До сега не съм писала в тая тема, само ви чета, но историите с градинките ме заинтригуваха, а и имам две съвсем свежи случки.
Първата, която ще споделя, все още ме кара да треперя. Понеже аз работя, за малкия се грижи майка ми. Оня ден излизат сутринта на разходка, Мишлето заспива в количката, тя избира най-тихата градинка в квартала и на сянка чака детето да се наспи. В един момент чува крясъци, обръща се да види какво се случва и някакъв подплашен кон минава в галоп и влачейки каруца на половин метър от нея и количката. Опитвам се да не си задавам вече въпроса какво щеше да се случи, ако не се бяха разминали....Има и продължение - отива мъжа ми в инспектората да даде сигнал, те го пращат да напише жалба при кварталния полицай. Отива при полицая и той надълго и нашироко му обясняеа как няма смисъл от тая жалба, защото няма какво да се направи и.... Мъжа ми си тръгва безрезултатно. И не става въпрос за някое село все пак, където е нормално да има коне с каруци, става въпрос за квартал Дианабад в София. Аз нямам коментар...

Втората случка е също за градинка в квартала, която е пръпълнена с деца. До люлката има забравено шише с вода. В един момент идва едно хлапе, взима шишето и започва да пие. Всички започваме да се поглеждаме странно, почваме да се питаме на кого е детето и дали е негово шишето. От никъде не се показва родител, детето минава пред люлките, ние го дърпаме, за да не му разбият зъбите, катери се по катерушките, ние го държим, за да не се пребие и все очакваме отнякъде да се появи някой придружител. След около 15-тина минути пристига майка му и всички родители започват да се възмущават и да и правят забележки. Нейният отговор беше следния: "Аз си пия биричка и го наблюдавам от заведението (то е на около 50 метра). Той е на една година и два месеца, достатъчно голям е, за да се оправя сам, аз дойдох да му кажа да остави шишето, че не е негово ( след като 15 мин.  детето постоянно го надигаше), ако падне, тук е меко и нищо няма да му стане, нас некой да не ни е пазИл като малки". При това изказване с груб просташки тон и ухилена пиянска физиономия, всички замлъкнахме и се отдалечихме от въпросната " майка".
Извинете ме за дългия пост, но аз наистина останах без думи и в двата случая, явно не ми достига интелигентността за такива ситуации.
Дано новата седмица не ми предлага такива емоции.

Mgstra, чета те и не вярвам на очите си! 

Този уикенд бяхме на хотел с басейнче. Всички деца там бяха възпитани и на всяко родителите правеха забележка, ако се държи грубо. Останах приятно изненадана! 

Момичета, с какво мажете обриви? Никол има едни пъпчици по гърба. Много са и са големи, но нямат връх и няма други реакции. Ако не и мине до ден два ще я водя на лекар. Мисля, че са от изпотяване. Иска ми се да мажа с нещо да видим дали ще има ефект. Но, нямам представа с какво. Мерсиии 

Чисто бадемово олио от аптеката и капвам по КАПКА етерично масло от лавандула и размазвам хууубаво на обрива. До 1 ден е минал.

Влизам да къпя малкия и после ще ви разкажа за ситуация от РД събота, в която исках да прасна домакинката с нещо тежко

Та, в събота бяхме на РД на детенце. Не познавам домакините добре, жената е съученичка на кало, не сме близки като цяло. Отиваме ние и се наложи Кало да пътува из София и ме остави сама. Влиза Ники в стаята за игра, аз сядам на масата до залата. По принцип заиграе ли се, аз не съществувам поне за два часа. 10 мин. по-късно излиза с писъци и крещейки "Мамууу, мамуууу". Хвърлям всичко и влизам при него. От тогава не ме остави да се отделя и аз не разбирах защо. Докато не видях по-малкото дете на домакинята, което отиваше до някое дете и го буташе и удряше. В един момент минава покрай Ники и го цапва. Останах на място, можеше да е неволно. 5 мин. по-късно взима сокче Капи в кутийка и докато Ники си играе с нещо, Пламенчо дойде и с кутията го фрасна два пъти в окото толкова бързо, че успях да отреагирам чак на втория път. Хващам ръка, скарах се, родителско тяло нийде не се видя. Оставам си аз до детето с още една майка. В един момент хващам едно детенце, че залитна, а моето се опитваше да се качи на бебешка табуретка с коляно. В следващия момент прелита Пламенчо, спира до Ники и го бута в гръб, при което дребния пада напред и падайки и завъртайки си удря главата. Откачих! Скарах се по-сериозно и вече се огледах за някой родител. [аb]ми майката седеше и гледаше всичко с една блага усмивка и поглед![/b]

Изобщо не бях в позиция да правя забележка на домакинята, която се води начетен човек, само се залепих за Ники. След 5-6 разменени реплики, разбрах, че домакините практикуват някакъв вид привързано родителство, в което не правим забележка на децата за нищо.


Албена аз исках да питам, пляскат ли през ръката немските родители или това само в Бг се практикува?

Раши, аз и още много майки и татковци останахме безмълвни и невярващи на очите и ушите си. Ако не бях там, нямаше да повярвам, че се е случило, но уви.... Истина беше...

Veni, не ми се иска да попадам идентична ситуация, защото съм по- сприхава и не знам как бих отреагирала към майката, но със сигурност няма да бъда любезна.
Питам се как се възпитават деца без да им се правят забележки - как разбират кое е правилно и кое не. Ще се радвам, ако някой ми отговори, че сигурно съм доста изостанала вече с " правилното възпитаване на детето ми".
Лека нощ на всички и успешна нова седмица!

Не знам как е в Германия, но познавам немци, които накараха децата си да избухнат в плач, говорейки им с толкова равен и спокоен тон... а после, когато децата плачеха (на 4г. и на 6г) нито една утешителна дума, жест или нещо подобно. това ми се стори по-зле, отколкото да му плеснеш два шамара, както се казва, да знаеш за какво реве.
аз нямам никакъв опит нито с градинки, нито с детски клубове, обаче докато мога, няма да ги водя по такива места. въпреки че според мен агресията по градинките е добра подготовка за агресията в детската (държавна) градина. Момчил го поотупаха в началото и го спаси само това че е по-едър и висок от другите и някак не смеехаа да го закачат много...