Оле поста стана дълъг.. Та трудното не е само да забременеем... а и да износим здрави деца. Късмет на всички ви и сега и после. Целувки!!!

Kikcheto абсолютно съм съгласна с теб.Човек си мисли,че само забременяването в трудно,но после идват и нови проблеми и разбираш,че пътят към това да станеш Майка никак не е лесен.

Кикчето, ужас направо, със щастлив край, да ви е жива и здрава! И речта й да почне да се лее като извор, когато най-малко очаквате, тя е малък герой!
Леля ми е в неонатологията на Майчин Дом, със сигурност се е грижила и за твоето момиченце, а представи си ужасът й след толкова години, когато от спонтанно  родени недоносени дечица без много шансове да оцелеят, през годините толкова много такива бебенца, са ги правили здрави и прави хора, а моето доносено, живо и уж здраво родено детенце да си замине едва ли не в ръцете й след 13 часова борба... Цялото неонатологично отделение беше в шок и ужас от случилото се, бориха се до край, без да знаят, че шанс няма... А, аз и днес като спомена, че искам пак бебе я виждам как потреперва от ужас просто, как всичко й минава пред очите отново.

Между другото с първата бременност, в 12та седмица, по чудо не направих аборт, тогава Господ явно реши различно от втория път.

Даная, това което ми пишеш за положителната нагласа, няма човек около мен да не е изрекъл същите думи, едно към едно с твоите за тази една година, но след това, което се случи и всичко, което продължава да се случва и до днес ме срина, уби и малкото положителна нагласа, която имах, много пъти ставах, изправях се и надеждите и вярата ми бяха попарвани, за това съм такава сега. Сигурно има още тъпо-неоправдана вяра в мен щом продължаваме с опитите, въпреки огромната жертва, която правим с тях, но вътрешното ми чувство всеки месец казва друго и за сега не ме е подвело нито веднъж...
А, защо опитвам щом не вярвам, че ще стане, предполагам бихте питали, ами защото искам да знам, че каквото е зависило от мен е сторено.

Моите постове винаги са дълги лирични отклонения, знаете ме   ...
 

Vistal всичко ще се оправи вярвам,че късмета ще те споходи и мечтата ти ще се сбъдне преди да ви изтече срока.Само вярвай,бъди силна колкото и да е трудно.Ти си много силен човек това,което ти се е случило го доказва.Вярвам,че Господ има подготвено нещо прекрасно за теб и повече няма да страдаш,разбира се болката,която си изпитала и изпитваш едва ли някога ще мине,но всичко ще се оправи.

Вистал, малко закъснях с поста, но не съм влизала!
Честит Рожден Ден миличка! Да сте живи и здрави цялото семейство! Също така и много щастливи! И мноооооооооого скоро семейството ви да се увеличи с още един член (а защо не и два, хихи).
Целувки мила!!! Няма да се предаваш!

Pav-la , при репродуктивен започнахме да ходим на 8 месец след като започнаха опитите. И то не при случаен лекар, ами човек наистина с опит и много здрава техника. Направихме изследвания, хормони, спремограма, цветна снимка,  дори минах през лапароскопия, фоликуметрии ... всичко  изглеждаше наред. И няма причина да не става. Има и още неща за изследване, разбира се.
Просто ... каквото трябва правим, дори безумни неща като седенето с вдигнати крака и йога за забременяване  Резултат  обаче няма....засега изчакваме да се случи по есетествен път, но дори и ин витро да се наложи съм готова. Това бебе го искаме толкова много, че ще преминем през всичко, колкото и да ни коства и ще чакаме колкото трябва...


Пожелавам на всички ви това лято да е нашето лято и да ни донесе мноооого бебета под слънцето.

Тединка, Даная, благодаря ви милички 

Успех на всички и скоро някой да се похвали със щастливата новина <3 <3<3!

Ужасно изживяване, мисля си понякога, че ако решим да обираме банка ще имаме по-малко проблеми ...

Момичета за съжаление няма лесно, казвам ви го от опит.На нас ни трябваха 5 години, много опити инсета, ин витро, за да стигнем до Моника.И ние сме с великата диагноза неизяснен стерилитет.Реално няма причина да не става, ама на, не става!

Да ви кажа, че е лесно, не няма смисъл.Просто трябва кураж и да не се отказвате!

Аз предпочитам да направя 5 изследвания, които да са "безсмислени"- тоест да не се намери проблем, отколкото да се притеснявам и да губя време или направо да се мине към лечение. Всеки е различен. Аз, ако има как, ще се изследвам за всичко,  ще изследвам и ММ за всичко. Да знам. Ако на някое изследване ми излезе, че нещо не е както трябва аз се радвам, значи има причина и може да се намери решение.

Иначе момента с успокояването ме изнервя много. Когато споделя на някои близък и като ми каже- спокойно, ще стане, искам да стана и да си тръгна или да затворя телефона. Който ме познава, знае че аз не се фиксирам, трудно ме ловят депресии и тн, но го мисля, няма как да не мисля, нещо, за което се боря 3 години вече. НО търся причината, консултирам се, правя изследвания, правя оптималното, което се изисква от мен. Има моменти на загуби и моменти на малки победи. Всеки един от тези моменти и тези случки ме водят по- близо до детето, което толкова силно искаме с мъжа ми. Ядосвам се когато загубите не могат да се обяснят, когато ми се говори за лош късмет и лошо стечение на обстоятелствата. Ядосвам се когато ми се каже, че природата си знае работата. Ядосвам се когато всичко се преписва на Господ- ако е неуспех е докторът, но успехът принадлежи на Господ.

Стана много дълго лиричното ми отклонение. Мисълта ми, момичета, е да не се оставяте на късмета, природата или Господ, или спокойствието. Направете основните изследвания, но в репродуктивна клиника. После обсъдете тези изследвания с репродуктивен специалист. Има много информация- четете, задавайте си въпросите на лекарите си, не само тук. Намерете си лекар, който ви кара да се чувствате в сигурни ръце и чиито разбирания съвпадат с вашите.
Пожелавам ви чакането да не трае много.
Късмет на всички

Pav-la, по-голямата част от това което си написала са все едно неща, които аз бих казала...

Здравейте и от мен.. аз най-накрая рестартирах месеца.. от 5 месеца насам де радвам да дойде... Сега пак си почваме старата песен и така

Kikcheto и аз бях така като ми дойде април месец чак, след задържания фуликул от януари, посрещнах МЦ с усмивка тогава, за пръв път след толкова месеци...
Ужас, на какво трябва да се радваме докато правим опити за бебе, абсурдно направо...

Мен така яко ме е напънало долу тая вечер, че вече се моля да си изчака датата в неделя, понеже тази и утре вечер трябва да слагам антибиотични глобули (двудневно е лечението), тъй като след еширихията, която се оказа съм излекувала, от контролната микробиология излезе сега пък друга гад дето трябва да моря...