БАБОМАРТЕНСКА  ПРИКАЗКА

В едно тъмно килерче,
 живееха две кълбенца
с пухени конченца
Първото беше бяло, бяло,
сякаш в снежинки спало.
Второто пък - червено, червено,
 сякаш в зора топено.
Бяха останали двете  мъничета
от чифт коледни терличета –
 плетени, топли, червени,
 избродирани  със северни  елени...
- Ами сега! - ревна едното кълбенце.
Поне да бях станало на врабченце палтенце...
-Аз пък можех да стана шапка
 за някоя премръзнала жабка.
Плакаха, хълцаха двете кълбета,
 додето внезапно дочуха някой наблизо да шета.
Що да видят - една бабка добричка
тупа, подрежда, и то - сам-самичка.
 И на всичко отгоре – сам-самичка се смее
 А за капак - сам-самичка си     пее:
-Малко остава, малко остава -
 слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора,  за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...
Изплетох на моята внучка
и на моят внук за Коледа терличета...
 Сега какво - букетче от кокичета?
 Не, не... Подаръкът, дори и скромен,
добре ще е да им стои за спомен...
Каквооо, каквооо…
да им направя та, да ги зарадвам…
Я в къщи да се върна
и във килера прашен да надзърна –
май две кълбенца малки там оставих
 и - де ми е умът! - съвсем забравих.
Я, ама те били съвсем мънички –
 не стигат и за куклени терлички...
Обаче пък конците им са здрави.
 От нищо нещо баба ще направи!
 Като чуха това, двете кълбенца
радостно ококориха оченца!
   В шепите на бабката се сгушиха
    и в гласа и кротък се заслушаха.
А такааа - от бялото кълбенце
ще направя едно момченцеее...
После на бабиното юначе
 слагам бял пояс и бяло калпаче.
Ето, от нищо и никакъв конец –
какъв ален, напет хубавец!...
Дар за моя внук –  да бъде сит,
със червени бузки и честит!
А за внучката ми - да е бяла
и от доброта да свети цяла,
ще направя от конци момиче –
нежно, беличко като кокиче.
Хоп! - на плитки слънчеви косичката,
беличка престилка за алената поличка!
Пижо и Пенда ще се наричат
и като внуците ми ще се обичат...
В този миг някой подвикна на двора
 и баба Марта - куцук! - към стобора.
Едно врабченце с дрипави дрешки
беше научило зиме човешки
и на врабците с “чик- чик-чирик”
преведе този сложен език:
“Беда голяма! Беда голяма!
Закъсала е Първата дама!
Става задръстване горе в небето и пролетта
не може да слезе в нашата родна страна.
Хукнаха  Пижо и Пенда смело,
обиколиха цялото село,
а през прозорци и през огради
чудеха им се стари и млади:
- Вижте ги, вижте –деца от кончета!
Даже калпаче си има момчето...
  Отде дойдохте? Кой ви направи? Кой?
 Баба Марта, да ни е здрава!
И така - Пролетта извадила късмет. Пристигнала,
а кои вървяли най отпред-
Пижо и Пенда - момченце и   момиченце,
родени от червено и бяло кълбенце.
Всички радостно на Пижо и Пенда  благодарили,
а на баба Марта й  се  поклонили..
А на Пижо и Пенда дали име по-кратко-
мартенички им казват, че е мило и сладко.
В чест на баба им Марта - тази баба-умница,
с обичливо сърце и със сръчна ръчица.
Оттогава се носи като приказка вече
тази истинска случка, мое малко човече –
за една Баба Марта, която все прави
мартенички за всички – да са живи и здрави.