Мили момичета, жени и бъдещи майки,
отдавна ви чета и понякога участвам. Аз също като вас се боря с природата, в желанието да гушна дългоочакваната си рожба...Преживявам вашата борба, наравно със своята....Искам днес, да ви разкажа една история, която ме докосна. В нея няма поука, има просто начало и край..фиктивен край. Чувствам, че трябва да ви я споделя. А вие, ако искате я прочетете.

" Моя позната, на около 36-37г имаше семейство, на което много биха завидели. Задружни със съпруга си и двамата си сина, те бяха меко казано неразделни...Семейната им фирма се занимаваше успешно с транспорт и логистика, наистина бяха семейство за ЗАВИСТ! Дали някой им завидя?!? Преди година, тъкмо покрай Коледа, този наистина семеен празник, тръгнаха към Варна за да приберат новозакупения си камион. На връщане бащата и сина се качват във въпросното возило, а майката и малкия /8 годишен/ син в джип ги следват. На мокър участък, джипа поднася и се забива в мантинелата /някои от вас, може би помнят случая/. Коварното желязо минава покрай предна дясна седалка и пронизва като безумно копие детето, прилежно закопчано отзад. То умира на място, а МАЙКАТА се отървава без наранявания....
Не зная, не искам и не помня на какво в последствие приличаше тази жена...Какви ли обвинения са мъчели нещастното майчино съзнание, каква ли мъка е стягала сърцето и...Как ли е събрала сили, да заживее отново...Да не дава Господ никому!
Когато, 7-8 месеца по-късно я видяхме бременна, не знаехме планирана или случайна е тази бременност...Но какво значение има?! Снощи, в "Света София" навръх 1-ви юни се роди още едно бебе- момче, 16 дни по-рано от термина, жив и здрав и оказа се страшно гладен   Той никога няма да замести починалото си братче, но може би ще бъде утеха за изстрадалата си майка. Големия батко цъфти от щастие и обикаля да разказва какви физономии правело бебето. Като се замисля, за пръв път го видях да се усмихва от нещастния инцидент."
Здравей малко бебе! Желая ти от сърце дълъг и щастлив живот, тъй като помня сладкия ти малък брат добре и сърцето ми се къса за него! Желая на майка ти повече усмихнати дни и малко топлинка в сърцето и... Желая на брат ти и баща ти тепърва да се занимаят с футболните игри и другите му там мъжки работи.
Бог взел, бог дал..дали?

Буболина79, предай на майката искренни пожелания от една непозната да й е живо и здраво момченцето и баткото и да бъдат отново задружно и щастливо семейство, за да усети и малкия току-що роден мъж колко е хубаво да бъдеш желан и обичан.Той никога няма да замести братчето,а и не трябва. Сърцето на майката винаги ще е разделено на три и едната от тези третинки ще кърви, но заради другите две ще намери сили да се усмихва, да пее и да разказва приказки. Било е преди година, но сега от теб научих за тази трагедия и ме заболя много - и за детето и за майката.
 

Пълнят ми се очите със сълзи и е кофти...и разбирам...и аз за миг едва не изгубих детето си....

Нека новото начало да расте живо,здраво и много щастливо,дано майка му поне за малко намери утеха за душата си,молейки се нощем и тъгувайки тайно...

Някъде четох,или от някого чух за една притча - че сме цветя в Божията градина,имало градинар който се грижил за нас...имало в градината спецялно свете,градинарят много го обичал.Веднъж обаче,връщайки се от някъде вижда че цветето го няма.Разярен се развикал на слугите,къде е цветето..."Господ дойде и го откъсна" отвърнало младо момче..."Даа..." рекъл градинарят "Хората са цветя в Божията градина,а Той взима най-добрите за себе си"....

Дано Бог се грижи за малкото момченце,като за най-красивото цветенце в градината си....Амин