Малко късно но и аз да си кажа
Kакво е Денят на репродуктивното здраве разбрах преди 2 години в Стара Загора. Отидохме със съпруга ми за да си получа наградата от конкурса за лична история (повечето знаят...спечелих 2 място). Не познавах никой, бях много притеснена и се чудех в кой ъгъл да застана за да не се пречкам (за разлика от сега...гледам да се пречкам колкото се може повече). Знаех единствено как изглеждат Миси и Евро от филма на Б. Гидикова. И какво облекчение почувствах като видях Милена и Николай в коридора. Имам някакъв спомен, че се престраших да се запозная с нея:) Гледах баджовете на хвърчащите около мен момичета и се опитвах да ги свържа с хората, които всеки ден виждах във форума. Тогава името на Ани Зашева и възможноста да я срещна на живо предизвикваха иглички в дланите ми. Сега, когато познавам всички прекрасни жени на Зачатие, игличките са и в петите ми. Беж Лиско да бягаме.
От този ден нататък Зачатие стана другото сърце под моето. Мечтала съм освен за деца, да се знаимавам с благотворителност. Не да имам много пари а да имам какво да давам за хората. Благодарение на Зачатие големите ми и имащи смисъл мечти се осъществиха. Няма как да не напиша това за да ме разберете какво усеща човек когато намери домът си. Моят дом е Зачатие и ДРЗ е празникът, който чакам с нетърпение всяка година
Тази година с майка ми и децата тръгнахме от Варна за Пловдив на 11.06. в 8.30. Стомахът ми беше на топка от предстоящата среща с приятелите, които не бях виждала много време:) Пътувахме дълго и изморително, защото се налагаше да спираме да нахраним Алекс, Ники и Дани. Беше много, ама много горещо а климатика в колата почти не ни помогна:) Майка ми както винаги беше неоценима. Обичам я много:)
В 16.00ч. бяхме пред Новотела. Пиколото се притесни като отворих багажника на колата, но се притесни още повече като започнахме да изкрваме децата от колата:) Добре, че пристигнахме едновременно с Ани, Стефи, Ирина (Добри незнам дали беше в колата:)))), та гюрултията (какви са тези сложни думи незнам), беше на ниво:)))))
Настанихме се, освежихме се набързо и Петя (Пешек) ни заведе до площада където щеше да започне концерта.
Празникът ни започна още с пристигането и не спря до заминаването ни от Пловдив. Благодаря на организаторите, на участниците в концерта, на Митко Павлов и Мая Нешкова за големите им сърца.
Едни млаки ръчички не спираха да раздават брошури за ДРЗ. Големите раздаваха балони на децата а очите им заблестяваха при вида на букета от шарени балони.
Вечерта седнахме да пием по една студена бира, да се посмеем и да отдъхнем от пътуването. След това обаче работата продължи в хотела:) Аз се измъкнах с оправдание, че трябва да помогна на майка за децата и слязох да помогна когато вече всичко беше свършено:))))))
На 12.06. в 8.30 на линия бяхме всички ангажирали се по какъвто и да е начин с организацията. Тази година бяхме наистина много хора. Тази година всички бяхме с фанелките на зачатие и беше красиво, беше различно.
Опашката от желаещи да се консултират с лекарите беше дълга още от рано сутринта. Момичетата на рецепция и координаторите за лекарите свършиха страхотна работа. Имаше пропуски разбира се, но всяка година ставаме все по-организирани и добри. Сега всички пишат идеи за оптимизиране на следващото ДРЗ и на нас във Варна ще ни остане само да го организираме:))))))))))
Няма такава атмосфера и такава топлина както в този ден. Накъдето и да се обърне човек вижда себе си в хората, които чакат и се надяват тръгвайки си от ДРЗ да са направили още една крачка напред към своите деца. Аз вярвам, че е така. Накъдето и да погледнеше човек, виждаше едни усмихнати и забравили за собствените си проблеми жени и мъже, даващи сърцата си за една велика кауза...тази да бъдем хора преди всичко. Благодаря ти Зачатие, че и тази година стопли сърцето ми и ме зареди за много време напред.
След ДРЗ се проведе и общо събрание на членовете на сдружението. Бях избрана за член на УС а Стефи за председател . Ще напиша и тук това, което ви казах момичета и момчета. ОБЕЩАВАМ ДА РАБОТЯ И ПОМАГАМ С ВСИЧКИ СИЛИ ЗА ЗАЧАТИЕ. ОБЕЩАВАМ ДА НЕ ЗАБРАВЯМ КОЯ СЪМ И КЪДЕ БЯХ ВЧЕРА. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СПОКОЙСТВИЕТО В ДУШАТА МИ И ЗА ВЪЗМОЖНОСТА ДА БЪДА ПОЛЕЗНА И ДА РАЗДАВАМ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ НА ХОРАТА. Толкова с крещенето:)
Вечерта след ДРЗ...дълго ще си я коментираме:) вчера се сетих, че всичко ме боли не от климатика в колата а от танците. Служителите в хотела вероятно са решили, че има вечер на рока и хеви метъла 100%. Беше уникално. В един миг си спомням, че изгубих контрол:) Миро запя в ресторанта:)))))) Разбира се и там не се разминахме без манипулации и провокации. Така наречената и позната ви Елфи поръча ръченица, кото беше кръстена „лисица и тигрица”:) Е и двете бяхме пред припадък в края на този хубав танц:) .
На 13.06. не ми се прибираше към Варна. Не за друго ами защото нали ми е голяма устата, предложих на змията Жекова да пътува с нас до петолъчката. Нали съм с добро сърце... И сега се чудя как се събрахме в колата:))))))))))) Стефка обаче „тъпче” багаж доста добре:))))))) Накрая се оказа, че можем да качим още някой:)))))))))))
И така...прегърнахме се, целунахме се и си тръгнахме заредени и наелектризирани за година напред. Година през която ни предстои много работа и още много победи надявам се. Обичам ви момичета и момчета...Вие сте един малък свят а аз от друг нямам нужда:)
Дари, благодаря ти за всичко. Благодаря на всички ви, които направихте ДРЗ празник и тази година:)
Успех Зачатие:)
