Misty , не подценявай АМ като храна. За нас възрастните това е просто една напитка, не и за бебетата. Ако мислиш, че ябълка и картоф имат по-висока хранителна стойност и засищат повече от шише АМ - ще трябва да те разочаровам.
Моят син е бил по-голям от твоя в момента, когато е имал няколкодневни периоди само на АМ, без да приема "нормална храна" и гладен не е оставал никога.
Понякога сам е отказвал да яде друго, когато му избива някой зъб и венците му са раздразнени примерно. Друг път, аз не съм давала друго освен "лечебно АМ", когато го хване разстройство, че миличкият е "право черво" като мен и "изпуснем ли положението" - нищо чудно до болница и системи да опре. Казвам го за твое спокойствие, да не се тревожиш, че детето би гладувало и само на АМ да е за известен период от време.
Когато Дани отказа да пие всякакво АМ - това ми беше главният дерт, че вече не мога да решавам лесно и бързо проблема "разстройство" с шише от "правилното" АМ, ами се налагат други, далеч по-трудоемки методи - "диети", на него му писва от еднообразни храни и пр.
Дано всичко е било от перилния препарат при вас. Не го мъчи детето с храна, която не му харесва, дай си му шише АМ, ако го пие охотно и се успокой малко.
И малко в страни от конкретния въпрос, но пак по темата все пак. Не превръщайте захранването и храненето на децата си в ритуал наподобяващ излитане в космоса - нещо сложно, страшно, нервно и което трябва да се случи на всяка цена и на секундата. Децата усещат тази настройка на родителя, изнервят се, започват да реагират на цялата "процедура" неспокойно, започват да "злоядстват" и пр. Като цяло го казвам, не за някоя от вас конкретно, просто го имайте предвид.
С очите си съм го виждала как става, при моето всеядно и ядящо с охота дете, където храненето е "песен"...докато с въпроса не реши да се заеме моята баба. Е, те тогава става страшно ви казвам. Жената приготвя храната, съдовете и приборите, като хирург инструментите си за операция, половин час преди времето в което ТЯ е решила, че малкия ще яде - започва да го дебне, променя й се целият вид и излъчване, напряга се така, че въздухът край нея чак трепти
Самото "хранене" се състои в гонене на малкия из къщата, притискане по ъгли и тъпкане с лъжицата в устата, опити да го "застопори" на някой стол и пак да го натъпче, крякане, вайкане, тюхкане че ако точно в 13ч. примерно не изяде точно количеството, което тя е решила ще остане гладен... В резултат - Дани стисва устата, или ако му пробута нещо - просто го плюе и я гледа все едно е психично болна. Като я погледам 15-ина минути и "отнема" купичката му и просто я сложа на масата до 5 мин. дребното идва, покатерва се на стола и къде с моя помощ къде сам си изяжда всичко с апетит. Нито го моля, нито го гоня и всичко става лесно, бързо и приятно.
Баба ми, откакто се помня - все опява, че злояди деца й се падали на нея горката и все било адска мъка да ги нахрани. И нейните собствени и нас внуците и правнуците... Откакто я видях в действие, да ви кажа едва ли е виждала злоядо дете тя, просто с това истерично поведение от нейна страна - децата са реагирали като Дани. За протокола, тя и моето твърди, че било злоядо
Та, имайте предвид и тези "подробности" като опре до хранене на деца.
