Привет, привет и от нас! Надявам се приемате и с повече неизвинени отсъствия
След последния път когато ви писах, че ще търся свестен УНГ реално нещата станаха още по-зле при нас. Бяхме и три дни в Токуда (което за мен беше леко пресилена нужда да оставаме в болница), но когато ден след приключване на втори пореден антибиотик младежа цяла нощ пъшка и охка и в 5 сутринта беше с 39 и си поемаше въздух на почивки вече не ми издържаха нервите. За жалост и този престой нищо ново не помогна. Според докторите просто му се е сринал имунитета и си лепи вирус след вирус, ама мен мие странно как това става като си седи само вкъщи и само с мен
Реално последния месец съм била на работа 5 дни и нещата започват доста да се усложняват и в тази насока
Направихме консултация с 4-ма различни УНГ доктори и за всичките той си е ОК и те проблем не виждат. Е да де, ама ей го на утре свършва с антибиотик номер три (а какъв натровен вид има детето вече да не обяснявам
) и си продължава да хърка в 90% от времето докато е буден (като спи е спокоен) и да се дави от стичащото се отзад и докато пие течности постоянно се дави и кашля.... Щяло било да му мине.....е втори месец и куп усложнения, а аз да чакам да му мине?! И вече се чувствам направо безнадеждно. Още повече, че аз го спрях здрав от ясла, с малко сополки беше пак такива задни и реално оттогава се влошава - дори няма как да приема, че ужасното място "ясла" е виновно... Снощи бяхме при супер прехвален УНГ за деца и той след незадоволителните ми отговори, че детето не е на ясла, няма братя и сестри и т.н и т.н. каза че щом аз съм болна той затова е болен и че освен да си седим вкъщи друго няма какво да каже. Попитах го дали може да е алергия, дали може да е усложнение от недоносеността или това че е интубиран и получих отговор:"Всичко има значение!"
Спрете да ходите по лекари, отидете на почивка и оздравейте и двамата и ще ви мине....
Ако някой има идеи, приемам всякакви
Също ако можете да ми препоръчате някакъв имуностимулант, защото доста четох и търсих, но повечето са за 2+ годинки и не знам дали и как да дозирам за по-малко дете и не смея на своя глава.
Смайли, прочетох за Дани, че бил предпазлив. Матей е другата крайност - няма страх от нищо! И да ти кажа, не е по-добре... Той като реши че иска да участвам във всичко и той си ме държи за ръка, дори ме "командва" да му подавам разни неща на 5см от него, дето може и сам да ги стигне....но пък реши ли си нещо, нищо не му пука. От няколко дни успява да се набере на стола да се качи и оттам на трапезарната маса и се изправя прав отгоре и това докато реагирам вече е там
Във входа търчи към стълбите и въобще, знае че трябва да се хване, подава си ръчичка, но се движи толкова бързо (с главата напред, краката му не смогват да догонят горната част на тялото), че просто не преценява нещата и е постоянното излюскване и удряне някъде
Днес чакаме тати да си дойде за няколко дни, та поне да се видим с него
Целувки и поздрави и до скоро!
