Здравейте момичета,
от доста време се замислям по въпроса. Да ,ние страдаме , искаме , чакаме,плачем, А когато ми кажат:"Нали вече си имаш дете, какво се притесняваш?" Понякога изпитвам вина. Нали вече си имам едно съкровище , един Божи дар, а толкова искам още 2   Да, наистина искам още 2 . Винаги съм мислила че ще има 3 деца. А то второто не идва вече 3-та година .
Реших да пусна тази тема , за мамите , които вече си имаме  деца , да споделяме чувства и мнения . Не знам как точно да го формулирам за да не засегна някой. Опитвам се да се поставя на мястото на момичетата , които с години чакат първа рожба, а аз , на която първата рожба бе дадена като дар, да  се жалвам пред тях, някак ми е неудобно.
Така , че ако модераторите нямат нищо против може тук да споделяме своите болки, надежди, страдания и разочарования и дай Боже да споделяме най-много щастие !

Напълно те разбирам. Сина ми е на 10 год., забременях веднага, без да броя дни, секс по схема и т.н. Даже не знаех що е то овулация и фоликул. Но вече 4 год. се борим с вятърни мелници и нищо. Направихме едно икси неуспешно, плаках и прегръщах сина, си благодарна, че имам него. Настроих се, че така ми е писано, но въпреки всичко ми останаха моментите в които си тъгувам и наистина боли. Каквото и да си говорим, винаги ще се надяваме на чудо. Ако ние не разбираме тези които се борят за първото си дете, то и те не разбират нас.

аз също те разбирам, моят син беше много чакан, много съм се молила и плакала, ходих по много доктори и клиники и когато се случи чудото, решихме за следващото да не чакаме, аз също искам 3 деца, винаги съм искала, започнахме с опитите още месец след раждането, сега много се надявам да е станало и през 10 минути ходя до тоалетна да видя дали не ми е дошло, дано всички да изпитаме отново това щастие, благодарна съм на Бога за синът  ми и се моля всички жени, които наистина го искат да станат майки, няма по голямо щастие от това

milenaandi, твоето закъснение си е стабилно. Друг път случвало ли ти се е ?

след раждането цикъла ми е около 30 дни, преди няколко цикъла пак имах зацапване на 30 ден, но след 5 дни ми дойде, миналия цикъл пък ми беше 26 дни, сега изчаквам да видя дали зацапването не е от овулацията, защото когато забременях 3 цикъла ми зацапваше по време на овулация и имах имплантационно зацапване, знаете ли при липса на бременност, колко време може да е висока температурата, дали да се надявам или да се притеснявам незная

При липса на бременност, лутеалната фаза, е нормално между 12-16 дни, разбира се, при положение, че не се вземат медикаменти.

Здравейте момичета, аз също се моля за поне още едно детенце, преди дъщеря ми имах една неуспешна бременност, след това бях най - щастливата, когато отново забременях, но някак от притеснения не можах пълноценно да се нарадвам на бременността си. Когато малката беше на 1г. 8м. пак забременях, но всичко завърши с мисед,  сега подновихме опитите за второ детенце и силно се надявам да се получи и този път края да е щастлив.

milenaandi, следиш ли си овулацията ?

много пъти съм усещала овулацията, по ЦС и болки в единия яйчник, но този месец като, че ли нямах ЦС , а няколко пъти имах болки в десния яйчник и така и не разбрах, кога ми е, сега чакам да видя колко време ще се задържи температурата висока и като минат 16 дни, пак ще си направя тест, досега няколко пъти съм забелязала, че ми идва на 14 ден, след като усетя овулацията.
Цвете, този път всичко ще е наред, недей да мислиш за минали неща, мисли позитивно и всичко ще се нареди

Запис и от мен в темичката.И аз съм една от мамите който искат за сега второ детенце,а след това може би и трето.Наши те опити са от година и полови като през този период  имам два миседа в 5-6г.с. Нямам много време да пиша но ще ви следя момичета и се надявам скоро всички да се похвалим с  двете чертички на теста,а не само ние а всички останали който чакат така мечтаната рожба.

milenaandi, възможно е този цикъл да ти е ановулаторен. По принцип така трябва, ако няма бременност М. да дойде на 14 ден след ову. Дано по - дълго да се задържи висока температурата и резултата да те зарадва.

днес ми е 14 ден с температура над 37 градуса, започвам да се надявам

Веднага се записвам като желаеща за 3-то. Първите две не дойдоха лесно, но пък се появиха накуп Преди 2 месеца реших че съм готова за трето и опитите започнаха. Надявам се и скоро на резултат

еха, така накуп е най добре, успех третото да дойде лесно

 Хайде дано новата тема ни е на късмет  и да я изпълним с 
milenaandi,как е днес температурата ?
Аз едва този месец се прежалих да започна да я измервам анално и наистина засега е постоянна , аз съм още в първата фаза на цикъла  , да видим какво ще стане  във втората. Досега я измервах орално, но смятам, че не беше достоверна.

irenaa33 това мерене е много неприятно, по помага да се ориентираш, аз ако бях почнала да меря от началото на месеца, сега щях да знам, кога ми е била овулацията, сега колко ти е температурата, моята и днес е 37,1, вече започвам твърде много да се надявам и ме е страх, после да не се разочаровам, според вас до колко е показателно това с високата температура и бременноста

Сега Т ми е 36.2  - 10-ти ден. При мен О е по-късна -към  17-18-ти ден . Иначе за високата Т  доколкото съм чела е надежден метод.  Пожелавам ти скоро да се похвалиш
А тест страх ли те е да си направиш? Аз не издържам и почти всеки месец  правя тестове - естествено отрицателни, но докато  не ми дойде не спирам да се надявам и тогава вече е голямото разочарование.

наистина ме е страх да си направя тест  , но ще си направя след няколко дни

 milenaanсигура съм , че си бременна !
Успех!

мерси миличка, дано

Аз съм се решила за второ, ама милото не...За това на този етап само ще ви следя и ще ви пожелавам успехи
миленаанди Стискам силно палци Дано си първата похвалила се в темата

Криси, както се казва " направо си скандално млада". Изчакайте малко да порасне Ема! Или имате причина да бързате?

момичета много съм нещастна, не мога да ви се похваля с хубави новини, тази сутрин пак получих зацапване, но въпреки това си направих тест, беше положителен и веднага отидох в клиника, лекаря ме прегледа и установи 2 плодни сака, които по различно време са спрели развитието си, за големия каза, че едва 4 мм и каза, че няма шанс да се развие, много ми е тежко

Oх, милена, цял ден те мисля. Толкова съжалявам, мила. И все пак дано докторът греши. Дано има някаква надежда  Посети и друг лекар да си каже мнението.

milenaandi много съжалявам....в такива ситуации е много трудно, пожелавам ти бързо възтановяване и много успехи! 

blue_sky Скоро ще съм на 30 (аз прякора с 88 не го помислих много като се регистрирах че подлъгва за набор, за това го смених на 08), която е прекрасна възраст за деца и имаме още няколко годинки да сме по-спокойни, но ми се искаше да си имам второ да расте заедно с малката. Също така, на този етап можем да си позволим второ дете и пак да не работя, обаче след 2-3-5 години кой знае каква ще е ситуацията...а и като видя малко бебе се разтапям ) не мога да повярвам че моето не е бебе вече и ми крещи "Au Revoir"

Ето я моята тема
Дъщеря ми е на 6 год  и от 4 год чакаме второто си дете.Нея също я чакахме 9 месеца,но тогава нито следях овулации ,нито съм пускала изследвания.Тези думи"нали си имате детенце" ги чувам постоянно от близки ,които знаят за нашата борба и дори понякога ме карат да се чувствам алчна,нали някои едно си нямат , а аз за второ се жалвам.Не съм си и мислила когато започнахме опитите за детенце ,че ще стигнем до изследвания,фоликуметрии, ЦС и лапароскопия която предстои много скоро.

milenaandi съжалявам за случилото ти е

Милена посети още един доктор за второ мнение,ако си имала късна ову. може за това плодните сакчета да са по малки,с моите две неуспешни бременности винаги забременявам с късна ову. между 21-25 ден на МЦ.Ще стискам палци лекаря да е сгрешил и да ни се похвалиш че всичко се развива нормално

Да, наистина .Аз изобщо им нямам доверие, откакто с първата ми бременност в началото на 3-ти месец  ми казаха, че това е куха бремнност на обикновен ехограф. След което тичах при друг лекар , който ме прегледа с вагинален  и на голям екран видях съвсем ясно бебето което мърдаше и се въртеше Единствения лекар, който взе под вниимание късната ми О и ми изчисли според нея термина за раждане (25-ти май). Всички други си го изчисляваха стандартно и според тях трябваше да родя на 19-ти май. и съответно искаха да ме оставят в болницата , защото съм преносвала. Аз  казах, че няма да вляза. Родих естествено на 26 май

благодаря момичета  , ще отида на друг лекар, но не ми се вярва първия да е сгрешил, той ме гледа с вагинален, беше много внимателен, но каза, че и при късна овулация, сака е прекалено малък, сега ми е тежко, но като погледна малкия и се успокоявам,
 хайде сега някой  да се похвали с хубава новина, да развесели темата и да повлече крак

milenaandi, толкова се надявах на хубави новини при теб, но и това ще стане, горе главата. Знам как се чустваш, минала съм през това, пиши какво е казал и другия лекар. 
irenaa33 и моята кукла е на 26 май. 

irenaa33 и моята кукла е на 26 май. 

И аз се записвам в темичката за второ детенце,имам момиченце на две годинки и осем месеца и реших че сам готова за второ детенце започваме опити Успех на всички бебе правещи !!!

milenaandi

благодаря за прегръдката Цвете, имах нужда, мина ми кюртажа, сега се възстановявам най вече психически, след няколко месеца пак ще подновим опитите, но ще ви следя през това време и очаквам много положителни тестове 

Милена , една прегръдка и от мен 
Ние този месец преустановяваме  опитите , тъй като след прегледа при уролог и изследвания на мъжа ми се установи, че имаме трихомони и сега сме на лечение. Аз честно казано се зарадвах, че се намери нещо, защото след години неуспешни опити и не установяване на причина е меко казано изнервящо, както вие сами знаете. само дето не знам дали тези трихомони може  да са причина за незабременяването. Много се надявам да е това и след лечение да има хубав резултат
И аз ви следя и чакам някой да се похвали вече!
П.С Само да попитам на вас правили ли са ви подобно изследване? Защото на мен макар и при редицата гинекологични прегледи , фоликуметрия,  ЦС, и т.н, никой не ми пусна изследване за бактерии, гъбички или нещо подобно.  То вярно, че нямаме абсолютно никакви симптоми и явно с просто око не се забелязва, че може да има проблем, но все пак....Дори и преди ЦС , чета че се прави някакво изследване , а на мен и такова не ми пуснаха.

Изпуснала съм тази тема ...
И аз съм за тук.
Иренка, благодаря ти за нея!

Накратко (доколкото е възможно) -
Със сина ми забременях без изобщо да знаех какво е овулация, БТ, тестове, прегледи .., но уви повече никога не ми се случи това(за тези 5 г.).Нито едно забременяване, дори да беше неуспешно, но да го имаше. 
Преди 3г. правихме абсолютно всички изследвания, за каквито се сетите(но да изброя, че може на някой да е полезно - полови хормони и хормони на ЩЗ, цветна снимка, разширена спермограма, генетични, имунологични, хламидии, токсоплазмоза, листериоза ... оххх, лошо ми стана) - пръснахме отново луди пари, а причина не откриха!
Скоро не сме правили изследвания .. на този етап ни е трудно финансово.

И въпреки че имам едно голямо дете(на 10г.), за което молех и плаках също близо 2 г. болката, че не се получава и сега не е по-малка.
Примирението е това, което ми е останало.
"Няма невъзможни неща, ако Бог е решил да се случат!"

Желая много успех на всички, борещи се за дете!(първо, второ или поредно) 

milenaandi много съжалявам мила

Изпуснала съм тази тема ...
И аз съм за тук.
Иренка, благодаря ти за нея!

Много мило   радвам се, че темата ви допадна и успяхме да сформираме групичка  . Много, много ми се иска да я напълним и с хубави новини 

Здравейте, мамита!
Виждам, че групичката се увеличава  .
Ние този месец май изпуснахме момента, бяхме на гости за почивните дни, а точно тогава беше ову.
Другата седмица ще видим, аз за всеки случай си пия лекарствата.
Лек и усмихнат ден. 

Цоп! Ето че и аз си намерих тема.  Много се радвам за което. Нашата история е следната (за тези, които не я знаят):
Август 2007г. операция от извънматочна бременност (премахната тръба), януари 2008 г. втора операция от извънматочна бременност (премахната и втората тръба). Октомври 2008г. ин витро процедура, 09 юли 2009г. се роди синът ни. Още тогава (в болницата) си казах, че искам още деца. Със съпругът ми сме единодушни по този въпрос. 05 август 2013г. - получихме си заповедта от ФАР, но засега няма да бързаме да я използваме, тъй като първо трябва да разрешим някак жилищния си проблем. Сърцето ми се къса, защото съм на 37г., и знам, че може и всеки месец да е от значение, но разума надделява. Доста се измъчихме с бебе/дете и това гадно съжителство. Набелязали сме план за опит за разрешаване на проблема и ако всичко е ОК може да стартираме процедура в края на 2013 или началото на 2014г. Успех на всички!

Мириам, добре дошла , хайде дано Дядо Коледа ти донесе мечтания подарък , както и на мен, а и на Миленка може би тогава се пада. Миленка, как си мила? Колко  време сега ще се пазите?
 на другите може и по-рано 
 За мен го смятам по Коледа , защото сега нали се лекуваме и ползваме презервативи хихи много ми е странно, бях забравила какво е Да не ти е мокро, да не ти тече по краката. Вчера по навик едва не си вирнах краката на горе след като свършихме     Да ви кажа много добре ни се отразява психически и на двамата малко почивка. Аз вчера си пуснах контролна микробиология, но лекаря каза, че най вероятно ще продължа лечението. На мъжа ми  уролога му е сменил лекарството с друго -още 15 дена и тогава ще прави контрола. Изписа му хранителна добавка Андроситол за 3м. Като му го е представил за много добро и ефикасно  за качеството  сперматозоидите.Някой има ли отзиви за това лекарство?

irenaa333, благодаря ти за посрещането! Успех и на теб в борбата!

Здравейте момичета!Мисля, че и моето място е тук.Имам две момчета от първи брак на 16 и на 12 години. Сега с милото мислим за наше си детенце. Опитваме от седем месеца. Всеки цикъл една надежда разцъфва и после угасва.Затова се включвам и аз. Успех на всички!

Привет и от мен  Съвсем накратко: 3 неуспешни бременности, след хилядите изследвания се установи високи нива на НК клетки и носителство на тромбофилия при мен. Осиновихме детенце и сега отново сме на стартова позиция. Направихме консултация с имунолог и отново високи НК клетки, предстоят и нови изследвания на съпруга ми. Като се изясни настоящото положение ще решаваме какъв ще е планът за действие, но няма да протакаме. Много искаме второ детенце, а и малчо има нужда от другарче в белите 
Успех на всички мами! 

Ако знаете какъв ужасен сън имах ...
Всичко ми се губи, само това, че бях отишла при някаква врачка(за разни неща), и точно преди да си тръгна я попитах - Ще имаме ли някога второ дете?
Тя каза - "Не, никога!"
Плаках много насън, и беше толкова реално .. 

Може би защото имам само няколко дни до датата, и пак подсъзнанието ми си прави такива лоши шеги с мен.
Просто исках да ви споделя.А и нали затова е темата ..

Тед, в сънищата ни излизат нашите подсъзнателни страхове или непостижими желания, които обикновено подтискаме. Това не означава, че ще се случат някога. Е, желанията дано да се случат де
Аз например сънувах, че раждам шестзнаци 

Мими, темата е за тези, които искат скромно 2-ро/3-то дете, а не....4-то, 5-то.....и 8-мо. Така ме разсмя.

Тед, много е изтощаващо това чакане. Сега си давам сметка. нали почивахме един месец и съм доста по-спокойна. Дори обсъждаме дали да не се пазим още един два месеца за да е сигурно, че напълно сме се излекували, а и да си починем малко психически. Наистина това  следене на О, Т и най-вече чакането след О много ме изцеди емоционално.

Аз пък мисля,че сънищата се тълкуват на обратно. Пример ако сънуваш, че някой близък умира значи ще живее дълго ако си сънувала това значи ще имаш второ детенце. :)Живота ти поднася това което мислиш

Аз пък скоро преди лапароскопията сънувах,че мъжа ми си има официална любовница  и всички си живеем заедно.Един ден като разбрах,че и с нея мъжа ми правят опити за дете си говорихме с нея и и казвах,че сега веднага ще забременее и ще му роди момче,а тя каза "Не,аз си имам вече,ти ще му родиш син".Събудих се толкова уверена,че  съвсем скоро ще съм бременна с второто си дете.
Днес ми е 22 ден след лапароскопията  сутринта пробвахме чисто новите ми тръби.Малко се стреснах като видях след 2 часа,че имам две капчици кръв,но и тези дни би трябвало да ми е овулацията и мисля че е от нея.Често имам розова овулация и точно по същия начин единия ден много ме боли яйчника в който е фоликула и на следващия ден имам жилки кръв в ЦС.

Тед, в сънищата ни излизат нашите подсъзнателни страхове или непостижими желания, които обикновено подтискаме.

Да, и аз така съм чувала, Мими.

Иренка, аз отдавна не меря температури, и не правя ову тестове, именно поради емоционалното изтощаване.Обаче, все пак пресмятам дните до следващия МЦ, и се надявам, уви ..

tedi772, дано си права!

Хайде и аз в тази тема да се запиша. 

Дъщеря ни се получи спонтанно след години чакане и точно преди записания час за ИКСИ. С мъжки фактор и операция на варикоцеле сме. Тъкмо подновихме опитите и сега гинеколожката ми откри полип и удебелена лигавица. Може да се наложи да ми правят абразио и да чакаме още с опитите. Но, няма да губим надежда! Ще стане! Пък дано да е по-скоро, за да имаме сили да тичаме след тях.

Най-важното е, че поне по едно дете си имаме!

Стискам палци на всички ви, момичета! 

Мими, темата е за тези, които искат скромно 2-ро/3-то дете, а не....4-то, 5-то.....и 8-мо. Така ме разсмя.

Знам, Хоупче и аз скромно искам трето, но...  пък и шестзнаци да станат няма да ги върна я 

mimi26,твоите бонбони са красиви за шестзнаци.Надявам се да преживееш липсата на още братя ...обаче знам,че са заети

Здравейте мамита, аз както ви казах, правилно предположих, че този месец изпуснахме ову, така че сега пак сме на стартова позиция, в нов месец с нови надежди. 
Тед, аз знам, че сълзите на сън, са щастие на яве.... 

Хубав ден на всички !

И аз се записвам в тази тема.

Първите ни опити за бебе траеха почти  2 год. с мерене на БТ и тестове за О. В месеца, в който щяхме да почваме с изследванията се случи нашето чудо. Сега си казахме, че ще започнем само с опитите без да се  стресираме с тестовете и БТ. Пък дано да се получи по-скоро.

Успех на всички в опитите!

Здравейте,момичета! Може ли и аз да се присъединя към вас. Ние от февруари се трудим за трето... да за трето. Батковците ни пораснаха вече на 16 и 13 г   и решихме че искаме още, една дама да бъде,ако може. Но уви нестава ,не съм се занимавала със тестове за овулация просто се надявах да се получи като първите два пъти.незнам на какво седължи,не мисля че съм стара само 35. От 2 месеца забелязах ,че менструацията ми стана една .... слузеста и кратка преди беше по 4-5 дена  с 26 дена цикъл , а последните два пъти по 2 дена и една слузеста и скрънзлива на кръв , миналия месец ми се гадеше ,този месец вече от 10 дена пак ми се гади,усещам корема си леко подут,и сякъш гърдите ми са станали някакси по тежки. Но ме е страх да се надявам за да не се разочаровам като миналия месец. Сега чакам да видя какво ще стане на 9.09 или най късно на 10.09.много се надявам да съм забременяла. Стискам палци на всички момичета които искат да станат мами та било то за първи,втори,трети или там няма значение кой път,стига да са желаещи . Успех и дано започнем да се радваме по скоро.

Здравей, Тонита
Чудесно е, че искате 3-то детенце. За мен това е супер комбинация след двамата големи батковци една малка принцеса. Такива бяха и моите планове. Само че принцесата дойде първа    А сега искаме още един принц и една принцеса

Остана още 2 дена, май те са най гадните и дълги дни на чакане,от днес и кръста ме боли.ох направо незнам.

Здравейте, колежки  !
Имаме дъщеря на 9,5 г. и от три г. правим опити за второ дете. Досега не сме правили никакви изследвания, с изкл. на рутинни гин. прегледи (за мен). И една спермограма миналата седмица, която хич не е цветуща... Записах консултация при специалист, че все от някъде трябва да се почне.
Много ми е криво, защото исках всичко да стане по естествен начин, не съм привърженик на лекарствата никак, и дълго се колебаехме дали изобщо да се захващаме с прегледи... Но пък като се замисля, че никога не бих си простила шанса да е някой дребен проблем, заради който да се лишим от още едно детенце  . И годинките, годинките си вървят...
Оф, много объркано стана, ама аз по принцип съм си объркана 
Пожелавам успех на всички ни!!!

Здравейте, този месец мисля, че хванахме ову, с мъжо дадохме всичко от себе си  , дано да се е получило  . Сега се започва великото чакане......
Тони какво става при теб ?!?

  няма още на обяд с адски болки в корема и кръста си появи петънце и след това...... . като казах на моята половинка не му стана хубаво, но каза "не губи кураж , до следващия тираж.ще я хванем тази овулация, нямало да бъде момиче затова не станало" .и така започваме да мерим и температура,половинката каза че сме били несериозни, но от сега нататък започвал по сериозно да работи и рисува принцесата.от мене се искало само спокойствие и нужната температура. искаше да ме разсмее,милото. и така започваме наново,само че както каза кандидат татито по сериозно.успех момичета , ако има нещо ново пак ще пиша ,а и вас ще ви следя може да ми дадете някакъв акъл за по лесно забременяване с принцеси. с тях нямам опит при мен са само момци,дори и котката ми е мъжка.

Tonita , според това, което съм чела, мъжките (тези , които носят мъжките хромозоми)  сперматозоиди са по-бързи , но живеят по-малко, а женските са по-бавни , но живеят повече време т.е  ако секса се прави 1, 2 дни преди самата О е доста по-вероятно да я дочакат само "женски" сперматозоиди и детето да е момиче. И обратно - ако секса се прави много скоро преди или по време на самата О е по-вероятно първи да достигнат "мъжките "  и така детето да е момче
За зачеването на дъщеря ми мога да кажа , че съвпада с тази теория - секса беше на 12-тия ден (доста рано по принцип за моята О ) , но се оказах бременна с момиченце   Ако този месец съм бременна , пак ще е от 12-тия ден 
Не знам дали е истина или съвпадение и ще се радвам ако има компетентно медицинско лице да обясни вярно ли е това
Успех на всички.

Здравейте момичета! Да се запиша и аз при вас. Имам дъщеря на 11 и син на 4, но искам поне още едно детенце... Ако и този месец не се е получило, ще тръгваме по доктори. Успех на всички нас 

и аз така подразбрах но ще видим ще пробваме по нея.това означава че някъде преди 20.09 , някъде 18.09 или 19.09 дано стане. сега мерим и температура още веднага започнах от 10 .09 до сега небях го правила ,че да видим ако не изпусна нещо...,незнам.ще стискам палци. дано в началото на октомври да сме сияещи от щастие колкото се може повече кандидат майки.

Тонита, защо не направиш и една фоликулометриа, това е най - сигурния начин ?

това е добра идея Цвете , но мисля да видя първо какво ще стане този месец защото за да направя изследванията трябва да имам час при лекар а трудно се взимат часовете при нас, пък и не само при нас.Но октомври  ако не ме изненада ще взема да направя тази фоликулометрия тъкмо се пада в началото на месеца,че дори и направление мога да взема ,само не знам дали ще ми свърши работа направлението,но ще пробвам.благодаря ти цвете.А до тогава за да не губим време ще сме на метода с температурата и 12 -тия ден. пък може и това да стане 

Тонита, дано да бъдеш приятно изненадана и да няма нужда от фоликулометрия. 

Аз съм в едни странен филм на който края все още се чудя какъв ще е  .При редовен цикъл от 26-27 дни се вижда в графиката ми колко ми закъснява сега.Това е първи цикъл след лапароскопията ,толкова дълъг цикъл през живота си не съм имала и много странен.На 12 ден започва много леко кървене примесено с ЦС както при овулация в продължение на 7-8 дни и от тогава ни вест ни кост.За сега тестовете са категорично отрицателни,включително и вчерашния кръвен-0,1  .Не ми стига това ,ами ТСХ се е повишило рязко за месец на 5,65.За  утре вече си запазих час при гинеколог с надеждата да се изясни това закъснение от какво е.

Запис и от мен в темичката. Имам едно дете на 5 години, момченце. Дар от Бог ми е това дете. Забременях без никакви проблеми, без да смятам овулации, без тестове и т.н. След като родих МЦ стана ужасно нередовен и ми поставиха диагноза СПКЯ.  Правим опити за второ детенце от 1 година, но до ден днешен не става и не става.

Здравейте момичета, да ви питам така ли трябва да играе температурата ми.нещо много ме притеснява.мисля че трябваше да се вдигне днес или греша ,незнам не ми е ясно много.немога да го разбера като чета за разгадаването на графиките.благодаря предварително.графиката ми мисля че се вижда ,моля погледнете и споделете мнение.благодаря.

Вероятно е утре да се вдигне .  Нали знаеш, че преди самата О понякога температурата спада.  Държиш ли достатъчно дълго термометъра? Понеже и аз само от няколко месеца меря Т и установих, че ако след сигнала на термометъра се задържи още няколко минути, температурата продължава да се повишава и термометъра писука още 1 или 2 пъти и ти записваш най-високата стойност. И така Т е по-постоянна и разбираема. Ето мин. ден рязко падна - от 36.9 на предишния ден, на 36, 2 на следващия и още до обяд ми дойде. Доста по -рано този месец, но аз си го очаквах, защото засякох ЦС много рано още към 10 -ден. Много се изненадах и се чудех дали не е нещо друго, но бях на лекар и той потвърди, че е това. Също така правих едно изследване за наличие на живи  сперматозоиди в ЦС на следващия ден след  полов акт. Докторът  гледа под микроскоп и потвърди че има такива. 

Също така правих едно изследване за наличие на живи  сперматозоиди в ЦС на следващия ден след  полов акт. Докторът  гледа под микроскоп и потвърди че има такива. 

[color=red irenaa33
][/color] Къде прави това изследване ,стана ми интересно и честно казано чувам за първи път .Може и на лични да не спамим темата.

Ирена, като изпиука термометъра и го махам,но вече ще го задържам повече. Утре ще видим какво ще бъде ,дано всичко да е ок и да се получи.

марина, при д-р Славейков
Ти нали си от Ямбол ?
тонита , така правех и аз в началото  и се обърквах.  Сега го държа до 2 пъти да изпиука и чакам още , понякога пиука и 3-ти път, понякога - не.

Да от Ямбол съм.Ще ти пиша ЛС да няма спам.

вдигна се , ама само със 0,1 незнам какво значи, дано да е на добро.

Ирена, изследването се нарича посткоитален тест. 

Благодаря , ти blue_sky
Наистина не знаех , че така се казва . Лекарят ми го обясни така, както и аз на вас 

Здравейте момичета. Аз минавам само да ви съобщя, че излизам от темата и се премествам в бременната. Този път за наша радост нещата се развиха доста бързо. Пожелавам на всички успех и в най-скоро време да сбъднат мечтата си за второ/трето детенце.

еее, супер 
Ти май си първата с хубави новини!
Хайде сега една по една всички да те последваме

Ехааа, все такива новини да се "чуват"! Честито ra4ko75! Лека бременност!

Честито Раче, леки оставащи бременни месеци и здраво, сладко бебче на финала!
Хайде, пък дано да повлечеш крак и всички след теб да премести в бременната темичка. 

Честито  ra4ko75!Леки оставаши месеци с пухкав финал накрая.

Честито! Лека бременност и здраво и пухкаво бебче на финала!

Аз искам да питам за посткуиталния тест - понеже не знаех, че в БГ се прави изобщо - къде и каква му е цената?

страхотна новина  , честито и от мен, лека бременност и здраво бебче около термин, дано да има само такива новини и да са много

Скоро никой не е писал в темата . Аз реших да се оплача, че дано ми поолекне малко. Вчера се скарахме с мъжа ми и пропуснахме деня на О (почти съм сигурна , че беше снощи) . Днес вече и  Т ми е висока и ми е много криво. То и да бяхме правили секс едва ли щеше да се получи , но поне щях да имам надежда през следващите 2 седмици. В такива моменти ми става много тъжно - виждам как минават месеци, години, дъщеря ми вече порасна , а толкова искам да й дарим братче или сестриче. Но всъщност кои сме ние , че да даваме.....явно има висша сила, която дава. И наистина не знам какво да мисля, след като знам как е зачената дъщеря ми преди малко повече от 7г. - от веднъж .
Мъжа ми пие третата опаковка Андроситол. Следващия месец ще видим има ли подобрение в спермограмата . Макар че и сегашната не е лоша, но има още какво да се желае. И ще видим какво ще стане. Вече и на Коледно чудо не смея да се надявам , защото Коледи и Нови години минават и заминават. Обещах на мъжа ми, че до лятото няма да го занимавам с лекари ( той изпитва ужас от тях, цяло чудо е , че успях да го заведа на уролог), но и до тогава ако не стане ще трябва да посетим клиника.
Извинявам се за негативния пост , но знам че тук има хора , които могат да ме разберат !
И хайде , мисля, че е ред на някоя хубава новина

Иренка, описваш същите чувства като моите - 1:1.
Знаеш, че тук винаги има кой да те разбере и изслуша.
Аз какво да кажа, като за момента дори не правим опити(заради лечение), годините ме притесняват и всичко..., не съм спокойна и как ще я карам нататък не знам...
И не че досега се получи, де(като вече 6-та г. мина и ... нищо. )

p.s. Виждам, че имаме нова хубава новина - Цветето нещо се спотаява, и май е време да си признае.

Здравейте, ето и моята история: имаме син на 7 г. и преди 6-7 месеца решихме, че е време за второ детенце, но и досега не е станало нищо. Преди 2-3 год. ми махнаха левия лоб на житовидната жлеза, но  хормоните са били винаги в ред.

Сега се чудя какво да предприема- посещение при гинеколог ли, какво ли. Мисля в понеделник  да си направя изследвания на полови и житовидни хормони ( пада се точно трети ден от МЦ) , а след това какво.
 От седмица двамата пием едни билки за безплодие, на мъжа ми взех и тинктура от бабин зъб. Той като прочете "безплодие" казва ми "Малък ли плод си играе оттатък, какво безплодие". Прав е,  но  явно имаме проблем.
 Моля за помощ от вас защото не ми се иска да притеснявам родителите си, а друг няма кого да питам.
Благодаря

Колегата на мъжа ми също имаха такива проблеми , та той му казал че пил някакви витамини ( или добавки за мъжете специално) 2-3 месеца, доста скъпи били та ги поръчвал от чужбина, а жена му ползвала противозачатъчни през това време. Когато спряла противозачатъчните почти веднага забременяла и сега си имат детенце на 1,5г. А знам че ходиха много пъти в Плевен и бяха планирали вече  ин-витро.
Ако някой знае какви са тези витамини моля да пише. Ще пробваме и това.

А защо мъжът ти не пита колегата си? Явно, че си общуват на тази тема.
След като не знаете за причина да не стане, изчакайте до година, ако си под 35 г. Ако си над, нямате време за губене. Първо бих се обърнала към добър ендокринолог на твое място и после към репродуктивна клиника.

Ще го пита, но исках първо да направим изследвания за да имаме някаква яснота по въпроса, пък и с лекар не съм се консултирала.
За чакането- изчерпа ми се чакалото  защото съм на 36 , а правим опити от 6-7-месеца.
Явно ще се ходи по лекари. Първият път стана веднага, смятах че и сега ще е така, но не.

bemka най- вероятно пие FertilAid, скъпи са наистина. Аз и моя партньор си пием вече втори месец. Купувам ги от: http://www.fertilaid.bg/

Благодаря, ще трябва да ги вземем.

@irenaaa33, и при нас засега няма никакъв напредък (ако това може да те успокои по някакъв начин ). Ние след като си получихме заповедта от ФАР, решихме, че ще излизаме под наем (уж временно). И сега пред отоплителния сезон, хич не мисля, че ще има свободни средства за стартиране на процедура. Може би на пролет. Дано. Чувствам се една крачка по-далече от мечтата ни честно казано. Сега сме си самички и е супер от тази гледна точка, но финансовата част...трябва да сме внимателни. Много е тънък момента, защото заповедта ни изтича на 05.08.2014г. като знаем клиниките (специално нашата) не работят през месец август като за целта процедурите се спират още в началото на юли предполагам. Та мисля най-късно до месец май ако не стартираме с изследвания и проследяване на цикъла, просто ще изтървем срока. Дано всичко се подреди. Успех на всички!

Излезе ми резултата от контролната  МБ  ,добра е  .Лекувахме ентерококи фекалис с мъжа ми и се пазихме известно време.Сега вече на четвъртия цикъл от лапароскопията се надявам да има резултата.
Съвсем скоро започнахме 5-та година от нашата борба и се чудя колко сили още ще имаме и аз и мъжа ми да продължим.Скоро си говорихме и той ми каза,че моята операция му е дошла в повече,тя е продължила малко повече от 2 часа и през това време е изперкал от притеснение.Сега когато уж всичко ми е наред той е на път да се откаже  ,казва че в крайна сметка ако трябва ще си останем с едно дете.Не иска повече да се подлагам на процедури и упойки.Точно сега ,когато всичко ни е наред щяхме да направим инсеминация,а тоя се дърпа.Исках да се оплача на някой .

Рени, 
Радвам се, че резултата от МБ ти е добър.
Споделяй с мъжа ти, защото така трябва сама да се справяш с проблемите си, а тогава за какво сме по двойки, ако всеки сам тегли каруцата?!
Мъжът трябва на жената, за да може тя отвреме навреме да се чувства слаба.Ние и без мъжете сме си силни иначе.
Все пак и двамата сте пожелали да имате още едно дете ..
Неприятностите дразнят, обезкуражават, натъжават.
Но затова е семейството, от двама, да си подават ръка, да се подкрепят и окуражават в трудни моменти.

Горе главата и кураж!

Ами , да взема и аз да се включа в тази тема, след трагедията....
Мислех си, че няма да имам сили да поискам пак дете, но сега желанието е даже по-силно.
Винаги съм си мечтала за 3 деца, но сега може би няма да имам тази възможност. Все пак вече имам 2 секцио, а съм чела че повече от три пъти не е желателно.
Но все пак искам по-бързо да минава времето и да получа зелена светлина от лекарите за нови бебешки опити. Това е мисълта която ме крепи да продължавам напред.
Все още ми е нереално всичко това което се случи. Страхът от това да не се повтори и желанието за второ дете се борят в мен и на моменти се чувствам много объркана. А буцата която е заседнала в гърлото ми се надявам да успея да преглътна с времето.....

Рени и ние скоро ще започнем 4-тата година , направо не мога да повярвам. Той твоя мъж се е притеснил за теб, но след като казваш, че сега всичко е наред , може да му трябва малко време да се успокои. Той от какво се притеснява, то нали при инсеминацията няма упойки ?
papilio, това , което се е случило на теб и семейството ти е ужасно . Прегръщам те силно, макар и виртуално  Едва ли някога ще можеш да преглътнеш буцата , но дано вече имаш само поводи за радост и стимул да продължаваш.

papilio, миличка прегръщам те силно, преживяла си наистина огромна трагедия и ще ти трябва много време да се съвземеш, но вярвам, че скоро отново ще изпиташ прекрасните емоции на бременността и този път всичко ще бъде наред

И относно броя  на секцио който може да се прави и през колко време забравих да напиша нещо . Разбира се , че всеки случай е индивидуален и трябва лекар да си каже мнението, но имам позната , която има 4 секцио с  4 деца . Първите две са точно през 1 г.  , а вторите 2 пак през година и малко.  И децата и майката са добре.

Благодаря Ирена, това звучи доста успокоително,
аз си мисля да започнем опитите за бебе, някъде от към 8ия месец след секциото и разбира се ако лекарите позволят

papilio съжалявам за това което си преживяла.
Момичета,благодаря ви за подкрепата  .
От какво го е страх мъжа ми ли?Сигурно аз съм до някъде виновна,че в някои случаи му обяснявам  в повече,а в други, като например една инсеминация ,нищо не му обяснявам как се прави.Да,за мен се е притеснил мъжа ми и то доста.Мъжа ми е от хората ,които ходят в много краен случай на лекар и 3 год  дори ми се караше ,че всичко ни е наред и че няма нужда да ходим да се изследваме.Не знам,не го виня за загубеното време.В четвъртата година успях да пусна всички хормони,проследяване на овулация,която е редовна, да направя цветна снимка и да завърша с лапароскопия.Реално с всичко отхвърлено до сега като проблем има момичета които си забременяват ,а при нас май се оказва психологически фактор .Как,как да се справя  с това да не го мисля ?Сигурно и при вас го има този проблем,но наистина вече ми писна всички около мен да ми казват  как да се успокоя и щяло да стане,да не съм се занимавала с лекари.
Интересно ми е след като имаме общо дете с мъжа ми имунологичини изследвания и тромбофилии нужно ли е да се пускат?Никога не съм имала аборти.

В четвъртата година успях да пусна всички хормони,проследяване на овулация,която е редовна, да направя цветна снимка и да завърша с лапароскопия.Реално с всичко отхвърлено до сега като проблем има момичета които си забременяват ,а при нас май се оказва психологически фактор .Как,как да се справя  с това да не го мисля ?Сигурно и при вас го има този проблем,но наистина вече ми писна всички около мен да ми казват  как да се успокоя и щяло да стане,да не съм се занимавала с лекари.

Ето това е разковничето, мила .. спокойствието.
Клиширано, нали?
И въпреки че се дразнех на всички, които ми го казваха, и ме съветваха за това, се убедих, че са прави!
И ние като вас направихме всички необходими изследвания и не откриха нищо ...
Последният път, което беше отдавна, лекарката ми каза, че съм била кълбо от нерви.
Права е!За тия неща трябват спокойствие, нагласа и отпущане - при положение, че няма здравословен проблем, както в случая ..
Обаче, и аз не зная рецептата.Просто е по-силно от мен, допуснах да стане по-важно от всичко, за което някога съм копняла и мечтала ..
Извинявам се за голямото отклонение.
Винаги съм насреща, ако мога да помогна с нещо, дори само ако искаш да поприказваш с някого ... с каквото мога с всичко съм насреща.
papilio, изпращам ти силна прегръдка.Пожелавам ти скорошна успешна бременност до края!

Мъжа ми е от хората ,които ходят в много краен случай на лекар и 3 год  дори ми се караше ,че всичко ни е наред и че няма нужда да ходим да се изследваме.Не знам,не го виня за загубеното време.

Моя е същия и  дори когато се налага да му се  сложи инжекция си я слага сам   Доста време ми повтаряше същите неща, докато накрая не осъзна , че няма как 3 г да не се получава безпричинно. Лекувахме едно- сега май ще се наложи друго-направо не знам .....

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете и страхотен мъж, има ли смисъл да ги пренебрегвам, заради непостижими мечти. Като малка мечтаех за три деца, и въпреки всичко аз всеки ден чувам думата "Мамо". Не искам да натрапвам мислите си, просто споделям преживявания! Пожелавам ви успех!

По ирония на съдбата обикновено ни се дава това, което не можем да оценим, и съответно ни се отнема това, което искаме най-много ..
Ние си мислим, че едно е добро за нас, а може да бъде нещо коренно различно.
Аз отдавна не се вторачвам в нищо, не го преживявам както в началото, гледам по-философски на нещата.
Чашата е наполовина пълна, не наполовина празна.
Ако е рекъл Господ ще стане, ако ли не, да са ни живи и здрави синчетата!Да станат истински хора - ние ще дадем всичко от себе си за това!

nel_iv, мислите ти са напълно логични. И аз вече се поуспокоих малко, но все още се боря, като разбира се се опитвам това да не се отразява на прекрасните хора в семейството ми (макар че едва ли е възможно). Аз също от малка съм си мислела  , че ще имам 3 деца. Израснах без братя и сестри до себе си и винаги ми е било много мъчно за това. Още повече , че дъщеря ми толкова много иска да си имаме бебе , че сърцето ми се къса. Добре , че е разумно и прекрасно дете . Обяснила съм й, че не винаги става. И ние с татко й също много го искаме и тя е наясно , че може да имаме, а може и да нямаме. Само майка й ако можеше да го приеме някак си да го проумее 
Иначе сте много прави -трябва да се радваме и да оценяваме , този Божи дар , който си имаме в къщи и да благодарим за него , защото това е най-важното.
Прегръщам ви момичета 
Важното е да сме живи и здрави, а Господ си знае работата. Аз често се замислям върху това през което минавам и преосмислям някои неща в живота си. Мисля, че всичко ни се дава за да осъзнаем по добре някои неща.
Изключвам случая с papilio,  на която се е случило такова ужасно нещо, и други подобни случаи,  за които едва ли някой би могъл да се наеме да даде  обяснение.

Здравейте,момичета!

Постояно ви наблюдавам  и чета  темичката , накрая реших и аз да се запиша.... много искаме да имаме второ детенце.
Родих първото си дете след 3 миседа,имаше много мъка ,сълзи ,чакане ,тъстове ....като се замисля  настръхвам   .Преди година решихме пак да пробваме ,но досега съм  с два спонтанни аборта
Причината ни е ясна,имунологичен проблем,взимам мерки ,но пак не става. Не сме се отказали и  продължаваме с опитите , днес имам положителен тест за овулация

Добро Утро!
И снощи си легнах в добро настроение и се събуждам с такова.
Вчера бях на поредният преглед след раждането и всичко вече ми е наред, имам си и циъл, пуснахме и цитонамазка и понеже добре се възстановявам казаха , че най-рано след 6 месеца можем да започнем с нови опити. Но до тогава пък трябва много да се пазим да не направим беля че няма да е никак добре. Така , че на пролет мисля да се включваме в отбора.....пък ако е писано

Здравейте, мамита ! 
Вече мога да се похваля, че дай Боже м.юни отново ще стана мама, вчера видяхме сърчице и поне за сега мога да си отдъхна, след двата миседа, това беше най - дългото чакане.
Искрено се надявам и от сърце желая на всички ни, пак да гушнем в прегръдките си малки, сладки вързопчета. 

Цвете Честито сърчице!Леки оставащи месеци и пухкав финал накрая.

Честито Цвете 
Лека и спокойна бременност

Честито и от мен,Цвете!

Би ли споделила (може и на лични) правихте ли някакви изследвания след  тези миседи,ако да,
 какви ?

Честито И от мен Цвете, скоро всички да те последваме......

Честито И от мен Цвете, скоро всички да те последваме......

Дано още повече момичета да видят двете чертички!

Искам да споделя историята на едно момиче, която ми дава невероятно много надежда.
Цитирам я

Днес коментирахме с лекарят ми неуспеха след второто ми Икси.Решихме да пусна генетични изследвания и да търсим причината.От лабораторията ми взеха 13 спринцовки с кръв Shocked и се разбрахме след 2 седмици като излезе резултата да отида и да преценим как ще действаме.Мислехме опита 3 подред да е за март месец.Прибрах се аз и веднага на кафе в приятелка,даже и телефона си забравих,звъни моя на домашния на приятелката ми да се прибирам,че телефона ми се скъсал да звъни.Като се прибрах гледам 4 неприети повиквания от клиниката,звъннах аз,на регистратурата ми викат лекарят ви търси иска да говори с вас.Свързаха ме с него и той ми вика,бременна сте #Crazy #Crazy #Crazy.От кръвните изследвания излязло 240 Чхг,направо полудях,Другата седмица да си взема час при гинеколожката за преглед.Веднага отидох да си взема уринен тест-положителен,втората черта малко по слаба от контролната и това е на 24 ден от цикъла ми ,даже нямам и закъснение.Направо не мога да дойда на себе си и това след 6 години вторичен стерилитет.И сега незнам какво да правя,за лекарства нищо не ми е казал да пия или да си слагам вагинални таблетки?Бях спряла и фолиевата даже ,че се бях отчаяла.

Вярвайте, че наистина с упоритост всичко се постига и не спирайте да се борите за да постигнете мечтите си!Аз съм голям песимист и продължавам да не вярвам,че в момента ми се случва точно това, за което съм мечтала от поне 6 години.

Прекрасна история Тед. Благодаря ти, че я сподели   Много е вълнуващо ....

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете ..

На път съм да взема това решение ..
Уморих се да съм тъжна и разплакана, да пропускам как детето ми расте покрай мен ... а аз да вярвам в една надостижима мечта!
Дори и аз вече не знам в какво вярвам.
Но знам, че губя и мъжа до себе си ... 

Цитат на: nel_iv в Ноември 09, 2013, 15:23:34 pm

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете ..

На път съм да взема това решение ..
Уморих се да съм тъжна и разплакана, да пропускам как детето ми расте покрай мен ... а аз да вярвам в една надостижима мечта!
Дори и аз вече не знам в какво вярвам.
Но знам, че губя и мъжа до себе си ... 

И двете звучите толкова тъжни, иска ми се да ви дам кураж за да продължите. Но наистина трябва да сте силни. Да се опитвате най-близите ви хора да не ви виждат тъжни, депресивни и най-вече децата които имате. Знам колко е трудно, но не е невъзможно.
Аз самата не искам да се отказвам, въпреки , че мъжът ми е със смесени чувства относно още една бременност. Постарах се и се старая всеки ден детето ми да ме вижда само усмихната и да не разбере и за миг за мъката ми. Да позволявам си да плача , но не и да ме виждат (може би ще ме упрекнете за това) На моменти се чувствам,че съм в собствения си ад, но осъзнавам и че семейството което имам е и моят рай. За тях ще направя всичко да са щастливи, но няма да се откажа и от собствените си мечти.
    
  освен това по коледа стават чудеса, миналата година дядо коледа ми изпрати подаръка който си бях пожелала, но не успях да разопаковам, ще му напомня , че и тази година съм слушкала много, както и всичи вие, нали

Зная, че се опитваш да ни успокоиш, papilio и ти благодаря, за което ...
Но вече не вярвам в Коледните чудеса.
Много Коледи отминаха, и Великден, и РД и т.н. все поводи, за които да се "хванем", но това мечтано чудо все не идва, а може би никога няма да дойде ...
Миналият месец ми закъсня 3 дни, този ми подрани 4 дни?!
Нямам сили да се боря ...

Тед, при вас не се ли открива някаква причина?
Аз съм решила към лятото ако няма резултат да  се обърнем към клиника. Сега едно след друго изскачат някои неща , които лекуваме и затова имам още надежда, че това като оправим ще стане, че другото и т.н. Не смятам да се отказвам на този етап. Но все си мисля, че за да не става има някаква причина , която трябва  да се открие. Иначе в Коледното чудо и аз спрях да се надявам ,  Преди си го пожелавах за Коледа за НГ , за РД , за Рд на дъщеря ми , а  и тя самата си го пожелава. И винаги вярвах , че ще се случи. Сега все още не съм изгубила надежда че ще се случи, но едва ще е на Коледа
Момичета , болката е голяма и както беше писала една съфорумка , всички си мислим, че ще получим някой ден компенсация за страданията си, но дори и да забременеем, всички нерви , страдания и болка , които сме преживели, няма да се заличат. Затова трябва да се стараем да се съхраним за да сме полезни за децата си.
И все пак дано повярваме отново в Коледнитее чудеса

Тед, при вас не се ли открива някаква причина?
 ...
Момичета , болката е голяма и както беше писала една съфорумка , всички си мислим, че ще получим някой ден компенсация за страданията си, но дори и да забременеем, всички нерви , страдания и болка , които сме преживели, няма да се заличат. Затова трябва да се стараем да се съхраним за да сме полезни за децата си.

Накратко (доколкото е възможно) -
Със сина ми забременях без изобщо да знаех какво е овулация, БТ, тестове, прегледи .., но уви повече никога не ми се случи това(за тези 5 г.).Нито едно забременяване, дори да беше неуспешно, но да го имаше. 
Преди 3г. правихме абсолютно всички изследвания, за каквито се сетите(но да изброя, че може на някой да е полезно - полови хормони и хормони на ЩЖ, цветна снимка, разширена спермограма, генетични, имунологични, хламидии, токсоплазмоза, листериоза ... оххх, лошо ми стана) - пръснахме отново луди пари, а причина не откриха!
Скоро не сме правили изследвания .. на този етап ни е трудно финансово.

Иренка, това съм го писала когато се записах в темата ..
НЯМАМЕ установен проблем ... Но се уморих от доктори и прегледи(ако ме разбирате ...)

Бих искала да се върна във времето когато забременях и да изживея пак от положителния тест всичко насам и до тук и после пак и пак, и пак,... все това да е живота ми, това са най-прекрасните ми години!Уви ..

Детето ми все по-често ме вижда разплакана, а аз все по-трудно успявам да го скрия ..
Господи, така искам да няма такава мъка за хората и никой никога да не изпита болката, която ние познаваме така добре.

Ох, ние дори не сме ги направили всичките изследвания - имаме до тук - полови хормони, хормони на щитовидната , ехография на щитовидната , микробиология, Цветна снимка , фоликуметрия, спермограма , посткоитален тест .
Някои като листериоза , токсикоплазма дори не знам какво преставляват , а тези имунологични и генетични как се правят? нещо друго, което може да се направи, преди да се обърна към клиника ?

Здравейте , момичета ,
все надничам да видя някой няма ли да се похвали по празниците.
Желая ви прекрасни мигове в тези свети празници със семействата, с прекрасните ни дечица!!!
Весела Коледа и много , много щастлива Нова година!!!
Нека сме живи и здрави !!!

Здравейте, аз бях с 10 год. вторично безплодие...изследвания всякакви, всичко показваше, че няма проблем нито при мен, нито при мъжа ми...решихме се накрая на лапароскопия...уж диагностична, а излезе оперативна....откри се проблема - множество сраствания, яйчниците в ципи и яйцеклетката не може да се отдели, тръбите - всяка сочи на различни страни, но не и там където трябва...абсолютно не могат да вършат работа...това разбрах от обясненията на лекарите, не разбирам много... Включвам се обаче, за да ви кажа, че не бива да се отказвате или да се "Успокоявате"...така няма да постигнете това, към което се стремите...продължавайте да опитвате! При нас се получи след ин-витро и сега гушкам и второто си дете!
Весели празници и дано всяка от нас да гушка колкото деца иска

Здравейте. Преди около 6-7 месеца се включих в темата и аз. Имам близначки след ИКСИ, след което спонтанна бременност (приключила нелепо в 18 г.с.). Сега сме с нов татко. Искаме и опитваме за още едно дете, но пак не се получава. Замислям се, дали да не си запиша час при Док отново. Щеше ми се да е бе "помощ от приятел", но някак си след 7 месеца опити започвам да си мисля, че ще ни се наложи външната намеса. Дали не повярвах прекалено много в чудесата след спонтанната ми бременност през 2010? Вие бихте ли изчакали още няколко месеца, или просто да се обадя и да си запиша час?

Аз бих се обадила за час - най-малкото обстоен преглед, някои рутинни изследвания на хормони и може би - спермограма на кандидат-таткото, за да ви се изясни картинката. Първият път по какви индикации пристъпихте към ИКСИ?

Ми бившият ми мъж имаше астенотетратозооспермия. Аз с една тръба и двурога матка, завишени НК и Т клетки. Поне това беше преди почти 5 години. Опитахме инсеминация, инвитро и не се получи. Затова Док отсече ИКСИ. Когато децата бяха на 4 месеца забременях спонтанно. Сега, почти 5 години по-късно, той вече има друго семейство и дете (жена му забременя нормално).

Аз бих направила по-скоро консултация и изследвания, каквито предложи доктора. Иначе вие продължавайте да си опитвате спонтанно, но нека сте наясно дали е нужно да ви се помогне по някакъв начин. Пожелавам успех!

Здравейте, ние си имаме прекрасно момче на 4г. и преди два месеца се престраших за второ дете. Винаги съм си мислила, че щом имаш 1 дете, няма да има проблем и за още. Явно съм живяла в заблуда, след като изчетох доста от темите тук във форума.
Мили момичета с цялото си сърце и душа ви пожелавам да осъществите мечтата си за още едно детенце.  Прегръщам ви силно и вярвам, наистина вярвам, че ще успеете.

Здравейте,мили майчета,чакащи следващата си рожба!Темата е прекрасна,наистина!От години само ви чета ,но сега,именно заради тази темичка,се реших да се регистрирам!Нашето чудо се появи след 2 години опити и сега е на 1г и 4 месеца.От както се е родила (на 20 ден след раждането) ние започнахме с опитите за 2ро детенце,но до момента безуспешни.Аз от 16 годишна съм с диагноза ПКЯ,заради което често ми се случва да нямам ову,с нередовен цикъл съм и още куп други проблеми.Мъчно ми е,понякога и аз се чувствам алчна и сякаш не съм достатъчно благодарна,че Господ ме е дарил с най-прекрасното нещо на света,но искам да имам поне две дечица.. Искам дъщеричката ми да си има някого,след като си отидем един ден,искам да порасне с някого,с когото да споделя всичко.Няма ищо по-хубаво от това да разстеш със сестра или брат(близка възраст).С моята сестра имам 1.5г разлика и никога не съм се чувствала сама.Имам и 2ра сестричка,която сега се чувства така,понеже аз с нея имам 14 години разлика.Преди няколко месеца ми дойде за първи път след раждането (преди това се надявах да хванем 1вото яйце,понеже съм чувала че има много случаи на забременели момичета след раждането),но уви.Дойде ми,че знаех какво да следя и търся за овулация,но вече няколко месеца нищо.Сега УЖ ми закъснява(казвам "уж",понеже един с един цикъл не си приличат),ако съдя по предния цикъл,а той беше 32 дни,вече съм с три дни закъснение.Тестове-отрицателни.Не спирам да се надявам всеки месец.Свива ми се сърцето,но не плача.След всеки отрицателен тест просто прегръщам дъщеря си и се успокоявам.Пожелавам ви успех,напълно разбирам терзанията ви и колкото и да странно за всички около нас(предвид това,че вече си имаме дечица),аз знам че вълненията и надеждите са със същата сила,както и преди да видите заветните две чертички с първото(за някои и с второто) детенце!Прегръщам ви силно!Много се извинявам за дългия пост,но страшно много ме разчувствахте с тази тема!

Здравейте, аз отдавна не съм се включвала, но ви следя. nJlaMuto и аз като теб, веднага след раждането започнахме опити за второ бебче, но не се получаваше. След 1г и 9 месеца забременях, но се оказа мисед аборт, а бяха двечки  за още по голямо мое съжаление, сега през декември направих още един мисед и се налага пак да чакаме, но през това време ще започвам с изследвания. Но няма да се отказваме момичета, нали знаете, преди изгрева е най тъмно, те хубавите неща стават бавно, само трябва да мислим позитивно , прегръщам ви и от сърце ви желая да сбъднете мечтата си

Запис и от мен и аз искам да си имам 3-то детенце

Дес, чакай малко да поотраснат девойките! 

Дес, ти си направо рекордьор. Явно имаш следродилна еуфория. А депресиите след раждане са само измишльотини за глезлите. Пожелавам ти да си запазиш духа и оптимизма и да бъдеш прекрасна майка на...колкото искаш деца!

А депресиите след раждане са само измишльотини за глезлите.

Имах доста тежка следродилна депресия ..
Подкрепата на близките и най-вече на съпруга ми, ми помогнаха да изляза от това състояние.
Не е за подценяване, и не бих се съгласила, че са "измишльотини за глезлите".

Тед, разбира се, че съществува следродилната депресия. В случая казаното от хоуп лов е на шега.

Поздрави и успех на всички!

Тед, извинявам се, ако съм те засегнала. Шегата беше адресирана към Дес, защото е очевидно, че при нея няма помен от подобно депресивно състояние. Погрешно беше да се шегувам така, след като поста ми ще се прочете от неограничен брой хора и някой може да се окаже, че е имал такъв проблем. Още веднъж се извинявам и си взимам поука!

Разбирам, Хоуп, няма проблем!
Но така написано не ми прозвуча добре и затова реагирах.

Но с депресия или без ... бих искала отново да изпитам всички трепети на бременността, раждането, гледането на мъничкото създание ..
Еххх, така искам да няма такава мъка за хората...

nJlaMuto, душата ме боли за бебе, но вече нямам на кого и къде да плача ..

Само молитвите ми останаха, криволичейки между надеждата и отчаянието.
На принципа съм, ако ни е писано, обаче не е правилно, защото всеки има право да бъде щастлив и да сбъдне мечтата си.

Това което описваш, като "ако ни е писано", може би можем да определим като смирение и според мен не вреди, че го изпитваме в подобни ситуации, но не бива да изоставяме и надеждата, нито да се отказваме. Не мисля, че готовността да приемеш всеки изход, означава, че се отказваш от мечтата си за дете. Аз минах през следния етап, малко време, преди да се окажа бременна. Започнах да си казвам, ако бог е решил да нямаме биологично дете, готова съм да го да приема - ще опитаме още тази и другата година и край с процедурите, но и тогава ще да продължа да живея щастливо и пълноценно, въпреки че няма да мога да родя. Ние вече имаме едно осиновено дете и доста сериозно обсъждахме да осиновим още едно - всички бяхме съгласни, включително и "баткото". Така ми стана някак по-леко и спокойно на душата. Докато не дойдоха тревогите за началния етап на бременността ми и за това, което предстои нататък. Сега ми е доста трудно да намеря равновесие в тази нова ситуация, но се надявам да успея в някакъв момент. 
Да, трудни са дългите години, в които правим безуспешни опити за бебе, но не бива да позволяваме тъгата и отчаяните да ни завладяват. 
Пожелавам на всички по-ведри дни и вяра, че предстоят хубави събития!

Да, така е.Примирила съм се.
Ние сме от тези хора, които изобщо не можем да си позволим някаква арт процедура.
А за осиновяване и аз споделих с мъжа ми - беше категорично против този вариант.

Много чудеса стават, да, при мен обаче трябва да е по трудния начин, но.... каквото-такова, ще чакаме и ще се надяваме!!

На принципа съм, ако ни е писано, обаче не е правилно, защото всеки има право да бъде щастлив и да сбъдне мечтата си.

 

 душата ме боли за бебе .....

колко точно определение , боли..........много боли, направо се чувствам празна ( буквално във физически смисъл, усещам липса в корема си )
Аз искам да си осиновим, мъжа ми казва, че е съгласен също. Но ни притеснява това , че имаме стари задължения , които на този етап не можем да изплатим, а това може би , би било пречка.
hope-love като осиновител би ли ми казала сложна ли е процедурата, много ли се чака.  И много ми се иска да е новородено бебенце, но може и по-голямо. Дори когато даваха тези двете изоставени близначета наскоро така ми се искаше да си ги вземем

irenaa33, прегледай темите във форум "Осиновяване на дете". Има доста информация, която може да ти е полезна:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?board=11.0

Тази тема като гледам от доста време не е побутвана, а някои от момичетата записали се в нея не са се отчели.  Дано всички да са сбъднали мечтата си за още едно/две бебета. 

Честито ra4ko75
Радвам се, че се разписа. Значи си имате вече и принцеса. За теб темата виждам се е отказала късметлийска. Доколкото успях набързо да пресметна си забременяла скоро след като си се разписала в нея А има и други мамчета, които са с хубави новини и ще се радвам да се включат. Тази тема ми е много скъпа и си мислех, че щом не пишете няма новини, а то виж какво станало

Ами... да се впиша и аз. Чакаме третата си госпожица след около 2 и половина - 3 месеца

Ние пък се сдобихме с втори и трети "принц"- родиха ни се близнаци на 27.07.2014 г., а първото ни момченце стана голям батко след 7 години чакане.

Браво, честито 
Виж колко хубави новини имало , а си траете
Разкажете, ако искате как стана - спонтанно , инвитро , инсеминация, от кой път, след колко чакане и т.н
Ние в момента сме в период на активна почивка - сложиха ми ваксина против рубеола, тъй като при изследванията се оказа, че нямам никакви антитела, а при бременност евентуално заразяване било доста опасно. И сега 3-4 месеца след ваксина не трябва да се забременява. Доста добре ми се отразява - в отпуска съм , правим ремонт, предстои ни почивка на море. Откриха ми лека степен на инсулинова резистентност и сега съм на нисковъглехидратна диета, спортувам ( аз и преди си спортувах де) и ми изписаха медформин. Общо взето чувствам се добре. Към октомври или ноември ще подновим опитите живот и здраве и ще чакаме Коледно чудо Ако ли не ще пристъпим към инсеминация. Затова ще ми е интересно да прочета и вашите истории.
hope-love, ама те вашите принцове съвсем новородени Изписаха ли ви вече:)

Аз също винаги съм знаела, че ще имам 2 или 3 деца. И не само съм знаела, а съм го искала с цялата си душа.
За съжаление обаче, живота ме изправи пред изпитанието това да не се случи толко лесно. Мъжът, с който искам да прекарам остатъка от живота си, има сериозни проблеми със спермограмата, продиктувани от фатална грешка на майка му в детските му години. Ето защо за нас единственият вариант беше ИКСИ. Първото ни детенце се случи от втори опит, но за второто имахме повечко изпитания. Успях да забременея от 4-тия опит, но за нещастие в 7-8 седмица на бебчо му спря сърчицето. Беше ни много тежко, но нито за миг не се отказахме, въпреки съветите на много "приятели" да се откажем, нали вече си имаме едно слънчице. И не след дълго, на 6-тия ми трансфер, отново бях бременна и много щастлива. Сега с нетърпение очаквам всичко да е наред до края на бременността ми и да се радвам на второ момченце.

mgstra,

Малко офтопик се включвам, но ме заинтригува с причината за мъжкия ви стерилитет
Моят мъж като дете е изкарал заушка, при това с всичките и усложнения, но са го лекували в болница и докторите сега казаха, че не е повлияло. Той има отклонения, но не страшни и съм съгласна с тях, че предвид лошият му начин на живот и храна и редовното наднормено тегло не е ясно каква е причината... Но имам и приятел, който благодарение на родителите си разбра на доста години защо не може да води нормален полов живот, подложи се на операция и сега слава богу е наред... Но на мен ми предстои живот и здраве да имам момченце и не ми се иска да допускам глупави грешки, които в бъдеще да са му такъв проблем, и ще се радвам ако споделиш какво е причинило този тежък мъжки фактор при вас

Mousyt, при моя мъж не са били спаднали тестисите навреме. Той е бил някъде на 7 г., когато са го водили на доктор и той е казал, че трябва да му се направи операция, защото в противен случай някога може да няма деца. Майка му категорично се е възпротивила, не е направена операцията, вследствие на което единия тестис не функционира, а оттам и диагнозата - олигоастенотератозооспермия тежка форма. Но с дълго лечение и отказване на цигарите успя значително да подобри качеството и подвижността, но не и количеството. Затова ИКСИ-то ни беше единствения вариант.
При първото ми момче още в края на бременността д-р Сигридов ме информира, че тестисите на бебето са спаднали, да не се притеснявам за след раждането. В последствие и педиатърката ни го потвърди.

А за това знам, че трябва много да се внимава Само не знаех, че на ФМ се вижда вече, ще питам за това като отида пак

Здравейте,

Включвам се защото и ние искаме да си имаме второ, за трето не смеем да си мислим, защото и за второто имаме проблеми, с които сега се борим. Радваме се от сърце и душа на нашия син, който също чакахме две години, но най-вече и заради него искаме да си има братче или сестриче, за да си се поддържат и да имат на кого да разчитат. Аз имам сестра и на тези години ми е неоценима подкрепа. Пожелавам на всички късмет и радостни новини.

Здравейте  .
Днес с радост открих темичката. Надявам се, че ще ме приемете.
Имаме едно дете на 7 години. От три години се борим за второ. След един спонтанен аборт, извънматочна бременност и ендометриоза се оказах с вторичен стерилитет и изцяло непропусклива тръба. Направихме един опит инвитро и един на ЕЦ за съжаление неуспешни, тъй като не успяхме да пунктираме яйцеклетки.
Мечтаем за три деца.
и на мен ми става болно като ми кажат нали си имате дете, все едно трябва да се чувствам зле от факта, че не ми е достатъчно и че искам още. Обичам си детето, безкрайно много, просто искам да създадем и отгледаме още деца заедно с любимия ми мъж.
Продължаваме да опитваме   

Здравейте момичета,включвам се и аз.И аз съм почти на 41 и планираме вече второто дете но то ще бъде инвитро,та въпроса ми е има ли момичета като моя проблем?При мен се установи тубарен стерилитет,всичко друго е о.к.Благодаря.Аз вече стартирах със стимулацията.

Здравейте и от мен.
И аз искам второ дете.За трето-не сме мислили още,но ако се случи-добре дошло.
След дъщеричката ми,която е на 5 годинки имаме един неуспешен опит през февруари месец.
От май месец започнахме опитите отново,но за сега нищо.БТ не съм мерила.А я меря от време на време.По принцип телесната ми Т е 36,8-36,9,но днес е 37,4..Цикълът ми беше редовен преди да почна да пия Симпатил.След него се измести и стана от 25-26 дена на 32-33 дена.Днес ми е 18 ден от цикъла(дойде ми на 20.07.) и си мисля че днес е О.Ще пробваме да видим,па дано стане.Много искаме второ детенце.Става ми като фикс идея вече.Желая го повече от всичко.Хубав ден желая и много  тестове от тук нататък

Здравейте момичета, да се отчета и аз, на 04.07.2014г. се роди нашата втора принцеса Нелина .
Желая на всички ви от сърце да изпитате отново огромното щастие, да прегърнете вашите бебенца !!!

Честита втора принцеса, Цвете 
Много се радвам, че темата се пораздвижи , а има и такива прекрасни новини
fraci, как върви процедурата. Стискам палци!
Аз имам час за лапароскопия на 26-ти.

Честито, Цвете! Да ти е живо и здраво второто момиченце!

Честито на всички! Така се радвам да чета хубави новини! Браво!

И ние пробваме активно от бая врме вече, пък каквото сабя покаже!

Здравей те на всички,ние също правим опити за второ детенце,затова реших да се включа и аз в темата.Аз съм на 28 год. а синът ми е на почти 3 год. и желанието ни за второ бебче е огромно.От около три месец се борим за хубавата новина,за сега няма резултата,но не мисля че има място за притеснение,все пак периода не е толкова дълъг.Но определено нямам търпение.Много ще се радвам да споделя ме мнения и да разменя ме опити по тази тема.Желая късмет на всички които са все още в чакане,а на останалите честито и лека бременност 

Скоро ще подаваме документи за нов опит - попълнихме ги, само трябва да отида да ги внеса 

И ние подадохме документи, сега чакаме одобрение!

lili2011, 
Много се радвам на такива ентусиасти като теб
Моят мъж онази вечер ми зададе въпроса кога пак ще опитаме , а нашето бебе както се изрази днес една докторка "ама той още не е роден" нали 
Та мисля да видя как ще навакса човечето и ние сме на опашката за второ и трето, ама ми се струва че ще е поне след година-две

Мина цяла година в опити и нищо... Пак се депресирах... А и хората с техните коментари - нали си имате вече едно, май не трябва да имате второ и прочее... В този сайт тръпнех в очакване за двете чертички, тук ги видях да първи път и ми се иска това отново да се повтори. Дано отново заедно с вас се зарадвам на Чудото...

А и хората с техните коментари - нали си имате вече едно, май не трябва да имате второ и прочее...

Koйто не е минал през нашето страдание, няма как да го разбере. И аз  съм ги чувала тези.

 

О, ами при нас освен ентусиазъм прибавихме и мъничко трезва мисъл. Първото дете отне няколко години и опита, така че започваме работа на два (даже три) фронта, за да имаме евентуално успех най-рано след година.

О, ами при нас освен ентусиазъм прибавихме и мъничко трезва мисъл. Първото дете отне няколко години и опита, така че започваме работа на два (даже три) фронта, за да имаме евентуално успех най-рано след година.

Лили, поздравявам те за трезвата мисъл и ентусиазма!
Навремето, когато синът ми беше все още малък(говоря за малко над годинката) ако бях послушала мъжът ми да започнем с опитите, може би вече щяхме да се радваме на още едно дете ..

Цитат на: БялаРоза в Септември 27, 2014, 23:54:52 pm

А и хората с техните коментари - нали си имате вече едно, май не трябва да имате второ и прочее...

Koйто не е минал през нашето страдание, няма как да го разбере. И аз  съм ги чувала тези.

Абсолютно подкрепям!
Често чувана фраза или тази подобна, която наскоро ми казаха:
"Поне имаш едно дете, и това е някаква утеха" ..
Правилно, утеха и радост е, и то голяма, но и аз искам да се сбъдне мечтата ми за още едно дете, именно защото имам представа точно каква огромна радост и смисъл в живота ми е!

Навремето, когато синът ми беше все още малък(говоря за малко над годинката) ако бях послушала мъжът ми да започнем с опитите, може би вече щяхме да се радваме на още едно дете ..

При нас пък -обратно.Веднага след раждането на дъщеря ми , бях готова за второ дете, мъжът ми е този , който искаше да изчакаме и сега съжалява.А аз не мога да ви опиша колко. Опитвам се да го приема, казвам си , че така е трябвало да бъде, но .....на моменти мъката ми е голяма. Толкова исках породени деца - да си растат заедно, да си играят, да си споделят..... Но все още вярвам, че ще си има братче или сестричка или и двете Подадохме документи за Ин Витро и сега чакаме одобрение. Пак да кажа , че искам 3 деца

Въобще не сме чакали да мине много време след раждането на първото ни дете. Започнахме опитите за второ, когато малкия беше на 7 месеца. С първото забременях от втори опит, но с второто всичко се случи доста по-трудно. Започнахме опитите през юни 2012 г., а успешния ми трансфер беше на 25-ти март тази година. Не съм пропуснала и месец, в който да нямам процедура (повечето на напълно ЕЦ) и желанието ни се сбъдна след 6-ти трансфер.
През цялото време постоянно чувах "приятелския" съвет да спра да се подлагам на всички тия процедури, нали си имам едно детенце. Ушите ми пропускаха тези реплики и благодарение на упоритостта, подкрепата на мъжа ми и вярата ми, стигнахме отново до успех.
Пожелавам на всички да имат моя късмет, да слушат само сърцето си, а не хорските приказки.

Здравейте,

Открих темата, много ми хареса и реших да се включа и аз. Надявам се, приемате нови попълнения.

Имаме си момченце след 5 инвитро опита, няма да описвам какво ни струваше, който е минал по този път, знае какво е.

Имах и проблемна бременност защото влизах три пъти в болница, направиха ми и серклаж, но успешно стигнах до планиранвата дата за секцио.

За съжаление и раждането беше проблемно - срязаха задната стена на матката и едва оживях заради продължителното 4 часа кървене, но преборихме и това изпитание.

Решихме да се борим за второ детенце въпреки всички трудности и всички приказки и най-вече риска при евентуална нова бременност.

Признавам, че и аз имам доста притеснения, всъщност все още очакваме да ни дадат зелена светлина за нов опит след разчитане на цветна снимка, която предстои, но много ми се иска да отгледаме още едно детенце.

Успех на всички 

Luce, радвам се, че отново пишеш във форума. 
Надявам се да имаш възможност да сбъднеш мечтата си за второ детенце и да избегнеш всички препятствия, през които ти се наложи да преминеш първия път.

luce, така се радвам,че пишеш и то по такъв повод.Подкрепям те.Дано да не така трудно,въпреки теоретичните индикации за това.

hope-love , mgstra,много ви благодаря  То трябва да пиша и в темата 40+, че съм за там вече  . Тези дни ще го направя

Здравейте, момичета,

Да се отчета и аз тук Повече от година правим опити за второ дете, но няма успех за момента.
Днес, по мои сметки, цикълът ми закъснява. Но, уви, тестът е отрицателен.

Ще запиша час в някоя от клиниките и почваме борбата отново. 

И на мен това ми е драмата - искаше ми се да имаме и второ, и то да не са с голяма разлика. Но, дано господ даде да имаме още едно, пък другото не е важно!

Успех на всички!

Така, да се отчета отново
Пуснахме изследвания и положението е същото: хормони - тип-топ, тръби-проходими, спермограма - кофти морфология. Ще почваме с добавките и бърканиците отново и ще пускаме документи във фонда отново и дано да се получи! 

При предишната ходротубация не болеше изобщо и лекарства не съм пила. Сега не ме боля в кабинета на докторката, но после спазъм стана на тръбите и бая ме боля! И температура вдигнах. Но, слава богу, бързо отмина!

Стискам ви палци!