0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #120 -: Април 20, 2011, 23:16:05 pm »
Не е толкова просто... и не е само до предметите.

Знам, че не е просто и не е само до предметите, но поне да се взима балът от дипломата. Иначе е странно човек, който не е учил и не е имал такава мотивация, да запише медицина.

Съжалявам за спама, но не можах да се въздържа.
В работата ми преди се е налагало да помагам на студент по медицина да си прави пищови за преписване по медицина, стойности хемоглобин и др. кръвни показатели и т.н. В пищовоправенето бяха въвлечени цялото семейство, майка, баща дружно висяха или идваха самостоятелно да поръчват.
Там изобщо нямам представа нито за успех и как е приет въпросния студент, нито каква му е мотивацията.
Старая се да го помня този образ цял живот и се моля да не е завършил.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #121 -: Април 20, 2011, 23:18:18 pm »
да питам при установени хрипове -бронхит задължително ли се почва антибиотик?
защото по статии в интернет чета ,че бронхит не се лекува с антибиотик,поне не в началото.Моето момче(на 4 години е) кашля от понеделник следобед,вчера бяхме на лекар и каза бронхит,влажна кашлица,и веднага изписа антибиотик,и сироп за кашлицата.Още не съм  почнала Клацида,защото ми се струва че кашлицата понамаля.Други оплаквания освен кашлицата са запушен носа,който е на оздравяване вече,няма Температура,освен вчера малко 37,5,после нямаше,леко зачервено гърло и няколко лимфни възелчета по вратлето.Жизнен е ,активен.

иначе му предписа Клацид 125 мг в 5мл,а преди 5 месеца пак беше пил Клацид,но друг лекар му го беше предписвал-беше от 250мг/5 мл.Това го видях едва днес.
Зависи. Оценката е сферична.
Разбира се се почва с лек отхрачващ препарат, ако изобщо е нужно да се дава нещо.

Давам засега Ентитус-за кашлицата,не съм почнала Клацида,защото по-малко кашли,утре ще го заведа пак да го преслушат.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #122 -: Април 20, 2011, 23:21:48 pm »
Не е толкова просто... и не е само до предметите.

Съжалявам за спама, но не можах да се въздържа.
В работата ми преди се е налагало да помагам на студент по медицина да си прави пищови за преписване по медицина, стойности хемоглобин и др. кръвни показатели и т.н. В пищовоправенето бяха въвлечени цялото семейство, майка, баща дружно висяха или идваха самостоятелно да поръчват.
Там изобщо нямам представа нито за успех и как е приет въпросния студент, нито каква му е мотивацията.
Старая се да го помня този образ цял живот и се моля да не е завършил.

Направо ми замръзна кръвта  :(

И аз се извинявам за спама, но наистина тръпки ме побиха  :(
"Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата."
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #123 -: Април 20, 2011, 23:28:53 pm »
Моделът ДГ, както съществуват и функционират в Бг, в болшинството си, е срамен соц феномен - и като култура на отглеждане на децата, и като място за отглеждането им, и като база. Всякакви "хранения" из ДГ, или престой на децата повече от 4-5 часа си е пансион-интернат, с всичките негативи от това. Всякакво системно хранене на деца в учебни заведения, а не у дома, и в домашна обстановка,  е факт, нанасящ трайни и дълго следващи психологически увреждания/последствия при децата. Отбележете- има разлика детето да си носи храна , от това, да слагат децата като в казарма да се хранят. Както и има разлика да се хранят всички в компания с родители и познати, и да се хранят като "войничета" по детските градини.
Докторе, радвам се, че има хора като Вас, които не се страхуват да наричат нещата с истинските им имена. Тук все се говори за "обичайно боледуване през първите месеци на ДГ", то било преминавало, така се градял имунитет, децата се социализирали и тн. Останалото не се коментира, защото на никого не е удобно. Поздравления и за изказването, и за безвъзмездната помощ, която давате със съветите си тук.
« Последна редакция: Април 20, 2011, 23:34:55 pm от Birdie »
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #124 -: Април 20, 2011, 23:44:54 pm »
Ами, не е през "първите месеци"... то е с години.
Някои може да не ги боли много, но хремави, лошо спящи, изнервени, мрънкащи деца, с тъмни кръгове под очите? това ли ни е "идеалът" за здраво дете? или пък тези безкрайни, влажни, "къртещи се" кашлици по цяла зима? що за представа за "здраво дете" е това? Кое е "нормалното" в това? Здравият човек  нито влажно кашля, нито е безкрайно сополив.

Тук също дават лекарства с лека ръка- много и обилно. Гърците са световни "шампиони" по даване на лекарства на децата си- радват се като деца на играчка, когато им изписват антибиотици, "Сингулер", кортизони под всякакъв вид. Тогава лекарят е "добър".

В Германия пък - не дават. Другата крайност - то има 7 дена 39- "нищо му няма".

В тези две крайности се крие безразличие и липса на чувствителност към базови, реални проблеми в специалността.
« Последна редакция: Април 20, 2011, 23:48:03 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #125 -: Април 21, 2011, 00:28:36 am »
Цитат
ДГ, в моделът им, в който съществуват в Европа ( с изключение на частни, и такива, които давам на снимката) са "паркинг за деца" и "убежище" за децата на средната класа, не имаща възможност да гледа децата си в добри условия И у дома. Или в добра частна градина, поради ниски доходи. Това е тъжната истина, която трябва да се каже. За никакъв "благоприятен ефект" от ДГ не може и да става реч при едно дете, боледуващо 6 зимни месеца от всичките 6.
Е, Докторе, тук просто няма как да се съглася с Вас - просто опитът ми говори друго. Детската градина се отразява благоприятно и облагородително на моето дете, не очаквах, че ще съм толкова доволна! Много време и внимание съм отделяла и отделям на детето си, но не успях да го науча на това, на което го научиха учителката и групата - в ДГ механизмът на учене (и поведение) е друг, още повече, че сме в градина "Монтесори", но и от "обикновените" ДГ познатите ми са доволни. Децата ни са на градина не защото не можем да си ги гледаме вкъщи, а защото за тях наистина е по-добре, моето ходи с огромно желание. Да, боледуваше, но си струва. Изкарах един ден в градината - правих каквото прави детето, ядох от същата храна и съм много доволна. Ако някой ден имам второ дете, изообщо няма да се колебая (както беше с това) и ще го пусна на градина. :)
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #126 -: Април 21, 2011, 02:52:12 am »
Моделът ДГ, както съществуват и функционират в Бг, в болшинството си, е срамен соц феномен - и като култура на отглеждане на децата, и като място за отглеждането им, и като база. Всякакви "хранения" из ДГ, или престой на децата повече от 4-5 часа си е пансион-интернат, с всичките негативи от това. Всякакво системно хранене на деца в учебни заведения, а не у дома, и в домашна обстановка,  е факт, нанасящ трайни и дълго следващи психологически увреждания/последствия при децата. Отбележете- има разлика детето да си носи храна , от това, да слагат децата като в казарма да се хранят. Както и има разлика да се хранят всички в компания с родители и познати, и да се хранят като "войничета" по детските градини.


Д-р Бърди,
мисля не сте прав в случая.
Същия модел ДГ съществува и  в Германия /повярвайте ми и много по тежки случа има тук/
Не съм съгласна, че храната която слагам на дъщеря ми в кутията  /т. н. брот цейт тук/, филийка хляб, саламче, плод, маслини. е по-добра от готвеното, ядене със зеленчуци, риба, месо и т. н.

И не разбирам защо толкова против сте ДГ, но дъщеря ми от иювестно време, като отида да си я прибирам в 15 ч, иска "само и само и само още 5 мин да остане там...." .... какво да коментирам повече.

Сега ще кажете ДГ в Германия е нещо друго.
Не съм съгласна, Както писах вече в здравната тема, децата масово са сополиви и кашлящи. да не говорим. че съм била свидетел, как 3 год момченце се е напикало в коридора, няма никаква учителка там, при сигнализация от моя страна, излиза една учителка и казва "ми той сам ще се преобуе и се прибира обратно в стаята.

Вчера взех дъщеря си, с обелено до кръв лице, блъснало я някаво момченце от пързалката, учителките не  бяха видели инцедента....

Това е. Обаче рисуват, правят яйца за великденскиея заек, пеят, танцуват.... да не говорим за еуфорията по всякакъв празник

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #127 -: Април 21, 2011, 02:57:08 am »
Цитат
ДГ, в моделът им, в който съществуват в Европа ( с изключение на частни, и такива, които давам на снимката) са "паркинг за деца" и "убежище" за децата на средната класа, не имаща възможност да гледа децата си в добри условия И у дома. Или в добра частна градина, поради ниски доходи. Това е тъжната истина, която трябва да се каже. За никакъв "благоприятен ефект" от ДГ не може и да става реч при едно дете, боледуващо 6 зимни месеца от всичките 6.
Е, Докторе, тук просто няма как да се съглася с Вас - просто опитът ми говори друго. Детската градина се отразява благоприятно и облагородително на моето дете, не очаквах, че ще съм толкова доволна! Много време и внимание съм отделяла и отделям на детето си, но не успях да го науча на това, на което го научиха учителката и групата - в ДГ механизмът на учене (и поведение) е друг, още повече, че сме в градина "Монтесори", но и от "обикновените" ДГ познатите ми са доволни. Децата ни са на градина не защото не можем да си ги гледаме вкъщи, а защото за тях наистина е по-добре, моето ходи с огромно желание. Да, боледуваше, но си струва. Изкарах един ден в градината - правих каквото прави детето, ядох от същата храна и съм много доволна. Ако някой ден имам второ дете, изообщо няма да се колебая (както беше с това) и ще го пусна на градина. :)


Напълно съм съгласна с Тик-Так.
Иазписала е моето мнение.
Благодаря  :)

*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #128 -: Април 21, 2011, 12:18:07 pm »
Може би и храната в Дг да е добра. Може би даже да я правят знатни готвачи.
Въпросът е че, детето трябва преимуществено да се храни у дома, в домашна ( приятелска) среда, сред родители, близки, познати. Пък било и бобена супичка с рибка.

Въпросът с израстването на децата и отглеждането им, не е въпрос на "колективизация", а въпрос на индивидуализация. Всяко лично или обществено място, помагащо за това, е в полза. Всякакво място, правещо от децата послушна, колективна маса- не ни върши работа.

Основната задача на всеки родител, освен приучаването на децата към основната азбука на човешкото поведение ( което между впрочем е възможно САМО и единствено ако родителите знаят и следват тази "азбука") е развитието на тяхната ИНДИВИДУАЛНОСТ и инициатива. Насърчаването на децата да сменят активности и развиват тези, към които имат натурална склонност. Със запазване разбира се на известна сферичност в образованието им. Това си е и Монтесори. Но Монтесори не е нужно на никого, освен на "елита". На кого му е нужно мислещи и можещи граждани? На никого... . Особено това важи за Бг.

Свястната държава е съставна от свестни граждани. Калпави граждани свястна държава не правят. "Калпав" разбира се е и Английският  масов гражданин, безволев, безнадеждно "отписан" в тяхното Псведо общество. Малко по-добре това може би е в други държави, но със "смъртта" или "битовизацията" на средната класа, едно общество най-добре се държи в страх и подчинение.

А в основата на всичко това е как се действа с децата, от малка възраст. Затова държави като Норвегия, Дания, Холандия, Финландия, Швеция са много по-напред от всички останали. Затова са център на всичко напредничаво, произвеждат и се "хранят" от високи технологии, а не от Гръцки шивачни фабрики на Бг територия, с по 100-200Е заплати, плащани от всеки намерил се "под път и над път" гръцки-чифликчия мошеник.

Нямаме бъдеще като нация, ако не поставим ударението и огромни средства в сферата на децата- израстването, образованието им. В култивирането на съвременни подходи за отглеждането на децата.Както и в подпомагане по всякакъв начин родителите да прекарват повече време с децата си в тесен контакт.
« Последна редакция: Април 21, 2011, 12:22:33 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #129 -: Април 21, 2011, 13:40:59 pm »
Може би и храната в Дг да е добра. Може би даже да я правят знатни готвачи.
Въпросът е че, детето трябва преимуществено да се храни у дома, в домашна ( приятелска) среда, сред родители, близки, познати. Пък било и бобена супичка с рибка.
Подкрепям Ви по принцип. Само не съм съгласна с това, че средата в ДГ трябва да се смята за задължително неприятелска. Аз не съм ходила на ДГ, не знам как е било и е в България. Но е факт, че детето ми говори за децата от групата като за "моите приятели" и ги чувства такива (и това като имате предвид, че отиде на ДГ, знаейки само 4-5 думи на италиански). Обстановката е много далеч от войнишки стол. Менюто за седмицата се изнася на табло, учителките си записват кой какво и колко е ял и информират родителя. Ако някой не иска да яде месо, му се предлага сирене или варено яйце, има винаги салата и варени зеленчуци. Плодовете се дават като закуска към 10,30 ч. Истина е, че нашата градина е частна, но и в общинските е така. Но пък в БГ за следобедна закуска дават шоколадова вафла и боза, така че наистина много зависи къде си...
Съгласна съм и че трябва да се толерира индивидуалността, но все пак тя трябва да е във връзка с обществото, да не се градят кули от слонова кост и да се глеад с пренебрежение на всичко останало. Защото например аз имам приятели, които са много интелигентни, страхотни хора и професионалисти, печелят много добри пари, търсени са като специалисти, но са сами. Защото са неуверени в общуването си с другите, не могат да започнат разговор с "как си?" и понякога са тежки събеседници, защото общуването с тях може да е като тест за интелигентност. Силна индивидуалност, която обаче носи самота (макар че "умните" книги и занимания успешно компенсират понякога...). Та... и индивидуалността трябва е с мярка, мисля.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #130 -: Април 21, 2011, 13:56:25 pm »
Извини ме, но би ли уточнила къде точно дават "шоколадова вафла и боза". Казваш, че ти не си ходила на детска градина в България, а детето ти доколкото разбирам - също. От къде се информира точно за този абсурд
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #131 -: Април 21, 2011, 14:01:33 pm »
Извини ме, но би ли уточнила къде точно дават "шоколадова вафла и боза". Казваш, че ти не си ходила на детска градина в България, а детето ти доколкото разбирам - също. От къде се информира точно за този абсурд
Кръщелникът ми ходи на детска градина в София, кв. Овча купел. Мога доста да разказвам и за там.
Като не съм в Бг не означава, че нямам връзки с хора там ;)
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #132 -: Април 21, 2011, 14:16:35 pm »
И в детските градини, както във всяка друга област в България нещата могат да се променят към по-добро, ако просто заинтересованите от това се научим да изискваме и даваме разумни предложения. /аз не бих си премълчала, ако разбера за шоколадова вафла с боза, това ме шокира - мисля, че бих повдигнала въпроса, особено ако имам подкрепата и на други родители/. В нашата детска градина децата се хранят с подходяща за възрастта им храна, а детето ми я харесва и на вкус. Като цяло атмосферата и грижите за децата ме удовлетворяват. До 3 годинки детето ми ходеше в частна детска ясла, но поради липса на алтернатива в нашия град сега си е в общинска детска градина, но смея са кажа, че съм доволна.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #133 -: Април 21, 2011, 16:32:20 pm »
Аз съм съгласна с др. Бърди - за отглеждането на децата в домашна среда, с домашна храна и занимания, развитие на интереси и хобита и т.н.
Вярно е, че на много деца им харесва в детската градина, и по-точно им харесва да играят с други деца, но едно дете не може да прецени дали простой от 8-10часа на ден в детско заведение (не в семейна среда) е най-доброто за него.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #134 -: Април 21, 2011, 16:37:51 pm »
...а и съгласете се- то се нагажда, оставено само. И си намира занимание, среда. Но това са компенсаторни реакции. Сигурно е че ще научи нещо ново. Но същото го прави и навсякъде другаде, ако му създавате възможност.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #135 -: Април 21, 2011, 19:02:15 pm »
малката ми я гледа детегледачка, голямата когато е болна също я гледа тя
не смятам, че моментите в които си е у нас й се отразяват по-зле от ДГ, тя иска да ходи там заради децата само, има много неща които не й харесват
освен всичко друго у нас й готвя неща, които обича, а там просто не яде повечето неща
днес точно госпожата й ми направи забележка, да съм готвила по-разнообразно на децата, защото Стефания обикновено отказвала нещата, с довода че "мама не ми готви такова"
аз също предпочитам да ги водя в някакво общество за 2-3 часа дневно, където да се занимават с нещо съществено
реално толкова време са им заниманията в ДГ
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #136 -: Април 21, 2011, 19:35:54 pm »
да питам при установени хрипове -бронхит задължително ли се почва антибиотик?
защото по статии в интернет чета ,че бронхит не се лекува с антибиотик,поне не в началото.Моето момче(на 4 години е) кашля от понеделник следобед,вчера бяхме на лекар и каза бронхит,влажна кашлица,и веднага изписа антибиотик,и сироп за кашлицата.Още не съм  почнала Клацида,защото ми се струва че кашлицата понамаля.Други оплаквания освен кашлицата са запушен носа,който е на оздравяване вече,няма Температура,освен вчера малко 37,5,после нямаше,леко зачервено гърло и няколко лимфни възелчета по вратлето.Жизнен е ,активен.

иначе му предписа Клацид 125 мг в 5мл,а преди 5 месеца пак беше пил Клацид,но друг лекар му го беше предписвал-беше от 250мг/5 мл.Това го видях едва днес.
Зависи. Оценката е сферична.
Разбира се се почва с лек отхрачващ препарат, ако изобщо е нужно да се дава нещо.

Давам засега Ентитус-за кашлицата,не съм почнала Клацида,защото по-малко кашли,утре ще го заведа пак да го преслушат.

водих детето пак на лекар,но при друг-каза че няма надолу към дробовете нищо,изписа само сироп за кашлицата,и капки за носа,заради секретите-Гаразон.Кашлицата иначе почти я няма,детето е видимо по-добре.
Казах му за лимфните възелчета по врата опипа ги ,каза че не са за притеснение,но мен почнаха да ме притесняват.
Тези възелчета му се появяват последните месеци доста често,като за пръв път се появиха след една изкарана уж херпангина,като имам съмнение обаче дали не беше скарлатина,но УНГ,при която ходихме уж е добър специалист,и тогава го беше преглеждала много пъти.Как може да се разбере ако все пак детето е изкарало скарлатина,а не е лекувано адекватно-дали има последици от това,знам че може да има сериозни усложнения???Има ли някакво изследване което можем да направим???
А защо мисля точно за скарлатина,защото непосредствено след неговото боледуване в детската градина имаше 2 месеца карантина от скарлатина,а и неговото боледуване по някой симптоми приличаше на скарлатина,а съм чела че тя може да протече и без някой симптоми.
Преди два дни като бяхме на лекар,който установи бронхита,той каза че тези възли трябва да изчезнат ,не им е мястото там,и като че ли заради тях повече настоя за антибиотика.Днес другия лекар ми вика ,че не били за притеснение,но както писах те се появяват доста често последните месеци.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #137 -: Април 21, 2011, 19:39:31 pm »
Може да направите носни и фарингеални посявки. Или Стреп-тест.
Иначе- лимфните възли в тази област са честа находка.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #138 -: Април 21, 2011, 20:11:06 pm »
Може да направите носни и фарингеални посявки. Или Стреп-тест.
Иначе- лимфните възли в тази област са честа находка.

честа находка -какво имате предвид?че е нормално ли?

правихме иначе още ноември месец -Антистрептолизин О (АSL)   73.0U/ml       референтни граници до 200,деца до 150,
което така и не питах доктора какво значи
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IV
« Отговор #139 -: Април 21, 2011, 20:16:42 pm »
Да, нормално, ако няма други съпътстващи неща и симптоми.
АСТ има значение ако го правите седмица, две след заболяването, което сте обозначили като "скарлатина". Предишни титри не играят роля.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.