Натъкнах се на тази тема в чужд форум, и реших че и ние имаме нужда от такава – за да ни дава кураж и надежда, че е възможно да преборим тази коварна болест. Аз все още нямам своята история на успеха, но се надявам един ден да мога да я разкажа тук. Ще започна с превод на няколко истории от този чужд форум, и с молба към успелите да разкажат техния път към успеха. Стига сме чели мрачни статистики, нека четем повече разкази за сбъднати мечти.

Джилиан:
Омъжих се през 1999 на 28 години. Имам по-голяма сестра с 4-та степен ЕМ и знаех, че има шанс и аз да съм в подобно състояние. Започнахме опити за забременяване веднага. Бях взимала противозачатъчни предните 10 години. В следващите 6 месеца имах ужасни болки по време на овулация и цикъл. Моят доктор предложи да направим лапароскопия. Откриха ми втора степен ЕМ и изчисти всичко на този етап. След това бях на Лукрин 3 месеца, след което опитахме с опити за естествено забременяване и прием на кломид. След 6 месечни опити посетих репродуктивен специалист. Направихме 2 вътрематочни инсеминации, между тях имах и цикли с кисти. Винаги по време на цикъл имах ужасни болки, повръщах и припадах, и не ходих на работа по една седмица всеки месец. Докторът ми предложи още една лапароскопия, този път от завеждащият клиниката и най-добър хирург. Оказа се, че ЕМ е вече трета степен, като яйчниците ми се бяха срастнали един за друг, тръбите залепени към коремните стени, имаше и ЕМ огнища по пикочния мехур и ректума. Последва лукрин, още една неуспешна инсеминация и накрая пристъпихме към инвитро. Бях изтощена физически и емоционално. На 12 август 2001 имах трансфер на 3 първокласни ембриона. Прибрах се и лежах 4 дни след трансфера. На 27 август разбрах, че съм бременна! Сестрата дори каза – много бременна! И ме предупреди да се подготвя за повече от един плод. Ултразвуковият преглед беше насрочен за 21 септември. Сутринта на 11 септември 2001 се събудих в 3 сутринта с обилен кръвоизлив. Съпругът ми трябваше да лети рано сутринта по работа, но вместо това ме заведе в спешния център. Бяхме готови за най-лошото. Вместо това чухме 2 сърдечни ритъма. Според докторът бях изхвърлила третия ембрион. Бях бременна с близнаци!
Напускайки офиса, чухме ужасяващата новина за това което се случваше в страната. Съпругът ми трябваше да бъде в Световния Търговски Център в 9 сутринта на среща с клиенти... 11 септември 2001 се оказа ден на чудесата за нашето семейство. Все още ме поразява мисълта за всичко, което се случи на този ден. Бременността ми протече добре. Развих аритмия в 25-та седмица и прекарах остатъка от бременността на легло. С цезарово сечение в 37-ма седмица родих моите две момченца, и двете в перфектно здраве. Сега те растат като гъби, и ми напомнят всеки ден, че чудеса се случват. Всички, които се опитвате да забременеете, борете се с болката и отчаянието, наистина си заслужава! Желая на всички ви успех!


Тес:
Имах тежки и болезнени цикли от самото начало – 13 год. възраст. Отсъствах от училище и работа непрекъснато, а майка ми и докторът ми казваха, че имам нисък праг на болката.
Когато бях на 18, се озовах в болницата, защото болката беше толкова силна, че не можех да функционирам. Спешно ме оперираха и диагностицираха с ЕМ. Проблемът е започнал с „прозорче” в матката, през което тялото ми е изхвърляло „ЕМ материал” всеки месец, и се е разпростирал из цялата ми коремна кухина. След операцията бях на лукрин 6 мецеца, а тялото ми отговори ужасно, с непоносими странични ефекти. След това продължих лечението е медикаменти през устата, до етап в който започна да ми се окосмява лицето.  Докторът ми каза, че шанса някога да имам деца е много малък. Бях отчаяна. Чудих се какво ли ще се случи с мен в следващите няколко години, докато евентуално се омъжа и реша да имам деца. Ето че дойде и това време. Със съпругът ми започнахме да опитваме естествено, но в продължение на 6 месеца не настъпи бременност. Тогава посетихме репродуктивен специалист и започнахме да прилагаме хормонални стимулации. Направиха ми още една лапароскопия, и започнаха да ми следят цикъла. Опитахме с кломид няколко месеца, но нищо не се получи. Обсъждахме инвитро, но изморени от опитите, решихме да направим почивка за няколко месеца, и да отложим инвитрото за пролетта. Спряхме всякакво лечение, и решихме да се порадваме на коледните празници. Около Коледа разбрах, че съм забременяла съвсем естествено, без никакви медикаменти. Бременността ми мина без никакви усложнения, и синът ми днес е на 5 години. Година след като родих, започнахме да говорим за идеята да опитаме да имаме второ дете. На  този етап приемах противозачатъчни хапчета, и само обсъждахме как и кога да подновим опитите. Решението ни нямаше значение, защото вече бях бременна! Бях на противозачатъчни, и с ЕМ, и въпреки това забременях. Вторият ми син сега е на 3 години. Почувствах се благословена – да бъда една от успелите случаи на ендометриоза, след като ми беше казано че никога няма да имам деца. Година след като вторият ми син се роди, станах сурогатна майка на друго семейство. Минах през процеса инвитро и износих бебето на семейство, което не можеше да има деца. Беше незабравимо изживяване за мен. Скоро след като родих, забременях отново – този път с дъщеря, която за съжаление почина скоро след раждането – по причини, нямащи нищо общо с ЕМ. Надявам се скоро отново да мога да зачена ...
Затова всички, на които са им казали, че не могат да имат деца заради ЕМ... бих казала продължавайте да се надявате! Предполагаше се, че аз никога няма да имам дете... но ето че имах 3 свои, и износих едно чуждо. Винаги има начин!
Късмет на всички!


Нека сега продължим с историите на Зачатие! Надявам се тази тема да започне да се разраства, и да я "залепим" най-горе, за да могат всички да я четат и да повярват в невъзможното!

 :bori_007:Tolkova e hubavo tova ,koeto pro4etoh!Moqtq da6teri4ka e s endometrioza.Ot4aqna e ot misalta 4e nyma da moje da si ima vtoro detence!A az sam silno pritesnena ot misalta tazi endometrioza,da ne se poyvi otnovo!Parvata injekciq be6e s dekapeptil,vtorata,koqto dnes sloji e s lukrin depo,za6toto sega tq e po zdravnata kasa.Dali tova bi sazdalo problem....?Vqrvam i silno se nadqvam,4e za vsi4ki vas,mili momi4eta 6te ima bezkraina radost v domove te vi!                                                                                              PO SILNO OT VQRATA NQMA!USPEH,POJELAVAM NA VSI4KI VI!                            NAI-VE4E ZDRAVE!

Искам да вдъхна надежда и ще ви разкажа за моето коледно чудо.Ще опитам да бъда кратка.През май 2004г. се оженихме и още в през първата брачна нощ започнахме опитите за бебе.През февруари 2005г. отидох на преглед след 10 месеца неуспех /аз вече бях на почти 33г.,а мъжа ми на почти 36г.Хидротубацията показа идеално пропускливи тръби,хормоналните изследвания и спермограмата в местна лаборатория сочеха че нямаме проблеми и няма причина да не забременея,затова 3 месеца пробвахме със стимулация с клостилбегит и таймиране на овулацията с прегнил.Резултат никакъв и на първата годишнина от сватбата бях на преглед при специалист от клиника по репродуктивно здраве.Заключението-няма причини да не забременея.Пет месеца по-късно направихме първата инсеминация,а през следващите 2 месеца втора и трета неуспешни.Третата беше на 06.12.05г. на уж спукан фоликул.Последва един месец почивка заради коледните и новогодишните празници и на 22.01.06г. отидох на преглед преди планираната цветна снимка.Тогава ми откриха киста 30мм със съмнение да е шоколадова.Лекарката ми изписа противозачатъчни и ме прати да си чакам цикъла.Такъв не настъпи,освен ако не броим 1 жълта капка около датата.Притесних се и й се обадих.Тя каза да чакам,но аз не съм от търпеливите,а и толкова много исках дете ,пък и вече имах усещането че се задава голям проблем и на своя глава се втурнах да си правя прегледи при две различни лекарки в моя град и така на 4-5 дена имах картина на това как расте кистата,наистина непредвидимо бързо.В края на февруари гинеколожката която ме свърза със специалистката по стерилитет ме изпрати в София директно за операция,но лекарката от клиниката ме прегледа,каза че кистата вече е много голяма и не става за лапароскопска операция и ме прати в къщи да си чакам цикъла.През следващите 2 седмици още го нямаше и тогава тя се съгласи да отида да ме оперират.На 16.03.06г. при коремна операция ми отстраниха яйчник и тръба.Хистологията показа ендометриоза ІV степен.Месец по-късно ми дадоха комплект документи да кандидатствам по здравна каса за лечението със золадекс,но здравната каса ме отряза,защото бил запълнен лимита от болните с това заболяване /100 за година/.Трябваше сама да купя тези инжекции.Реших че тези 3000лв. ще ги дам за инвитро,а не за золадекс.Лекарката ми изписа противозачатъчни от които получих всички описани нежелани реакции с изключение на очакваната-подтискане на овулацията.Така че на своя глава ги спрях и започнах отново да следя овулацията с тестове и да се пробвам за спонтанно забременяване.През м.09.06г. с лекарката се уговорихме за инвитро на лека стимулация заради нелекуваната ендометриоза и факта че имам само един яйчник.Слагах мерионал по схема,но когато отидох в София за преглед имах само 1 фоликул и лекарката каза че няма смисъл да правим инвитро и предложи да направим пак инсеминация.И четвъртата беше неуспешна,но беше началото на моята победа над стерилитета.Докато чаках лекарката да дойде да извърши манипулацията се разговорих с лабрантката за спермограмата на мъжа ми и излезе че най-вероятно има бактериална инфекция.Тогава помолих лаборантката да го извика и да му каже да даде материал за микробиологично изследване.Когато се обадих на лекарката да коментира резултатите тя ни препрати към д-р Бъчваров от същата клиника,който без да ни е виждал,без да е получил и една стотинка от нас по телефона ни консултира и назначи лечение на мъжа ми.Тогава разбрахме,че мъжа ми има голямо количество стрептококова бактерия.Все още беше на антибиотик когато започнах нова слаба стимулация за инвитро.Когато бях вече в София тя се сети че щом мъжа ми е на антибиотик това може да бъде проблем.Говорих с лаборантката и тя каза че вероятността да има проблем е много малка и направихме инвитрото.Отново неуспешно.А цикъла след него се бях сдобила с киста 45мм.Поисках от моята лекарка всички имунологични и генетични изследвания,но се оказа че в нейната клиника практиката е такива да се правят тези изследвания след 3 неуспешни опита инвитро на пълна стимулация.Това не ме устройваше и се свързах с доц. Конова в Плевен.Междувременно участвах в конкурс за лична история и ми се обадиха че печеля трета награда и ще ми изпратят подарък.На 13.12.06г. получих подаръка си от конкурса,а на 14.12 бях на преглед и лекарката каза,че на 13.12 е била овулацията и ми изписа дуфастон,но категорично ми заяви че аз не мога да забременея спонтанно.На 15.12 бях при доц.Конова.Тя и доктор Емин категорично заявиха същото-че не може да настъпи спонтанна бременност и искаха да не си пия дуфастона и на 3 ден от цикъла да ми направят изследване за яйчниковия резерв.Явно съм усещала нещо,защото се заинатих и казах че се надявам на коледно чудо и ще си пия дуфастона,а изследването ще го направя на другия цикъл.Тогава доц.Конова ми изписа и аспирин протект всяка вечер.Същия ден дадох кръв за изследване и резултатите,които излязоха след около 3 седмици,показаха силно завишени НК клетки и 2 вида антитела.На 22.12 баба ми изпадна в кома и я приеха в болница.На 24.12 точно в полунощ срещу 25.12 със запалена свещ във всяка ръка се помолих за две чудеса,за два живота-този на баба ми и този на детето,което така отчаяно желаех.Дадох обет,че за всеки от тези 2 живота всяка година на Коледа ще паля най-скъпата и голяма свещ в църквата.На 26.12 видях първите 2 ясни чертички върху тест за бременност.Дотогава противно на всички очаквания изпитвах неприязън към Коледата като празник,но тогава,през 2006г. повярвах в Коледното чудо и оттогава много обичам този празник.Като върнах лентата назад осъзнах че съм забременяла в деня в който дойде подаръка от конкурса за лични истории,а когато съм била при доц.Конова съм била вече бременна на 2 дни.Ето че без да лекувам ендометриозата,с един яйчник и една тръба се оказах спонтанно бременна.Това е накратко моята история.Дано да вдъхва кураж и вяра на всички които сега се изправени пред това коварно заболяване.Успех на всички!

Dji-djo 

Джи , историята ти ще даде много вяра и надежда на много момичета. 

Здравейте момичета,

През юли 2011 ми откриха киста на левият яйчник ( 4 см ) - как я откриха? Ами докато си бях на работа ми дойде цикъла и много се стреснах, тъй като бях останала с впечатлението, че ми идва по рано, но в последствие се оказа, че ми е дошло на време .... записах си час при гинеколожката ми ( докато бях в цикъл ) и ме прегледа на УЗ и от там установи, че имам киста. Яко шаш и паника ми вкара с тая киста. След като ми свърши цикъла отидох отново за да ме прегледа тъй като тогава не беше много сигурна ( мислеше, че е неспукан фуликул и че докато ми свърши ще се махне ). Отивам аз след цикъла и щрак КИСТА и ми каза, че трябва да се направи лапаро иначе нямало как по друг начин да стане. Тогава ми взеха всички изследвания - кръв за туморни маркери и микробиология. Всичко беше наред, без единият туморен маркер ( беше увеличен ). И така се стигна до мнението, че може би е Ендометриоза. Въпреки това ходих на още два гинеколога за да видя и тяхното мнение, тъй като от там където си ходя така ме наплашиха и натиснаха, че все 1 е на живот и смърт и трябва да се направи на момента.
И другите двама лекари потвърдиха казаното - че трябва да се направи лапаро, но когато и където аз реша.
И така до тук добре..... реших и в началото на октомври си я направих в Шейново ( при д-р Чалманов - с избор на екип ). Страхотен лекар   Много съм доволна от него ( преди операцията всичко ми обясни до най малката подробност ). След операцията ми ( на визитацията ) обясни как е минала какво точно е направил ( каза, че и на десният яйчник съм имала - 2 см. и отделно около червата е било огнището и ги е махнал ).
Около 10 - 12 дни си чакам хистологичният анализ за да може да ми каже дали ще се прибягва да инжекции. По принцип доки се надяваше ако се налагат инжекции да са само за 3 месеца и след това да забременея ....
По принцип за инжекциите съм чела и знам, че не са много Ок - смисъл има странични ефекти - виене на свят, топли и студени вълни, гадене.
А като цяло не съм имала никакви симптоми за кистата - цикъла си ми идваше на време, нищо не ме е боляло .... и доки много ми се чудеше как така са я открили без никакви симптоми.
1 година преди това имах HPV най ниска степен - имах раничка, която след 2 месеца изчезна. А и през това време пиех Биозин ( тъй като ми се случваше често да се разболявам ). Но самата киста доки каза, че най вероятно се е появила 1 - 2 месеца преди да отида и да ми я открият.

След като излезна хистологията се наложи 6 месеца да бъда на Золадекс. Изкарах курса...беше много тежко, защото всички странични ефекти бяха на лице. След последната инжекция ходих на преглед и доктора каза, че всичко е Ок. 72 дни след последната инжекция ми дойде и цикъла. Сега очаквам да ми свърши за да отида отново на преглед и да видим как ще действаме.