Прощавай за закъснелия отговор, имах проблем с клавиатурата.
Съвсем честно, без преувеличения ,ще споделя какво точно говори моето момче.
Осъзнато казва : мама, тати, баба, браво звучи като буабо , кола звучи като боуа, самолета е айета .
Други думи , които е казвал осъзнато са бамам (банан), бода, дъда (вода), бапчи (влакче), бука (обувка), татан (хипопотам) и може би има още , за които не се сещам. Проблемът е, че вторите описани ги казва еднократно и не повтаря. Беше колко по-малък, когато си казваше ,че се казва КОКО, а сега на този въпрос или мълчи или казва ДЕДЕ. Казваше ,че иска вода като ДАЙ ДА, БОДА , ДЪДА, а сега идва и ме дърпа и преглъща звучно.
Бръщолеви някакви си негови измислени изречения ,единствено когато е сам с нас или ако сме седяли дълго някъде и вече се е отпуснал. В повечето случаи дойде ли друг човек вкъщи или отидем ли някъде сред други хора той "гълта бастуна" и не казва и една дума само мрънка и ако иска нещо сочи с Ъ-Ъ.
Категорично отказва да повтаря думи.
Иначе познава всички части на тялото си и като го питам къде ти крачето, носа, очите , и т.н ги сочи с пръст, никога не греши , но не казва кое какво е .
Познава всички животни от една книжка, но не казва кое какво е , за сега само казва кое какво прави кравата -Боооо (според него), кучето БАУ- ба, котето -Ааау или баааау, овцата -бееее, патето и пилето са ПА-ПА, за кокошката и прасето рядко казва , но се случва.
На въпросът на колко години е показва с пръст
, а само 1-2 пъти е казвал НА-НА или само НА.
До скоро си мислех ,че всичко е наред , че това е достатъчно за възрастта му , но на последната консултация педиатърката каза, че вече е крайно време да започне да повтаря като папагал, да съм му говорела повече (а аз по цял ден не млъквам, вярно ,че се случва да правя и друго , но със сигурност има време ,което е посветено и само на него) и да не му давам нищо ,което иска без да го е назовал по някакъв начин. Тя твърди ,че щом той получава ,всичко което иска , когато само го сочи и мрънка , изобщо няма да си дава зор да се мъчи да го назове (вероятно е права). Реших да послушам съвета и , но малкия не само ,че не иска да назове нещото, но и се изнервя, почва да реве ,настава една суматоха,ужас. Не мога да го накарам да започне да се мъчи да говори ,ако иска да каже нещо ще го каже , но не и ако аз го карам на сила.
Ето веднъж идва и мрънка, мрънка МА-мма, мамма , аз казвам "кажи какво искаш мамо" , той отговаря "буката" и си сочи единия пантоф , който му е паднал от крака. Аз възхитена "браво мамо, точно така , това е обувката, я пак ми кажи какво е това- е няма да го каже втори път. Понякога така ми подмята някоя дума само ,колкото да ми покаже ,че може да я каже , ама не иска и няма да я повтори пак.
По принцип има една ципа под езика, която мъжът ми категорично отказа да отидем да срежат, и се питам дали не му пречи да си обърне езика. Педиатърката твърди ,че не му пречи ,единствените последици от немахането и можели да бъдат да не може да произнася чисто звуците С и З, но и това не е задължително.
Детето ми разбира всичко, струва ми се ,че няма някакъв проблем . Развива се прекрасно и физически и психически ,само дето не желае да стане папагал и педиатърката сега ми вкара мухата , че едва ли не закъсняваме с говора. И друго искам да питам -евентуално на каква най-ранна възраст мога да го заведа на логопед,за да ми кажат има ли проблем с говоренето или не. Лошото е ,че ,вероятно той ще се притесни пред непознат доктор и няма и звук да издаде дори и може да излезе ,че и една дума не казва ,а то не е така. И ако някой се включи да ми каже тая юзда под езика му пречи ли, ако и вие имате деца с такава кога проговориха.
Цигу много благодаря за съветите , полезни са ми много и дават резултат.
