Здравейте! Реших и аз да споделя и се надявам поне малко да ми олекне.Очаквам второ бебе,17г.с., първото ще навърши 6 години другия месец, никога не съм правила аборт и дано това не се промени. През 9г.с. прокървих и веднага се запътих към болницата. Казаха ми, че имам отлепване на плацентата и "проблемна" шийка "пропускаща върха на туширащия пръст"- най- вероятно като следствие на тежко раждане. Всичко на всичко два съсирека, изписаха ми лекарства и лежане и ме пратиха да си ходя. През 13г.с. бях на ФМ, където установиха ниско разположена плацента на предната стена +контракции. Аз контракциите си ги усещах въпреки, че пиех утрогестан 3по1 през устата и но-шпа 3по1. 15г.с. бях на редорна консултация в поликлиниката,, където съм регистрирана. Лекарката , като ми видя шийката не ме пита дали, а направо колко аборта съм правила, спомена нещо от рода на "мека щийка" и ниско разположена плацента. Попитах дали ще се наложи серклаж, а тя ми каза, че ще решаваме другия месец, т.е. по мой изчисления, когато съм 20-21 г.с. През 16 седмица отидох на преглед при друг лекар. Съветът му беше да направя серклаж, защото отляво шийката била доста изгладена, плацентата вече е разположена точно до входа, а и при това положение серклажа щял да се направи доста трудно. Преди това обаче трябвало да излекувам гъбична инфекция. Днес съм на преглед и ако всичко е наред ще постъпя в болница в понеделник. Много ме е страх да не загубя бебето и след всичко дори не смея да се зарадвам, че съм бременна. Опитвам се да бъда спокойна и да не мисля за ужасии, но не се получава. Сънувам кошмари и ме е обзела такава депресия.А и дъшеря ми като разбра, че ще ходя в болница така се разплака. Дада ми покана за тържество, на което няма да мога да отида, а и за рожденния и ден незнам дали ще съм си у дома. Изчетох всичко, което успях да намеря по темата, но пак имам хиляди въпроси- защо го правят с пълна упойка, в коя болница в София е най-добре да се направи, колко време е престоя.
