Здравейте,

Имам два неуспешни опита ин витро. Решила съм да правя и трети, но се колебая дали да продължавам и след него, ако не е успешен. Много ви моля, пишете ми кой пореден опит беше успешен за вас. Искам да се ориентирам доколко има смисъл да упорствам с ин витро опитите. На 37 съм и независимо дали ще имам родено от мен дете или осиновено, не искам да отлагам много този момент. Вашите отговори може да ми помогнат да реша кога да спра.

Благодаря ви предварително!

Мила Делиа,това е решение,което вие и само вие с мъжа ти можете да вземете.По принцип до кога могат да се правят опити е доста относително-зависи от изследванията,зависи от твоя организъм,от финансите и най-вече от емоционалната страна на нещата.Склонна ли си да понесеш още едно разочарование/което не ти пожелавам разбира се/ и доколко мисълта за осиновяване стои пред вас.
       http://www.zachatie.org/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2521
   В тази тема,момичетата са изказали свои мнения.Дано да са ти полезни.
   Пожелавам ти успех каквито и решения да вземете.

Благодаря, Карелия
Много уважавам момичетата, които са направили стъпки за осиновяване. Убедена съм, че това решение изисква много благородство и вътрешна сила. Единствените ми колебания са дали аз притежавам тези качества и дали ще бъда добра майка-осиновителка   Вероятно ми трябва още мъничко, за да узрея за това решение.

при мен се получи на втория опит.

Аз мисля, че бях решила да пробвам до 3 опита, толкова покриваше държавната застраховка.Но аз и моя мъж имаме едно дете, на 16 години вече, и може би този факт повлия на решението.Ако не бяхмe постигнали бременност, щяхме да осиновим дете.Независимо,че си имаме свое .

Но това е решение, което само ти и съпруга ти може да вземете.Някои хора пробват  4-5-6 пъти и накрая успяват.
Също така въпрос на финанси.
И на нагласа и готовност.

Дано при теб се получи следващия опит.

Поздрави и успех.
Ема

Здравей Делиа, скоро ставам на 39. При мен на петия опит се получи бременност. Бях решила да е предпоследен. И аз като теб се питах - докога, кое е разумно, кое ще означава, че съм се предала.

Тази година, заедно с инвитро процедурата, започнахме и друга - по осиновяване. Казвах си, че все от някъде трябва да изскочи заека. И сега нетърпеливо чакам.

Успех с вземането на решение! После е лесно.

Скъпа Делия,
само ти (и по-малко съпруга ти) можеш да решиш кога да кажеш: стига вече.
Казвам това, защото най-вече ти понасяш неудобството и негативите на стимулацията и последствията са не само физически.
В чужбинските форуми чета за жени, правили по 7 и 8 опита и продължаващи да се борят.
Лично аз забременях при втори опит. Първият беше свързан с толкова натоварване, меко казано, че лекотата, с която премина вторият ме изненада дълбоко. Направих си извода, че всеки път е различно, но тъй като вече 5 та година опитвахме, ми беше дошло до гуша. Нали се сещаш, че като се концентрираш в бебеправене, всичко друго някак си отпада. Регулираш живота си според тернометъра  Аз имах желание да сменям работата, но стисках зъби в името на целта: да забременея. Сега вече, благодаря на Бога, мога да правя по дългосрочни планове, да уча(след година де) и въобще, да се занимавам с това, което отлагах толкова години.
Бях решила да направя 3 опита (които се поемат от държавата) и ако не се получи да насоча живота си в друга посока.

Та съвета ми е: опитвай дотогава, докато сама решиш, че е разумно. Никой не знае по-добре от теб самата.
Успех ти желая, с каквото и да се захванеш в бъдеще да е успешно.

Много благодаря на всички, които ми отговорихте   Аз решението ще си го взема сама (е, и мъжът ми ще участва де   ), обаче вие определено ми помагате. Като ви чета, усещам, че както и да се развият нещата, имам шанс!

Май наистина е добър вариант, докато си продължавам с опитите за ин витро, да се поинтересувам за подробностите около осиновяването и да действам на двата фронта. Пък каквото сабя покаже.

Желая ви щастливо майчинство!