Извинявайте ако ви досаждам с мойте откровения но знам че само вие можете да ме разберете

Не, възхищавам ти се!

Никак не съм сигурна дали аз бих имала твоята сила да повярвам в чудо, а казват че се случват само на вярващи... напълно те разбирам.. ще споделя моя "опит" в подобна ситуация: аз уж всичко ми е наред, ама не ще и не ще!!! закъснява ми с 2 дена, казвам си не-не-не-не-може-да-бъде... и въпреки това правя тест, нали щом го правиш мъъъничка надежда има, нали???... нали??? и теста показа бледа втора линия...изпотих се, ръцете ми се изпотиха... попитах го моя бръмбар виждаш ли каквото и аз виждам.. той виждаше! И после познайте - на другия ден ми дойде, а аз ревах с глас като истерясала и си казвах, че по-добре да ми дойде климакса, че да се свърши..
Да, ама не. Всеки месец е една мъничка надеждичка.
Някога смятали ли сте броя на годините в бебечакане-правене по броя на месеците на колко стотин надежди са равни?

Не си досадна, мила си ми и ме просълзяваш!

Мисля, че винаги има надежда...Гледала съм толкова невероятни истории, включително за тризнаци, от които едното беше извънматочно, и до самото раждане не се знаеше за неговото съществуване...НО по силата на "чудото" и трите успяват да се родят живи и здрави. Лекарите не могат да си обяснят как не се е стигнало до кръвоизлив при спукването на тръбата от нарастването на плода...Ама "чудо"...
А те, хубавите чудеса винаги се случват...Само трябва да вярваме..и да се надяваме...Затова дори и шанса да е 0.00000000 % - усмихвайте се и продължавайте да вярвате, да мечтаете точно Вие да сте голямото чудо...Току виж станало...

Хари мила, според мен трябва да погледнеш по-реално над ситуацията. Знам, че надеждата винаги я има, но понякога тя направо ни скапва. Аз отдавна вече не мисля за симптоми например и си казах, че ако е станало нещо, то ще се разбере, няколко дни по-късно или по-рано е без значение. В първите години от нашите опити за бебе се чувствах по същия начин, всеки месец се надявах толкова много, стараех се през втората половина на цикъла да не правя разни неща, защото видиш ли може да е станало нещо и на края на цикъла всеки път се разочаровах. Накрая  реших, че няма да робувам на нещо, което още не е станало и да се ограничавам да правя нещата които харесвам през втората половина на цикъла и сега се чувствам по-добре. Естествено продължавам да се надявам всеки месец, следя овулация, меря температурата и всеки ден знам точно в кой ден от цикъла съм и кога ще е ову-то. Когато съм хванала какъв е проблема и имам план, това ме успокоява. Най-притеснено ми беше времето когато не бяхме наясно каква е причината и правихме опити, а то не става, чувствах се по същия начин.
Погледни реално на нещата, знаеш какъв е начинът да имате дете, имате план, следвайте го и се успокой, това трябва да ти дава надежда, че скоро ще си бременна и вярвай че ще стане.

Ох,мила,ако знаеш и аз как те разбирам.Всеки месец живея с подобна надежда.Вярно при мен тръбите са отпушени,но имам антиспермални антитела,полип,който вероятно пречи на закрепване на яйцеклетката,нередовна овулация,намален яйчников резерв и съпруга ми е с лоша спермограма.И си викам - как ще стане,като сперматозоидите са малко и бавни,но дори и да не са аз ги убивам,но дори и някой да се прокрадне,то ще има проблем с инплантацията и т.н.И все пак се надявам.И се боря!
Така че,единственият ми съвет е да успееш да дадеш на психиката си почивка.Знам че е трудно!И да продължавате смело да вървите напред!И дано , искрено ти го желая, още с първото ин-витро да станеш мама на здраво бебче!

Боже,момичета,мисля че полудявам!

Менструацията ми закъснява ,а не може да съм бременна.Тръгнах за чужбина като бях в цикъл вече,този месец не съм правила секс защото мъгът ми си е в БГ,пия Диане 35 ,за да ми се махне киста и пак като ми закъснява се надявам!Сигурно съм изпушила тотално!

Боже,кога ще изгрее слънце и на нашата улица,Боже?!

Аngy_baby

Темата е старичка, Хари се похвали с добри новини тези дни 

Това за Хари е страхотна новина!честито и да ни се връща на всички от Зачатие!
Angy_baby