Привет, всички!
И аз ви пожелавам приятни и здрави дни от оставащата дълга седмица!
Нуну, не знам какво да те посъветвам. При нас нещата се поуталожиха, сега спи повече и по-дълго и няма истерии. Ще изкажа моите предположения, но дано не ви се стори странно и смешно. Та, ние живеем на квартира. Детето беше на около година и 5 месеца когато се преместихме в нова квартира и може би след около месец и половина-два започнаха проблемите. Живяхме там 6 месеца и въпреки трудностите и лудницата при местенето на цяло домакинство решихме да сменим отново квартирата. Разбира се, имаше и много други причини, но едно нещо не ми даваше мира - в двора на кооперацията, под самите ни тераси имаше електропреносен трансформатор, трафопост или каквото там се нарича. Знаете ги, в едни такива бетонни постройки са и около тях често се чува жужене. Може да греша, но съм убедена, че това мощно магнитно поле и непрестанното излъчване има връзка с неспокойния сън и нервността на моето дете, а както се оказа и с моето задълбочило се главоболие.
Откакто се преместихме направо забравих за нощните истерии. Буди се и иска мляко, но е едно да се събуди 1 път на нощ, друго е за 10 часа опити за сън да се събуди 13 пъти, нали
А сега да се похваля - Ади вече ходи на ясла и противно на опасенията ми се справя изключително добре! Поревава сутрин в рамките на нормалното, но още от първия ден ми се обадиха и ми предложиха понеже е спокойна да я оставя и за обяд, а ако й се доспи - дори да поспи там. Беше ми ужасно притеснено, цял ден ходех с телефон в ръка и чаках да ми звъннат. А тя яла, спала и весела, весела ми я дадоха в 16.30 да си я взема
Днес й беше трети ден и сутринта, като видя момичето, което я посреща направо си протегна ръчичките да я вземе
))
Дано се задържат така нещата и да става все по-добре!
Джиджи, браво за успеха с памперса. Аз пробвах преди 2 седмици, но явно й е рано и ще почакам още.
Мише, Лиско и аз ви стискам палци всичко с дечицата да се оправи и да са здравички!
П.с. Сега видях на Лиско Поста, писали сме заедно. Лисе, ужасно е това, което си преживяла. Имам представа за какъв ужас става въпрос при вземането на везозна кръв от детенце, но при теб е по три. Съжалявам и ти изпращам моята най-искрена подкрепа!
Дано се окажат напразни страховете ти за по-нататък в Мюнхен!
Иначе за пълномощното - вече не съм много в течение на нещата, но мисля че ще трябва или поне някаква декларация от таткото, че е съгласен детето да пътува с теб в чужбина. Нека кажат по-запознатите. Гането не знае ли?