Извинявам се, че пускам нов пост, но предния е ужасно дълъг , за което извинете. Та да е по-прегледно....
Искам да допълня нещо. Не можем да искаме пълна защита на борещите се със стерилитет по принцип, по време на цялата им борба, би било невъзможно. Но за жените, които са започнали или планират ин витро процедура или инсеминация - да. Тук вече можем да се ангажираме с реални срокове и е разумно и оправдано една жена предприела АРТ, да има защита за някакъв разумен период.
Според мен, решението е в болничните. Може да се помисли за вариант, при който да може да се ползва по-голям размер болничен, без ТЕЛК или НЕЛК. Така и работодателя няма да е ощетен да плаща заплати и прочие. Само дето, ако жената не е осигурявана на реална заплата, доста ще загуби, но....Оффффф, ми наистина е много сложно. То просто нещата са много навързани и трябва да се започне от дъното...

Извинете отново за дългия пост, просто дни наред си блъскам главата да измисля нещо, но стигам все до задънена улица и пак опираме до намеса на държавата, при това до сериозна намеса.

 Sixsens,твоят пост може да е дълго, но поне не е елементарен, като на други персони тука 
Така е , реалността е жестока , но трябва да се почва от някъде
За жалост не всички разбират от глобалният аспект на този проблем  ..иначе на никой не му е забранено да си чеши езика в форума

Учудващо е колко много жени има уволнени неправомерно. Интересно ми е колко пуснаха жалба пред "Комисията по дискриминация"? Защо се давате толкова лесно дами? Аз не се дадох и бившия ми шеф дълго ще ме помни. Не му подписах разни неща дето искаше да му подпиша след като ми представи предложение да напусна работа по собствено желание. Аз не се съгласих и можеше да се тормозим още доста време. Ако има опасност да ви уволнят може поне да напишете от ваше име една жалба и да я подадете лично в "Комисията по дискриминация". Не съм адвокат, но мисля, че може. Най-малкото "работодателят" ще се стресне.
За това колко е ангажирана една жена като прави инвитро и инсеминация мога да кажа, че при инвитро ангажимента е повече. Поне съм направила 7 инсета и 6 инвитра и мога да сравнявам. При инвитрото се следи доста по-често и се бият инжекции сутрин и вечер. При инсето може да мине с хапчета и само с по 1 инж. на ден, а може и на естествен цикъл. Ако не можеш да си биеш сам инж. ходиш сутрин и вечер да ти ги бият. Мен ме гледаха последните 2 пъти когато правих инвитро всеки ден от 2 ден на цикъла до пункцията. При инсетата са ме гледали само 2 пъти преди и веднъж след - дали се е спукал фоликула. Някак си не е толкова натоварващо при инсе. Освен това и цената е доста по-ниска. При инвитрото е наистина различно. Доста по-тежка процедура е и скъпа. Например аз след 2-рото инвитро след пункцията бях доста зле и имах страшни болки. Не можах да спя въобще 2 дни и не можех да лежа..Не може да се сравнява въобще с инсеминация. По тази причина искам да кажа, че не съм съгласна, че е еднакво при двата метода. Просто не е така!

Мили момичета ,по-полека с боксовите ръкавици-шегувам се  , но понеже виждам че страстите са се развихрили и разбирам, че всички които участват в дискусията са съпричастни - всеки по свой си начин ги приема и разбира нещата, та затова е неминуемо и без спорове по темата...

Аз съм много съгласна с формулираното от sixsens и се присъединявам. Смятам за доста добро решение варианта, да не се вписва конкретната диагноза ,а просто по обща такава ако е нужно, като например "генекологичен проблем" или нещо подобдно. По такъв начин много от нас няма да изпитат дискомфорта от ненужните подмятания и коментарии, както и разни опити за разпити от страна на колеги, които понякога са просто неизбежни и адски натоварват психически, допринасят за този вид дискриминация в колектива, именно защото всички си имат проблеми и никой не смята  чуждите са по-важни от неговите.

Относно работодателите - тук нещата са доста сложни..., защото винаги може да се окаже, че според тах просто не сме си вършили работата както се е изисквало или нещо не сме спазили от изискванията на фирмата и задълженията си, които са възлагали на нас...това вече е много сложна тема и мисля, че при некоректни работодатели най-добрия и безобиден вариант за защита за нашия проблем е именно да не се знае точната диагноза, защото може да бъде използвана в наш ущърб. Не смятам, че воденето на война с работодателите е добра идея,не и в случея, та нали все пак те ни дават работа и "хляба", плащат данъци и допринасят за икономичиското благосъстояние на държавата ни. Има ги и "добри" и "лоши", някой ако се чувства конкретно обиден от работодателя си на своето работно място, то нека си търси правата , както намери за добре, но лично според мен начина е съвместното сътрудничество и воденето на борба по-скоро с дискриминационното отношение, което имат някои от тях...Те трябва да разберат, че ролята на жените е и в това те да раждат деца и от това зависи оцеляването на нашата нация, както и подмладяването на народа ни , за да има утре кой да работи и да плаща данъци в България -това трябва да се осъзнае от всички и така жените, особено в детеродна възраст да бъдът подкрепяни, ако искат да раждат и да се грижат за деца. Обаче май ще трябва да се превъзпитава съзнанието на хората в това отношение...че именно тези жени не са безполезни, ползващи отпуски и болнични, а полезни хора, създаващи и възпитаващи новото поколение-здраво и качествено!

И аз след дъжд качулка... ама не се бях замисляла сериозно над тези въпроси и темата ме развълнува!
Първо, много съжалявам за всички семейства, които са били принудени освен грижите по стерилета да се тревожат за кариерата си, или още по-лошо - за битови и парични въпроси
Прочетох и коментарите в Дир - не е истина мислих си, че съм се върнала 4-5 години назад. Вече си мислих, че всички знаят що е то стерилитет и базови умения за третиране на въпроса, а то... а като видях любимата ми тема за необоримото следствие: необмислен сексуален живот ->аборти->стерилитет, направо благодаря на писалите момичета в темата, едни апостоли сте вие
По дискусията какъв е точно проблемът - за мен проблем е бил винаги непредвидимостта. Моята работа е свързана с пътуване, а аз след трансфер не пътувам, и направо побърквах колегите с "възможно е след 20-ти да не мога да пътувам" - пък не е и сигурно, я има ЕТ, я няма. Днес казвам, че утре ме няма (щото имам пункция), после съм два дни на работа, после ме няма един, после може да се върна още на следващия (може да е нямало ЕТ), може да ме няма 12 дни, ама може да ме няма и повече...То аз едвам си знаех условностите на графика, как да си планирам ангажиментите. Като оставим това настрана, не мисля, че съм била по-непълноценен работник от другите колеги, по никакъв начин.

Сега да си похваля шефа. Вярно, че работя на едно и също място от сто години и колективът ни е готин. Беше ми кофти да си мълча като риба за толкова важна част от живота ми и един ден просто влезнах при шефа й му обясних какъв е проблемът, получих много разбиране, благодаря ти, Шефе! Имах карт бланш с излизанията, без обяснения даже, освен това и морална подкрепа, което също е важно. Освен това ми възложи по-отговорна работа, въпреки че пенсиониращата се колежка му каза "бе ти си реши, ама тепърва тук ще се отсъства..." Вярно, че работата ми е малко проектно ориентирана и мога да си наваксам в друго време - рядко товаря колегите при отсъствие.
Дано все повече шефове са като моя!

И още нещо, работила съм работа, като съм отговаряла за колектив от двадесет и няколко човека - беше много натегнато за персонал и се е случвало по две три колежки да излизат една след друга по майчинство, създават се организационни проблеми, откъде да търсиш човек, че и по заместване, пък и обучен ... ама никога не ми е хрумвало да имам негативно отношение към майчинството, и аз съм се радвала, и шефът ми (друг по това време)

Браво, Ники! Страхотно звучи!     

Аз пък исках просто да ви се оплача от нещо, което е леко встрани от темата, но понеже форума е по-общ (емоционални проблеми), реших да си го позволя... 

Вчера до ранни зори бяхме на гости на една българка, живееща и работеща от около 15 години в Германия, като управителка на магазин за хранителни стоки от големите вериги. (Тя е с една година по-млада от мене, без деца, а за да отиде в Германия и помогна сестра ми…)

От дума на дума изведнъж се оказа, че тази жена не желае (меко казано), да има бременни във фирмата и би опитала, да ги уволни по всякакъв начин.  Разказа с голямо задоволство за пресен случай, в който касиерка от фирмата била на договор с изпитателен срок от една година и на 11-тия месец забременяла, но понеже договора е срочен, не я защитавал закона (немския) като бременна и познатата ни успяла да я уволни. Досещате се, че докато се хвалеше, епитетите не бяха особено приятни (примерно, мърла и прочее)... Разбира се, развихри се лека дискусия. Аз я попитах, (сравнявайки с българските "бизнесмени", които уж се чувстват пряко засегнати...), какво я бърка, че една жена е бременна, след като не излизат пари от нейния джоб... та те не излизат дори от джоба на фирмата – все пак държавата (Германия) плаща майчинството...

Познатата ни каза, че в крайна сметка за нея нищо друго нямало значение, освен производителността на труда, и винаги би уволнила бременна... Преди време писмените анкети на фирмата за интервютата за работа дори включвали въпросите: "Бременна ли сте? Планирате ли бременност?"... но, незнайно защо, от известно време насам тези въпроси били отпаднали от анкетата (защо ли?  ), което не пречело на моята позната, да продължава да си ги задава тези въпроси...

Както и да е, стана ясно, че няма смисъл, да се спори. Темата беше сменена... но познатата ни реши да сподели истории за снаха си, която си направила много тънки сметки  и се знаело много добре, кога ще забременее. Тя била правила изкуствено оплождане, та затова знаела с такава точност, кога ще стане. Опитах, да я убедя, каква глупост е подобно убеждение (ин-витро = 100% сигурност дори за датата - ?!)... Не знам, дали успях но разбрах, че пред мене стои един неанонимен вариант на коментарите в дира (Както по отношение на майчинство и болнични, така и по отношение на "информираност" относно АРТ) ... ...

Не знам, защо ви споделям всичко това. Просто ми е много прясно, а наистина се шашнах. Та това е българка, жена, живееща в Германия, която опитва да не спазва законите и уволнява германци... (Иначе се оплакваме, че дискриминират чужденците... но… да не попадаш на нея  )... Не казвам, че някои германци не разсъждават по същия начин... (сигурно са много) ...Но моята шефка (в Германия) е страхотен човек... И като разказах на познатата ни за шефката ми и че няма проблеми с майчинство, реакцията беше: "Аз не бих постъпила като нея. Аз бих те махнала..." 

И в България ако си на срочен договор и забременееш докато тече, никой няма да ти го продължи. Вярвай ми. И в КТ няма защита за този тип договори.
Аз бях на срочен договор и ми предстоеше да премина на безсрочен, но след двата спонтанни аборта стана ясно, че като ми изтече няма да ми го продължат. Вместо мен назначиха на постоянен договор жена с голямо дете и на 42 години. Защото няма тепърва да ражда и да гледа деца. И сега веселата част: Колежката най-неочаквано и за нея забременя, износи си бременността  и сега е мама на момченце. Да и е живо и здраво. Чувствах се отмъстена.

Незнам колко случайно е забременяла, но аз познавам поне 10 жени (с по-големи деца) родили на такава възраст да не кажа повече. И това за последните 2 години.

Момичета, спешно някоя или някои от вас, които сте отговорили с отговори, че сте губили работата, че сте били предупреждавани или дискриминирани на работното място заради репродуктивния си проблем ако имате възможност да ни пишете на лично дали сте съгласни на участие в предаването "На кафе" по Нова Телевизия другата седмица, за което имаме покана. Ще присъстват членове на УС на Зачатие, юрист, но задължително трябва да има потърпевша жена или жени за да има участие в предаването.
От Нoва са казали, че при необходимост могат да снимат в гръб, в сянка, с променен глас!

Пишете ЛС с копие до jam, cygnus, ultra, Fussi, Елфи, mini или StefiZ - най-добре копие до всички за да го получим със сигурност. Спешно е!

Прилагам графика на резултатите от анкетата (нашата + бг-мамма) актуализирана към днешна дата. Резултатите са по-тревожни.

аз полагам неимоверни усилия да крия истината. защото в такъв момент имам нужда от подкрепа и разбиране, а се оказва, че всеки път трябва да лъжа. като си измислям разни болести и изследвания, резултатът пак може е да е дискриминация и уволнение. каквато и да е болестта, никой работодател не търпи да му се отсъства. за болничен и дума не може да става - нали ще види какво пише... аз съм в началото на процедурите и имам нужда от пари, за да продължа. нямам половинка до себе си, на която да разчитам финансово и съм принудена да крия. това е и моят съвет към всички. иначе колегите подмятат на всички жени без деца, че ни било времето вече, какво сме чакали, то каква радост било бебето и т.н. но ако разберат, първи ще изклюкарят.

Аз бях предупредила, че ще правя процедура още при постъпването си на работа. Наскоро разбрах, че по този повод е имало коментари от мъжете по мой адрес, че щели да ми направят близнаци..  Сами си направете изводи. На самото дело колежката ми също го казва това като факт за коментарите по мой адрес, но според "Комисията по дискриманция" няма дискриминация...

туто бене, твоят случай винаги ми напомня, че стигне ли се до съд...нищо не може да се докаже...уви!!!

Затова споделям донякъде написаното от пис, просто човек не само, че трябва да се бори с мъката и болката, но и с това, че лекува стерилитет, подлага се на процедури и т.н.

едно е да криеш, че си бременна до 3 месец, когато те записват на ЖК, съвсем друго е да скриеш ходенето по клиники, прегледи, изследвания, процедури и всичко останало...много трудно може човек да скрие толкова много дни отсъствие от работа!!!

Аз да попитам нещо, че се ядосвам като препрочитам темата и виждам колко много дискриминирани има с предложения за действия и нещо да се промени.
ЗАЩО няма нито един желаещ да участва в предаването На кафе и да се даде още гласност на проблема.
Защо отново чакаме едни и същи хора да ни свършат работата.
Много сме силни и смели на писането по форумите, предложенията и дразненето когато някой ни каже в очите, че само приказваме празни приказки.
Защото да ме прощавате ама всичко ще си остане празни прикаазки в тази тема. Ами ако Ани Зашева не беше изнесла данните от темата и момичето , което даде интервю си беше замълчало щеше ли някой да чуе изобщо за проблема?
Хайде стига сме се свивали в малките си черупки а когато говорим да имаме смелост да застанем зад думите си и да помогнем на Зачатие а не само да изискваме.
Груба ли съм?
Не ми идва да съм друга. Честно.
И няма да се извиня дори да има обидени, защото и на мен ми е обидно все да чакаме шепа хора да работят заради хиляди.

Ами Лиско, да ти кажа много си права даже! Ние, българите, само умеем да плюем и да ревем по форумите. А когато ни се дава възможност да променим нещо, всички се крият в миши дупки. Същото беше и при протеста пред НДК. Една шепа хора дойдоха там. И то хора, които вече са сбъднали мечтата си за дете. А после всички се втурнаха да подават молби за финансиране към Фонда. Ами според заслужаваме да ни третират като втора ръка хора, като не правим нищо за себе си така ще е......

ПС: Само забележете колко души са прочели темата "СПЕШНО! За участие в "На кафе" по темата - стерилитет и загуба на работа!'' пусната на 18 септември.... Дори Конкурса за Mини мистър и мис я бие по брой на посетители (да не говорим че и по коментари), а е пусната ден по - късно. Нямам думи!

Лиско, ами права си, няма спор, изобщо не си груба, просто казваш истината в очите!
Това е!!!

Ако ние сами не си помогнем, няма кой да ни помогне....

Ами по принцип това е доста лично, както всички знаем и е естествено, че именно неуспелите все още да се сдобият с рожби, включително и аз , няма да искат да драматизерат нещата около себе си допълнително. Защо аз например не бих участвала - ами защото ще изложа на показ не само себе си, а  и всички около себе си близки, които се притесняват от тези проблеми дори повече и от мен и не желаят да се "развяват" на паказ /въпреки че около мен приятели и приятелки, колеги - всички знаят/, но определено няма да им е приятно още по открито да ме разнася поливината квартал или още една камара роднини които дори не знаят какво е инвитро и ще вземат да се обаждата на майка ми и на баща ми кой да изкаже съжаление, кой уж да помогне с нещо , а всъщност да разпитва и от това най-много те родителите ми да се поболеят допълнително, а аз да откача и без това се опитвам да бъда спокойна и така да приемам ситуацията без драматизъм....Така, че скъпи момичета - благодаря ви за поканата, но зад мен има още куп хора за които е редно да мисля и също за тяхното спокойствие и това ще направя, кото няма да участвам в подобна медийна изява. Достатъчно проблеми и главоболия си проимахме и с тези опити инвитро, че не е нужно вече всеки срещнат да ни спира и да ни разпитва и "акъл" да ни дава за тези неща , които на моменти се опитваме поне за малко да забравим за да се чувстваме комфортно психически.....

Другото, което също не е за пренебрегване е че както казах, аз не смятам че е редно да се води война с работодателите и не бих ги изтипосала поне моите по този начин, защото в нашия бранш се знаят хората и така намалявам шансове да си намеря работа ако искам да остана в този бранш, а всички знаем , че в тази криза това става още по-трудно.

Но обещавам най-отговорно, че като се сдобия с детенце, тогава  проблемите за които говоря отпадат и спокойно мога да се включа в такива мероприятия, дори с удоволствие, тогава на никой няма да му пука, защото всичко ще е "минало" и дано да стане по-скоро! 

Марина, само едно ще напиша, че нямам възможност за повече тази вечер.
Никой, никого не кара да се излага на показ. Макар да не разбирам това, то си е право на всеки човек и семейство да запазят тайната за себе си.
Изрично се написа, че лицето ще бъде скрито и гласът променен ако не се желае публичност. Смятам това отговаря на по голямата част от поста ти.
Инъче...оправдания много и винаги можем да си търсим-както винаги.

И незнам дали правилно разбрах това...

Ами по принцип това е доста лично, както всички знаем и е естествено, че именно неуспелите все още да се сдобият с рожби, включително и аз , няма да искат да драматизерат нещата около себе си допълнително. 

..но тук няма успели и неуспели, има едни хора, които се борят за всички. Всичко постигнато от Зачатие е благодарение на вече родили деца жени. Те не се делят от нас когато им е удобно.
Ние сами се делим ПОСТОЯННО на успели и неуспели. Странно.

Да, Marina15, за много от нещата стоят точно по този начин! Обаче, от Нова ТВ са готови да скрият лицето на участника, да променят гласа му.... Лошото е, че в БГ стерилитетът е нещо срамно, от което хората бягат, чукат на дърво и т.н. Но пък и ние нищо не правим за да го променим.

Защото аз напремер не бих участвала - ами защото ще изложа на показ не само себе си а всички около себе си близки, които се притесняват от тези проблеми дори повече и от мен и не желаят да се "развяват" на паказ, въпреки че около мен приатели и приателки, колеги - всички знаят и никой, но няма да им е приятно още по открито да ме разнася поливината квартал или още една камара роднини които дори не знаят какво е инвитро и ще вземат да се обаждата на майка ми и на баща ми кой да изкаже съжаление, кой уж да помогне с нещо , а всъщност да разпитва и от това най-много те родителите ми да се поболеят допълнително, а аз да откача и без това се опитвам да бъда спокойна и така да приемам ситуацията без драматизъм....

От Нoва са казали, че при необходимост могат да снимат в гръб, в сянка, с променен глас!

Ние, българите, само умеем да плюем и да ревем по форумите. А когато ни се дава възможност да променим нещо, всички се крият в миши дупки. Същото беше и при протеста пред НДК. Една шепа хора дойдоха там. И то хора, които вече са сбъднали мечтата си за дете. А после всички се втурнаха да подават молби за финансиране към Фонда. Ами според заслужаваме да ни третират като втора ръка хора, като не правим нищо за себе си така ще е...

Аз съм от хората гласували, че не са посмели да споделят, затова и напуснах. Живея и работя в малък град до София(тип село) и за да не ни одумват хората, не казах за проблема си и просто напуснах работа, вече година не работя, правя прегледи и процедури, а може би щяха да ми влязат положение, незнам, пък и работата беше с тежък физически труд, но това беше моя избор.
П.С. Докато пиша, вече са отговорили с подобен на моя отговор, за което се извинявам!

Готова съм, да участвам в предаването и да застана зад това, което съм.
Работата е в това, че лично аз не съм била дискриминирана... Но ако мога да помогна с нещо, само кажете!