Цитат на: Chandra в Октомври 11, 2012, 13:23:25 pm

Не съм наясно, но заболяванията на родителите са част от анамнезата на детенце - поне в Германия е така. Нашата дъщеря е осиновена и винаги се налага да го споменавам на лекарите, когато започнат да разпитват МЕНЕ, страдам ли от това и онова...

тук също винаги започват анамнезата най-напред с това коя бременност поред е това за майката, колко живородени има, колко аборта и прочие. не само за децата, но и за възрастните, в здравния картон има графа "фамилна анамнеза", при всеки профилактичен преглед питат за хипертония и диабет в рода. евентуално и за някои видове рак, за които се знае наследствена връзка.

jam, болдваният текст в цитата на Чандра - звучи съвсем различно от това, което ти споменаваш за "фамилна анамнеза" в картона. Особено за дете, което се следи от един и същ педиатър водещ картона му - едва ли при всеки профилактичен преглед питат Чандра за хипертония и диабет в семейството й, след като знаят, че детето е осиновено.
Не помня някога мен да са ме питали такива неща за картона на Дани, но е възможно просто да нямам спомен, защото предполагам са ме попитали еднократно при попълването му в началото.

При всички положения - малко са състоянията, налагащи да се знае какви болести има в някакоя фамилия, че да се диагностицира детето. Друг въпрос, че ако се налага такова инфо - то е спомагателно за поставяне/уточняване на тежка диагноза, която така и така е факт. Т.е. - знаеш, или не - нищо не можеш да предотвратиш. За съжаление.

Чандра, кои заболявания при родителите точно имат отношение към сваляне на анамнеза, когато детето е болно? И в какви случаи ТЕБ те питат такива неща, във връзка със здравословното състояние на детето ти? Въпросът ми е съвсем сериозен. Така както си го написала - излиза, че при всяко кихване и здравословен проблем при дъщеря ти - в Германия те питат ти от какво и дали си болна. В което няма логика просто. Изключение правят алергиите, там питат наистина, ама си остават с питането, а детето ти с алергията и толкова.

Jbrul, Джам е отговорила конкретно на този въпрос. Но ако държиш на личните примери, ами:...
- Ние имахме увеличено черно дробче (в дома и бяха давали много антибиотици) и в тази връзка се интересуваха от нашите заболявания;
- бяхме в болница заради подут и възпален лимфен възел. Там определено се оказа проблем липсващата анамнеза. Накрая ни изпратиха на хематолог и ни направиха обширно изследване (поне 4 страници А4) за имунологичен дефект;
- често (веднъж месечно) ни излизаше абсцес на крачето,веднъж се наложи да го премахнат с хирургична интервенция (Слава Богу и това отмина, от повече от половин година не сме имали никакъв проблем...)... - пак са ни разпитвали и в тази връзка...
- и на профилактичните прегледи, както споменава Джам, питат за заболяванията в семейството, за нашите ръст и тегло, ако щеш... На последния преглед сменихме педиатъра, може би и затова...
А дъщеря ни наскоро навърши две годинки..

Едва ли някой от нас тук разбира толкова от генетика
Според мои наблюдения обаче има голямо значение. Поне за два примера се сещам.
1. Моя братовчедка ползва "донор-осеменител" /Jbrul, дано не ме търсиш за авторски права /, който е чужденец и дори не подозира, че е станал баща. Когато беше бременна и прави стандартния скрининг за вродени заболявания на плода, за малко да я накарат да абортира, защото беше с някакъв много висок процент вероятност детето да е с Даун и още не помня какъв проблем. Тогава и правиха някакви генетични изследвания и трябваше да направят подобни на бащата. Когато стана ясно, че няма как бащата да се изследва, на братовчедка ми остана само да се моли, някакъв параметър /и аз не знам какъв/ да излезе в нейния резултат, защото в противен случай не гарантират че ще се роди здраво дете... Слава Богу, при нея се оказа това, което им трябва като информация на лекарите и сега си има живо и здраво момченце.
2. Детенце на наша съфорумка /не искам да споменавам име, защото не съм и искала разрешение да я давам като пример / има някакъв здравословен проблем и лекарите не могат да стигнат до конкретна диагноза. За да успеят все пак да отхвърлят една от предполагаемите диагнози, се наложи и майката и бащата да си направят определени генетични изследвания.
Сигурно има още много ситуации, в които е важно и много информативно от медицинска гледна точка.

При всички положения - малко са състоянията, налагащи да се знае какви болести има в някакоя фамилия, че да се диагностицира детето. Друг въпрос, че ако се налага такова инфо - то е спомагателно за поставяне/уточняване на тежка диагноза, която така и така е факт. Т.е. - знаеш, или не - нищо не можеш да предотвратиш. За съжаление.

Може да са малко, но обикновено са сериозни и какво като е факт диагноза, която не може да бъде поставена... Понякога бързото поставяне на диагноза, особено както казваш ти ТЕЖКА е жизненоважно. Така се изказа в последните няколко изречения, че едва ли не детето и без това е пътник, какво значение имат гените му....

Цитат на: Jbrul в Октомври 11, 2012, 23:37:28 pm

При всички положения - малко са състоянията, налагащи да се знае какви болести има в някакоя фамилия, че да се диагностицира детето. Друг въпрос, че ако се налага такова инфо - то е спомагателно за поставяне/уточняване на тежка диагноза, която така и така е факт. Т.е. - знаеш, или не - нищо не можеш да предотвратиш. За съжаление.

Може да са малко, но обикновено са сериозни и какво като е факт диагноза, която не може да бъде поставена... Понякога бързото поставяне на диагноза, особено както казваш ти ТЕЖКА е жизненоважно. Така се изказа в последните няколко изречения, че едва ли не детето и без това е пътник, какво значение имат гените му....

Не, Джиджи, не съм се изказвала така все едно детето е пътник, а казах че подобна информация - няма стойност за профилактика т.е. предотвратяване на настъпването на такова тежко заболяване. Моля те, чети ме коректно. Съгласна съм, че при тежка диагноза - скоростта на поставяне на същата има значение за добрия изход на нещата. Наясно съм и за съжаление /от личен опит/, че при някои много тежки диагнози - не помагат яснотата, скоростта, правилността на действията на лекарите. Не помага и това, че въпросният болен - няма никаква фамилна обремененост за въпросното заболяване. Моите лични надежи по темата са - скоростно развитие на медицината. Не само за децата, за всички нас.

Чандра, благодаря за изчерпателният отговор. Така ми е по-ясно. Да разбирам ли, че в цитираните от теб случаи, когато дъщеря ви е имала здравословен проблем, ако вие й бяхте биологични родители - информацията, която бихте дали щеше да помогне за по-бързо и ефективно решаване на съответния проблем?
Направо се чудя сега защо педиатърът на Дани не ме пита такива неща 

Да ви е жива и здрава куклата! Сложи й две панделки и от мен, че аз с този господинчо - все копнежи за рокли и фльонги, ама нямааа 

Чандра, благодаря за изчерпателният отговор. Така ми е по-ясно. Да разбирам ли, че в цитираните от теб случаи, когато дъщеря ви е имала здравословен проблем, ако вие й бяхте биологични родители - информацията, която бихте дали щеше да помогне за по-бързо и ефективно решаване на съответния проблем?

Jbrul, за ефективното решение на съответния проблем не съм наясно, но и не виждам смисъл да обсъждаме "ако" и "обаче"... Просто ние сме попадали в немалко ситуации, в които лекари са ми задавали въпроси относно МОИ и НА СЪПРУГЪТ МИ заболявания... Даже и за бабите са питали.   Не си представям, как в такъв момент, в който детето ни е болно и има вариант специалистите да си направят погрешен извод, как бих могла просто да разказвам за нашите болести (с което рискувам да заблудя), понеже съм преценила, че произхода на детето е без значение и смятам да не му споделям истината... Разбираш ли, ситуацията е особена. И човек трябва просто да предвиди, че вероятно ще му се случи нещо подобно. В тази ситуация неминуемо ще попадне и без да има сериозни медицински притеснения... и би било добре да има отношение по този въпрос предварително... Това, разбира се, е моето лично мнение...

Чандра, дай да разделим нещата сега. Моето питане беше от чисто техническо естество - имало ли е значение за поставянето на диагнозата и лечението на Аниша това, което са ви питали, или не е имало? Това, че вие не сте биологични родители и не можете да дадете на лекарите информацията, която са поискали - повлияло ли е в негативна посока при тези ситуации, или не е? Ето, в пример даден от Джиджи - невъзможността да се изследва биологичен родител е поставила под въпрос, дали едно дете ще се роди здраво и дали ще се роди изобщо. Което е повод за сериозен размисъл, ако ще и да е много рядък случай статистически.
Питам по две причини. Първо, за да си отговоря за себе си дали в БГ не ме питат подобни неща поради мърлявост на педиатъра на Дани, или защото досега за щастие не е боледувал сериозно, или по друга причина. Второ, предвид конкретната тема в която пишем - дали невъзможността да дадеш тази информация на лекарите е решаваща за здравето на детето в повечето ситуации. Дано така съм по-ясна.

Естествено, че когато детето ти е болно - трябва да си напълно изкукал, че да седнеш да криеш от лекарите, че е осиновено, или донорско бебе, да компроментираш диагнози и лечения... Никога тук обаче, никой не е обсъждал подобно нещо. "Казването" и дали да се казва се отнасяше до самото дете, не до лекарите му в тежка ситуация. Така, че няма връзка това което казваш, поне с конкретната тема. По принцип - абсолютно споделям позицията ти ако се опре до лекари - казва се всичко от-до.

Jbrul, вероятно пиша неща, които не са по темата...
Относно лечението на Аниша - слава Богу здравички сме (и то като цяло сме здравички ) и липсата на инфо за БР не е попречила. Просто не си представям, че бих заблудила лекар в каквато и да е ситуация, защото не знам, от какво значение би било това.

Питам по две причини. Първо, за да си отговоря за себе си дали в БГ не ме питат подобни неща поради мърлявост на педиатъра на Дани, или защото досега за щастие не е боледувал сериозно, или по друга причина.

Възможно е и просто да си отговаряла на въпросите без да си обърнала внимание. Аниша, например, расте в многоезична среда и проговаря малко по-бавно. В тази връзка на последния профилактичен преглед (за 2 годинки) педиатърката (новата) ни попита, дали знаем НИЕ кога сме проговорили. Ами не е особено драматичен въпрос, не се отразява на здравето, ама... пак е свързан с гените и е особеност, която трябва да се съобрази... Ти би отговорила без да се замислиш...

Ето, разбрахме сеее 
Вярно е, че аз няма да се замисля дълго на въпрос за проговарянето примерно, ама всъщност дали детето ми ще има проблем в областта, или не - не зависи от това как е било при мен. Просто за лекарят е по-удобно и лесно по това да прецени, вместо да назначи тестове за целта, отнемащи време и средства. Здравна система - к'во да праИш В повечето случаи - такива въпроси са за удобство на лекаря, не толкова нещо да зависи за детето наистина. Разбира се - винаги се отговаря точно, ясно и честно на тях - няма две мнения.

В многоезична среда - всички проговарят по-бавно, но ти го знаеш.

П.П. Може и да са ме питали всички тези неща и да не помня, формално ми минават прегледите при педиатъра. Ще взема да съм по-внимателна в бъдеще.

Така де, няма да криеш от лекаря, само от детето....и при всеки подобен въпрос, какво правим- казваме на детето да изчака отвън /защото сега може да е малко, ама все ще порасне и тия въпроси може да не спрат/, а ние разказваме на лекаря "тайната"? И когато вече е малко по-голямо и започне да си прави само изводи, какво ще си каже- а бе тия защо всеки път ме пращат да изляза, щом лекаря попита нещо за баба ми /примерно/? Или пък може би ще приемем друга тактика. Ще се обаждаме предварително по телефона, за да предупреждаваме лекаря за тази наша "особеност" и да се съобразява какви въпроси задава пред детето...

Джиджи, а ти какво предлагаш?
Да разкажеш на едно съвсем малко дете какво е донор, какво е инвитро процедура, какво е анонимен донор и как никой не знае и няма да разбере какви са гените му.
Как точно би му го обяснила? И кога?
На 2 години, на 5, на 15 - кога точно?
Или понеже не ти се налага да обясняваш - ти е лесно да съветваш от собствената си камбанария.
Истината, та истината - а след нея може и потоп!
Или може би трябва тука да направим конкурс за "идеална майка"?
Аз няма да претендирам за приза, не искам да съм идеална, но бих искала да съм "добра майка".

Пък нека най-големият ми проблем да бъде, че ще се обаждам предварително или последващо по телефона на доктора...

Конкретно аз дори не трябва и да лъжа, защото не знам, а и никога не съм знаела генетичната си фамилна обремененност - всичките ми баби (мои и на мъжа ми) са починали отдавна, а родителите ни са възрастни и не помнят (факт!)
Та дори и наше собствено генетично дете да родим - все тая, отговорът за фамилната обремененост ще бъде единствен "не знам" и той със сигурност ще бъде, така пропагандираната от вас "абсолютна истина".

Да разкажеш на едно съвсем малко дете какво е донор, какво е инвитро процедура, какво е анонимен донор и как никой не знае и няма да разбере какви са гените му.
Как точно би му го обяснила? И кога?
На 2 години, на 5, на 15 - кога точно?

И аз това питам. И след като си помисля какъв вероятно ми е бил акъла както на 2, така и на 5 години (не само моя , а и на всички нормални деца), като си помисля и къде ми е акъла на 15, както и на 18 години .... А и в допълнение като знам как разсъждавам след 20-те си години - еми изобщо, ама изобщо не искам и да знам.
И колкото и да мисля и да смятам и пресмятам кое е най-добре за детето ми няма как да съм наясно преди да знам и конкретно какъв е характера му,възгледите му за живота, философията му, как и дали приема едина такава истина.
В крайна сметка май това опита до собственото ни  ЕГО, което е извор на всичките ни проблеми и кое предпочитаме - това да сме прави или щастливи, разтоварвайки някакво бреме. На кое дете е нужно да му взривиш мозъка с такава истина с неразбираеми за него аргументи? Подробности са дали детето ще присъства или не на коментара след прегледите. Генетична обремененост ли ?Та аз и сега не знам каква е моята.

Танита, не се правя на по-добра майка или на някава друга. Нали тук всеки казва мнението си, или само тези дето имат дете, родено от донор имат право? А ти от къде знаеш дали няма да ми се наложи да имам подобни терзания? Това са ми в момента разсъжденията и това не означава непременно, че никога няма да си ги променя, или пък че задължавам някой друг да разсъждава като мен....
Ако някой се е почувствал засегнат от коментарите ми, моля да ме извини! 

Разговорът пак се завъртя около същите тия гени, дето не били чак толкова важни.  Струва ми се, че много напред изстреляхте хипотезите си относно казването на истината за генетичния произход на детето. Има ситуации, при които от медицинска гледна точка може да се окаже задължително да се сподели, но това далеч не показва, че споделената информация ще помогне - за правилна диагноза, за лечение, за профилактика. Тук (и аз като Jbrul) бих се надявала на напредъка на медицината. Но това пак не значи, че детето трябва да научи за особения си генетичен произход по този начин и (само) при такива обстоятелства. Може хич и да не научава, щом това не помага за здравето му - физическо и психическо. Ако е още дете. Когато стане зрял пълнолетен човек, аз лично бих обмислила варианта да му кажа за генетичния му произход. Отсега няма как да знам точните си аргументи в полза на такова решение, но си оставям възможността да го взема. Пък и тук пропускаме бащата, нашият съпруг. Той какво би казал по въпроса? Дали би искал детето му да знае? Не решаваме само ние в случая.

От друга страна, не е задължително да се стига до животозастаршаваща ситуация, за да се изправим пред въпроса "Дали да му кажа?". Най-баналният пример е при дете от донор на самостоятелна майка ("самотна" внася някаква ненужна тъга ). Вие, доколкото виждам, защитавате тезата, че при двама родители няма никакъв смисъл детето да знае, че е заченато с донорски материал. Както казах, и аз нямам твърдо убеждение по въпроса. Да съм категорична сега, че никога няма да му кажа, за да го предпазя, е също толкова крайно, както и да защитавам правото му да знае на всяка цена. Нито мога да знам как ще разсъждавам по темата след 20 години и познавайки характера на детето си, нито мога да предвидя то как ще се развива и дали ще иска да знае подобни неща. С други думи, тук и сега решавам ще кажа или няма да кажа, а животът ще ми покаже дали съм била права и дали се налага да преосмисля решението си.

Малко по-сложничко е, ако отглеждам детето сама. Там генетичният произход не се свежда само до това дали е наследило "добри" гени, но и до личността на бащата. Какъв е образът на таткото? Пък и как така уж има баща (при цялата натовареност на тази дума при един донор), а не се знае нищо за него? Как се е появило детето на бял свят? Посятото семенце в корема на мама откъде е? Как да обясня на детето, че хем децата се раждат от срещата на мъж и жена, пък при нас не е баш така? Използвам 1 л. ед. ч., но не говоря за себе си конкретно. Това са въпроси, които може да си зададе всяка жена в това положение. А може и да не си ги задава, преди да вземе решение да зачене от донор. Но рано или късно ще се наложи.

Джиджи, разбира се, че всеки има право не мнение, безсъмнено.
Всеки в този живот прави компромиси, по-големи, по-малки - зависи как ти се стече живота. Разсъжденията се сменят и когато човек застане от едната или другата страна на проблема. Понякога само предполагаме как ще реагираме, но когато наистаина се окажем в дадената ситуация, много често променяме възгледите.

В този живот освен "абсолютни истини" има и "благородни лъжи", неслучайно е измислен този термин.

Отново питам (за кой ли път) - с какво точно тази истина ще помогне на детето, при положение, че така или иначе донорът е анонимен?

Няма "абсолютни истини", има реална и трезва преценка между вреди и ползи за казването на някои истини.

Ако някой ми докаже, че ползите са повече от вредите - ще се съглася с казването на тази истина!

Казването на тази истина (както каза и avallon) ще разтовари нашата съвест, но ще обремени, може би много тежко, крехката детска психика.

Дори и с риск някога да се разбере тази истина от детето, според мен по-добрият вариант е да се понесат всички последстия от това, отколкото да се казва точно тази истина.

И криенето на тази истина не е проява на слабохарактерност, напротив - на сила е, това едно от измеренията на родителската жертвоготовност.

Все едно, ако детето ти е грозно, да му кажеш, че е грозно. Ще му кажеш ли? Със сигурност не! С какво ще му помогне тази истина, освен да го комплексира?
Ходи му обяснявай след това (на един тийн примерно), колко по-важно е да си умен, отколкото красив (да бе, да!)

Беата, относно зачеването с донор при самостоятелните майки, там наистина е по-сложно, но във всички случаи не трябва да се казва, поне докато е малко, и тази истина.

Малко по-сложничко е, ако отглеждам детето сама. Там генетичният произход не се свежда само до това дали е наследило "добри" гени, но и до личността на бащата. Какъв е образът на таткото? Пък и как така уж има баща (при цялата натовареност на тази дума при един донор), а не се знае нищо за него? Как се е появило детето на бял свят? Посятото семенце в корема на мама откъде е? Как да обясня на детето, че хем децата се раждат от срещата на мъж и жена, пък при нас не е баш така?

а каква е принципната разлика между:

1. жена, преспала със случаен мъж и забременяла от него, родила и отглеждаща сама детето (с подварианти заченала след краткотрайна връзка, разпадната след новината за бременността, разведена преди раждането на детето, разведена малко след раждането на детето и прочие)

и

2. жена, заченала след изкуствено осеменяване с донорска сперма, родила и отглеждаща сама детето

освен чисто техническия начин на вкарване на спермата в матката?

какъв е образът на бащата във всичките тези случаи не е ли все едно и също?

каква е разликата дали ще кажем на детето истината, че "баща ти ме оплоди и ме изостави" или "оплодена съм от баща ти без да съм го виждала", простете за директния изказ?

едно и също е, разберете... "татко" просто няма в този модел и това е.

така че, решава се кога, как и дали да се каже според конкретния човек, според конкретното дете, ако щеше... щото не си давате сметка, че и децата биват много различни по характер, емоционален строй и потенциална реакция.

ако твърдо сте решили, че искате да имате дете дори и без партньор, размислите дали, кога и как да съобщите на детето си техническите подробности около зачеването му са силно вторични и не биха могли да са причина за отказ от решението.

тука умуваме малко твърде теоретично и безплодно.

Няма "абсолютни истини", има реална и трезва преценка между вреди и ползи за казването на някои истини.

И криенето на тази истина не е проява на слабохарактерност, напротив - на сила е, това едно от измеренията на родителската жертвоготовност.

Все едно, ако детето ти е грозно, да му кажеш, че е грозно. Ще му кажеш ли? Със сигурност не! С какво ще му помогне тази истина, освен да го комплексира?

точно в десетката!

Цитат на: beata в Октомври 12, 2012, 12:49:57 pm

Малко по-сложничко е, ако отглеждам детето сама. Там генетичният произход не се свежда само до това дали е наследило "добри" гени, но и до личността на бащата. Какъв е образът на таткото? Пък и как така уж има баща (при цялата натовареност на тази дума при един донор), а не се знае нищо за него? Как се е появило детето на бял свят? Посятото семенце в корема на мама откъде е? Как да обясня на детето, че хем децата се раждат от срещата на мъж и жена, пък при нас не е баш така?

а каква е принципната разлика между:

1. жена, преспала със случаен мъж и забременяла от него, родила и отглеждаща сама детето (с подварианти заченала след краткотрайна връзка, разпадната след новината за бременността, разведена преди раждането на детето, разведена малко след раждането на детето и прочие)

и

2. жена, заченала след изкуствено осеменяване с донорска сперма, родила и отглеждаща сама детето

освен чисто техническия начин на вкарване на спермата в матката?

какъв е образът на бащата във всичките тези случаи не е ли все едно и също?

каква е разликата дали ще кажем на детето истината, че "баща ти ме оплоди и ме изостави" или "оплодена съм от баща ти без да съм го виждала", простете за директния изказ?

едно и също е, разберете... "татко" просто няма в този модел и това е.

Не мисля, че някой е твърдял, че има принципна разлика. Поне аз не съм. От самото начало говоря за липсата на татко в модела, ама все нещо излиза неразбрано. Въпросите обаче си остават и отговорите са еднакво трудни, независимо дали нещо знаем за бащата или не.

така че, решава се кога, как и дали да се каже според конкретния човек, според конкретното дете, ако щеше... щото не си давате сметка, че и децата биват много различни по характер, емоционален строй и потенциална реакция.

ако твърдо сте решили, че искате да имате дете дори и без партньор, размислите дали, кога и как да съобщите на детето си техническите подробности около зачеването му са силно вторични и не биха могли да са причина за отказ от решението.

тука умуваме малко твърде теоретично и безплодно.

Аз също не говоря за съобщаване на техническите подробности по зачеването. Ако донорството беше само техническа подробност, да я оставим тайна. Но има ситуации, когато някакво обяснение са налага да се търси, дори и в крехка възраст на детето. Самостоятелното майчинство е една такава ситуация. А до известна степен има значение и при вземането на решението да имаш дете без партньор. Които пък разсъждения са си баш по темата.


А по повод на това дали детето било грозно. Ми то от мойто гардже по-хубаво няма, нали така?  Не само, че няма да му кажа, но няма и да си го помисля.  Шегувам се, но знам, че има истини, които могат да бъдат спестени, и други, които, макар и болезнени, няма как да се спестят. Наша отговорност като майки е да преценяваме как и дали да ги съобщаваме на детето си. Понякога много по-важно е как говорим с детето, а не дали му казваме нещо, което знаем, че може да го нарани. Съгласна съм с jam, че това много зависи и от самото дете - характер, темперамент, чувствителност. Затова казвам, че няма твърдо "да" и твърдо "не" по отношение на казването на истината. Дори и в наглед ясни ситуации като донорството при двойка.
Опитах се да приземя разговора, за да обсъждаме нещо не чак толкова хипотетично.

Цитат на: Tanitа в Октомври 12, 2012, 13:12:04 pm

Няма "абсолютни истини", има реална и трезва преценка между вреди и ползи за казването на някои истини.

И криенето на тази истина не е проява на слабохарактерност, напротив - на сила е, това едно от измеренията на родителската жертвоготовност.

Все едно, ако детето ти е грозно, да му кажеш, че е грозно. Ще му кажеш ли? Със сигурност не! С какво ще му помогне тази истина, освен да го комплексира?

точно в десетката!

Само за протокола: Съобщаването за произхода е съобщаване за факт, съобщаването на грозотията  е изказване на субективно мнение. Разликата е огромна

сори за спама

Fussi, ти би ли казала на детето си, ако беше забременяла от анонимен донор?
И ако би казала - кога и как?