Да, благодаря, без температури, без външни признаци. Реимунизация на 7ми май.

Знаят си работата... най-добрата Педиатрична школа в Европа.

Докторе, надявам се, че не съм Ви обидила аз с нещо, защото поста Ви е точно след моя....

Докторе, надявам се, че не съм Ви обидила аз с нещо, защото поста Ви е точно след моя....

Неее... просто форумът се обнови, и аз се почувствах като полезно изкопаемо от ерата на птеродактилите.
Толкова години минаха... 6-7?

Преди време намирам в приемната 2-3 странни, дълги нокти.
Прибрах ги, рекох си- някое дете си е забравило играчката.
После една майка ме пита - "Да сме си забравили тук ноктите на динозавър?" наистина си бяха нокти на динозавър...2,3... . Били ги взели от САЩ- те са от там.

Та така и аз- като полезно изкопаемо... .
Щом "помирисаха" отворения форум, пак за сополи, пак за кашлици ... . Няма край това. Какво да им кажа щом не мога да прегледам? какво да им напиша?

Та така... .

Ами явно по-често трябва да се напомня да се чете вече написаното през годините сопола е бил такъв и преди 5 години

Докторе,  аз пък с интерес Ви чета и в Моториката и откривам много сходни виждания по разни теми, особено що се отнася до някои с политически нюанси.
Иначе какво да ви кажа - сополи, кихавици...за Вас е уморително, но не знам дали изобщо осъзнавате това, че за ужасно много майки сте безценен и за дечицата им. Не знам това как се изразява с думи.

Докторе,  аз пък с интерес Ви чета и в Моториката и откривам много сходни виждания по разни теми, особено що се отнася до някои с политически нюанси.
Иначе какво да ви кажа - сополи, кихавици...за Вас е уморително, но не знам дали изобщо осъзнавате това, че за ужасно много майки сте безценен и за дечицата им. Не знам това как се изразява с думи.

Не е уморително- няма какво да кажа без преглед. Как да знам дали е за АБ без преглед??
И то с тези "букети" лекарства, които Ви изписват... аз никога не давам повече от 1-2 медикамента... как е възможно да се пишат по 2-3 сиропа + АБ??

Аз много искам да прочета Вашите наблюдения спрямо физичното и психичното развитие на децата на определена възраст. Знам, че звучи много общо казано, но с две думи, от Вашата практика - кога смятате едно дете за здраво, неагресивно и обичащо, кога за болно, агресивно, неглижирано.
Да си призная, чета, чета Фицхю Додсън и колкото повече чета, толкова повече имам усещането, че се провалям като родител. Сякаш всеки от книжките намира правилния подход в дадени ситуации, аз не.

Знам, че децата не могат да се квалифицират и сложат под общ знаменател. Обаче, ей Богу, признавам, ще черпя човекът, който успее да убеди детето ми, че месото и зеленчуците са вкусни!

Та някак сопол, сопол, много се вторачваме във физиката и кихавиците, а забравяме основното - сопол минава с правилно лечение, характер и добър човек се изгражда с правилно възпитание. Ей тази тема за възпитанието много ме гложди.

Например - започнах работа и изпаднах в така познатата ситуация на детска депресия. Ми не вярвах до тогава, че може да има такова нещо, но детето си преболедува първата седмица. Тихо, кротко, плаче, спи зле, нито милувки, нито целувки можеха да му успокоят сърчицето. А от моето кръв капе, като го слушам как ме моли да остана в нас. Сега е точно обратното, другата страна на депресията - агресивен, биещ, не искащ мен, а баба си (тук вече ми се отвори рана в душата като го чух), бойкоторащ всичко...Ужасно е да знаеш, че душичката му страда и се къса и не знаеш как да го "излекуваш".

Аз много искам да прочета Вашите наблюдения спрямо физичното и психичното развитие на децата на определена възраст. Знам, че звучи много общо казано, но с две думи, от Вашата практика - кога смятате едно дете за здраво, неагресивно и обичащо, кога за болно, агресивно, неглижирано.
Да си призная, чета, чета Фицхю Додсън и колкото повече чета, толкова повече имам усещането, че се провалям като родител. Сякаш всеки от книжките намира правилния подход в дадени ситуации, аз не.

Знам, че децата не могат да се квалифицират и сложат под общ знаменател. Обаче, ей Богу, признавам, ще черпя човекът, който успее да убеди детето ми, че месото и зеленчуците са вкусни!

Та някак сопол, сопол, много се вторачваме във физиката и кихавиците, а забравяме основното - сопол минава с правилно лечение, характер и добър човек се изгражда с правилно възпитание. Ей тази тема за възпитанието много ме гложди.

Например - започнах работа и изпаднах в така познатата ситуация на детска депресия. Ми не вярвах до тогава, че може да има такова нещо, но детето си преболедува първата седмица. Тихо, кротко, плаче, спи зле, нито милувки, нито целувки можеха да му успокоят сърчицето. А от моето кръв капе, като го слушам как ме моли да остана в нас. Сега е точно обратното, другата страна на депресията - агресивен, биещ, не искащ мен, а баба си (тук вече ми се отвори рана в душата като го чух), бойкоторащ всичко...Ужасно е да знаеш, че душичката му страда и се къса и не знаеш как да го "излекуваш".

Ще Ви попиша през празниците.
Не четете Фиц... не четете тези напористи, надъхани... нищо от това не излиза.
Просто си поговорете с човек, работещ всеки Божи ден с деца!
За тази възраст, агресията и отхвърлянето е "сигнал" за потвърждение на обичта... отговорете му нещо по-остро и ще видите как веднага ще смени тона и ще покаже истинските чувства.
Децата са егоистични същества, но това не е егоизма на възрастните- това е желание за "единично" притежаване на всички обичани неща. С нежелание за подялба на същите.

Безкрайното отрицание в тази възраст е символ на себеутвърждаването- не може да се утвърдиш ако приемаш всички за "над" теб, а тебе никъде в "списъка"- извисяването на собствената особа в тази възраст става само агресивно, иначе никой не обръща внимание. Понякога е и зов за повече внимание, но по-рядко. Децата, загубили родителската обич и внимание обикновено са "тихи", "изолиранни".

Докторе, ни в клин, ни  в ръкав, реших да Ви разкажа в кратце, за прародителят, с който се гордея  /пра пра дядо по майчини линия/
Това е дядо ми Климент
В списъка от 1877 г., 30 април на българските доброволци, изпратени от браилското българско благотворително дружество до началника на опълчението в гр. Плоещ, дядо Климент фигурира под номер №19. Там е записано, че той е българин от град Охрид, Охридски окр., а в графата за образование пише грамотен. Този списък наброява 69 души на челната страница и още пет на гърба. Но по важна част от биографията му е, че това е човека изпълнил смъртната присъда на валията на Охрид още в младежките си години. Имал е две съпруги и 7 /седем/ деца...! Бил е от основателите на с. Галово /Оряховска обл/, кръчмар, рибар, държал е крайдунаските езера в землището на Остров и Галово. От там е вадил риба и я продавал чак в София. Имал е кръчма, бакалия. Занимавал се е и с земеделие.Поне за двама от синовете му знам, че са завършили висше образование в чужбина. Седем наши герои опълченци са получили сребърни чаши лично от руския император Николай Втори. Той ги наградил заради героизма им при спасяването на Самарското знаме в битката при Шейново. Моят прародител е бил един от седмината наградени със сребърна императорска чаша. Преди 35 г. потомците му я подаряват на НИМ където и се губят следите и. 
Та така...без сополи и кашлици

Докторе, не зная дали е много уместно точно аз да пиша тук, но напоследък сякаш го няма този патос, този ентусиазъм, тази бодрост, които в началото идваха от Вас. Чувствам Ви някак уморен от борбата, позагубил сякаш вяра…. И това още повече засилва чувството на обреченост у мен, все повече се засилва моето отчаяние…

Та някак сопол, сопол, много се вторачваме във физиката и кихавиците, а забравяме основното - сопол минава с правилно лечение, характер и добър човек се изгражда с правилно възпитание. Ей тази тема за възпитанието много ме гложди.

Аз също много бих искала да споделите Вашият опит във връзка с възпитанието. Преди моят татко да си отиде все ми повтаряше:" ...стига с тия сополи, нищо им няма на децата, здрави са, помисли за възпитанието, как да станат хора, а сопола той ще си мине.... " а за мен всеки сопол беше трагедия.
Аз всъщност "попивам" всяка Ваша дума и на практика се оказва, че след толкова години у мен са останали не толкова чисто практичните съвети, за това или онова лекарство, а другото е оставило дълбога следа  у мен.... много Ваши думи, които са ме карали да спра, да се замисля, да поискам да се променя, да стана по-добър родител, по-добър човек....

Докторе, не зная дали е много уместно точно аз да пиша тук, но напоследък сякаш го няма този патос, този ентусиазъм, тази бодрост, които в началото идваха от Вас. Чувствам Ви някак уморен от борбата, позагубил сякаш вяра…. И това още повече засилва чувството на обреченост у мен, все повече се засилва моето отчаяние…

Цитат на: jasmin_veni в Април 20, 2013, 00:29:03 am

Та някак сопол, сопол, много се вторачваме във физиката и кихавиците, а забравяме основното - сопол минава с правилно лечение, характер и добър човек се изгражда с правилно възпитание. Ей тази тема за възпитанието много ме гложди.

Аз също много бих искала да споделите Вашият опит във връзка с възпитанието. Преди моят татко да си отиде все ми повтаряше:" ...стига с тия сополи, нищо им няма на децата, здрави са, помисли за възпитанието, как да станат хора, а сопола той ще си мине.... " а за мен всеки сопол беше трагедия.
Аз всъщност "попивам" всяка Ваша дума и на практика се оказва, че след толкова години у мен са останали не толкова чисто практичните съвети, за това или онова лекарство, а другото е оставило дълбога следа  у мен.... много Ваши думи, които са ме карали да спра, да се замисля, да поискам да се променя, да стана по-добър родител, по-добър човек....

Преувеличавате. Хиперболи.
Не обичам психологическите "портрети" тип Фройд, Юнг и подобни. Рядко нещо е вярно от тях.

" Психоанализа? какво е това? За мен дупката в един стол е дупка, и нищо повече. От друга страна, не мога да оправдая един убиец само и единствено защото е имал лоши отношения с майка си в детството си."

Набоков, из интервю с ББС, 60-те години на миналия век.

Отново не сте ме разбрали правилно или може би по-точно, аз отново не съм се изразила правилно. Не съм искала да правя "психоанализа" на когото и да е, още по-малко пък на Вас. Много съм далеч от тези неща. Просто напоследък ми се струвате малко по-различен, а и казвайки, че се питате дали си струва .... Може би всичко ми е изглежало така, защото сама аз съм сега в някаква безнадеждност и просто го споделих, без да съм имала за цел нещо. Но както и да е... Не съм искала моите думи да прозвучат така. Съжалям, ако съм ви обидила с нещо!

Ще се радвам, д-р Бърди, да споделите относно възпитанието. 

Отново не сте ме разбрали правилно или може би по-точно, аз отново не съм се изразила правилно. Не съм искала да правя "психоанализа" на когото и да е, още по-малко пък на Вас. Много съм далеч от тези неща. Просто напоследък ми се струвате малко по-различен, а и казвайки, че се питате дали си струва .... Може би всичко ми е изглежало така, защото сама аз съм сега в някаква безнадеждност и просто го споделих, без да съм имала за цел нещо. Но както и да е... Не съм искала моите думи да прозвучат така. Съжалям, ако съм ви обидила с нещо!

Не съм се "променил"... просто вчера си мислих, че за 13 години частна практика в Гърция, единствените два случая, когато не са ми платили визита, е било от две... българки живеещи тук. Едната даже има смелостта пак да иска час надявайки се да съм забравил... .
Мъча се обективно да интерпретирам факта, но не мога... а и "оптимизма" не помага.

Три снимки, говорещи сами за себе си.
На първите две е Император Николай Втори, отдаващ почест на войниците си, отиващи на фронта.
На третата е пак Императора на Русия с престолонаследника Алексей, отдаващ чест на войници, преминаващи пред него във вагони. Забележете- не става въпрос за инсцениран парад. А за всекидневни снимки, както се вижда и от обкръжението.
В Август 1915, след редица неуспехи на фронта ( забележете- тогава, Руската армия ИЗОБЩО не се е била на собствена територия, а САМО на чужда), Император Николай Втори приема на себе си върховното главно командване, в чин... полковник.
Какъвто и си остава до отричането си от престола.
За сметка на това, комунстите се кичеха един друг с маршалски звания, давайки ги даже на хора, никога  не стъпвали на фрронта- както например на мустакатия азиат-сатрап, с име -"Сталин". Който междувпрочем, цялата война си я изкара в тила, и "на топло". Апропо, повечето от водещите комунисти си бяха патологични страхливци- дори и през 1945, когато СА бе на 60 км от Берлин, азиата-сатрап се боеше да измести Ставката наблизо, та генералите сновяха със самолети "насам-натам" за съгласувания.

Клик>> за да видим по-ясно.

Моля, посочете дори и един пример, когато "комунисти", отдаваха чест на войниците си по този начин.
Който гласува за комунисти- гласува срещу бъдещето на децата си.
Толкова просто и ясно... .

Ще се радвам, д-р Бърди, да споделите относно възпитанието. 

Какво по точно Ви интересува? аспект?

Ами явно по-често трябва да се напомня да се чете вече написаното през годините сопола е бил такъв и преди 5 години

Не си права. Да напишат „сопол‟ в търсачката и да изчетат навсякъде, където я има тази дума ли ?  Има текучество във форума, не е нормално да се очаква някой да изчете всичко по такава огромна тема и да оцени правилно кой точно случай е обсолютно същият като неговия.

tan, извини ме, но  аз ще ти го кажа директно - обсебила си доктора с въпросите си. Като ти цъкна на името и отида на това, което си публикувала са страници и страници и страници само за едно и също нещо. И после следват страници и страници само с медицински въпроси.  Имаш 28 страници с публикации с медицински въпроси предимно към доктор Бърди. Докторът не е тук за частен лекар. Ти за друго не го ползваш този форум.  550 съобщения са само за това. Не виждам нищо за проблемно забременяване, въобще нищо не виждам друго, освен това. Ми не знам, ти ми кажи дали това не е мъъъничко прекалено?

Ех, Боби, погледни педиатричните теми, на всяка страница има поне по веднъж обсъждане на сопола, 2-3 страници назад да се прочете все ще може човек да си направи извод как да реагира, а и в крайна сметка всички имаме педиатри
Всеки сам си създава приоритетите в този живот - докато забременея четях за това, след това не пропусках пост в педиатричните - никой незнае дали информацията няма да потрябва някога, а и по-лесно е да си спомня какво съм чела, отколкото да питам, да ми е спешно и в момента никой да не може да ми отговори.
И в крайна сметка не става въпрос само за "сопола", а за всичко писано през годините - вече масово хората не си правят труда да прочетат поне 2-3 страници назад, а "пляскат" въпросите и после се сърдят, че никой не отговаря. Това са си мои впечатления, искрено се надявам да греша...
Обичаш проучванията, ако имаш време отвори 3-4 случайни теми и виж за какво става въпрос.

 На мен през  ум не ми е минало като бременна да чета за деца над годинка.   Вярно е всеки си създава припоритетите, но тук само за чели преди раждането ли е? Ако всички сме чели, няма да има нужда от тази тема въобще.   Например в другата тема м-и се беше притеснила, защото не знае дали детето може да се задуши от сополите и не знае при какви симптоми е наложително да се тръгва към спешното.  Какво трбява да изчете някой като нея, че да не ни притеснява нас, дето сме тук по-отдавна? Не е като да не си е водила детето на лекар, но се притеснява, нормално е. Та всеки случай си е индивидуален. Акпо един и също човек се появява с едни и същи въпроси, това вече е съвсем различно.

П.П. Апропо, сопола у вас и сопола у нас не са един и същи сопол. У вас се причинява от бактерии, пък почти по целият свят е предимно от вируси та затова и различното отношение... не ми се започва обаче спор на тази тема. затова е в п.п.-то

П.П. Апропо, сопола у вас и сопола у нас не са един и същи сопол. У вас се причинява от бактерии, пък почти по целият свят е предимно от вируси та затова и различното отношение... не ми се започва обаче спор на тази тема. затова е в п.п.-то

Въпросът не е че е вирусно- вирусно е.
Въпросът е, какво става щом нещата са без подобрение след 7-10 дена?... и тук Вие отговор нямате.
И/или, когато към това се добавят прекрасните "екстри".
Или не сме съгласни с 7-10 дена- може вирусно да е 5 месеца  ... може. "Наслагвали" се вирусите, един след друг. Може и това... . Може. 

Там е въпроса.

Да оставиш едно дете с хрема 5 месеца е просто. Както чета, и слушам, и виждам.