0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Онова, на което можем да научим децата си обаче и което ще им помогне много в живота занапред е емоционалната интелигентност. Да ги научим да различават емоциите, които изпитват и да знаят какво да правят с тях. Да ги научим, че манипулирането на околните чрез бурно изразяване на емоции не може да ги доведе далеч. Да ги научим да градят значими взаимоотношения в живота си. Да им обясним за разликата между приятелството и любовта. Да ги научим на търпението, което е нужно, за да имат пълноценен живот.

Предполагам, че повечето от вас са виждали клипчето с бонбоните маршмелоу и как всъщност онези деца, които се научат да ценят удовлетворението в дългосрочен план, вместо да получат минимално удовлетворение в момента са доста по-успешни в живота си. Така че дори с цената на някои трудни разговори и моменти, струва си да научим децата си на търпението нужно, за да имат пълноценен живот.

много уместен пример и коментар... още повече, от прочетеното и споделеното през годините си спомням, че дъщерята на Бени май има проблем точно със самоконтрола и обуздаването на емоциите, греша ли, Бени? когато прочетох отначало за настойчивите й желания, си помислих точно за това - "искам всичко, искам го сега!"

Уместен е коментара разбира се, само че на теория само стават така лесно нещата. На практика се опитваме да работим в тази насока, но не винаги е лесно.

Джам, да, дъщеря ми е много емоционална и темперамента /не само в посока искам и то веднага/ а и в много други области от живота /например състрадание към страдащи/.
Всъщност историята съвсем заглъхна, просто аз реагирах не съвсем адекватно, можеше да замажа положението и нямаше да има караници.
Това, за което Миракъл говори е много хубаво, но е много идеално и теоретично.
И иска много здрави нерви. :)
Които, аз в предвид на нещата, които са ми се случвали и случват, нямам.

Макар и след три страници мнения, да се включа и аз със закъснение. С уговорката, че сега ми е лесно да разсъждавам по темата, защото не ми е актуална  :wink:

Ролята на родителя е да поставя граници на детето. Ролята на детето е да се стреми да разтегли, разшири наложените граници. И тук идва майсторлъка на възпитанието - кога, как и доколко да разширим границите, така че от една страна детето да се чувства сигурно в дадените нови права и отговорности и от друга родителя да не загуби своята роля на възрастен в уравнението "Дете-възрастен".  И решението на родителя да е продиктувано от семейните отношения, стилът на възпитание на конкретното семейство, светогледа на родителите, ценностите и още и още... Родителя на първо място е длъжен да поддържа доверието със собственото дете. За да има здраво доверие обаче, детето трябва да е сигурно в посланията на двамата родители /Да не повтарям основни постулати, но двамата родители да отстояват наложените правила и граници, а също и двамата да са сигурни в поставеното правило/ Албена не разбрах какво мисли съпруга ти по вашият проблем? А какво мислят родителите на младежа? И само ти ли го играеш "лошото ченге"? Доверието е градимо и при принципа "Аз съм винаги зад гърба ти, аз съм сигурния  ти стълб, тези правила са такива защото..."

Специално за секса и половото възпитание може да се изчетат тонове мнения из пространството и литературата, но пак решението на конкретния въпрос трябва да се вземе освен възрастта и зрелостта на конкретното дете, неговата емоционалност, развитието му. И това, че има на 8 развити гърди и цикъл дори, съвсем не е достатъчно за да се твърди, че детето е зряло емоционално за "обвързващи сексуални игри" та дори и да става дума за игри.

Съвсем скоро водих подобен разговор с майка на дете от моята група. 10 годишна, майката я заварила за маструбира с маркер. Говорим обаче за дете с умствена изостаналост, с изявен превес на първа сигнална система - т.е. намира удоволствия в задоволяването на първичните потребности-храна, вода, секс. Майката също с интелектуална недостатъчност, но и свръхпротективна. Живеят в крайна бедност - разбирайте момичето няма достъп до кабелна телевизия, интернет, еротични списания; в къщи са само жени и няма контакт с мъже извън връстниците си от класа. Майката се питаше от къде е хрумнало да се задоволява? Прост отговор ще кажете съучениците й са със смартфони и неограничен достъп до интернет. Да. Та съотнесено към нашият казус 8 годишното момиче и момче с интелект в норма и достъп до много по-широк кръг от всякаква информация дали ще се гушкат невинно? Не мисля...

Съгласна съм обаче с Мишанта, Джам и другите консервативни мнения. На 8-9-10 години е редно детето да има невинна любов основана на трепети, кавалерство, кокетничене, флирт дори, но за гушкане и преспиване вкъщи е прекалено рано. Наистита е добре да се помисли за някаква друга дейност заедно - спорт, култура, пикник, игри съвместо със семейството на момчето.
Мисля си и друго, ако се разрешат подобни отношения, които със сигурност говорят за "обвързване" /не намирам по-близка като термин/, как биха реагирали двете деца при евентуалната раздяла? Доколко зрели емоционално са за да преживеят "отхвърлянето" от другия? И не е ли пак роля на родителя да защити детето си от тази потенциална развръзка на връзката? И не е ли точно тази възрастта, в която да говорич за чувства, емоции, чувствата на другия, отговорността ни към другия, приятелство...


И въпреки всичко, женският пубертет ще е нов и за него. Да видим какви ще ги сътвори нежното цвете с големия инат!
Факт е, че понякога се чувства уморен физически. Разбираемо е.

Блу май е време тате да си купи пушка или ако си има да си я почисти и приготви за употреба  :wink:
Един мой преподавател каза виц котаго говорихме за родителите и секса на децата. Беше нещо в стил Бащата на момчето е горд когато момчето води полов живот защото тогава "НИЕ ч...ме", а бащата на момичето е бесен защото "НАС ни ч...т"

Албена, писали сме едновременно. Чудесно е че нещата вече са се "размили". Събирай здрави нерви за следващата изненада!
« Последна редакция: Май 03, 2016, 23:35:37 pm от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
"Живеят в крайна бедност - разбирайте момичето няма достъп до кабелна телевизия, интернет, еротични списания; в къщи са само жени и няма контакт с мъже извън връстниците си от класа. Майката се питаше от къде е хрумнало да се задоволява?"

Кафенце, извинявай че те цитирам така (технически), ама знаеш колко триене ще трябва за нормалния вариант. :) Коментарът ми е за подчертаното в казаното от теб... Преди смартовете, интернет, твърде отворените съученици, твърде либералните родители, липсващият морал и ценности и пр....та как на хомо сапиенс му е хрумвало да се задоволява и размножава (ама това е ефект на първото, а не негова цел). Та как сме просъществували като вид изобщо? Защо сме се размножавали изобщо? Ми щото сме си гонили кефа в общи линии. То затова природата е създала тези неща така приятни, не по друга причина ;) И после дошъл моралът, нормите, днешните модерни общества и закони с кое бива и не бива... ОК. Ама еволюцията движи мноУ назад от бързо менящите се все пак обществени порядки. Моята прабаба е омъжена на 16 години за богат ДЪРТ мъж на..32. Преди 100 и няколко години и е било повод за гордост това, на двете сродили се фамилии и повод за завист на 10-ина други фамилии, чиито 15-16-годишни щерки не са били на мястото на тази ми прабаба. Днес - и двете фамилии биха били за съд, ако не това - за сериозен укор. Уточнявам, че двете роди са чиста проба македонци нали, не нещо да сме с циганска жилка... Ми така било тогава.
Днес е друго, като обществени норми и приемливости, ама биологичното си напъва както и преди 500 години да кажем... И ние не щем да го регистрираме и приемем и да му реагираме адекватно баси. Не, ще му реагираме " с морал"  :lol: Успех ви желая де....

Ония умрелите от глад, съвсем буквално в Сомалия...те отде видяха това със секса, та го правят и раждат и убиват деца реално (което износят изобщо де) от ГЛАД! Няма смарт, няма порно, няма това и онова... Има биология в чист вид. Що мислиш, че при нас е по-различно? Щото ни се ще да е? Ми ще ни се, ама не е. И да го отричаме и да се кривим и да се реагира неадекватно - файда няма.

Децата ни ще правят каквото искат и ги напъва, все тая ние какво искаме и мислим по въпрос Х. Разликата е дали ние ще знаем, или няма да знаем, че го правят в общи линии. И дали знаейки какво правят ще можем малко от малко да налеем да го правят безопасно за себе си и за околните. Да, на теория всичко написано нагоре звучи "вери найс", ама има един бъг. Там е писано как е според мама, тя какво мисли и вижда и пр. Как е според детето в тази ситуация - се явява "няма значение", щото то това дете го има, за да му се набиват "правилности", ама според мама и тати и то така на общо основание. Ако нещо се разминавате с детето - даже моЕ го обявим за болно същото. Пак по-добре, вместо да се размърда маминия мозък някак си и да си причиняваме дискомфорти с такива неща.

Дара иска да гушка "най-добрата си приятелка" от мъжки пол в момента. Ако беше момиченце - Ок, ама като е момченце - не е ОК, щото нали...значи е по-различно естеството на такова желание. То е сексуално. Ами ако тя е с лесбо наклонности и иска да гушка момиченца и заради това само - всички възрастни са ОК? Може и тогава да е сексуално, ама няма да го помислите. Щото мислите в клишета. И мастурбацията предполагам се явява нещо лошо биля. Ми как иначе? В тази тема от самото й начало - не иде реч ни за доверие, ни за морал, ни за секс, ни за дяволи... Иде реч за собствените сексуални табута на много родители. Налични в голяма степен от насадените у тях такива от техните си родители. Дори някой да го осъзнава и да опита да разчупи схемата - има достатъчно други дето не могат да го направят и да го провалят в този опит. И втори няма да има. Ще има поредна "партида" самоограмотили се "на улицата" деца по тези въпроси.
« Последна редакция: Май 04, 2016, 00:13:33 am от Jbrul »
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Аз също бих се притеснила в подобна ситуация. Защото "гушкането" не ми се струва толкова невинно. И то точно, защото по-отворени съученици в първи клас вече разказват подробни секс сцени, не зная къде и как са ги виждали. Децата ми споделят, кои от класа са се целували в междучасието по устата. Когато бяха в детската градина имаха една странна сцена, която ме изуми - бяхме надули басейна на терасата. По едно време се укротиха от бясното плискане и след това малката започна да ме вика, защото брат й поискал да му го целуне. Не мога да ви опиша как се почувствах. Чули го в градината от най-отраканата петгодишна мацка в групата им. Говорихме много, но сега ги усещам, че започват отново да проявяват интерес към другия пол. Което е нормално, стига да няма такива крайности.
Освен хормоните в храната, за мен голяма роля в прекалено бързото сексуално осъзнаване имат детските филмчета. Дори в такива за възраст 3-5 г има гаджета и кой кого харесвал.
Аз бих казала, че гости с приспиване в едно легло, може да има след определена възраст - гимназия например, сватба и т.н. Дори да е консервативно, ми е противоестествено на възрастта на детето на Бени. А щом на майката й светка нещо и не й комфортно, явно има причина да е така и по-добре да се довери на инстинкта си. Пък едва ли това ще доведе до промяна в хода на еволюцията на човечеството.
« Последна редакция: Май 04, 2016, 01:23:59 am от *vera »
Мисля, че и мен повече би ме притеснило желанието за гушкане със същия пол. Засега още от миналата година сме се разяснили с Ники, че момченца с момченца не бива да се целуват и гушкат. Обаче как и защо обяснихме с какви аргументи не помня. Обаче свърши работа, спряха да си налитат момченцата едно на друго. Тази година е на фаза откриване на тялото и правим като големите, което си е баш гушкане и подражение. С родителите на другите деца стискаме зъби с ясното съзнание, че ако реагираме "Нееее, не такааа" ще очертаем недоверие към нас и ще наложим табу заради срам, че "аууу, още е малък/малка, пък вече се натискат". Та мина и замина за няколко месеца, сега ще се надбягват с колела и ще мерят синки.

Вера, не знам какви хормони в храната и какви филмчета, ама с еко-био храна и Сънчо и Плодчетата, първият сигнал, ясен сигнал за сексуално зараждащо се желание аз имах на 7-8 години. Само дето не беше насочено към някое тогавашно "гадже", защото с тях голямото изживяване беше да откраднеш джанките без да изядете дружно боя.
[/url][/url]
*
кафенце, пушка няма мъжът ми. Досега не му е трябвала за момчетата.  :lol:
Шегата настрана, но когато децата станат възрастни хора, могат да се видят и резултатите от възпитанието им. И аз съм доволна как се е справил мъжът ми до момента. В някои ситуации си признавам, че съм се чудила как успява да запази хладнокръвие (не е по въпроса със сексуалното възпитание). Аз със сигурност нямаше да мога.

Вера, това с преспиването в едно легло чак след сватбата нали не си го мислиш сериозно?  8O

Mirracles, много ми харесва поста ти и напълно покрива моите виждания,
много по-кратко и не така обосновано, но в същата посока писах и аз!

На забраните и наказанията, трябва да бъде отговорено Защо?,
моите винаги питат и искат да знаят?


Мише,
Абсолютно, на същото мнение съм и аз. На тебе случвало ли ти се е да ти поставят въпроса, който дъщеря ми ми постави :D и ти какво отговори?
Защо аджеба не разрешаваш да се гушкат на 8 год цяла нощ? Или какво би отговорила в конкретната ситуация?

Бени,

Не ми се е случвало, но не ми се струва толкова труден отговора на този въпрос. Аз бих обяснила така:
"Мила моя, има различни начини да се изрази привързаност, обич, любов.
Опитът на предишните поколения е определил кое поведение е подходящо в различни ситуации.
Например за деца на твоята възраст е по-подходящо да спортуват заедно, да се разхождат в парка заедно, да си разменят картички или малки подаръци.
Само бебетата настояват да спят с любимата си играчка. Знам, че бързаш да порастнеш и много се вълнуваш от всички нови преживявания, които имаш, но всяко нещо с времето си.
Нали не излизаш по бански навън през декември, просто защото ти се плува в езерото. Чакаш да дойде подходящият сезон - например през лятото.
Понякога имаме различни желания или мечти, в което няма нищо лошо, но не можем да ги осъществим веднага. За всяко нещо идва подходящ момент.
А когато порастнеш и си готова да избереш своя любим и решите да живеете заедно и да създадете семейство, тогава вече мъж и жена могат да спят заедно в едно легло.
Какво ще кажеш да говорим с родителите на момчето и да отидем заедно на пикник в парка?"

И така няма забрана, няма противопоставяне. Има определяне на приемливи граници и даване на алтернативи.
По повод по-либералните мнения, които общо взето казват, че децата бързо съзряват и така или иначе в един момент имат или ще имат имат сексуални интереси и сексуални занимания, поне да е под собствения покрив и да не се срамуват и крият.

Позволете ми да не съм на същото мнение. Едно е да не подтискаш сексуалното съзряване и осъзнаване на детето, съвсем друго е да го окуражаваш в тази посока.
Ще ви дам пример за последствията от подобно либрално отношение на родителите.
Колежка на майка ми имаше момче, с няколко гоини по-малък от мен. Доста свободно го възпитаваха и рядко нещо са му отказвали. Става въпрос за преди 20-25 години, все пак. В един момент младежът стана тийн и неизбежно започна да води полов живот. Имаше за известно време едно доста свястно и умно момиче за гадже. Родителите водени от желание да не подтискат детето и да не ги "карат да се крият по ъглите" им позволиха да се виждат у тях. Да, но веднъж като си махнал границите е много трудно да поставиш отново приемливи такива, особено пред дете, което никога не е познавало такива. Постепенно започнаха да прекарват нощите заедно в техния апартамент. И кажи речи момичето си живееше у тях дето се казва, защото повечето дни от седмицата бяха заедно.  Това все пак се случва на фона на това, че и двамата още ходеха на училище. Явно родителите на момичето са възстанали в един момент и са им забранили да "живеят заедно" и се разделиха. След което младежът почна да води всяка вечер различни момичета и общо взето превърна апартамента им в бардак.  И тогава за любящите и свободомислещи родители настъпи пълен кошмар. Изпокараха се с тийнейджъра, защото няма логично обяснение защо преди е било ок да води приятелка да преспива вкъщи, а сега не е ок. Заредиха се скандал след скандал. Не знам как се е развила междувременно историята с младежа, но родителите не издържаха на караниците помежду си и се разделиха.

Та като говорим, че трябва да мислим какви биха били последствията от евентуална забрана или поставяне на приемливи граници, хубаво е да се замисляме и какви биха били последствията от липса на забрани и приемливи граници.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14913
Mirracles, много ми харесва поста ти и напълно покрива моите виждания,
много по-кратко и не така обосновано, но в същата посока писах и аз!

На забраните и наказанията, трябва да бъде отговорено Защо?,
моите винаги питат и искат да знаят?


Мише,
Абсолютно, на същото мнение съм и аз. На тебе случвало ли ти се е да ти поставят въпроса, който дъщеря ми ми постави :D и ти какво отговори?
Защо аджеба не разрешаваш да се гушкат на 8 год цяла нощ? Или какво би отговорила в конкретната ситуация?

аз лично бих контрирала с въпрос - а ти защо аджеба искаш да се гушкаш цяла нощ? нощем децата спят.  :D

сериозно, аргументацията трябва да е двупосочна.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
   Mirracles, за нас отговорите на тези въпроси са много много лесни. Проблема е, че детската логика, характер, темперамент, понятия и разбирания за норми са различни. Ние осъзнаваме ограниченията - морални, етични, законови и проче , а те не.  Едно такова обяснение е достатъчно за нас, едва ли обаче е и за тях и дори бих казала че точно в този вид и обем няма да свърши работа. Нещата са твърде хипотетични и на първо място " срещата" с характера. Достатъчен ти е един магарешки инат на среща и си до там с тези и подобни обяснения и аргументи, които в крайна сметка са пак някаква форма на забрана - аргументирано казваш как исканото няма да се случи.
Не разбирам понятието  "емоционална интелигентност" , това не е нещо, което се учи. Все едно да да моделираме емоцията на детето си по приемливия за НАС начин. Не мисля.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
Авалон,

Разбира се, че е много индивидуално как да подходиш към всяко дете. Дали е трудно или лесно... Лесно и трудно са субективни възприятия. Познато/лесно е за нас, защото сме минали по този път и сме научили тези неща от собствен опит, а непознато/трудно е за децата, защото от теория и родителски приказки, докато мине през собствени преживявания и натрупан опит минава време. Това обаче не е причина да си спестим усилията и да ги оставим да се учат на принципа проба и грешка. Инатът често е израз на бунтарство, което е нормално за децата и е част от начинът, по който се развива общуването им с околния свят. По повод моделирането, то е неизбежен елемент от родителството, по начина по който го разбирам аз. Това е задачата на родителя - да помогне на детето на разбере или осъзнае неща, които са му непонятни до този моминт. Да го научи да бъде разумен и достоен човек. Да му помогне да създаде свой собствен светоглед и преценка. И всичко става стъпка по стъпка. Понякога с много малки стъпки. Понякога има и стъпки назад.

Но емоционалната интелигентност няма нищо общо с моделирането на емоциите на детето.
Емоционалната интелигентност е свързана с това да дадем на детето пример за това как да разбира, разпознава емоциите си и тези на хората около себе си и когато се налага да контролира емоциите си.  Да му покажем как емоциите могат да направят живота пълноценен, а не да го превърнат в жертва на собствените си емоции. Емоционалната интелигентност е свързана с умението да намираш баланс.

За да не звучи толкова абстрактно ще дам няколко конкретни примери: емоционалната интелигентност е това да знаеш какво да правиш когато се почувстваш наранен или когато нараниш емоционално нягого, да умееш да простиш или да поискаш прошка, да знаеш как да се справяш с гнева, тъгата, самотата; да можеш да изразиш свободно радост, любов, привързаност. Да знаеш какво стои зад срама и вината и как да не им позволиш да превземат живота ти.  Естествено не става дума за това да четем лекции на децата си, а да използваме ежедневните случки, книгите и преживяванията в семейството, за да помогнем да детето да изгради емоционалния си свят така, че да може да води пълноценен и щастлив живот. И да, емоционалната интелигентност е нещо, което се учи чрез житейски опит и преживявания и родителите съзнателно или несъзнателно оформят емоционалните модели и възприятия на децатаси. Ако идваше по естествен път при всички ни, нямаше да има толкова работа за психоаналитиците по света.

« Последна редакция: Май 04, 2016, 11:37:23 am от Mirracles »
*
О, да. Съгласна съм. Само, че с една уговорка  - на теория. :wink:
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
Авалон,

Да, дори с рецептите за кекс е така - дори и да ползват една и съща рецепта за кекс, всеки, който я пробва ще получи малко по-различен резултат. Някои няма да са доволни от резултата. И в това няма нищо лошо. Но това не прави рецептата лоша или неуспешна сама по себе си.
*
Да, много е важно да се обърне внимание на т.нар. емоционална интелигентност. Колкото и теоретично да звучи, може би и поради тази причина цели поколения са емоционални инвалиди, ако мога така да го формулирам, нека не се лъжем. Около мен поне примери има много, говоря за поколения около моето, за по-малките тепърва ще градя мнение и наблюдение :lol:

Предвид, че темата с гушкането се поизчерпа и тушира за сега, можем да използваме тук да си споделяме именно такива въпроси, помагащи ни да разбираме собствените си емоции и поведение, и тези на децата си.
Ето, аз имам в къщи двете крайности. Едното ми дете е сдържано, спокойно, винаги се аргументира в исканията си, доста коректно при това, предвид възрастта си. Другото ми дете е емоционално, експанзивно, в един момент има отрицание, в следващия е другата крайност и т.н. Ами признавам, много ми е трудно да се справям, защото аз самата съм другата крайност и колкото и нескромно да звучи, съм успяла да постигна едно доста добро ниво на емоционална зрялост и просто не я разбирам 8)
Не мисля обаче, че родителите трябва да учим и възпитаваме на всичко, напротив, трябва да има и известна свобода, за да могат децата да се научат сами, разбира се ние трябва да им дадем посоката, примера и т.н., но в никакъв случай не мисля, че съм длъжна да разсъждавам с тях по всяка една житейска ситуация, за да им дам правилната гледна точка, аргументацията, емоционалната страна и т.н. Нямам спомен моите родители да са го правили постоянно, напротив.
Ние сега в стремежа си да бъдем приятели с тях, да градим както казвате безусловно доверие по между ни, леко залитаме в една крайност, която може да ни изиграе лоша шега. Сега знам, че ще скочите половината, та и аз като брулята да се поясня :lol: Далеч не казвам да вървим по метода на макаренко, не напротив, просто казвам, че е необходимо да се търси средата, не бива нито в едната, нито в другата крайност да се отива.
Напоследък все повече се убеждавам, че масово ние родителите оправдаваме собствените грешки и несправяне с т.нар. пубертет. Ами не мисля, че биологията е била различна преди 25 г., когато ние сме били в него и сега. Да, ок някой неща се случват малко по-рано предвид храните които конумираме, но биологията е една. Така че е хубаво да мислим и в тази посока, как аджеба през последните години, когато слободията и т.нар. демокрация са във вихъра си във всяка една посока, този пусти пубертет съсипва деца и родители!
И пак казвам, и аз съм от родителите, които обясняват като развален грамофон защо може или не може за всяко нещо, не мислете, че децата ми стоят мирно и козируват, чакайки разрешение, не. Макар и на моменти целия тоя хаос и гърч да ми идват в повече и да ми се иска, наистина като им се каже веднъж да разберат, уви, нямам този късмет :lol:
*
Стеф, не съм срещала дете, което да изпълнява, като му се каже нещо само веднъж:lol: Ако има такова, моля ви, покажете ми го. Да знам, че съществува!
И за мен е трудно да разбирам голямото си дете. Всъщност най-трудно беше да приема, че то е различно като душевност от мен. Но след като го приех, ми е по-лесно и се старая да го разбера. Истината е, че се уча всеки ден с децата.

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14913
Не разбирам понятието  "емоционална интелигентност" , това не е нещо, което се учи. Все едно да да моделираме емоцията на детето си по приемливия за НАС начин. Не мисля.

аз започнах да го разбирам след 40-тата си година. и вече знам какво е това и колко е важно и нужно. факт е, че се учи - донякъде.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Да, резултата ще е различен. Тя рецептата една, ама материала различен ... Щом ще използваме за аналогия правенето на кекс. В противен случай две сестри/братя биха били еднакви от към страна въпросната емоционална интелигентност.

Албена,  как приключи историята?

Джам за след 40 и аз съм съгласна. Контекста беше за ученето на емоционалната интелигентност на едни малки деца. Твърде много са неосъзнатостите , невъзможността да бъдат осъзнати много неща. Учи се, но когато се овладее самоконтрола (и каквото там друго) - нещо невъзможно за дете, еле 8 годишно, та и 10, 15 да е. На 40 си спомням какво ми е казала мама, ама на 40 вече осъзнавам истинското значение на думите й, а като пубер е влязло от едното и излязло от другото.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*
Дес, абсолютно, и аз свикнах, приех я и сега живея в мир със себе си и нея :lol:
Шегата на страна, но с такива деца наистина е важно да се разговаря малко повече, поне аз до този извод стигнах, изхождайки от личната си ситуация.

Иначе, не мога да се съглася, че след 40 едва можем да възпитаваме емоционалната си интелигентност, напротив, точния момент е на т.нар. пубертет, когато всичко в нас бушува, емоции, хормони, поведение... Точно тогава трябва осъзнаем кои сме, какви сме и какво всъщност искаме от тоя живот и как да го живеем. В противен случай какво става, лутаме се едни 40 г. и след това започваме разбираме какво искаме от живота и кои сме. Аз затова казвам, че нашето поколение е донякъде осакътено, не знам поради що, още не съм открила съвсем причината :lol:

Честно казано не мисля, че е рано за тези неща на 8-9-10 години. Мисля, че стъпките към изграждането на емоционалната интелигентност на едно дете започват още от 4-5 годишна възраст. Разбира се на малки стъпки. Щом почнем да го учим на думичките "моля, благодаря, извинявай", ние вече градим тази емоционална интелигентност. Защото това не са само думи, а действия, на които го учим. Не случайно се казва колко са важни първите 7 години. Водещото в това кога е време за учене на емоционална интелигентност не е възрастта сама по себе си, а темите от ежедневието на детето. Животът сам предоставя безброй много възможности за това, стига да имаме желание да ги използваме.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14913
В противен случай какво става, лутаме се едни 40 г. и след това започваме разбираме какво искаме от живота и кои сме. Аз затова казвам, че нашето поколение е донякъде осакътено, не знам поради що, още не съм открила съвсем причината :lol:


съгласна съм. а ние сме осакатени, защото навремето нито се знаеше, нито се говореше, нито се мислеше за тия неща популярно.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!