И нас ни посещават от време на време (винаги ляга от моята страна) и се принудихме да си купим по-голямо легло. Проблемът ми не е в мястото, ами, че завивката ми е малка за двама и трябва да стана да си взема още една. Иначе няма да се наспя. Да видим дали и малкото ще проявява такива мераци, защото тогава наистина ще спим като сардини в консерва.
Щерката имаше две вечери колики (т.е. рева безпричинно до никое време), докато при младежа си беше всяка вечер концерт от седем до единайсет и така докато не стана на три месеца и една седмица. Една вечер не рева и ми се стори чак неестествено.
И проблеми с кръста нямам (за мой късмет), но като много натежа, просто сядах на дивана с ергена на ръце и чаках да заспи и после го пренасях в леглото му. Като забременях със сестра му, не можех повече да го разнасям и го слагах да легне и му държах ръката, докато заспи. Но през уикенда, когато баща му си беше вкъщи, искаше пак на ръце да заспива. Хитреци са децата.
Имах една колежка, която има дъщеричка и ми обясняваше как давала на детето си Нан сензитив и тя нямала колики. И при положение, че ми беше първо бебе и ревеше доста, се чувствах едва ли не "калпава" майка, че видиш ли, моето отроче се дере така всяка вечер. Като се роди нейно височество и нямаше колики, видях каква е разликата. С бебе без колики и баба знае.
А не е като да не съм правила на големия какво ли не, от Англия ми донесоха прочутия Инфакол, та що шишенца саб симплекс изпи, че масажи, че гушкане, и сешоара пусках, но хайванчето се плашеше. Можех и на челна стойка да застана, но това не помагаше. Затова пък със зъбите съм късметлийка. Не разбрах как им излязоха и на двамата.
Спирам с тирадата! Лека бременност и раждане на всички!
