Всичко което сте написали е прекрасно, едва ли има някой от нас, а и всеки разумен човек, който да не мисля по този начин, но, сега сложете ръка на сърце и ми кажете колко от вас го прилагат на практика в този идеален вариант, на 100% и колко хора пък в обкръжението си познавате, които го правят.

Стефи, нямам инструкции за споделяне. Само знам, че за да се възпита доброта и оптимизъм, се иска методичен подход и постоянство, също като с академичните занимания.

Моето момче още не ходи на училище, а момиченцето ми е бебе. Още не ме е завъртяла въртележката, а тогава определено ще стане трудно. Но сега гледам всеки ден да прекарвам време говорейки обстойно с детето за отношенията му с другите деца в градината, с учителките и възпитателките, за конфликти и впечатления. Не назидавам постоянно, понякога просто слушам, други пъти реагирам. Подбирам книжки с поуки за ценности като приятелство, благост и щедрост. Улавям теми и случки от филмите, които гледа, и коментирам, подчертавам добрите неща и защо добротата винаги печели, дори когато не търси отплата. В игрите на Марко с бебето поощрявам помощ, закрила и нежност към по-малкото и неумело същество. Непрестанно хваля много за добро поведение, порицавам грубостта и лошото отношение към свои и чужди. Уча го да разпознава чувството си за удовлетворение в резултат на добро дело.

Сигурно повечето ще кажат, че това са обикновени неща, които всеки родител рутинно върши с децата си, може би е така. Аз вярвам, че ценностите и добрият характер са единствената възможна основа за щастие и удовлетворение в живота. Техническите умения и материалните благини, придобити в резутлат от тях, са вторични. Това забравихме последните десетилетия и цинизмът вече мори и децата, не само родителите.

Цигу, и аз се опитвам при всяка възможност и ситуация, не винаги се получава, има странични провокации, които трябва да обяснявам по начин, който да не настрои децата срещу конкретния обект и т.н.

Не видях някой някъде да е описал какво представлява Музейко. Ние го посетихме миналата седмица, но чак сега пиша, защото имах много натоварена седмица част от нея без достъп до компютър. Мненията, които четох за Музейко бяха много положителни, наистина откровени са, но аз искам да ви кажа защо точно съм във възторг от този център - уникален сам по себе си! Първо дизайнът и мисълта - направено е с мисъл, с пари, от специалисти, учени, педагози, личи си - мислено е за всеки детайл - като архитектура и замисъл отличен 6. Всичко е направено във вид на игра - многопластова игра - може да бъде за по-малките, ако се прочете и продължи може да бъде за по-големите, има информация предоставена по най-интересния и съвременен начин! Не мога да опиша примери, за да не разваля изненадата, но искам да ви кажа, че не само порасналото дете в мен залепна за всички атракциони, но и моите деца, които много рядко се впечатляват - не се умориха, не се отегчиха, дори и срамежливият ми син преодоля срама и отиде да пита батковците за въпроси, които имаше. Навсякъде пишат във форумите колко е отзивчив, добър и търпелив персоналът! Мен ме впечатли  КОЛКО Е КОМПЕТЕНТЕН персоналът! Хванах ги веднага по терминология, по задълбоченост на знанията, които имат и веднага след това проверих в сайта им - инженери, астрономи, археолози, молекулярни биолози и т.н - това са симпатичните какички и батковци! Къде има такива аниматори? Когато детето прояви интерес започват и по най-достъпния начин му обясняват кое какво е, какъв е физичния и практичен смисъл, историята на всяко нещо. Представете си историята на земята, на цивилизацията, на науката и техниката нагледно представена във вид на игри!
Да добавя още нещо - да се разгледа Музейко за един ден е невъзможно в цялата му всеобхватност . Може да се обиколят по два пъти всички атракциони, но набързо, ако се отдели нужното внимание на всеки един от тях времето не стига. Четох че бяха писали от 2 до 4 часа . За 2 часа се минава всичко транзит - тук има това тук това, за 4 часа се изпробват всички игри коя какво прави, но много повече часове трябват да се погълне цялата информация на Музейко, а след 4 час нито физически нито когнитивно може да се издържи на толкова информация и обикаляне. Със сигурност ще има и още посещения! И последно съвет от мен - направете посещението в делничен учебен ден! Ако има хиляди деца вън времето ви ще мине в чакане на опашки и няма да можете да се насладите максимално на изживяването.

Стеф, пълни глупости от страна на учителката. Академично фонетика се учи в университета. А другото, ако е нужно (все пак сме носители на езика, не е чужд), да бъде поднесено от нея по подходящ за възрастта начин.

Джам, що е то учебник по рисуване и учебник на час по класа? 
Безумно е всичко това да се влачи. Това, което тежи при нас, са двете кутии с храна и металното шише с вода. Иначе няма откъде да се купи. Нямат лавка. Разбира се, че могат и чешмяна да пият, но трябва да имат чаша, а и шишето е по-удобно.
Другото, което е непрекъснато в раницата, са два несесера, една тънка папка, често празна, понякога с някой друг лист, и една тетрадка, в която учителката пише съобщения до родителите, както и те до нея. Толкова. Самата раница тежи малко над един кг празна.
Раницата с нещата по физическо стои в у-ще.

Сигнус, благодаря за подробния отчет! Звучи супер интересно. Дано следващия път, когато сме в София, намерим време да наминем.

Блу, ще доживеем ли такова училище да има и в България. Мечтая си...
Понеже обсъждате родителските напъни в обучение на децата им, да си при3ная и а3 - на 2г му купих на синковеца книжка 3а оцветяване и се и3умих, че хич не вдява, а драска навсякъде освен в книжката  Обаче това не беше щото искам да стане Микеланджело, а 3ащото не 3наех, че още му е рано.
Ра3по3нава 3 буквички - неговата, на мама и на тати на имената. Ама не сме го учили на сила, а сам иска да пишем 3аедно. Ра3бирайте - ние пишем буквите, той - драскоти нещо. Цветовете и формите не ги по3нава - не 3нам и на градината учат ли ги. Може би трябва там да питам педагожките?
Иска ми се да му предоставям нова информация, нови игри - хем 3а ра3витие, хем 3а 3абавление. В никакъв случай нямам амбиции да ра3вивам генийче. 3а мен, децата, нарочени 3а гении, и3растват и3олирани от "средностатистическите" деца, нещастни са от прекалените очаквания 3а тях. Искам само да си е нормално и щастливо дете.
Ако може съвети от майките на попорастналите деца - 3а 2-3 г дете какво може да му се предалга като обучение и 3абавление - 2 в 1?
Иначе съм съгласна със Стефи - сякаш второто дете наистина расте между другото. Само като се сетя как Божидар докато мръннеше като бебе и скачах да го в3ема. Сега просто нямам въ3можност 3а такава бър3а реакция и понякога горкото бебе си поревава докато се справя с баткото. Направо ми е виновно, че не мога да отделям на малката времето и вниманието, което съм отделяла на баткото. Дано не и се отра3ява на психиката - то ся са много модерни ра3ни и3следвания на психоло3и, как да правим това и онова, че да му е всичко наред на човечето. И а3 що ли ги чета да се самообвинявам после коооолко несъвършена майка съм.

Бебе, няма как да е иначе с второто дете. Обикновено при него няма глезотиите, които прави първото, точно защото нямаме време във всяка една секунда да търчим подир него. И да ти кажа, не мисля, че е вредно.
Моята ще стане на 3, също не познава цветовете, а доста по-развита от брат си на тази възраст. Споко! Ще ги научат.

Момичета, Цигу е много права, не е важното да ги учим на цветовете, а какви хора да бъдат!

Ако искате ми вярвайте Деси нямаше и 2 г. когато я научих на цветовете, разхождайки се гледахме колите и познавахме коя кой цвят е, научихме я да брои, да чете и т.н. При Елена нищо от изброеното не сме правили целенасочено, просто в един момент разбрахме че детето познава цветовете, може да брои до 100 (не до 10  ) и прочие и прочие. Което следва да доведе до извода, че това са неща които така или иначе научават, но да бъдат добри и достойни хора, на това наистина ние трябва да ги научим.

Блу, и госпожата в занималнята като прочете забележката каза същото като теб, че това са неща които се учат в университета. Признавам си, че ако Деси в първи клас беше получила такава препоръка щях да се замисля, можеше и да попрочета и да се опитам да й обясня, но сега съм повече от убедена, че не си заслужава да тормозя нито себе си, нито детето с подобни занимания. Така че човек се учи докато е жив.

Иначе съм съгласна със Стефи - сякаш второто дете наистина расте между другото.

Аз пък имам чувството, че при нас всичко е точно обратното. Постоянно чувствам вина, че заради малкия не мога да обърна достатъчно внимание на големия... Може би причина е по-голямата разлика. Като знам как се занимавахме вечер, след ДГ, или събота и неделя... А сега малкия изисква почти постоянното ми внимание, баткото съм го оставила сам да се оправя. Страх ме е, както казва съседката, да не го "изпуснем" ...
Иначе , за училището - засега съм доволна от основните неща, които (както се оказва), са малко по-различни от останалите. Не носят раници, имат шкафчета, занималнята им е в същата стая. Г-жата също им е една и съща. Физическото е "истинско", с отделен учител. Занималнята следобяд е разделена на две части, децата също. Докато едните пишат домашни, другите ходят на допълнителни занимания - арт студио, театрално студио, спорт, приложни изкуства, английски. После обратно.
На обяд имат голяма почивка през която играят на двора. Който е доста озелен, тичат по поляните...

http://www.segabg.com/article.php?id=778307

прочетете, преди да оставите пак детето да си играе със смартфона...

Аз се наканих да пиша тук, то месеца свършил, ама ....
Първо да кажа на Джам, че ние смартфони нямаме и в ръцете на детето, телефони НЕ даваме. С дистанционните също беше така до скоро. Е убедих се, че нищо не е загубило детето Сега вече си знае как да си включи първо приемника, после телевизора и да си натисне цифрите, с които да си пусне искания канал. Та децата са си достатъчно умни и могат да се справят с нови и нови предизвикателства.
Сега да се оплача (по-точно да изразя възмущение) от нашите госпожи. Значи - първо - миналата седмица както всички сте забелязали беше много топло. Да обаче като ходим да си взимаме децата те задължително са вътре. Звъним на звънеца, казваме името на детето, госпожата отговаря „пращам“ и толкоз. Та в събота ми се обади една от майките с които чакаме децата да си „доиграват“ след градина и ме помоли да попитам Ники, какво е ставало в петък в градината с нейното дете. И какво чух от дъщеря си:
1. Госпожата се скара на К.. и Ц ...(за нея даже не знаех, че участва), защото лъжат, че не ни извеждат навън следобед. Лъжата ами - баскетбола какво е, нали сме навън.
2. Госпожата каза, нали сте говорили на родителската среща, че ако има някакъв проблем, първо се говори с госпожите, после чак с директорката.
И нещото, което ме вбеси:
3- Като не ви харесва в градината - има много други градини - напуснете.

По т.1 - баскетбола е допълнителна дейност организирана от градината. Води се от друга госпожа, само 30 минути е и не всички деца са записани. Та от събота обяснявам на детето, че не, не са излъгали децата, защото техните госпожи наистина не ги извеждат навън следобед. То дори не е нужно да казва каквото и да е детето - нали знаем от къде точно ги взимаме. В 17,15 - първа група на двора - нашите в стаята.
По т-2 - не помня баш това да е казвано, но това така или иначе си го решаваме ние като родители и не трябва да се обяснява на децата.
Т.3 мисля изобщо не трябва да се коментира.
Изобщо от както по-младата ни и любима учителка се махна и я замениха с друга „пенсия (извинявам се за израза, ама май си е баш такава) с родителите се комуникира чрез децата. „Да си донесат момичетата тънък бял чорапогащник, Надписан“ - това се казва на детето - на мен като я взимам - ни дума. Бележка на вратата или на таблото на групата също нищо.
И ми се наложи много по-рано отколкото очаквах, са обясня на Ники това, което моята майка ми обясни като бях в 4 клас. Че учителите трябва да се слушат и уважават, но и те са хора и също може да сгрешат.
Уфффф, наоплаквах се, сега ще си попразнувам.

http://www.segabg.com/article.php?id=778307

прочетете, преди да оставите пак детето да си играе със смартфона...

ти виж колко мрежи хващаш, смартфона няма да го даваш, ясно, но всичкия Wi-Fi във въздуха няма как да се премахне. Мощността му е много по-малка от тази на устройствата, които предават.  Аз се предадох в тази посока, няма оправия. Животът не може да тече без Wi-Fi, ясно е.

Абе жена... като турнеш смартфона в скута на бебето... какво му се облъчва най-напред? Прочете ли статията? Пишат, че след 15 минути облъчване от телефона ти се променя формата на кръвните клетки.... не говорим само за wifi

същата плътност на ЕМП имаш на 1 метър от wifi-то. Намалява с квадрата на разстоянието, но все пак е много по-силно.

http://www.inspirationgreen.com/cell-phone-radiation-in-images.html

От картинката става ясно, че деца до 5 г изобщо не трябва да слагат мобилен телефон до ухото си, а тези над 9 само за секунди разговор. Много близко е мозъчната тъкан до излъчвателя, а както писах намалява с квадрата на разстоянието и при възрастен нещата са много по-различни, защото има по-голям череп.

wi fi и смартфон е едно и също, вълните са на една и съща честота, wi fi излъчвателите са много по-мощни , но сме далеч от тях, телефонът е много слаб, но го навираме в главата си.

И това  ,ако не  шесто  чувство  - jam да не би отнякъде да  ме наблюдаваш

Да обясня - чета един стар брой на  списание "Осем  " от 2011 г.    и в него има Статия " Опасност в джоба"от Румен Леонидов
http://www.spisanie8.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD/35-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-12-2010-%D0%B3.html

Точно за това се говори  там .
"Колкото станции махнем от покривите , толкова по-мощно ще  излъчва нашия телефон , защото ще търси сигнала по-далече  .И същата тази станция , обслужваща много по-голям брой потребители , ще излъчва многократно по-голяма мощност.... Излъчването е   с най-голяма мощност в  момента на набиране- най-добре преди да стане връзката телефона да се държи  далеч от главата и тялото .
В момента се разработва подобна система  към самите джиесеми   , която да отчита вредното лъчение  и да блокира  телефона , когато то надмине нормите..."


Nedda,  дай боже повече училища като вашето  .
Пеше  ,  много добре казано :
   

Че учителите трябва да се слушат и уважават, но и те са хора и също може да сгрешат.

И наздраве и тук !

Ами, nimika, не исках още от сега да я уча на това. Ама още по не искам да повтаря като папагалче думите на някой, само понеже той е по-голям = с по-голям авторитет и дай да блеем със стадото. То в цялата история най ме засегна картината на двете деца, които абсолютно нищо не са направили, изтъпенени пред другарчетата си и отнасящи скандал. И то що - щото някой родител, попитал нещо си директорката, тя от своя страна явно нахокала учителките и ....

Ами сега повторно при директорката! И аз съм възмутена.

Крайно непрофесионално .

Очевидно задаването на  въпроса "Защо децата не се извеждат навън "  е опасно .И води или до  викане за справка в "Агенция за закрила на детето",  или до  назидателно  мъмрене на децата пред строя , без милите да знаят за какво .

Така че майки внимавайте  . Не е смешно , трагично  е  .

За Германия ли   някоя майка тук  писа , че децата там задължително и през зимата се извеждат  , изискват да носят  подходящо облекло и това е  . Знаем как е тук през зимата.

Е, не мога с две ръце да се подпиша, че е абсолютно всеки ден, но определено сезонът не е пречка да излизат. Друг въпрос е, че ако са по-малки и докато учителките им помогнат да се облекат, останалите стават вир-вода. Но да, имат гумени ботуши, гумирани якета и панталони. И те са, не само ако вали, ами и ако е мръсно, за да не си цапат другите дрехи.
Аз лично се старая да са всеки ден навън. Хем да подишат въздух, хем да изразходят енергия, че иначе вкъщи пощуряват и ми скъсват нервите (особено големият). А е добре и да се каляват.

Ами нали сега е меко времето тук, та що мислите че дремя пред Областната до тъмно (щото пък сменихме времето). Като си я взема от стаята, да потича и поиграе малко на въздух детето.

Тука са по-големите деца, които вече по3нават книжките и мисля, че е подходящо място 3а предложението ми. Надявам се, да не го приемете като спам. На мен поне много ми хареса идеята и макар да е малко тип пирамида, е 3а хубава кау3а.
Каня 6 човека - майки, татковци - да се включат в една игра. Целта е да зарадваме децата с книжки. Ето как става: необходимо е да купите и изпратите само ЕДНА детска книжка и след това вашето дете ще получи 36 книги (получава се, ако всички спазят правилата).
Ако искате да участвате, пишете ми лично съобщение, че искате да се включите и ще ви изпратя правилата. Моля да се включват само хора, които наистина ще подходят сериозно, за което предварително ви благодаря.
Нека зарадваме децата си със специален подарък!