Криси, малка е още. Да ни слушат аз си мисля, че след 3-4г ще стане. Моят син също не разбира от Не освен ако не викам като луда, а това не ме устройва, защото пък може да го плаша така(какво ще си помислят хората, изобщо не ми се мисли). Сега ми прилага рев и тръшкане като не давам нещо или не се съглася  аз пък му прилагам друг номер-казвам "иди се нареви в другата стая и се върни", след първия втория път спря да реве, отива с рев и се връща веднага все едно нищо не е станало. Лошото е, че сега като е болен ми се е качил на главата, защото гледам да не реве.
 За удрянето не знам дали ти си виновна, моят не е спрял да рита и налага, въпреки непрестанното говорене, че така не трябва, не е правилно и боли.
Мецани няма как всичко да обезопасиш и вдигнеш, минах го тоя етап. Просто той започна да се катери в опит да стигне до нещо и може да се контузи доста повече така.

Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите и т.н.

Отличен съвет, подкрепям от все сърце. Децата имат нужда от безопасно пространство, където да играят и да се движат свободно, без постоянно да се натъкват на опасности и ограничения. Ако нямат такова пространство (конкретна стая, ограден периметър), вината е наша, не на децата.

Моето дете от три такива места в цялата къща уважава едно и половина:
1. дисковете на баща си не пипа - минава покрай тях, клати пръст и повтаря "не, не, не"
2. голяма саксия с палма най-често подминава, но чат пат рови в пръстта и чистим без кавга
3. подвижна лампа на статив на пода не рачи да остави на мира и я обезопасихме след дълго умуване

Винаги обяснявам защо "не" е опасно, нежелателно, досадно и прочие. Мъжът ми обича да каже рязко "не" и толкоз. Според мен това не помага. Детето разбира, дори на една година, когато му се изтъкнат кратко и ясно причините - оценява уважението и разговора, дори да не е на момента, но това гради равностойни отношения.

Криси, моят никога не сме го удряли, не е виждал някой да удря някого и въпреки това ме пошляпва по лицето и главата напоследък. Аз игнорирам, не обръщам внимание на това поведение, изобщо не предизвиквам интерес.

И аз съм обезопасила навсякъде и си е рахат, чесно казано. Мецани има и предпазители за копчетата на дом. уреди, виждала съм. Аз извесно време изключвах миалната от бушона, той цъка цъка и като видя, че нищо не става се отказа.

По темата за братя и сестри. Имам брат, по-голям с 4 години от мен, с две думи - кошмарно дестство, бой, психически тормоз, унижения. Някои неща още не съм простила, сигурно и той. Живеем на различни континенти, пиша му за имен ден и рожден ден във ФБ, той на мен ми пише за ИД, РД често го пропуска, не се чуваме, не сме се виждали отдавна.  Пред такава перспектива по-скоро бих останала с едно дете. Научих се на много неща, но цената не си струваше. Въпреки това смятаме след време да имаме още поне едно дете, но ще направя всичко възможно да изградя нормални отношения между тях. Пък дано да успеем...

Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите

По принцип, всичко което може сме го обезопасили. Бебефона конкретно и седи близо до леглото и работи само включен в контакт. Проблема е, че кабела се изважда и тя, нищо че имаме 20 хиляди играчки, най-интересно е да ходи и да изважда кабела на бебефона и веднъж явно реши да го пробва и видях че направи странна физиономия и ми стана ясно  Шкафа за телевизора е така направен, че тя се пъха от долу и вади от контакта кабелите (а там мъжа ми е вързал 15 неща, знаете ги мъжете с DVD-тата и HDMI кабелити им  ) и няма как да ги изключвам и да не ползвам нищо в хола през деня. Ей такива неща, знае че не трябва защото съм казвала НЕ 100 пъти, и пак си отива нарочно да дърпа и вади 
Поне ме успокоихте, че може и да не съм я научила, че един ден влязох в дълбок размисъл и себекритика по въпроса 

orchidblossom, благодаря. И аз видях предпазители за копчетата на фурната, ще си  купя тези дни.

Може да покажете как изглеждат тия предпазители?

Криси, аз за някой неща у родителите ми казвам, че са на някой(тати, баба, дядо) и той не дава(имаше ефект още първия път), доста лесно ги оставя, макар, че често посяга към тях.  У дома максимално всичко за пипане е изчезнало от обхвата му, сега поиграва с нощната лампа, но не е постоянно и бързо отминава.

Мишле, има такива предпазители в Джъмбо. Като ги видиш, няма как да ги сбъркаш 

Ще оглеждам пак значи. От там съм си купувала другите закопчалки, тези не съм ги разпознала явно.

момичета, да ви споделя друг трик - махате дръжките на чекмеджетата и шкафовете. Деси беше факир, отваряше всякакви видове закопалки и най накрая баща й разви всички дръжки и детето загуби интерес. 
е, и ние малко трудно ги отваряхме така, но се свиква

По принцип, всичко което може сме го обезопасили. Бебефона конкретно и седи близо до леглото и работи само включен в контакт. ... Шкафа за телевизора е така направен, че тя се пъха от долу и вади от контакта кабелите (а там мъжа ми е вързал 15 неща, знаете ги мъжете с DVD-тата и HDMI кабелити им  ) и няма как да ги изключвам и да не ползвам нищо в хола през деня. Ей такива неща, знае че не трябва защото съм казвала НЕ 100 пъти, и пак си отива нарочно да дърпа и вади 

Бебефонът и при нас се включва на неподходящо място-точно до кошарата. "Облицовах" тази страна с обиколник, така че да не може да стигне до него.
Пред цялата секция на телевизора сме сложили заграждение. Естетическата страна на въпроса временно сме я загърбили в полза на сигурността  .
Думата "НЕ" я ползваме в краен случай, комбинирана с рязък тон и каменна физиономия. Детето почти винаги реагира.

По отношение на това дали децата разбират - аз съм на обратното мнение на Ема /която изключително много уважавам  /. Обяснявам всичко, но избягвам да го правя, когато съм изнервена, защото се получава обратен ефект. Тереза си има една любима саксия, в която с удоволствие рови с лъжичка и похапва пръст  . Няколко пъти я водих да й обяснявам, че не трябва да прави така и сега тя ме води да ме учи да не го правя  . С останалите саксии не успяхме да се справим и ги изкарах на терасата  .

С баткото уговорките и обясненията нямаха голяма тежест. Отдавам го на това, че бях доста млада и емоционална, както и на характера му. Сега имаме много по- добра комуникация, но и аз промених изцяло подхода.

Елле, какъв ти е подходът преди и сега с баткото, да знаем за нататък? 

Еле, няма проблеми, че не си съгласна с моето мнение. Важното е, какво работи при вас.
При моите сладури възрастта от 1.5 до 3 беше много трудна, какво разбираха, какво не разбираха, не беше много ясно.
Антъни тичаше като спринтьор из парка, изобщо не можех да го стигна и хвана. Обеснявай си колкото искаш, щом отидехме в парка, палеше моторетката ...
Добре, че парка беше в извънградската част и само поляни наоколо.
Другото беше, че постоянно тероризираше брат си, като му скачаше отгоре, поваля го на земята и му сяда отгоре. Боби милото плаче, писка, Антъни отгоре му
Казвах, така не се прави, Боби го боли, не...не работи. Като го отделя от брат му, се почва пискане и истерии.
Купон си беше, няма спор

 

Преди все се чудех дали правя нещата "правилно", как изглежда отстрани, дали детето ми е достатъчно възпитано и "подчинено", какво ще кажат съседите... Бях прекалено емоционална, очаквах от детето неща, за които не беше готово. Утежняващото обстоятелство беше, че живеехме със свекърва ми. Тогава повече говорех и наставлявах, по- малко слушах, а детето реагираше нервно.

Сега - слушам и наблюдавам, променям "тактиката" в движение. Поставям по- малки цели, поощрявам добре свършената "работа". Не се влияя от хорските приказки и разбирания, по- уверена съм в това, което правя.
 С мъжа ми сме се разбрали който е в по- добро емоционално състояние той да се занимава с децата. Другият просто отива да готви  . За жалост, в последните месеци той почти не се прибира, докато децата са будни и ни е доста по- трудно.

П.П. Някой да не си помисли, че съм спокойна и винаги уравновесена  . Просто избягвам да говоря / пиша/, когато корабът се разклати  .

Ема, не се съгласявам само с това, че не разбират, иначе картината с търчащите малчугани си я представих ясно  .

момичета, да ви споделя друг трик - махате дръжките на чекмеджетата и шкафовете. Деси беше факир, отваряше всякакви видове закопалки и най накрая баща й разви всички дръжки и детето загуби интерес. 
е, и ние малко трудно ги отваряхме така, но се свиква

Подкрепям! И аз бях станала факир на отваряне с крак  , но и нашия младеж загуби интерес много бързо. Аз бях оставила едно чекмедже с дръжки и пластмасови купи, чаши, бъркалки, подходящи за игра.

Аз бях оставила едно чекмедже с дръжки и пластмасови купи, чаши, бъркалки, подходящи за игра.

Това е много хубава идея, аз също имах голям шкаф с много интересни неща, които ги занимаха за около 30 мин два пъти на ден

У нас махането на дръжките работеше до година и 2-3м после се научи да отваря всичко, поизчистих опасните неща в горните шкафове, други отидоха в други стаи.  Шкафовете още са интересни, но изваждането и пренасянето на кухнята в спалнята е неприятно, освен това открих, че не може още да ги подреди обратно в шкафа.
Ема2 имам чувството, че твоя Антъни живее у нас 
Колкото се ядосвам, че нямам баба в къщи когато ми затрябва, двойно съм доволна като стигнем до тръшкането.

В къщи достъпните шкафове бяха пълно с дрехи. Любимото занимание на току-що проходили щъкълчета беше да вадят всичко от тях. Първата седмица си нямах друга работа ходих след тях, прибирах, обяснявах, гледат, кимат и докато се обърна. Затваряха се един друг в гардероба и мълчат, търси ги ако си нямаш работа  После смених тактиката - отварях им сама гардероба, като наизкарат всичко оставях ги, ставаше Бейрут и вече не беше интересно. Почнаха да си прибират сами  3 дни беше чудото и се приключи, дойде ред на пералнята да я пълнят с каквото намерят из кухнята - от тоалетна хартия през суджуци та до моркови и камби за туршия  Имам си и клипчета във ФБ - същата тактика, мина номера за 3 дни отново. Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.

Почнаха да си прибират сами 

Ей до тук като стигнем и аз ще се успокоя 

Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.

Така си е! Мъжът ми е много впечатлен от Криси и Дани 
А ти да не си посмяла тук да се оплакваш, защото ще те издам