На басейн сме с Марко и пред него една жена влиза с детето си. Той я гледа и възкликва:
- Леле, колко е дебелааа!
Аз възмутено го порицавам да не говори така, защото е грубо и невъзпитано, и жената ще се обиди (ако разбираше български). Той се сконфузи и се поправи:
- Колко е дебеличка...
Аз упорствам, че така за хората не се говори и само по между си поверително можем да коментираме. Марко започва да шепне:
- Аз ще говоря много тихичко, само ти да ме чуваш.

В крайна сметка се засрамих, защото явно не му даваме добър пример у дома, и се изпускаме да коментираме околните по неприемлив начин.

Цигу, това ми напомня една наша конфузна ситуация.
Возим се тримата в претъпкана маршрутка. Седнали сме, над нас се извисява една доста едра жена, придържайки голям дюнер в ръка и чака да й дойде спирката да слезе.
При което детето ми казва:
- Мамо, тази жена е дебела, защото чака бебе, нали?
Очевидно отговорът беше не. Обаче не си спомням как излязох от ситуацията, жената си слезе. Само не знам дали й се е ядяло дюнер вече.

Отиваме на кварталната детска площадка. Кати играе, Найден стои под едно дърво и се занимава с някакви клечки. По едно време го питам:
-Какво правиш?
А той отговаря:
-Медитирам 
Оставих го да медитира 

Обсъждаме тоалета на първокласника за 15.09.
-Мамо, стига си мислила само за Първия Учебен Ден!!! Ще има и втори и трети, и четвърти... Мисли за ЦЯЛАТА година!

Присъстваме на малка сватба. На излизане от ритуалната зала, булката настъпва младоженеца.
Константин - Мамо, тя защо го настъпи?
 - Ами има такова поверие - който настъпи другият на сватбата, той ще командва после.
 - А на вашата сватба кой настъпи?
 - Знаеш как е у дома - според теб кой?
 - Миии... аз?

****
В ресторанта. Около 15 човека сме, на една маса. Става кума.
- Така... все пак сега трябва някой да каже нещо...
К - Ако искате - да ви разкажа някой виц?

И аз се записвам във фенклуба му.

Като бяхме на среща в Бургас, моят мъж припомни един бисер на Ники от ДРЗ Банско. Играха си там с Теди и Габи (на Дани-джи и Сикса), двете са по-малки на възраст, но по-високи от Ники. Та скачала нашата на един крак и успокоявала Габи, на която скачането не ѝ се получавало много добре:
- Няма нищо, като станеш на моята възраст ще можеш да скачаш така.
Разликата им е година и два месеца, за сведение.

Неда, К. е дете от друга планета. Изумителен е!

Пеше, племенницата (на 1 год. и 7 мес.) умира да й казват, че е кака. Сестра ми като я събира с по-малки деца (в количка, още неходещи), започва да им обяснява как тя вече е кака и те са бебета и какви неща умее тя като по-голяма. И понеже е височка за възрастта си (3-годишните са колкото нея или по-ниски) и на тях казва, че им е кака, защото на нея така й изглежда и започва да им се фука с разни нейни си неща, с които смята, че те не ще успеят да се справят. А в действителност е толкова спъната . Много е смешна. Така, че година и два месеца си е достатъчно основание за Ники да смята, че възрастта определя уменията.

В заведение сме, с детски кът на открито. Дъждът току-що е спрял и Константин излиза с още едно момче да играят. След малко ги поглеждам - настанили са се на люлките. Отивам към тях.
 - Браво, момчета... намокрихте ли хубаво дупетата? Коко, обърни се да ти видя дънките.
Става от люлката и се обръща.
 - Хммм, добре, видимо не си се намокрил.
 - Мамо, и УСЕЩАЕМО не съм мокър...

Ей, проговори най-сетне и моят юнак, че да мога да се включвам и в тази тема

Тази сутрин за панталоните с джобовете: джобата, джобите, джобете. Накрая май се отказа да търси правилното окончание

Днес водих София на работа с мен /Търговски представител съм, зареждам магазини/. Влизаме в един магазин.
Продавачката: Здравей, как си:
София: Здравей, днес съм добре. Вчера имах лош ден, защото се наложи да си подредя стаята

ето Ви малко и от моите малчугани: дъщеря ми, на 7 и сина ми, на 5год.

Първо: един диалог между двамата, от преди около месец, когато синът ни се научи да кара колело самостоятелно (на две гуми) и размишлява:
 - Искам вече да ми купите ново колело, такова със скорости и да бъде в бяло и синьо.
 - че поръчай си на Дядо Коледа. - предлага му сестра му.
 - Ти пък! че той Дядо Коледа не носи колелета! че как си представяш да го опакова!


наскоро казвам почти дежурните си думи:
 - Хайде, вървете да си измиете ръцете и заповядайте на масата за вечеря!
идва синът ми и ме гледа възмутено:
 - Е, няма ли да се погрижи някой вече!? казах Ви, че сапунът в банята е свършил!
около 5- 10 минути по-късно, пак той:
 - Е, няма ли кой да ми сервира?! Защо ме извикахте на масата?


един по-стар от щерката
В кухнята сме, тя се бута към вратата на балкона, а аз не искам да излиза точно в него момент там, защото е мокро. Скарвам й се:
 - Мише, какво правиш, защо натискаш вратата?
 - Ами, искам да вляза.
 - Е, къде да влезеш?! - недоумявам аз. Та ти си влязла вече. Ти си вътре.
 - Искам да вляза на балкона! - тросва ми се девойката, ядосана, че не съм я разбрала.

Разговор между мен и щерките вчера
Ивана: Мамо земята много ли е голяма?
Аз: Много
Ивана: Ама не знам колко е голяма, не и знам номерите ( ). Може би е 1000 метра
Андреа: Много земя, бе!

след малко Ивана продължава: тази улица ми се струва права, а не кръгла
Аз: Защото земята е толкова голяма, че не можеш да видиш, че е кръгла
Ивана: Да, вярно, че е малко кръгла. Ето виждам, тази улица е малко кръгла.

..................

Андреа казва, че иска да отиде до тоалетната и Ивана като чу се сети, че и тя искала, при което за затичват и двете кой да стигне първи и Ивана прережда Андреа на седалката, а отвън се чува следният разговор
Андреа: Аз исках да отида първаа-а-а-а
Ивана: Ама аз първа си събух гащите.

Не е точно бисер ,но е  много интересен изказа и разсъжденията .

-Мамо , ние видяхме едно коте да яде врабче .Възпитано ли е  котката да яде врабче ? А хората възпитано ли е  да ядат врабчета?

пп.В книжките всички животни са приятели  и играят заедно .
За това  главиците им трудно възприемат реалността понякога . Обясних разбра се   , подходящо  за неговите разбирания , кои какво и как яде .
Сега разглеждайки книга за животните в джунглата само пита -а лъва какво яде , а  зебрата .
В една книга скакалеца беше нарисуван по- голям от врабчето и той беше убеден ,че скакалеца ще изяде врабчето. .

nimika, моят син разрешава този привиден конфликт с ключовия въпрос: Това животно дали е добро?
Тоест, ако яде други животни е хищно, кръвожадно и лошо. Ако е тревопасно и яде само растение, попада в категорията "добро".

Константин към баща ми:
 - Дядо, ти на колко години СМЯТАШ да починеш?

****

Иска нещо да купуваме. Казвам, че в момента нямам достатъчно пари в себе си.
 - Е, какво толкова, ще отидем до банкомата да изтеглим.
Обяснявам, че за да теглим, трябва да имаме в сметката.
 - Чакай малко... значи, за да вземеш от банкомата, трябва преди това да си ги сложил там, да си ги имаш? Ама това е много тъпо, що още не са го измислили правилно?

С нетърпение чакам Коко да го измисли правилно. Та да не се налага първо да слагам, че после да тегля.

Съвсем "пресен" бисер от обяд - даже още ми е смешно. Така се оказа, че ще обядваме само боб (Андрей хич не го обича). Аз го увещавам, че като хапне ще има сладолед за десерт. Той сяда на масата и започва втренчено да гледа в купичката с боба. Изведнъж го чувам да казва: "Кво ме гледаш бе, боб?"

- Мамо, срокът на годност на записването за зелено училище изтича в петък!

- Коко, мислиш ли, че Тео е глух, та така силно викаш, като му говориш?
- Не, ама виж какви са му малки ушите! Колкото са по-малки - толкова по-малко звук може да мине през тях...