Това поведение което обсъждане естествено е присъщо и за Антоан и за всяко друго дете на тази възраст. Мен друго по скоро ме притеснява, когато детето не харесва някой или когато го впечатли някой по какъвто и да е повод, отива и му го казва директно с възможно най силен глас. Обясняваме му всички, но мисля че не ни разбира. Умирам от срам всеки път, но явно и това ще да е период и ще отмине /дано да е по скоро/.Иначе имам супер отворено дете вече, обяснява се на всички хора по улицата стига някой да му обърне поне малко внимание. Това също започна да ме притеснява, да ходи така при незапознати.Хора всякакви има, а и живеем в един супер изкривен свят и разбирания за него.
Айде със здраве 

Мда, да не пропусна и аз да се изкажа
И аз като Гери бих дала всичко, за да бъда такава майка като моята, но за съжаление не приличам на нея. Имах прекрасно детство и прекрасни родители, които са се държали с нас от както се помня като с разумни хора. Опитвам се и аз така, но незнам дали ми се получава. С Елена определено не работи още, но и тя е глезла, реве, тръшка се... С Деси не съм имала такъв проблем

Но да си призная честно, аз не се задълбочавам толкова в анализирането на периодите през които минават, опитвам се да ги преминем по възможно най - лесния и за двете страни начин, но определено не ги преживявам драматично

Лиде, на светлинни години е разликата между състоянията на детските площадки в Германия и Бг. И като чистота и като уреденост. Няма ги естествено бездомните кучета и котки. Обикновено има табелки., че е забранено за кучета на площадката. Не че обаче, не съм виждала такива или изпражненията им тук и там /оня ден беше стъпила Дара в едно да прах обувки /, но като общо се събират. Аз на бълхи тук не съм попадала /за разлика от Бг, където Дара е изпохапана всяко лято и прави страхотни алергични реакции/, но виж кърлежи и комари има доволно.
През нашето градче минава река, около нея има гора, алеи и няколко хубави площадки. Е, да ама са неизползваеми, защото там е толкова бъкано с комари, жив ще те изядат. А е толкова приятно за разходки с бебета и деца. Оня ден имахме глупостта да отидем там, резултата - целите в пъпки, Дара отново с алергична р-я. И никой, не е....а да напръска. Както казва Ганка за да не си нарушават флората и фауната.

По въпроса с възпитанието.
Аз също абсолютно не съм съгласна, че начина по който сме придобили децата си, ни дава право да ги разглезваме и правим лиглювци. На кого правим услуга така? На тях ли за бъдещето.
Трудно е наистина да се намери правилното решение и границите.
Моята дъщеря изкара един много труден и ужасен бебешки пубертет между 2 и 3 год., който ми скъси живота с 5 год. С истерии, тръшканици и инати. Питах се непрекъснато, къде греша, дали не я глеза и позволявам прекалено много.
Общо взето, гледахме да ни й угаждаме на капризите и инатите, особено като реши, че ще се тръшка и истерясва.
Този момент с , не, с мама искам, или с тати искам.... явно е характерен за възрастта, защото точно същото правеше и тя. Раздаваше и безапелационни команди. Майка ми допълнително наливаше масло в огъня, като непрекъснато ме убеждавше, как ние така не сме правили, как това било ненормално и. н.

Момичета, на 2 и малко годишните деца, да ви успокоя . Малко след 3 години се променят тотално. Ако сте чели книгата на д-р Додсън, "Изкуството да бъдеш родите", той много точно описва развитието на детето между 2 и 3 год. И след 3. Казва, че на около 3 години ужасното зверче, се превръща в мило, уравновесено, изпълнено с любов дете, желаещо да се хареса на родителите си. И още и още
Е, моето дете е точния пример, за описаното в книгата му поведение. Сега се радвам / да чукам на дърво, да не ме чуе дявола/, на разбрано, лъчезарно и усмихнато дете. Няма ги истериите и лигните /или ако се опита, просто много по бързо минава и се разбираме като големи хора/. А вярвайте ми, за тази година, не един път така се е държала, че съм се чудила, дали са си заслужавали тези 13 годи борба, за да я имаме.
Е заслужава си .

Така, че търпение, ще ви възнаградят. Това обаче, не означава, че трябва да се оповавате само, на това, че е период и ще отмине. Както и Д-р Додсън /апропо за мен това е една много полезна книга за възпитание на децата/ пише, не трябва да ги оставяме да ни тероризират и командват и да изпълняваме безумните им капризи.


П. П. Миналата вечер, както й четях приказка за лека нощ, госпожицата ме попита:
Мамо, а как ще излезе бебето Нещо, за което бях напълно подготвена, защото точно предния ден бях чела по въпроса в Додсън

Цитат на: mimi26 в Септември 17, 2010, 09:29:37 am

те се раждат идеални

Ей с това не съм съгласна, ако са идеални, защо две деца, възпитавани по един и същи начин от един и същи човек са толкова различни? Според мен всяко си се ражда с някакъв характер - да можем да го моделираме, но до някъде, до където то ни позволи.

Абсолютно вярно.

Гери, точно същото поведение имаше дъщеря ми доскоро, Ще отмине, знеш

За мен те се раждат идеални! Вие щом не смятате, че вашите са такива - ок. Гери, и да ги възпитаваш еднакво, все пак средата е различна вече. За Ели сте били само двамата - мама и тати, за Стефчо - вече има кака преди него, негова цел е да привлече вниманието върху себе си. Децата са едни големи тарикати, много добре знаят, че най-много ни е страх да не се ударят, затова се опитва по този начин да привлече вниманието. Сама казваш, че и Ели прави така, явно вижда, че при такава реакция от малкия му се обръща внимание.
Това разбира се е само мое мнение, никой не е длъжен да се съгласява, още повече не съм специалист. По принцип гледам при определена реакция, да търся причината за нея, само така си мисля че мога да предодвратя следваща - няма дразнител, няма проблем.

Като казах, че не реве в градината малко излъгах - днес рева...за да му приберем пантофите у дома. Вчера баща му ги е прибрал, че не му се е разправяло в градината, но аз днес бях непреклонна. Резултатът беше зверски рев, но не отстъпих. И понеже са ми малко по принцип питанките "абе аз не сгреших ли", та сега и за пантофите се терзая  

Това ни се случи и нас в края на миналия учебен сезон , но да си призная не сме правили драми - вечер си ги взимахме пантофите, сутрин си ги връщахме.
Но ние по принцип не се хабим излишно, дано не ме разберете погрешно, просто в момента се сещам само за две неща, които са изрично забранени и се спазват (да не чуе дявола!).

Драми и при нас има и вчера не издържах и девойката отнесе 2-3 шамара пред шкавчето си в яслата.От известно време когато я взимам ме посреща с въпроси от сорта къде ще ходим,какво ще ми купиш мрън мрън мрън и ако и кажа отиваме вкъщи почва не искам и рев и това става докато все още говоря със сестрата и просто ми се вдига в главата.Вчерашната случка стана заради истерия цитирам къде ми е червилото.......и съответно рев.Вижда ме и няма мамо добър ден,здравей,как си директно започва да се дрънка за нещо,все едно е чакала цял ден да ми запали фитила, а той се пали лесно напоследък :wink:Не ми харесва това,че изпада в такива истерии за некви си там глупости и незнам.

Имах прекрасно детство и прекрасни родители, които са се държали с нас от както се помня като с разумни хора. Опитвам се и аз така, но незнам дали ми се получава.

Аз знам

Сега за тръшкането след градина - това е съвсем нормално, особено в адаптационния период или след пауза. Колкото и да е прекрасна и приятна градината, за детето това е нова среда и то натрупва напрежение в усилията си да се държи по правилата, които се изискват там. Когато се появят мама или тате и особено когато се окажем в сигурната среда у дома, настава времето това напрежение да се освободи. Обикновено става с безпричинно тръшкане за дреболии и рязко сменящи се настроения. Ще отмине, когато ходенето на градина стане рутина, част от дневния режим. Трябва само търпение. Същото често важи и след посещения при баба. Вие си знаете бабите де, но не винаги тръшкането след баба е знак, че баба адски ги глези, просто на по-чувствителните дечица им е липсвала мама и като се появи, си отпускат душичката по начин, който не винаги е приятен за нас.

Аз не се тревожа, че ми се налагало детето. Много малко неща са забранени, и то защото са опасни. За другите съм по-скоро либерална - Димана много си харесва раницата за градината и си я вземаме с нас всяка вечер, не ми пречи или тежи. Тя си е отделен човек, има си право на мнение, 'що да не си я вземе?

Мими, може и да си права, че средата е различна и от това идва неговото поведение. Въпреки това мисля, че му отделям достатъчно внимание, на моменти може и да е по-голямо и всъщност, Ели би трябвало да е тази която да се опитва да вземе надмощие, но на практика не е така. А за реакциите и причините, при Стефан както си играе сам тихо и кротко, изведнъж се хвърля на земята и се почва, това го прави и сестра му като я няма, т.е. видимо няма причинител и причина. Иначе прочетох Додсън, книгата е много хубава, съветите са прекрасни, опитах се да ги прилагам върху Стефан и резултата е нулев (при Ели работят повечето). Стигнах до извода, че бих могла да поканя човека у дома да погледа Стефан и да си ревизира книгата. Знам, че е период и ще мине, ама лошото е че освен като майка, на моменти се изживявам и като човек и ми се ще да направя нещо елементарно като да се изкъпя на спокойствие за 15 минути, не искам да ходя на кафе или да излизам някъде с приятели, просто искам да се изкъпя... Иначе, и аз карам на принципа на най-малкото съпротивление и гледам да не преживявам и да не се вживявам като минават през кофти период, но на моменти не ми издържат нервите. Съжалявам, че се оплаквам, явно и аз съм в кофти период. Не ме разбирайте погрешно - обичам си детето, но на моменти е просто е непоносимо. 

Споделям напълно мнението на Мармотчето. И аз съм от либералните майки. Позволявам много, забранявам само вредни за здравето му храни, както и опасните неща.
Моето дете ходеше с мерак миналата година на градина и даже не му се тръгваше, но след дълга лятна пауза, сега сутрин е доста истеричен /но ще свикне/ Полудява и след като го взема от градина, но ние си правим план още сутринта и той знае като го взем какво следва. За сега минава номера, защото е топло все още и се разхождаме/тичаме. Ще видим зимата, но до тогава се надявам вече да сме вече във фаза рутина.
Гери всеки има такива периоди, споко ще мине /ще пораснат/

Гери, ако някой ми каже, че поне веднъж през периода 0-3г. на децата си не се е чувствал като теб, няма да му повярвам. Ние сме майки, но и сме хора преди всичко, не сме роботи, имаме си най-елементарните човешки чувства и желания.
Ето аз пък искам да се нахраня веднъж на спокойствие, но все някой ми е в скута и ми яде от чинията

Стефунчо

gery_k77, малко е смешно аз да давам съвет, но ще кажа  Тео си блъскаше така главата, докато не видях, че е по-скоро лицето с отворена уста. Реших, че е от зъбите и сега като видя, че опитва взимаме "кем" за зъби и ги мажем, което вероятно повече го отвлича, отколкото да помага на зъбите и забравя. Естествено, че при вас може да е друго, но опитай с някой рутинен ритуал.
StefiZ, мислех, че само аз искам да се нахраня на спокойствие и да вися час на една бира, но сега виждам, че е нормално 
albenanedelcheva, по съвет от тук взех Додсън и съм много впечатлена. За резултат естествено е рано да се говори, но теорията много ми допада 

чудя се какви хора възпитават и отглеждат децата ни в държавните градини? уж нормални, свестни, образовани...

вчера много ми се оплаква учителката от Мартин. какво се оказа провинението? на два пъти отивал уж да пишка в тоалетната, а там вземал четката и парцала на лелята и почвал да чисти пода! и това е ужасно провинение... вместо да го похвалят, поощрят. днес същата случка ми я съобщи и старшата сестра, която също присъствала на събитието - също с негативен тон и изумление, как така му хрумнало да чисти! и как й бил казал учудено - "ама защо ми се караш, аз искам да е чисто в градината!"

опитах се да им обясня, че детето е ходило лятото в Монтесори градина, където принципите на обучение включват децата сами да си чистят и да се учат на всякакви ежедневни домашни дейности, че не бива да му се сърдят, а да го похвалят... не знам доколко ме разбраха, но според мен, и без да знаеш за Монтесори, е логично да похвалиш едно дете, което се опитва да чисти, вместо да му се караш!

StefiZ, мислех, че само аз искам да се нахраня на спокойствие и да вися час на една бира, но сега виждам, че е нормално 

да, бе - ние останалите сме от Марс и караме на фотосинтеза... само на теб и Стефи им се искат такива неща... 

Мда, явно който ял, ял. Който се къпал, къпал се. Следващите няколко години няма... Но поне ще ни е чисто у дома, защото помощници има Jam, браво на Марти, дано те разберат в градината.

Гери, много добре разбирам за какво говориш и искрено ти съчувствам. Разликата между децата ни е същата като при вас. И аз имах много тегав период, в който и двамата бяха залепени като ваденки за майка си. Аз функционирах само като 'майката на...' Само още година и ще стане много по-добре. Това лято ни беше първото, в което почивката с деца беше наистина приятна и забавна.

Хм...този Додсън доста ме заинтригува - ще взема и аз да си я купя, дано ми помогне при възпитанието на Дара. Аз също си мисля, че децата си се раждат с характер, макар че до голяма степен от нас зависи как ще го "моделираме". Аз, например, също не искам ад приличам на майка си във възпитанието, макар че за жалост установявам, че прилагам доста от нейните методи Имам много властна майка, която се опитваше, както казва кокичето буквално да ни "дресира" и аз, за съжаление, се поддавах на дресировка. Е, в крайна сметка, от отворено и общително дете се превърнах в затворен и плах възрастен. Брат ми не се поддаваше много, но пък на него никога не му е пукало толкова за мнението на нашите, а аз винаги съм гледала да се харесам. Сега по всякакъв начин ще гледам да избягвам да прилагам тези "методи" върху Дара.

Мише,Midge, благодаря ви!
Вис виталис ми е далечко.
Мише ще пиша на лични.

Eeeeeeх имали и други като нас, фенове на стирката. Мислех си , че сме само ние  У нас даже има една чисто нова, само за него за да  си играе с нея. Аз даже му давам и някоя друга чиния уж да ми помогне да ги измия. Много се кефи да ми помага. Също и да сипва продуктите в хлебопекарната и после, да яде от неговия хляб. Прахосмукачки, перални, стирки, кабели и тонколони това са любимите игри.

Аз, например, също не искам ад приличам на майка си във възпитанието, макар че за жалост установявам, че прилагам доста от нейните методи Имам много властна майка, която се опитваше, както казва кокичето буквално да ни "дресира" и аз, за съжаление, се поддавах на дресировка.

Нуну, мила, за съжаление нямаме друг модел, от който да копираме. Преди време бях ходила при една психоложка по повод истериите на Михаела, които обаче често водят до мои истерии. Споделих за властната си майка и това, че много жестоко ме е била и е било много унизително. За жалост и аз често копирам поведението на майка ми (викането и говоренето през зъби). Това ми каза психоложката - трудно ти е, защото това, което са прилагали върху теб, не ти харесва. Но не си видяла модела, който да ти хареса.

Мармотче, благодаря ти за логичното обяснение на нещата. Това наистина обяснява всичко. Баба и на Мишка твърди, че МНОГО, ама МНОГО слушала у тях. Явно, като си дойде има нужда "да изпусне пАрата" детето.

Геринка, съчувствам ти искрено. Разбирам те напълно. Прегръщам те.

Eeeeeeх имали и други като нас, фенове на стирката. Мислех си , че сме само ние  У нас даже има една чисто нова, само за него за да  си играе с нея. Аз даже му давам и някоя друга чиния уж да ми помогне да ги измия. Много се кефи да ми помага. Също и да сипва продуктите в хлебопекарната и после, да яде от неговия хляб. Прахосмукачки, перални, стирки, кабели и тонколони това са любимите игри.

Перде, и у нас е така. Види ли, че вадя прахосмукачката, е не мога да изчистя, 'щот' нашата има голям мерак да чисти . Иска да ми прави кафето. Винаги ми помага да вадим прането от пералнята, да простираме,  абе иска да е полезна и това е!

Сега де не си мислите, че съм прекалено строга и консервативна майка - не съм. И аз и позволявам много неща . Например, на няколко пъти се е прибирала през целия център до в къщи боса, а сандалите и се возят в количката на бебето. Питат ме познати, що била боса , ами щото така си иска детето , викам им. Давам и да си къса цветя, да се катери навсякъде, да ходим по бордюра на шадравана. С две думи почти не и казвам "не".
Просто искам, като кажа, че сега се обличаме, за да излезем, да го направим бързо и организирано, а не да ми се глези тук и да ме разиграва. Като кажа, да не разглобява на бебето килимчето (активната гимнастика) - да ме слуша. Да не си вдига краката на масата, докато се храни - също да ме слуша. Ей за това идеше реч. А тя ми се лигави насреща.