Отдавна искам да напиша такава тема, но днес чашата ми преля, когато при мен за консултация дойде поредната двойка, решила да забърза процедурата си за осиновяване и  олекнала с 2 хиляди лева нахалос дадени пари. Поствам със съкращения главата от книгата си, отнасяща се до този проблем. Всеки да чете и да преценява сам. Личната ми препоръка, отправена на основата на личен опит, както и от опита на хората, които съм консултирала е СЛЕДВАЙТЕ ЗАКОННАТА ПРОЦЕДУРА! Не се изкушавайте и не се опитвайте да заобикаляте закона, защото стават големи бели.

Често по пътя ни на кандидат-осиновители пред нас се появяват, да ги наречем „изкушения”, които ни предлагат примамливо „да съкратим” обичайните процедури и срокове, и да получим „малко, здраво, розово бебе с гарантиран подходящ за нас произход.” Включвам тази част в наръчника по няколко  причини. Първата – много от хората, желаещи да осиновят деца у нас, живеят с твърдата убеденост, че системата е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш, отколкото да я следваш. Подобни твърдения са дълбоко неверни и обикновено изхождат от хора, които не познават лично нито един осиновител, но „са чули от чичото на техен познат от съседния блок“.  Когато чакаш, за да станеш родител, всеки ден ти се струва месец, а всяка седмица – година. Обяснимо е, да  започнете да се разколебавате в ефективността на социалните служби. Нормално е да започнете да мислите, за „връзки и препоръки“, а по мои наблюдения обикновено се случва така, че „връзките и препоръките“ сами ви намират.

Ще опитам накратко да обясня в подробности на изкушените, какво точно им се предлага да направят, за да могат наистина  да претеглят рисковете и информирано да изберат  да участват или не в предлаганите им схеми. Сигурна съм, че всеки нормален и средно почтен човек, ако помисли трезво, ако наистина е информиран какво точно прави, ако има представа как точно действат т.нар. посредници, ще отхвърли всяко подобно предложение.

Как се заобикаля законът?
1. Припознаване
Описаните по-горе „търговци“, благодарение на старите си установени контакти с лица, работещи в родилни отделения, имат възможност за директен контакт с жени, желаещи или колебаещи се да изоставят бебета си за осиновяване. В мига, в който в болницата се появи раждаща неомъжена жена (особено в крехка възраст), системата се задейства и родилката бива наобикаляна и подпитвана „дали случайно пък няма да си остави детето“, „къде е таткото и ще се грижи ли той за бебето“, „защо толкова млада ще си съсипе живота с бебе на ръце“ и пр. Не са малко случаите, в които жените са объркани, силно изплашени и макар да не са решили окончателно, е страшно лесно да ги убедиш1, че те самите няма да се справят, а пък могат да осигурят на бебето си честит живот при хора, които ще го обичат много. В момента, в който такава родилка реши или започне силно да се колебае да изостави детето си, на сцената се явяват милите посредници в ролята на спасители, хем на майката, хем на детето, на което поемат ангажимента да осигурят весел и безгрижен живот. Какво точно представляват посредническите убеждения, дали са подкрепени с пари или обещания за благоденствие на детето, не знам и откровено казано не искам да знам. Като резултат от описаните кандърми, посредниците взимат декларация от биологичната майка за даване на съгласие за пълно осиновяване. Съпругът от кандидат-осиновителската двойка припознава детето като свое рождено и така детето бива изписвано от здравното заведение на практика със законен родител – баща. След това съпругата от кандидат-осиновителската двойка осиновява детето по реда на чл.82, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т. Н.
2. Непълно осиновяване.
Втората схема за заобикаляне на законната процедура се прилага в случаите, в които самотни жени (ако самотен мъж желае да осинови дете, той просто го припознава), които не се намират в брак, желаят да осиновят дете. Тогава се използва процедурата на чл.102 от СК – непълно осиновяване.

А “на живо” става така:
Както казах в началото, дори и вие сами да не търсите връзки и втори начини, много е вероятно те сами да ви намерят. Споделите ли веднъж с приятелите си, че имате планове за осиновяване, всички ще се втурнат да помагат, най-малкото  отвред ще завалят търсени и непотърсени съвети. Така винаги ще се намери приятел на приятеля, който услужливо ще ви свърже с точните хора. Тъй като и тази част на наръчника е написана на основата на лично преживяно, ще дам кратка информация за срещата с посредниците, които отправиха такова предложение и към нашето семейство.
Офисът беше на неправителствена организация, регистрирана като сдружение с общополезна цел и предмет на дейност „социални дейности и международни осиновявания“. Описаха ни в подробности как ще заобиколим закона. Обещаха за месец да намерят чудесно, здраво, българско бебче на възраст между 3 и 7 дни. Цената, която поискаха: 10 000 лева. Със свенливо сведен поглед собственичката на агенцията отронва, че от тази сума за тях остават едва 2 000 лева. Останалата сума била  за подкупи на медицинския персонал в болницата и други служители в системата „Ама много поскъпна животът, много! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца, ама сега цената може и до 10 хиляди да отиде... Много се корумпира тая държава, ей!“, с горчивина заключава жената. Непрекъснато се натъртват съобщения като:
„Да не ви отчайвам, но нямате никакъв шанс да си осиновите нормално и здраво дете по законната процедура“; „Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците”, “Ако не до нас, до друга агенция ще опрете...“, “Да не си мислите, че е лесно законното осиновяване – абсурд – и там ще трябва да търсите на кого да платите. Ние правим добро и на вас, и на майката, и на детето!”

Уверявам ви, че всяка една дума от уверенията на посредниците е абсолютна лъжа с изключение може би на препинателните знаци. Какво още вероятно ще чуете?

Схемата не носи никакви рискове за вас        –   невярно
Със схемата не се нарушава нито един закон    –   невярно
Биологичната майка няма да научи кои сте      –   невярно
Ако опитате осиновяване по законния начин, нямате шанс, защото в домовете не се оставят здрави бебета                          –  невярно.


3. Рискове от заобикалянето на закона
Рискувате ли и какво точно, ако се поддадете на изкушението и решите да участвате в подобна сделка в качеството си на бебекупувач?

Първо и най-близко до ума, посредниците разполагат с всички ваши лични данни, плюс данните на биологичната майка. Те могат, и това е напълно възможно, един чудесен ден да цъфнат на вратата ви и да опитат да ви изнудват. В обозримо бъдеще могат да го направят и чрез порасналото ви дете.  Готови ли сте да се страхувате за това всеки ден до края на живота ви?
Второ, също не много далече от ума – посредническата агенция може да бъде разкрита  и това никак не е изключено – през 2009 г. подобна агенция бе спипана, а участниците в схемите й арестувани. Ако това стане, разследващите органи доста ще се зарадват на  архивите на посредниците, а вашите данни вероятно ще са там. Най-малкото, което може да ви се случи, е да бъдете привлечени като свидетели по повдигнато обвинение по чл.182а от Наказателния кодекс. Готови ли сте да преминете през всичко това?
Трето, биологичната майка на детето няма как да не научи кои точно сте вие по една много проста причина – самото припознаване (Чл. 65 от СК) се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Длъжностното лице по гражданското състояние задължително съобщава припознаването, в 7-дневен срок от извършването му, на другия родител. Това означава, че седем дни, след като припознаете детето, биологичната му майка ще получи служебно съобщение кой точно е припознал детето (това се прави с цел евентуално оспорване не припознаването от нейна страна). Момент! Става още по-хубаво – съгласно чл.66, ал.1 от СК, биологичната майка има право да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Едва ако след това припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. И накрая, в делото, в което съпругата следва да осинови бебето на съпруга си, съдът я призовава. Обикновено, заети с добри дела, посредниците пропускат да споменат този дребен детайл пред  осиновителите. Ще го научат, едва когато парите са платени, а припознаването направено. Готови ли сте на това?

Четвърто, Наказателният кодекс, чл.182а, категорично санкционира посредничеството при осиновяване:
Чл. 182а. (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.
…….
(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
Макар да е трудно вие конкретно да бъдете привлечене като съучастници в извършеното деяние, готови ли сте да участвате, макар и по косвен начин, в извършването на престъпление?
Пето, дори да приемем, че нито една от горните заплахи няма да се сбъдне, след години ще трябва да обясните на вече порасналото си дете защо е осиновено само от майка си, а баща му се води негов биологичен баща. Този факт няма да как да бъде скрит, защото ще присъства в съдебното решение за допускане на осиновяването. Готови ли сте да разкажете на детето си подробности за схемата… за парите, които сте платили за него? Как ще разсеете евентуалното му съмнение, че е „купено” от биологичната му майка? Не залагайте подобни бомби в най-прекрасното нещо, което ви предстои – родителството. Запазете вярата, оптимизма и почтеността си и карайте по законния ред – не е нито бавно, нито трудно!

И за финал, последното „оръжие” от арсенала на посредниците, че малки деца в домовете няма, също „стреля с халосни патрони”, защото категорично не отговаря на истината.  Достатъчно е да погледнете официалната статистика на Националния статистически институт  -  http://www.nsi.bg/SocialActivities/DMSG00-08.pdf, за да се уверите, че за съжаление броят на изоставените деца в България е твърде висок.

4. Въможно ли е да съкратим чакането си, ако „дадем някой лев на когото трябва”

За десерт ви поднасям и последния вариант изкушение, което лукаво може да ви примами. След като вече сте вписани в регистрите на кандидат осиновителите, услужлив познат може да ви предложи „да дадете някой лев”, за да ускори чакането ви. Обикновено се афишират връзки с директори на домове, познати в съвета по осиновяване, близки и роднини в общината, министерството (най-важното разбира се) и т.н. Не са малко хората, които се доверяват на подобни предложения. Случва се дори, да бъдат заведени в конкретен дом и да им бъдат показани конкретни деца. Осиновителите се привързват към децата, решават, че това са именно техните бебчета, а накрая се оказва,че осиновяването е невъзможно. Уверявам ви, че това е съсипващо. Не си го причинявайте!
Внимателно прочетете следваща част, в която се описва процедурата по определяне на подходящи осиновители за всяко конкретно дете. Там ще видите, че решенията се взимат от съвет по осиновяването, който се състои от 7 души. Какви връзки, трябва да притежава вашият услужлив познат за да може да убеди 7 човека да вземат решение за вас? Прочетете внимателно цитираната част и ще се убедите, че в процедурата по осиновяване, директорите на домове, нямат никаква роля и от тях абсолютно нищо не зависи що се отнася до избора на осиновители за конкретно дете.
Най-лекото, с което ще се разминете, ако решите да участвате в подобна хитрина е да изгубите парите си, затова зарежете услужливия познат и приложете по твърдо „Тактиката за умерен натиск върху социалните работници”, описана в предишната част.

Най-често задавани въпроси

Вярно ли е, че повечето здрави бебета изобщо не стигат до домовете, именно заради подобни посредници?
Категорично не. По данни на споменатата неправителствена организация „За нашите деца”, през 2008 г. у нас са изоставени около 1000 новородени деца, цифрата е ужасяваща и плашеща, но очевидно говори, че деца за осиновяване.

След като толкова много бебета биват изоставяни, защо има толкова много чакащи осиновители?
Причините са основно две. Първата – голяма част от изоставените деца, в това число и бебета, са изоставени в институциите, без родителите им да са подписали съгласие за тяхното осиновяване. Така за съжаление те изобщо нямат шанс да намерят нови семейства. С приемането на новия Семеен кодекс (01.10.2009 г.) тази пречка пред децата ще бъде преодоляна и всички се надяваме все повече деца да бъдат осиновявани в ранна възраст, дори и без съгласието на техните родители. Втората причина за големия брой деца в институциите са понякога строгите изисквания на осиновителите.

Наистина ли децата в институциите, които могат да бъдат осиновени, са или със здравословни проблеми, или са на по-голяма възраст?
Категорично не! Децата, отглеждани в ДМСГ, са чудесни  малки хлапета, наистина малко тъжни и срамежливи, но те категорично не се различават по нищо от децата, които с радост гледате да играят в пясъчника на кварталната градинка. Много малко от тях са с вродени сериозни и нелечими здравословни проблеми. Не вярвайте на плашещите антирекламни съобщения на посредниците, не сте длъжни да се доверите и на този текст. Погледнете обаче официалната статистика на интернет страницата на Националния статистически институт – цифрите, посочени там, съм сигурна, че ще ви успокоят. Вярвайте, че вашето желано, чакано и обичано детенце е там някъде и очаква да го намерите. Децата в институциите наистина са много...  страховито много за държава, която има претенции за цивилизованост. Горещо се надявам новият СК наистина да съкрати пътя на децата към новите им семейства.

Фуси, аз си бях купила книгата, а и подарих такава на една приятелка - и двете сме вече мами, значи на късмет ни е била...  

Познато ми е много от написаното в цитираната глава и от личен опит. Варианта с припознаването ни го предложиха още, преди да сме подали документи... Нас ни възспря (и то доста категорично) най-вече представата, как би се чувствало детето ни след време, разбирайки по какъв начин сме се събрали ("купено" - "продадено")... Пък и ние не бихме се чувствали добре с това... И както ти казваш, защо да се залагат такива бомбички от самото начало и то съвсем осъзнато... Странното беше, че колкото и убедителни да са тези аргументи, роднини (на нашата възраст) НЕ ги схващаха и когато им обяснявахме, защо няма да действаме по "тази схема", кимаха глави с физиономии, изразяващи нещо от рода на "какви непоправими глупчовци"...

И при нас стана така, че ние не търсихме варианти за заобикаляне на закона, а те сами идваха при нас още от момента, в който казахме, че искаме да осиновим...

Друг (непотърсен) вариант на заобикаляне на закона, който адвокатка тутакси ни предложи (вместо "добър ден"), дори след като ВЕЧЕ имахме писмо за конкретно детенце беше, да ни уреди да станем приемни родители на същото това дете, докато мине делото... Какво и какво е мислила да прави, ако бяхме казали "да", нямам представа...

мдам, на мен в прав текст ми каза колежка следното:

"Осинових същеричка и съм безкрайно щастлива. Чаках 3 години и половина. Предлагаха ми няколко пъти бебе срещу 10 000 лв.". Повече не разпитвах, гадничко ми стана. Тази жена беше изключително щастлива, че е изчакала толкова години и с кеф се водеха двете през всички стъпки от адаптацията. За жалост й загубих следите, но тази сума ми се наби в мозъка.

След дълги разговори с моят съпруг, бяхме решили да подадем документи за осиновяване. Не стигнахме до там.. бях толкова възмутена от безочието на "служителка", че може би никога няма да се реша на тази стъпка. При нас обработката започна в момента които споменахме, че нямаме собствено жилище. Веднага ни се обясни, че не може да подадем документи, ако пък подадем ще чакаме дъъъъълги (думата беше провлачена и натъртена) години. Това ме стресна, може би не бях и узряла за идеята да осиновим дете. Но на нас ни предложиха още по интересен вариант, пак срещу 10000лв. естествено - имали момиче, българка, ама малолетна.. да си дам личната карта и да запишат с нея момичето на женска консултация, нямало проблем лекаря бил познат, после щял да изроди бебето и ние по-живо по здраво се прибираме в къщи, за мен имало начин да симулирам бременост. Бях ужасена и все още преживявам факта, моят съпруг пък отсече че по-добре да сме сами, отколкото да получим бебе по такъв начин.
Благодаря на Фуси, защото благодарение на нея набрах смелост и аз да споделя това което преживяхме. Дано има по-малко двойка като нас...Късмет и важното е да вярваме, че някъде там ни чака нашето бебе!

Ужас! 
Еее, нека тогава и аз да ви разкажа един случай, който дълго време не ми даваше мира... Беше преди много години. Живеех още в България... Бях на гинеколог в Пловдив и когато съответната докторка разбра, че при операция са ми отстранени тръбите, започна: "Твоята майка живее в Германия, нали? В кой град беше?... Ако тя ми купи ултразвук втора употреба, аз мога да ви уредя бебе"... Повярвайте ми, онемях! Такава конкретика! Този разговор се проведе много, преди да помисля за инвитро - тогава бях на 23 години...

stoeka71

Да се откажете заради една служителка, просто не е сериозно. Ако наистина имате желание за осиновяване, седнете прочетете - в интернет има достатъчно информация за да добиете представа.

Това ще ви е от полза - описано е абсолютно всичко стъпка по стъпка
http://books.bg/books/229/151335.html

Веднага ни се обясни, че не може да подадем документи, ако пък подадем ще чакаме дъъъъълги (думата беше провлачена и натъртена) години.

Няма подобно нормативно изискване към кандидат осиновителите!

Фуси, как се казва твоята книга за да си я купя?- извинявам се, ако другаде е коментирано, просто не съм попадала

Заповядай 
http://books.bg/books/229/151335.html

Има доста писано и за периода на адаптация и за разговорите с детето като порастне - споделен опит от други осиновители. Наистина смятам, че е полезна, особено за кандидат осиновители

Благодаря
Най- вече разговорите ме интересуват, чела съм откъси, които си публикувала тук и в бг мама, но когато ми трябват предпочитам да са ми удобни.

Аз чаках много, много. Но никога не ни е предлаган такъв вариант за прескачане. Не че сме щели да приемем, никога. Та това е даже страшно.
Когато обаче от една РДСП ми казаха, че нито веднъж не са ни погледнали документите, а и няма да го направят, освен ако не вземем ромче, бях тотално съсипана и се пооплаках на близки хора.
Обаче stoeka71, разговорът с това РДСП не ме отказа от осиновяването, натъжи ме, отчая ме, но толкова.

И съветите, които получих за ускоряване, не прескачане на процедурата е да намеря връзки със секретар на съвета по осиновяване, така че когато има подходящо дете да представи за разглеждане и нашите документи. Не както в онова РДСП да не ни погледнат изобщо. А смея да твърдя, че сме съвсем нормално семейство.
В крайна сметка от едно много далечно РДСП, след много чакане по съвсем нормален начин ни се обадиха за прелестната ни дъщеря.

Fussii, бъди благословена за това, което правиш! Пред мен не стои подобна дилема, но имам познати. Колкото и да е нетактично, възнамерявам да ги насоча към информацията, която даваш.

Има много много сериозни рискове!

Но Елле22, имай предвид, че човек чува и поема само това, което иска ... възможно е ти да излезнеш лошата, че ги поучаваш ... личен опит
Все пак, дори само за инфо, не е лошо тези хора да знаят какви са рисковете

Права си. Смятам да ги насоча към информацията, която си предоставила, без да изразявам лично мнение, а те да решават какво да правят с нея. Осъзнавам, че за много хора това е деликатна тема, но в моменти като този приятелското ми чувство надделява над инстинкта ми за самосъхранение  .

Работата е там, че това което се предоставя като информация тук във форума много често се разминава с действителноста!
Личен опит!

Цитат

Веднага ни се обясни, че не може да подадем документи, ако пък подадем ще чакаме дъъъъълги (думата беше провлачена и натъртена) години.

Няма подобно нормативно изискване към кандидат осиновителите!

Благодаря Фуси! Изчетах доста материал по въпроса и разбрах, че не е така, но в онзи момент бях неподготвена, стресирана и както казах с всеоще неясно желание дали искам да осиновим дете. Ще прочета твоята книга, добре е че има такива хора като теб. Все още обмисляме идеята и когато ч реализираме вие първи ще научите!

Ей затова най ме е яд... не всички разбира се, но има социални работници, които от компетентно по-компетентно дават правни консултации ...

Стоека 71, успех каквото и да решите!!!

Добър ден на всички мами!Днес попаднах на темичката и ми стана интересно.Първо, поздравления за Фуси! Ако държах книгата й преди няколко години, сигурно щях да си спестя доста време и нерви.Страхотен стил на писане, спомням си че когато попаднах на двата форума на тема осиновяване, този и в БГмама, изчетох почти всичко написано от Фуси.
Сега обаче искам да напиша за едно друго заобикаляне на закона, за което преди години имаше схема в родния ми град/дали съществува още не зная/, като от нея се възползваха само кандидати на определени позиции и професии, без заплащане на подкупи, само може бе подаръци или услуги след осъществяване на осиновяването. Ние сме балкански народ и за нас да уредим нещо "с връзки" и с "мой човек" винаги ще действа.Всеки тръгнал по пътя на осиновяването знае, какво е безпокойството на тема здравословно състояние, генетична обремененост и произход на детенцето. Тук се включваше педиатър, който посещаваше дома за да наблюдава развитието на детенце, определено за семейството "с връзки". Наистина е невъзможно да убедиш всички членове на Съвета по осиновяване, но пък не и нужно.Подбора се прави от Секретар-експерта по закрила на детето, който е на пряко подчинение на Председателя на Съвета по осиновяване/Директора на РДСП/ и се съобразява с неговото мнение/когато смениха Директора на РДСП в града ни, първия служител, който беше сменен с друг беше заемащия длъжност секретар по осиновяването/.Другия важен член е представителя на Районния център по здравеопазване, който също се съобразява с мнението на Директора на РДСП.Лично аз познавам две семейства, които тогава осиновиха конкретно избрано за тях детенце, като разбира се изчакаха за това.В провинцията повечето хора се познават или имат роднински връзки помежду си, така че по един или друг начин реда на вписванията може да бъде "заобиколен".
От друга страна тревожно е, че не винаги може да се вярва на медицинските доклади на дечицата, настанени в ДМСГ.Детенце, което беше с видимо умствено изоставане, се водеше клинично здраво и никога не му беше правена електроенцефалограмата, независимо от написаното в доклада, че е родено мъртво, реанимирано след това и позложено на терапия със силни антибиотици, биологичната майка с тежко заболяване и т.н. Точно заради това си мисля, че много от кандидат осиновителите все пак ще се опитват да намерят връзки и познати, работещи в системата на социалното подпомагане и закрила на детето.

Противно на всеобщото мнение, че по форумите не се казва истината,аз съм напълно искрена тук и ще си кажа, че аз също потърсих връзки. Не само в родният ми град ами където другаде се сетих и за когото се сетих. След стреса, които преживях след първият отказ не можех да си представя, че ще ми се наложи да премина през нещо такова пак. Слава Богу не ми се наложи и не се стигна до връзки.
Наистина не виждам защо да не го направя и с какво всякакви известни личности депутати или хора с високо обществено положение се ползват с тези привилегии, а обикновен човек като мен да не се опита.
Никого не съдя нито се оправдавам, можех да не го спомена изобщо. Единственото, което исках е здраво детенце, нямах други претенции.

Както се казва в телевизионните предавания "благодаря ви за този въпрос", в случая мнение 

Фей, това което пишеш е напълно нормално, естествено и разбираемо. Поста ми не е с цел осъждане или заклеймяване на хората, потърсили връзки. В никакъв случай не искам да се чете в този смисъл.

Написаното от мен е единствено с цел информиране на хората за РИСКОВЕТЕ от заобикаляне на закона. Защото клиентите, които се обърнаха към мен бяха от малък град "в който всички се познават". Бяха платили 2 хил. лева на "вуйчото на чичото на една наша близка позната", която обещала, че ще ги придвижи по-напред.Е, не беше се случило ...

В поста ми съм обяснила, защо това е трудно да стане, обяснила съм защо е трудно (не невъзможно)да се намерят ефективни връзки. А в цялата книга съм се опитала да окуража хората да използват нормалната процедура, защото ТЯ РАБОТИ!

Знам  Fussii и не го написах заради твоят пост, възхищавам се на нещата, които казваш и твоите публикации по темата ми помогнаха много ( мисля, че пак тук в зачатие има подобна тема от теб) в момент когато, съсипана психически, близките ми повдигнаха въпроса да се плати където трябва. Просто исках да се знае, че всички сме хора и имаме своите слабости и моменти когато се поддаваме лесно.

И да, до теб съм за това ТЯ РАБОТИ и аз съм живият пример за това!!

Просто исках да се знае, че всички сме хора и имаме своите слабости и моменти когато се поддаваме лесно.

Точно така е!!!
И понеже човек е ужасно уязвим в подобна ситуация е много склонен да се довери на хора, които откровено мамят. Затова е добре да имат информация

писала съм го преди и пак ще го напиша - ние осиновихме нашето дете без да даваме пари и почти без да чакаме /от момента на вписване в регистъра до получаване на предложението точно 45 дни/. всичко беше според нашите изисквания. мина перфектно и съм безкрайно щастлива, че в тези служби за Закрила на детето както и в ДМСГ работят много свестни отзивчиви хора и НИКОЙ не ни е искал пари.

системата наистина работи!

успех на всички, които са в очакване!

  Когато  ни вписаха в регистъра,бях пълна с очаквания .Всяко позвъняване от непознат номер ,всяко писмо в пощенската кутия ме караха да потръпвам и така доста време измина ...и нищо - нито едно обаждане, нито едно писмо !Обезсърчихме се и ние, минавало е през главите дали да не опитаме с "връзки" да се развият нещата в някаква посока.Сякаш бяхме в тотално забвение.Но някак си не съм привърженичка на всякакви неща от рода - рушвети ,протежета ,връзки ...Чувах коментари разни от хора ,които обичат да дават "вещи съвети" -така ако сме чакали нямало да стане да си купим бебе ,да проверя в някакъв руски сайт имало прекрасни деца и т.н Честно казано никога не съм ги приемала сериозно .
А системата работи наистина, не губете вяра !И ние  също сме доказателство за това. Сега Слънчо спинка сладко у дома.Просто понякога става по-бързо ,друг път по-бавно ...когато му дойде времето 
Успех на всички !
Дано по-скоро прегърнете своите сладунчовци !

Ще се включа и аз по темата с това, че когато подавахме документи за осиновяване се намери "компетентен" служител, който "приятелски" ни каза, че понеже имаме биологично дете, вероятността точно на нас да ни предложат от някъде, цитирам: "бяло, здраво дете" е просто "никаква". После в хода на процедурата пак от "компетентен" служител (от друга дирекция) ни беше намекнато, че ако изчакаме малко има подходящо детенце за нас, то нали знаете "хубаво дете за хубави родители" и то дете с доказан (каквото и да значи това!) български произход. Слава на Бога, че нито за миг не се "вързахме" на тези толкова компетентни и доброжелателни мнения. Минахме си по всички правила на процедурата и сега в къщи си имаме един синеок разбойник. .

Темата явно е много актуална. Снощи на гости ни идва адвоката на съпруга ми (водят съвсем различни дела - за дискриминация и недостъпна архитектурна среда). Той ни съдейства при осиновяването, като направи проверка по наше желание, дали всички документи са наред преди делото, за да нямаме връщане на самото дело. Видял е и прочел социалния доклад и всеки документ и е наясно, че сме си минали по процедурата от А до Я. Та снощи ни пита какво мислим за начините за прескачане на процедурата. Идвала друга негова клиентка, която имала предложение да си плати на бременна жена и на лекаря от родилното и да припознаят бебето. Та веднага направих асоциация с тази тема и реших да пиша и тук.

Мисля, че всеки в България независимо дали има отношение към осиновяването или няма никакъв личен опит знае поне три начина да се "прескочи системата".
И май всеки има познат, приятели, братовчеди, които са осиновили дете, от хубаво по-хубаво и българче даже по втория начин, щото видиш ли те тези хубавите и бели бебета даже не стигат до домовете...
А всяко семейство, което не крие че е в процедура по осиновяване получава ценни насоки как и на кого да даде, за да стане осиновяването по-скоро.

Нашето дете е осиновено по всички законови изисквания, като не крия, че съм работила в системата, познавам всички соц. работници от нашето ОЗД, била съм член на съвета по осиновяване към нашата дирекция и познавам лично всеки от членовете на съвета. Също така съм в добри отношения и с директорката на ДМСГД от който взехме Марти. Чакахме 10 месеца, малко ли са, много ли са не зная - това вече е зад гърба ни, а детето спи в креватчето си до мен.

Много интересна тема. Тъй като тепърва надниквам тук, бих искал да питам - наистина ли в домовете има деца от български произход? За тях ли се чака 2г.?

Мерси