Кафенце, имахме преди време един разговор за ползотворния контрол (мисля в емоционалния беше), ама нямам време сега да го търся. Технически беше по друга тема, но по същество засяга и тази.
Всички искаме най, ама най-най-доброто за децата си във всички аспекти и това е нормално. За мен важната добавка е в частта "най-доброто възможно". Та с наличния "материал" - аз осигурявам на сина си най-доброто възможно, което е по силите ми. Идеално - няма как да му направя, а не е и нужно си мисля. Нито в идеален свят живее, нито ще му е безпроблемен живота, та няма нужда да отглеждам някакво саксийно цвете все пак. Нито има нужда ти да го правиш, нито която и да било от нас. Не е в наша полза, в полза на децата ни пък - съвсем.
Погледни същата ситуация, която те терзае сега за момент от позицията на хората, чиито деца са биологично техни (като мен и доста други от писалите). Имаш дете, разполагаш (или не) с еди колко си и еди какви си роднини и точка. И ти и детето живеете в тази ситуация и тя е безалтернативна по отношение на набавяне/добавяне на роднини. Е, на никой не му е драго повечето, или всичките му близки да са покойници, или да са кофти хора, с които не желае да общува, понеже контактът е неползотворен. Но в общи линии - приемаме тези факти каквито са и мисля, че не ни е централна тема на размисъл това. Т.е. контролираме само онова, което зависи от нашата воля и действия, старание, усилия, а другото "не го мислим".
Детето ти, (както и децата на всички осиновители) си е ТВОЕ. Не е на някой друг (щото го родил/направил просто), роднините му са вашите (колкото и каквито), а не някакви незнайни за вас хора. Като жена, която е износила и родила детето си, ти казвам чистосърдечно, че МАЙКА в пълния смисъл на понятието - му станах доста време, след като го извадиха от корема ми, а не в онзи миг точно. Майка се става с грижата за детето, безсънието и терзанията по него, с радостите, празниците, ударените колене, "Панадол"-а и пр. Не с акта на бременност и раждане. И ти го знаеш идеално! В този смисъл - опитай да приемеш "семейната ситуация" по начина, по който всички ние неосиновилите деца приемаме своите. Твърде често - не са по-розови от вашата да ти кажа. Просто липсата на "алтернативно семейство/рода" на децата ни - ни спестяват твоите сегашни терзания. Спести си ги и ти. Отговори си на въпроса, ако ти лично го беше родила щеше ли да ги мислиш тези неща? Чак толкова пък... Всички дето не сме с пълни/идеални семейства и роднини - понякога си казваме "жалко, че е така, ама...това е положението" и си живеем живота нормално. Затова спрегнах "ползотворния контрол" в разни ситуации. Нямаш хипотетичната "опция" да подменяш/довнасяш роднини - не го мислиш. За да не го мислиш - трябва да я зачеркнеш тази опция, ти лично.
И да си гледаш нормално живота и родителството. Пък, ако детенце някой ден реши/има нужда да се занимава с нея - негова си работа и право, но недей за "нероден Петко" да береш грижи. Я има нужда, я няма, аз залагам на втората версия, особено с майка като теб.
Тотален лаик съм на тема "осиновяване" (като личен опит, знаеш), но преди доста време съм си мислила и за този вариант. И въпреки, че сегашната тенденция е, да не се пази от детето в тайна неговото осиновяване, аз за себе си бях решила, че предприемем ли тази стъпка - предпочитам да запазя това в тайна от детето. Заради ей тия мисли и терзания точно, които имаш ти сега, които може да има той някой ден...излишни ми идват на мен лично, заради прословутата "честност до кръв" между дете и родител. Може да ми е сбъркана ценностната система, но просто не се натискам зорлен да отварям проблем там където го няма, или може да се избегне. Не бих си притраяла от "неудобство", както беше едно време, дебело подчертавам. Просто тази точно истина - бих предпочела да не я споделя в полза на бъдещото спокойствие на семейството и детето ми, поемайки риска някой "доброжелател" да си отвори голямата уста. Огромен риск, хеле в нашето клюкарско общественце, но аз поне - по-лесно бих се справила в такава ситуация, отколкото в избраната от теб. Лични някакви специфики.
Уморена съм и изчанчена от четене на едни страшни тъпотии, извинявай, ако звуча несвързано в писанията си... Просто "отпусни примката около своя врат" ми е мисълта, приеми спокойно, че някакви неща не зависят от теб и колкото и да ги мислиш и да се терзаеш - няма да започнат да зависят повече. Само ще се тровиш за няма нищо. Аз съм приела, че не зависят от мен разни неща и живея нормално и относително спокойно и така, а разликата между нас като майки е нулева все пак. Колкото моето е мое, толкова твоето е твое, рода "на резервната скамейка" - няма и при мен и при теб, справяме се с каквото е налично, колкото можем добре и това е. Драма - няма и няма защо да си я създаваш.
