StefiZ , схванах ти идеята. Освен в разните вериги - Баумакс, Бриколаж, Практикер, ИКЕА и пр. на щандовете им за завеси и във всеки по-луксозен /добре зареден/ магазин за завеси ще намериш каквото ти трябва. Кеф ти щипки с всякакви форми, кеф ти магнитни ленти, може и нещо трето да ти предложат. Просто отиваш и избираш каквото те устройва. Сега демокрация и пазарна икономика нали, не е като да няма 

По моя въпрос и аз си мисля, че е до дете, а Дани не е "скръндзлив", или агресивен. Даже сам си дава играчките и просто си взима нещо друго. След тази случка, която споменах - играл е и с други деца и пак си е давал безгрижно играчката. Затова си помислих, че тогавашната му агресивна реакция спрямо това момиченце беше просто провокирана от нейното отношение към него. Един вид "преля му на човека", или поне се надявам това да е било. Аз сега и да му обяснявам детайлно на Дани, колко ще ми сгрее обясненията на година и половина и сами се сещате. Но другото дете е на 4 все пак и добре разбира какво му се говори, обаче вече 3-и месец - все едни и същи изпълнения. Стигна се дотам, че от всички деца които са лятото на село, вече само аз пускам Дани да играе с нея, защото поведението й е същото спрямо всички, не конкретно към моя син. Щом е имало случай на посинено око заради нейна играчка - явно Деси просто не е от "дащните".

Страхът ми беше по-скоро в посока - Дани да не започне папагалски да прави като нея, че като се приберем в С.З. и ако прави такива неща - ще се изпокарам с половин "Зачатие" бе хора. 

Съжалявам, че ще наруша веселата тема, но просто не съм на себе си от бяс.

Разказвала съм ви за момичето на площадката, което е на 5 години, тежи повече от 3 пъти над нормата и е невероятен агресор, Рая се казва. Цяло лято Ники яде юмруци и ритници в корема, деца под 2 години бяха бити, нито един път лелята, която е с нея или евентуално майка й не се намесиха. Няма ден, в който това дете да не опита да счупи от бой някой. Винаги другите родители се намесваме, за да не пострадат децата ни, винаги обясняваме, че така не се прави, защото на 5 години вече попиваш.

Въпросната Рая яде зрънчо и се присегна и си изхвърли опаковката на площадката. Помолих я да си хвърли боклука в кошчето. Като ми скочи тази леляяяяя, само дето не ме наби. Защо правя забележка на нейното дете, аз я питах тя защо не прави, и не се ли чувства засрамена, че цяло лято Рая е агресорът. Та след дълга словестна битка ми се заяви "Ами да бие Рая бе, да бие, кво ми пука. И те да я бият ако могат. Аз боклука няма да го хвърлям в кошчето, така ми харесва".
Казах й да дойде следобед да чуе от другите родители колко деца са пострадали това лято и отговорът беше "Чакай ме следобед и ще те видим като си толкова смела".

Знам, че взимам всичко навътре, но аз детето си нямам къде да го водя освен на тази площадка.
Много ми е интересно следобед колколко рода ще доведе да ме бие, че това се подразбра

Вени, съжалявам за това което ви се случва, но сега поне ти е ясно откъде това дете се учи да е такова. Дано все пак не се стига до бой следобед .
Ние преди месец, попаднахме на такова агресивно дете. Беше момиченце, на възраст и калибър колкото Стефан и беше решила да го блъска и удря за да и обърне внимание, че се наложи да възпирам Стефан да не я удари, а просто да се пази от нея (все пак и моите не са цветя за мирисане), но онова като тръгна да ми плюе по децата и чашата преля, скарах му се (бяхме в заведение и майката не се виждаше наоколо), после като се появи и майка му и обяснихме ситуацията и тя си го прибра.

Jbrul, Стефуняка сега е в тоя период на "не даването", т.е. е на принципа "моето си е мое, чуждото е общо". Миналата година, Ели имаше такива прояви, но тя по скоро не даваше ако детето не и харесва, не знам по какъв критерий ги избираше, но тогава си говорехме доста по въпроса, сега си говоря със Стефан. Според мен е не само до дете, а и до броя на децата в семейството, едно е да си сам и всичко в къщи да е твое, друго е да си го делиш с някого И истината е, че навън обикновено нямат прояви на "не даване", но в къщи двамата могат и да се избият за нещо. Пробвала съм и с две еднакви неща резултата е същия, тъй че стискам зъби и ще им мине.

Стефи, не знам точно това ли търсиш, но гледам, че имат магазин на Раковски http://www.decorcollection.net/index.php?cid=45&product_id=638&page=1

Накрая на седмицата да се включа и аз.
Не даването на играчки, още се проявява при нас. Говоря, говоря, говоря .... Старая се да не удря поне. По принцип са ѝ малко мечешки ласките, та и от „радване“ я пазя, че знае ли се.
Стефи, нещо такова ли търсиш:
http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/189547_1010010769380_3545_n.jpg
Ако да, знаеш кого да питаш.

Жбрул,
моята Михаела понякога има поведение на момиченцето, което описваш. Тя също е на 4, но го проявява само към бебета, по-скоро деца около възрастта между 1 и 3 години.
И аз като Сия знам, че този егоизъм си е присъщ за възрастта до към 3-4 години и не можем да му противостоим. От психолог го знам това.

Малкия и той проявява егоизъм, но в малко по-лека степен. Моето си е МОЕ, а чуждото и то трябва да е мое. Това е принципът.

едно е да си сам и всичко в къщи да е твое, друго е да си го делиш с някого

Гери, тук не съм съгласна, ама никак. Давам за пример себе си. Аз бях едно дете. Ами аз давах без проблем и даже обичах да си подарявам нещата. Било играчка, било тефтерче, химикалче, пръстенче. Говоря за възрастта в ДГ и в училище. После съобщавах в къщи, че съм си подарила това пръстенче на еди-кого-си, защото тя си няма, а пък аз знам, че вие ще ми купите ново.

А моите в къщи, ела ги виж! Постоянно се чува: това е мойто! мойто!
Започнах да им купувам по две неща еднакви, например еднакви комплекти кофички за пясък. И пак се почва: Това ли е моето? Косьо да не е взел моята кофичка??

Маги, и аз това имах предвид, че като е само детето, факта, че всички играчки у дома са си негови и то се чувства спокойно, че никой няма да му ги вземе или по скоро като няма кой да му ги взема не се сеща толкова да си ги пази и да не ги дава, но като са две или повече всичко е "под заплаха" от другото дете и така развиваш по силно собственическо чувство. Иначе и у дома с еднаквите неща беше точно същата ситуация, сега Ели вече е по голяма и по разбира, но и на двамата ще им трябва време докато спрат да се драчът, а може и да не спрат...

еее пете, баш, ама ще турся някакви детски за които писа кокичето, че да е шаренко де, то нали луд на шарено се радва
и като надипля всички джунджурии ще ви я покажа стаята в другата тема

Стефи, туй същото го имам и аз на пердето, от Бриколаж е  . При Теодора вълната на "това е моето" започна преди 15 дни някъде. Каквото и да докопа, все е нейно. А има едни плюшени Пух и компания, е те са "светая светих", а някой ги пипне, започва тръшкане и рев. И аз говоря уж, но тя е толкова твърдоглава, че или се прави, че все едно ме няма и не говоря на нея, или започва да рони крокодилски сълзи 

Жбрул, като чета за дани и момиченцето, все едно чета за моите. У нас е така - Ивана както види Андреа да взимам каквото и да е, моментално към нея отива да и го вземе. И се караме, и обясняваме, ефект няма.На всичкото отгоре вчера така я бутна от една детска масичка, на която Андреа се беше покатерила, че мъжът ми в последният момент я хвана за единия крак да виси, че иначе си разбиваще главата. Накара и се, не изглеаждаше да и направи кой знае какво впечатление. Вижала съм я да я уря с играчката по главата, ама много силно. Сега Андреа вече не се дава толкова лесно и не пуска играчките, а стиска,дърша и пищи... ох веселба е у нас . В градината казаха, че повечето били така, то и затова са излезли тези лафове за 2 годишните ( виж на Фейса какво съм споделила за мисленето им ).

Аз бях едно дете. Ами аз давах без проблем и даже обичах да си подарявам нещата. Било играчка, било тефтерче, химикалче, пръстенче. Говоря за възрастта в ДГ и в училище. После съобщавах в къщи, че съм си подарила това пръстенче на еди-кого-си, защото тя си няма, а пък аз знам, че вие ще ми купите ново.

А моите в къщи, ела ги виж! Постоянно се чува: това е мойто! мойто!
Започнах да им купувам по две неща еднакви, например еднакви комплекти кофички за пясък. И пак се почва: Това ли е моето? Косьо да не е взел моята кофичка??

Ето тук се намираме ние. При нас изобщо не важи факторът "възраст". Тони беше щедър - раздаваше, подаряваше, докато не се роди сестра му. "Мое" се появи след появата на Тереза, а той беше на 7 и половина. Не става дума за някакви кой знае какви вещи, понякога се касае за хартийки, които току що е изхвърлил в кошчето. Обяснявам си го с това, че се е почувствал малко или много застрашен след появата на бебето и се опитва да си пази територията.

Колкото до Дани, вероятно просто е отговорил на поведението на момиченцето.

Хихихи, Дани, с времето се изхитряват и не се харчат да плачат наистина. Първо само дишаше тежко. Сега обръща долната джука, обръща се с гръб към нас. Но ... ако никой не я отрази ни информира че „аз съдита“ или „аз пуача“. Ако реши, че положението е сериозно ляга по корем на пода. Но физиономията е толкова невъобразимо смешна, че не успявам да се сдържа. Пък и смеха на публиката обикновено тушира напрежението. Трудно се плаче сериозно, докато мама и тати се хилят като побъркани.

При нас пък баткото/4г./ заявява, че всичко е негово. Малкият/2г./, понеже все слуша от баткото "Дай ми го това! Мое е!" и една от малкото думи, които казва е "Дай!" Но той казва "дай" и в същото време подава играчката на баткото. Иначе от известно време вече и той не си дава играчката и започва едно пищене и дърпане.. Малкият като иска да покаже колко е обиден и се нацупва с джуките надолу и надува бузите-започвам да се хиля, защото е неописуемо сладък с тази физиономия и следващия етап е лягане на земята и реване с глас. После го гушкам и той ме гушка... Цирк ! Много често се сдърпват навън и е пълен цирк, защото се бият много злобно и аз ги разтървавам. Напоследък започнаха да се разбират за някои играчки и явно има ефект от говоренето, защото не винаги се стига до бой.

А, Мини, ти се включи. От теб очаквам да почерпиш.

това пък защо

ааа, пропуснала си.
ето защо:

Ето ви бисер на Косьо от последната минута. Виждайки снимката на Мини, явно много я хареса  и пита "А, каката къде е?"
 - Защо питаш? - викам аз. - хареса ли ти каката?
 - Да, хубава е. Искам да я цункам! Може ли да я цункам? 
Та, без малко Дребния да нацелува монитора! 

StefiZ, в Джъмбо тези дни бях и имаше много щипки за пердета с прекрасни пеперуди във всякакви цветове и различни от пеперуди форми.

Здрасти 

Тази седмица чак сега сколасвам да отворя сайта 

И ние имаме същия проблем с играчките и даването им! В чудо се видях на морето. Ники не беше такава, но по-големите я бутаха и удряха за играчки няколко дни и на нея и писна, а явно и прихвана лошото и гледай ти. Стана същия "дзвер". Сега и тя реве и блъска. Много неприятно!  Научи се и да се тръшка за дреболии също. Абе купон! 

Вени, не се занимавай с тази простакеса. Намери си друга градинка, макар и по-далеч или пък ходете по време, в което ги няма в градинката. Не можеш да я промениш, щади си нервите. Пък дано и други и направят забележка. Много е сложен този въпрос с културата. Масово сме прости ние българите - цапаме, хвърляме, предреждаме се! Има читави и възпитани хора и като срещна такъв, много си го тача