Тя не иска да я опита изобщо. Пушена, маринована не ще. Не е ли печена не и я хвали. Иначе ако я опита, ще й хареса, сигурна съм. Голям инат е.

моят пък обратно - иска само пушената и слабосолената. на печена не кълве...

а ний навремето, как си нагъвахме сьомгата и гък не смеехме да кажем! 

Джаме, аз за закуска в училище слагам пръчици кашкавал, бейби морков, плод някакъв, 5-6 пълнозърнести крекера и сушени плодове тип манго, сушени сливи, ананас. Понякога слагам йогуртче за пиене, защото тази година забраниха мляко с неясен произход, иначе миналата изпращах малка кутийка кисело мляко с плодове и мед.

А закуска яде обикновен кроасан, бейгъл, кекс, каквото има в нас в 6:30 сутринта

Джаме, я си признай сега, че си яла сьомга по комунистическо. Аз дори не знаех какво е това. 

Джаме, я си признай сега, че си яла сьомга по комунистическо. Аз дори не знаех какво е това. 

бе ква сьомга бе... аз съм разправяла и друг път - когато ми се е дояждало нещо сладко като бях дете, помня, че си вземах бучка захар, топях си я в чаша с вода и си гризвах. това ми е бил разкошът. шоколади - на нова година и на рожден ден. не сме били бедни, нито богати - бяхме средностатистически.

Помня, че като ни идваха гости също носеха шоколад. Не беше само по Нова година. Това Кума Лиса, марципан, ехеееей 😄
А сега наЩе се назландисват на сьомга. Ми ако искат бе, будали такива.

бяха пуснали, може и още да ги има, Кума Лиса, родопчета - купих ииии нищо общо А може и ние да сме се ра3гле3или вече, 3нам ли.

шоколадови бонбони Амфора, ей тия ми бяха любими
някой като ни донесеше марципан или Кума лиса брат ми ги изяждаше, доброволно му ги давах, но за тия бонбони човек убивах. Веднъж мама беше скрила една кутия, предполагам за гости, аз я намерих, махнах целофана (беше през средата само, не цял), излапах бонбоните, сложих целофана и пак скрих кутията 

Аз защо си мислите, че можех да правя кексове още в началното училище? Лакомия, а за сладкарницата невинаги имах стотинки в касичката. Понякога пребърквах връхните дрехи на майка ми и баща ми, ако случайно са забравили някоя монета там. Обикновено не бяха. 

Ха ха, размечтахме се май
Имаше и едни бонбонки "Таралежки", лукчета, виолетки, и едни белички рошави с фъстък отвътре ... любими! А и локум и "Република". Потекоха ми лигите

Така като разказвате - ми нищо от изброените те ми е било любимо и не ме е блазнило. То аз май от злоядост и сладко не обичах да ям (и сега си наваксвам де  ). Брат ми обаче, си умираше за бисквити „Детска закуска“ и можеше сам да си изяде цяла кутия.
Което ми напомня - не им се карайте на децата, че връщат неизядена храна, че на мен мама ми се караше и ... аз спрях да връщам прословутите детски закуски. Тя ми пращаше по 1, че да имам какво да лапна в голямото междучасие. Щото нали - ситна, дребна, не мога да се доредя на опашката в закусвалнята, все ме избутваха и пререждаха големите. Та рЕзко съм си „прояла“ аз закуските, до момента в който мама отворила едно чекмедже в детската и там открила .... ми да, закуските. Прилежно прибрани и скрити. Сега, защо съм ги крила при условие, че брат ми ги ядеше на 3 хапки, не е ясно. Ама лапешка ми работа.

"Детските закуски" бяха моят фаворит като дете. Скоро си купих, ами и аз като Бебе 13+ 15. Нищо общо с някогашните или проблема е, че вече съм яла какви ли не сладки неща и не мога да си спомня вкуса им.
А като бях на село и нямаше дори в магазина нещо сладичко да си купи човек понякога разбивах жълтък от яйце със захар и си го изяждах така суровичък. Харесваше ми много пък и нали пресни яйчица на баба от кокошките, нищо лошо не ме е сполетяло от тази работа.

Аз пък много обичах ягодовите млекца в пликчетата. Само чаках да ми кажат, че рестото е за мен и си купувах едно такова. Още на излизане от магазина го пробивах със зъби и го почвах. Живеехме на 15 метра от магазина, но успявах докато стигна до входа да го изпия, че и да си хвърля опаковката.

Да питам и майките на по-големите дечица 3а добър очен в София. 3а бебе на 7-8м - много му съл3и оченцето и се 3ачервява. Чернодрниска я 3нам като най-добра, но 3а нея часовете са след месец, а е добре да иде скоро. Благодаря предварително!

От Берьозката взимам пастет от сьомга - любимата закуска на моите в  комбинация с крема сирене и кашкавал, краставици (понякога и с  хайвер (разбит)  ).
От предната вечер правя - бутерки, гофрети със сирене, кашкавал, локум, мъфини - солени или с ябълки (локум), банички.
Правя си и варено месо - бут, врат в зелева чорба за сандвичи вместо купено пушено.

[... аз съм разправяла и друг път - когато ми се е дояждало нещо сладко като бях дете, помня, че си вземах бучка захар, топях си я в чаша с вода и си гризвах. това ми е бил разкошът. шоколади - на нова година и на рожден ден. не сме били бедни, нито богати - бяхме средностатистически.

Родителите ми са ми разказвали , че като малки  е било  събитие  и голяма радост да изядат бучка захар. Носели са яйца в селския магазин и срещу тях им давали бучка захар . А баба ми разказваше , че са гледали сладка метла , от която с е добива  сладък мед  и с  него са правели "торта"-   сладък хляб / кекс/  - това  са били   сладкишите.

Точно това е  част от причината поколението на нашите баби и родители да са по-здрави от нас . НЕ са имали изобилие от  рафинирани и  преработени  храни.

Аз като дете   обичах сладки неща, но голяма част от тях бяха  прясно и  натурално приготвени . В града ни имаше сладкарски цех и   всеки ден в тавите се носеха в училищната сладкарница пресни пасти , ореховки , меденки -ден за ден . Нищо пакетирано и  с консерванти. А и тогава индустрията за   добавки и адитиви  не е била развита  и въпросните сладкиши са били   с минимум   химия.  Или домашно приготвени   и  ни харесваха .

 

... купих ииии нищо общо А може и ние да сме се ра3гле3или вече, 3нам ли.

Може  и да сме разглезени от отношение на вкусовете  , защото изобилието от предлагане сега е огромно , но има и друго  .
Голяма част от едновремешните   изделия сега се произвеждат   с нови , алтернативни суровини - къде поради цена , къде поради технология   ,а не  по  същите рецетури като отпреди години  . За  това  не може да се постигне  абсолютно идентичен вкус  с на  тези от миналото .

махнах целофана (беше през средата само, не цял), излапах бонбоните, сложих целофана и пак скрих кутията 

Колко пъти , колко пъти , един ли два ли  
 Аз го правех на едни бонбони "Космос" и "Пролет "  -малки дражета  с  ядки  и шоколад отгоре -отстрани изпразвах кутията .

Да питам и майките на по-големите дечица 3а добър очен в София. 3а бебе на 7-8м - много му съл3и оченцето и се 3ачервява. Чернодрниска я 3нам като най-добра, но 3а нея часовете са след месец, а е добре да иде скоро. Благодаря предварително!

www.lolov.com

също д-р Облашка във Вита

Цитат на: jam в Януари 24, 2016, 10:39:05 am

[... аз съм разправяла и друг път - когато ми се е дояждало нещо сладко като бях дете, помня, че си вземах бучка захар, топях си я в чаша с вода и си гризвах. това ми е бил разкошът. шоколади - на нова година и на рожден ден. не сме били бедни, нито богати - бяхме средностатистически.

Родителите ми са ми разказвали , че като малки  е било  събитие  и голяма радост да изядат бучка захар. Носели са яйца в селския магазин и срещу тях има давали бучка захар . А баба ми разказваше , че са гледали сладка метла , от която с е добива  сладък мед  и с  него са правели "торта"-   сладък хляб / кекс/  - това  са били   сладкишите.

е, аз не съм чак от това поколение, дето е нямало захар дори, не съм чак толкова стара но по време на моето детство просто хората нямаха навика да държат постоянно запаси от готови сладки храни у дома, както сега - едва ли има семейство без запас от бисквити, бонбони, шоколади, всякакви готови сладкарски изделия. в къщи сладко имаше, ако мама направи кекс. понякога рядко се носеха някакви обикновени вафли и разбира се, задължителната кутия бонбони за черпене на внезапни гости.
имаше си и сладкарници, и всичко, но нямаше много навици за постоянно мушкане на сладории. поне при нас. не че това ме е спасило от любов към сладкото, но това няма нищо общо с имане или нямане, а е въпрос на физиология и метаболизъм - твърдо съм убедена.

И на движение, джаме, и на движение. Такава ни е работата, че само си седим на четирибуквието, или поне моя милост. Ако не спортувам и си хапвам доволно каквото ми душа иска, сладичко или соленичко, че дори и бял хлебец и си качвам пак към десет килца.
И да, за резервите си права. И ние нямахме вкъщи нищо. Майка ми обичаше да прави кексове, но рядко имаше време.

Аз поради гореописаните причини сладко не държа в къщи.Вафли, сладки, меденки и всичко купешко не се складира.Едва отучих Мерал да се запасява като за бедствие.Имаме само черен шоколад, а понякога за него млечен.Има месеци в който шоколада седи без да се пипне, има и такива дето се изяжда за седмица.Зависи от натовареността и нервите.Но правя периодично кексове и сладки.Аз хляб гледам да не ям и отделно ходя навсякъде пеша.

Но аз не си спомням да ми се е дояждало целенасочено нещо сладко като малка.Бонбоните на баба ги изяждахме, заради тръпката че са скрити и забранени.Марципана го мразех, имаше и някакъв шоколад ама аз нямам спомен.Виж шипковия мармалад много обичах като малка и беше събитие като купят в къщи.