Зайче, все по-красиви закуски и кафенце  

hope-love, никакво море за теб  

, да пазиш бебетата -това е важното  
 
 Сега си пия кафенцето, а морето също само на картинка ще го гледам тая година 

 , честно казано и не страдам много, аз съм по-скоро горски човек, дай ми планина  

 . А откакто се преместихме на село, ни се изпари желанието да ходим на почивка, при положение че сме почти в планината и до гора. Обикаляме наоколо. Заради дъждовете тая година има много гъби и ходихме на няколко пъти. Снимах доста и като прегледам снимките, ще ви покажа едни много красиви гъбки. Разбира се, отровните са най-красиви.  
 
 Също често ходим на езерото за риба, има малко езеро в центъра на селото. Мъжът ми е рибар .... ох, риболовец се казваше  

 , все забравям  

.  И другото любимо място е р. Струма (по посока към Кюстендил). Правим големи преходи край реката. 
Преди две години имахме много комично преживяване с един преход. Решихме да стигнем от едно село до друго, вървейки покрай реката. "Да повървим за здраве", така си казахме  

. Видя ни се близо, тръгнахме и .... след повече от 2 часа ходене си дадохме сметка, че сме някъде по средата .... и ни напред - ни назад  

, а това става лятото при адска жега над 35 градуса  

. Аз по- издържам на ходене, но мъжът ми окапа  

 , освен това през цялото време беше с високите гумени рибарски ботуши (до над коляното  

) с желязната логика "по-добре да са ми на краката, вместо да ми тежат на ръцете"  

 . И така, след 4-5 часа ходене в жегата, вече почти слънчасали, се довлякохме до другото село и за радост, в крайните къщички видяхме една баба в двора и', жената ни прие да се поизмием и ни почерпи със страхотни круши. Като и разказахме откъде сме дошли пеш, още повече с целия багаж, въдици и рибарски ботуши, тя ни взе за тотално луди хора 

 и за награда ни почерпи с още круши, даже ни напълни една торба за вкъщи и ни изпрати до спирката на автобуса да е сигурна, че пак няма да се объркаме нещо  

.
Желая ви хубави почивни дни!  
