0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Ангелите живеят в ада
« -: Февруари 19, 2009, 16:41:56 pm »
Пиша във форума от 3 години. Виден експерт съм по въпросите свързани с осиновяването. Давам акъл на тези които го искат, а не тези на които  не го искат - давам два пъти повече.
Чета астрологична  литература, книги за самопознанието и духовното израстване. Ако искате да знаете как да се преборите със себе си - аз съм човека. Ще ви напътствам и ще ви поучавам, докато ми се схванат пръстите.
Как да осиновим дете - знам стъпка по стъпка, всичко ми е ясно.
Как се отглежда дете? Мен питайте.
Как да се справим с първичната рана на децата ни - знам, няма проблеми.
Как да се държите с детето на първа среща? Как да го гушнете? Как да направите отказ на детенце? Как  и защо да не се самообвинявате? Как да го посрещнете после в къщи ако сте го избрали? Как да го захраните? Абе всичко, всичко знам аз!!! Аз съм съвършената майка по суша и море

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=373447.0

Казват, че ако човек спаси един човешки живот - спасява целия свят. Та това е - тази най-обикновена жена, без високопарни думи и разсъждения - оправи света за 5 минути. Подреди хаоса, изсмя се на грозотията, подмина злото като използван трамваен билет.

А ние, с мъжете зад гърба ни, с подкрепящите ни семейства, се чудим дали детето ще прилича на нас... какви очи ще има...ще ни обича ли колкото ние си представяме. Иначе искаме много да бъдем майки. На всяка цена. Окуражаваме се една друга и си ръкопляскаме и си обещаваме, че ще бъдем най-добрите майки. Имаме колебания дали изобщо да осиновим, кога да осиновим, после се чудим харесва ли ни, не ни ли харесва предложеното ни детенце, голямо ли е, малко ли е, достатъчно ли е бяло, достатъчно ли умно гледа... Ако не е достатъчно достойно за свърхеволюиралите ни гени - следва отказ и после утешения "така е по добре за детето". После пред телевизорите цъкаме с езици и ругаем жените изоставили децата си и скапаната държава, дето не се грижи за тях.

А тази жена, без укор към никой, без претенции, просто щракна с пръсти и направи света по-добро място за живеене.

Снощи се прибирах към къщи , представях си малкото изплашено люлеещо се момченце, заобиколено от още много клатещи се в ритъм детски телца, в тъмното, и си мислех как допускаме такъв ад да съществува току под уютните ни прозорци... После малодушно забравих. Прегърнах сина си, благодарих му, че го има и толкоз ми беше притеснението. Днес съм щастлива, че тази майка, ще вземе изплашеното момченце в къщи и след година, то няма да бъде нито изплашено, нито болно.

Днес адът намаля малко. Стесни се, благодарение на един ангел, който влезна в него.
« Последна редакция: Февруари 19, 2009, 16:45:30 pm от Fussii »
В очакване ....
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #1 -: Февруари 19, 2009, 17:12:41 pm »
Аз пиша във форума само от година...даже май няма и толкова. Първо изчетох темите за осиновяване. Вначалото със страх защото си мислех, че едва ли не всичко е "страшно и лошо", постепенно се усмихвах все повече. Признавам, понякога четях от чисто любопитство и малко клюкарски, но и това ми помогна.
Прочетох първо тези теми защото още когато се запоснах със съпруга си и не се бяхме докослвали дори му казах, че не бих могла да имам деца по естествен начин, а той ми отговори "Нищо, ще си осиновим". Затова много четях и много се страхувах дали има хора, които разказват.
Първите Хора с които "се запознах" тук, бяха Фуси и Фоксче.
Нямате представа дори, колко спокойно спях и колко порастнала се чувствах заради вас.
А незнам дали знаете и колко ще питам занапред, защото ще ме е и страх и ще се притеснявам и ще се чудя:)
Може би извън темата, но как се страхувах да отида в Роман при децата по Коледа. Исках а ме беше страх от страха ми.
И пак ще отида защото си тръгнах по-богата и по-добра оттам:)Мисля ги непрекъснато, ама нали съм си на топло, нахранена, задоволена от капризите си понякога. А как ми се иска и тези деца да имат капризи. Незная, може и да греша, че усещам нещата така.
Сега знам повече отпреди година, и все още нищо незнам:) Знам само, че можем да се справим и, че искам в дома ни да има дете/деца от дом.

Благодаря Fussii за споделеното и успех на Тази Жена и Майка.
Дано Ангелите намират пътя към този по-красив и добър свят.
*

    !!!

  • *****
  • 1495
  • Най стимулиращият дар? Надеждата
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #2 -: Февруари 19, 2009, 17:26:18 pm »
Останах без думи, разтреперих се, очите ми се насълзиха!

Моите адмирации към тази силна жена! Дай Боже повече такива хора!
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #3 -: Февруари 19, 2009, 19:34:24 pm »
Браво на тази смела жена!



" 28 Чадата й стават и я облажават;
      И мъжът й я хвали, казвайки:     
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. "


Притчи 31:28-29

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #4 -: Февруари 19, 2009, 22:25:11 pm »
Ех, Fussii... не съм срещала в целия си живот толкова богат човек като теб (дори/макар само виртуално).
Тази жена и ти сте сродни души... Мога само най-благородно да ви завиждам, за силата, за душевността, за богатството...
Особеност на огъня е, че гори независимо от посоката на вятъра!
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #5 -: Февруари 19, 2009, 22:29:06 pm »
още от както писа в темата на Бърди не спирам да мисля за момченцето.
радвам се много за малката душичка, че ще намери един по-добър свят, ще се храни, усмихва, ще прави бели, ще расте, ще любопитства...
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #6 -: Февруари 19, 2009, 22:41:22 pm »
Голяма жена!
Желая им много здраве и щастие!
 :flower:

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #7 -: Февруари 19, 2009, 22:45:22 pm »
Нямам думи.....не мога да опиша това, което чувствам и мисля,
четейки историята на тази смела жена......смела меко казано....няма
достатъчни думи да я опишат.
Попътен вятър на Puch и Веселин....

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #8 -: Февруари 19, 2009, 23:20:44 pm »
плаках вчера от мъка, плаках и днес - от радост.
ще бъде страхотна майка тази жена, личи си по всичко. желая им да са здрави и много щастливи заедно!
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #9 -: Февруари 25, 2009, 18:25:03 pm »
Заради получени бележки на лични  :lol:
За да няма засегнати  :lol:.

Поста си написах лично от мое име. Той показва моите предрасъдъци, моите страхове, моите спирачки.  Не визирам никой друг. Не квалифицирам никой друг. Не искам да поучавам отново  :wink: някого.
Явно аз няма да преодолея вината си за отказа, който направихме в началото на нашето кандидатстване. И хем изпитвам срам от себе си, хем си мисля, че и днес не съм сигурна как ще постъпя. И понеже много обмислям този епизод от живота си, връщам се към него и си го дъвча, сега когато тази жена взе решение за себе си и детенцето си мисля следното:

Ако наистина искаш да бъдеш майка на всяка цена, тогава не избираш (само да припомня, тогава на нас ни преложиха напълно здраво и прекрасно момиченце на 4 месеца, аз не можах да приема етническия му произход)т.е. явно тогава, на този етап от живота си не съм била готова да бъда майка на всяка цена, или иначе казано, не съм го искала достатъчно, иначе нямаше да избирам и да имам претенции.

« Последна редакция: Февруари 27, 2009, 14:58:27 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #10 -: Март 11, 2009, 17:25:48 pm »
Тя темата е доста стара, но чак сега я виждам. Аз не мога да кажа дали тази жена ще бъде добра майка, защото не я познавам, но явно се е преборила със собствените си страхове и предразсъдъци, което е стъпка към душевна хармония. А това вероятно ще и помогне в трудния и дълъг път, който и предстои. Кураж не и липсва. Пожелавам и здраве и късмет!

Фуси, извинявай, че ще питам, но понеже е твой предният текст и ми направи впечатление. Всички ли можем да си редактираме собствените мнения и два дена по-късно?! Защото ако нямаме това право, то не е много честно, че модератор го използва за свой текст точно. Може и да не съм права обаче, за което се извинявам.
« Последна редакция: Март 11, 2009, 17:28:58 pm от DivaRoza »
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #11 -: Март 11, 2009, 17:36:14 pm »
не те разбрах...

кое съм редактирала 2 дена по-късно и къде
« Последна редакция: Март 11, 2009, 17:39:22 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #12 -: Март 11, 2009, 17:44:16 pm »
Няма голямо значение, но отговорът е от 25, а редакцията е от 27 февруари. Не е важно, разбира се, просто ми направи впечатление, защото имам спомени, че можем да си редактираме текста само до два часа, след като е написан. Нещо такова беше, но може и да греша. Извинявай!
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #13 -: Март 11, 2009, 18:02:38 pm »
Рози  :D,
А всъщност това беше полезно за мен, защото прочетох редактирания пост ... а това ми помогна да погледна и от друг ъгъл замисъла на темата.

Не съм пращала ЛС, но определено се почувствах зле от първия постинг. Представих си се като някой фашизоид с тези мои, все още амбиции за биологично дете.

Не изключвам и други да са разбрали по свой, различен начин идеята на авторката. Все пак във форума 95 % от потребителите сме в коловоза борба за биологично дете.



*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #14 -: Март 11, 2009, 18:23:25 pm »
Въпросът е принципен! Става въпрос за времето за редактиране на текста. Защото всички имаме мисли, за които се сещаме след време, че, ако ги поизгладим и поукрасим, ще изглеждаме по-добре в собствените си очи и в очите на другите. Много човешко е това желание. Но и нередактираният вариант би бил полезен, защото ще провокира разговори, макар и с различни мнения... :D

mmary, радвам се за теб, че ти е полезен този вариант, но аз не познавам първия и ето, че нишката на текста се трансформира, което  и беше причината да има ограничение във времето за редактиране. И аз напълно го одобрявам това правило на форума.
И аз не съм пращала ЛС.

Както и да е! И по-фатални неща се случват в същото време по света!
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #15 -: Март 11, 2009, 18:30:30 pm »
Всеки сам за себе си решава!
Да жената е осиновила това дете, да ето един повод , за да се разплачем от умиление, само че аз нямам намерение да плача и съм един добър реалист.
Това че някой някъде се нагърбва с тази огромна отговорност все още нищо не означава!
Дано да са щастливи заедно, дано майката да има сили да издържи този товар, аз не бих могла, но не мисля че това ме прави лош човек! Не се и чувствам така, нито пък тази тема ще ме накара да се почувствам.
Искам да срещна тази жена след 5 , 10 или 20 години и тогава да видя какво се е случило!
Съжалявам, че не подкрепям така ширналата се еуфория тук от случилото се!

Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #16 -: Март 11, 2009, 19:16:31 pm »
Аз лично винаги се чувствам зле, когато страдат хора, особено деца ...  yahoo_33

Нещо, което е отговорност и товар за едни, може да е спасение и радост за други.

Що се касае до самата история искрено вярвам, че след 20 г. жената ще се радва на отгледаното си дете ...
Но никак не е важно какво мисля аз, по-важното е че тя го вярва.
 
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #17 -: Март 11, 2009, 19:44:59 pm »
нещо и аз загубих малко нишката на темата...

ДиваРоза, на въпроса ти - само модераторите могат да редактират постинги неограничено във времето. имаш право, че е по-добре при промяна в мнението, то да се коригира чрез нов постинг, а не да се модифицира.

tanita7, мисля, че малко неправилно си разбрала вида на емоцията, която породи тази история. не става дума за еуфория, медни тръби и бяла перушина. аз плаках от мъка за детето, което на 3.5 години тежи девет килограма, защото имам дете и знам, че толкова нормално тежат годиначетата! плаках от радост, че някой е преодолял всякакви задръжки и се е навил да го спаси от ада. нещо, което аз въпреки жалостта си към детето, не бих била способна да сторя. и също не се имам за лош човек.
не е била целта на темата да укорява.

със сигурност тя ще има и много тежки и мъчителни моменти с детето си. и аз имам такива с моето. и ти ще имаш такива с твоето.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #18 -: Март 11, 2009, 20:40:06 pm »
Джам, както винаги схвана бързо и точно за какво става въпрос.

Така е, радостта е заради детето, което се е спасило от това място. Даже не ми се коментира състоянието му...

Ако трябваше да се редактира обаче нещо, то трябваше да е още в първия текст на Фуси. Има там един абзац, който е написан от първо лице множествено число и който на мен, както и на Мери, ми звучи много грозно и обвинително. А и "мотивът за важността на собствените гени" е толкова изтъркан и безсмислен, че не е нужно да се коментира даже. Но пък всички се изкушаваме да се крием понякога и зад други лица, макар и говорейки от свое име. Предполагам, че много хора са се спрели още там, след първия текст и даже не са прочели уточнението на Фуси по-късно.

Вече обаче всичко стана ясно на всички! Недоразуменията са за това, за да се изчистват!

Благодаря за търпението!  :D


*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #19 -: Март 12, 2009, 10:34:20 am »
Джам, за детето се радвам и аз, много се радвам, защото тази душичка ще има някой , който да се грижи за него!
Но много силно се замислям за тази, наистина много благородна жена, която се нагърбва с такъв огромен товар, просто незнам дали ще има сили да го носи до края, защото всички тук много добре знаем за какво точно става въпрос. Понякога човек прави неща подтикван от много благородни чувства, но в един момент просто може да се окаже че няма сили повече да го носи. Нещата не са константа и се променят.
Това са много тежки неща.
Едно е да гледаш дете, когато сте двама - има много тежки моменти да, но ги преодолявате заедно.
Едно е да гледаш дете сам - там няма на кой да се облегнеш
И съвсем различно е да гледаш болно дете сам.
Незнам, дано да не съм права и в крайна сметка да бъдат много щастливи двамата заедно!
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #20 -: Март 12, 2009, 12:26:44 pm »
Ще изчакам луната да излезе от знака на девата... че прави едни лоши квадрати с венерата ми и явно съм доста раздразнителна...
Ще се въздържа да коментирам, но все пак си мисля следното:
Ако спреМ да себеотнасяме всичко написано, а се опитаме да погледнем нечия чужда история, просто като история, ще живеем по-леко...

П.С.
Редактирам правописните си грешки
В очакване ....
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #21 -: Март 12, 2009, 15:36:44 pm »
Възхищавам се на тази жена - не знам как е взела решението да защити детенцето... Аз не бих имала смелост и сили да го направя, но не се обвинявам за това. Има си хора различни и това не прави едните лоши, а другите - добри. Не виждам някъде Фуси да е казала, че тези дето правим АРТ процедури или искаме да осиновим здрави деца сме лоши.
Пожелавам на жената да има сили - физически, психически и финансови да отгледа това детенце щастливо!


*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #22 -: Март 12, 2009, 16:22:23 pm »

Ще напиша нещо последно, но най-вече за хората, които следят размяната на мнения тук, за да не си помислят, че се заформя нещо като интрига и да продължават да влизат в темата с надеждата да изскочи нещо по-така, нещо жълто, а може и направо да почнем, пази Боже, да се ругаем с Фуси. Та, обяснявам.

Предполагам трябва да започна с това, че нямам нищо лично против Фуси, ама нищо, наистина! И, както и обещах, го пиша публично, за да не си помислите, че, напротив, имам, защото няма да сте прави! Напротив, даже много  ми е симпатична, защото е мислещо същество, умна е, интелигентна е т.н.

Но за много от нещата, които пише, и за начина, по който ги поднася, съм на различно мнение и често не съм съгласна, макар че в повечето случаи само аз си го знам това, както трябва и да бъде, разбира се. Защото всеки тук има правото да изрази себе си по начин, който той владее и така, както на него му харесва. Напълно приемам и уважавам това толкова естествено право. Щеше да е ужасно скучно да сме еднакви.

Никога не коментирам хората тук, а само написаното от тях, т.е. текста, който са залепили и който мига на монитора ми. Не коментирам хората, не само защото не ги познавам, а защото и да ги познавах пак нямаше да ги коментирам, защото не е редно да се прави публично. И защото не е мой стил това. Но имам право да коментирам написаното, и то на всеки един тук. Така, както останалите могат да коментират и написаното от мен, защото е публично. В този смисъл си мисля, че няма "свещени крави", чиито постинги не могат да бъдат обсъждани. Поне не съм забелязала досега нещо такова. Но даже и да имах удоволствието да познавам Фуси, пак нямаше да страдам от приятелска читателска лоялност, и то на всяка цена. Защото невинаги е обективно и полезно.

Фуси, не, не съотнасям написаното от теб в първия ти текст, като нещо, което се отнася лично за мен. Аз не съм толкова чувствителна, отдавна не. А и съм печена читателка, така, че разбирам нещичко от различни прочити  и т.н. Просто въпросният абзац си звучи ужасно обвинително и те кара да се чувстваш виновен за много неща. Въпросните "гени" и гениалното хрумване, че наследяването им е първопричината да искаш да имаш  биологично дете, на мен вече ми звучи мъчително несериозно и оправдателно за нещо си. "Мъчително", защото вече се мъча, т.е. истински страдам, като го срещна пак, и пак, и отново.

Тук си мисля и нещо друго обаче. Осиновителите постоянно пишат как е добре останалите да са тактични и деликатни към нещо, което даже не знам как да нарека..., но което цялостно го разбирам, че трябва да съм чувствителна към различната им житейска ситуация като цяло. Казват ни какво искат да чуват и какво да не чуват, което според мен освен ограмотително за населението, няма голяма полза за осиновителите като цяло, защото не могат да се изолират и да живеят само в среда, където всички са разбиращи, деликатни и тактични. А трябва да се развива борбеност, за да се оцелява. Но като цяло това не засяга само света на осиновените и осиновителите, а всички хора. Бързам да предупредя обаче, че не съм права в случая, защото не съм осиновила дете, макар че много съм мислила по въпроса, но това не се брои.

Имайки предвид всичко това, си мисля, че е добре и осиновилите да се опитат да бъдат поне малко тактични към онези, които по една или друга причина не са осиновили и няма да го напряват. На-малкото, защото не знаем какво се крие зад привидното "нежелание" да го направят - може да е лична драма, може да е здравословен проблем, може да е недостиг на пари, може да си от Горно Нанадолнище и средата да не те приеме после и един куп сценарии. А в абзаца от текста на Фуси се говори, че горим от желание да имаме някакви белички дечица, което си е намек за расизъм, откъдето и да го погледнеш и един куп неща, които явно вълнуват авторката, но са поднесени във форма, която сочи всички с пръст. Няма значение какво е имала предвид. Важното е какво се разчита и отстрани, а при писаното слово трябва да сме внимателни и за различните видове читатели, които ще го четат после, защото това е силата на написаното, че всеки открива себе си и живота си вътре. Има и текстове, в които това се случва в по-малка степен и това са автобиографиите, но даже и при тях има такъв елемент. Както и да е! Сигурно се питате кога ще свърша...

И  така, между мен и Фуси (поне от моя страна) интрига няма и няма да има! Най-малкото защото познавам само постингите и...Макар че за мен ще бъде истинско удоволствие и да се запознаем.

Надявам се продължението на темата да е било и с нещичко полезно...

Лек ден!



*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #23 -: Март 12, 2009, 16:29:31 pm »
Имайки предвид всичко това, си мисля, че е добре и осиновилите да се опитат да бъдат поне малко тактични към онези, които по една или друга причина не са осиновили и няма да го напряват.


А в абзаца от текста на Фуси се говори, че горим от желание да имаме някакви белички дечица, което си е намек за расизъм, откъдето и да го погледнеш и един куп неща, които явно вълнуват авторката, но са поднесени във форма, която сочи всички с пръст.

вече съм го казала, но все пак


Поста си написах лично от мое име. Той показва моите предрасъдъци, моите страхове, моите спирачки.  Не визирам никой друг. Не квалифицирам никой друг. Не искам да поучавам отново  :wink: някого.
Явно аз няма да преодолея вината си за отказа, който направихме в началото на нашето кандидатстване. И хем изпитвам срам от себе си, хем си мисля, че и днес не съм сигурна как ще постъпя. И понеже много обмислям този епизод от живота си, връщам се към него и си го дъвча, сега когато тази жена взе решение за себе си и детенцето си мисля следното:

Ако наистина искаш да бъдеш майка на всяка цена, тогава не избираш (само да припомня, тогава на нас ни преложиха напълно здраво и прекрасно момиченце на 4 месеца, аз не можах да приема етническия му произход)т.е. явно тогава, на този етап от живота си не съм била готова да бъда майка на всяка цена, или иначе казано, не съм го искала достатъчно, иначе нямаше да избирам и да имам претенции.


В очакване ....
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #24 -: Март 12, 2009, 16:30:15 pm »
Ако някой се чувства посочен с пръст, това си е лично негов проблем...
В очакване ....
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #25 -: Март 12, 2009, 16:32:38 pm »
И за да не редактирам...

да, чист расизъм е - и аз разбрах, за себе си, че съм расист - писала съм го 100 пъти.
В очакване ....
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #26 -: Март 12, 2009, 17:50:44 pm »
Така е - липсата на себеотнасяне е ключът към липсата на емпатия. Изключително е полезно, за да живеем по-леко yahoo_33

Нямам това дар слово, но мисля с всяка дума написана от DivaRoza. Не бих могла да го формулирам по такъв брилянтен начин.

Не мисля, че нещо позитивно вече може да се случи в темата оттук нататък, така че приключвам с участието в нея. Което си е мой проблем, естествено  yahoo_33

А и очевидно сме изключително малцинство тези които мислят различно или поне не искат публично да го заявят  yahoo_33
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #27 -: Март 12, 2009, 22:58:44 pm »
Благодаря ти Дива Рза, че каза това което искам, но нямам това дар слово. Доста дни ми нагарча от това мое желание да видя гените си....
Пристрастена към д-р Хаус!
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #28 -: Март 12, 2009, 23:20:49 pm »
Защо ли пък на мен ми нагарча от развоя на темата!

Май за нещо съвсем различно ставаше въпрос ?
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #29 -: Март 13, 2009, 12:05:09 pm »
Май за нещо съвсем различно ставаше въпрос ?
Да, много се измести темата, която беше за условията, в които  живеят децата.
« Последна редакция: Март 13, 2009, 12:08:53 pm от alia_alia »
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #30 -: Март 13, 2009, 12:55:02 pm »
Готино, пак стигнахме до гените - собствени или не. Щем не щем все до там я докарваме.

Първо искам да кажа - аз изпратих ЛС на Фуси. Можеби и някой друг е изпратил - не знам.

Второ - много благодаря, че се обединяват всички осиновители под един знаменател. Не помня да съм пускала някакви теми, с които да съм натрапвала каквото и да е. С Дива роза имахме спор за генетичното хм наследство, но спорът си е спор - не помня да съм се опитвала да й налагам нещо - както на нея, така и на някой друг - имам си мнение, тя си има мнение и всеки си го защитава. Така че, отново да благодаря, Дива роза, че обедини всички осиновители и ни сложи в кюпа. Благодаря и на останалите, които я подкрепиха.

Така, както не искате вас да ви обединяват, така не бих желала да бъда обединявана с Фуси - нищо лично, просто по някои въпроси сме на различни мнения и няма нищо по-нормално от това.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #31 -: Март 13, 2009, 13:21:31 pm »
хммм не щеш значи  :x .... :wink:

Лошото е по-скоро, че щем не щем пак се разделяме на такива с осиновени и такива с биологични деца. И дебело бих искала да подчертая, че не от мен или от друг осиновител тръгна това разделение в настоящата тема.

Фоксчето ми писа на лични, писа ми без да ме напада или обвинява, помислих, реших че е права, написах нов пост, с който уточних, че темата е за МОИТЕ страхове и демони.
Темата не е за лошото състояние на домовете у нас.
Темата не е за това че някои са добри и осиновяват, а други са лоши и не осиновяват.
Темата не беше с цел да разкаже розова сълзлива история, над която да поплачат мекосърдечните

Темата просто искаше да разкаже една история... сравних тази история (очевидно несполучливо) с моите емоции докато осиновявахме.  абсурд е да помня редакциите на поста от преди 2 седмици, но категорично оригиналната тема беше написана от ПЪРВО лице (за числото сигурно сте прави).
Как успя това нещо да ви нарани.... господ ми е свидетел и до сега не ми е ясно. Как се стигна до там да се мисли, че аз разделям хората на такива, които осиновяват и такива, които се борят за дете...Че чак, се припомни моята тема за това какво не искат да чуват осиновителите, която сега разбирам, също не е била достатъчно тактична спрямо останалите...От написаното дотук, виждам, че не само аз имам своите демони...


Изключително съм обидена. Ето казах го. Страшно ми е обидно, наранена съм, и съм засегната невероятно много.
Това се случва в момент, в който отделям от личното си време и времето на детето си за да опитвам да защитавам правата на хора, които ме намират за груба и нетактична към тях. Защото вместо да се прибера в къщи, да си четем приказки и да си играем аз пиша жалби...
Малко в повече взе да ми идва
« Последна редакция: Март 13, 2009, 13:32:50 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #32 -: Март 13, 2009, 15:28:32 pm »
Фоксче, абсолютно си права!!! Дължа ти публично извинение и ти го поднасям искрено и от сърце! В последния си постинг нямах предвид твоите постинги, а само тези на Фуси!

Уважавам те безкрайно много, защото в писането звучиш уравновесено, ненатрапващо мненията си, недраматично, мъдро, спокойно, нехленчещо, последователно, обективно, не си измисляш, за да се измъкнеш, извиняваш се, когато сгрешиш! За мен си почтен и достоен човек - това са наблюденията ми по постингите ти! Предполагам, че си помогнала на доста хора със съвети за осиновяването, но не го приемаш като жертва и извинение за друго нещо.
Иначе, споровете са си спорове, без тях няма да е интересно!

Едва ли някой се интересува от обикновеното ми мнение на един обикновен потребител, но: аз бих се радвала много, ако този подфорум има за втори модератор човек като теб. Ей, така, просто за равновесие и баланс! Може и да не си член на Сдружението, но изключение винаги може да се направи, ако е за доброто на форума!

За граматичните форми "първо лице" и "число": ами, то или казваш "аз", или "ние", друга възможност няма.
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #33 -: Март 13, 2009, 15:34:26 pm »
Благодаря, Дива роза, приемам извинението ти.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #34 -: Март 13, 2009, 15:56:15 pm »
За съжаление тази тема наистина си загуби смисъла  :?
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: Ангелите живеят в ада
« Отговор #35 -: Май 28, 2009, 11:19:12 am »
И аз на мястото на Фусси щях да се засегна! :x
Нали всеки има право на мнение-ей на-тя е казала своето.Какво пък толкоз!Аз лично не познавам много хора,готови безпристрастно да осиновят циганче,да не говорим пък за болно дете...Всъщност не познавам никой такъв!Всеки иска перфектното бебе-и родили и осиновили!
Ами всеки иска да се гордее с детето си-няма лошо!
Така че,поклон на онази жена и много здраве и късмет и желая!!!
Фусси,успех!