Стискам зъби, трая си ама просто ще се пръсна.
Работата е следната. Моя много близка приятелка прави втори опит ин витро при Иво Тодоров.
Първия път опита протече по следния начин:
1. Започна се не с декапептил или анолагът му, а с някакъв препарат, който в продължение на 1 месец се впръсква в носа - дотук ОК.
2. След цикъла, Тодоров назначи схема на стимулация с меногон, като по време на нея направи само 1 контролен преглед с УЗ на 7мия ден от стимулацията, няма проверка на хормони, няма нищо.
3. Приятелката ми образува общо 5 фоликула.
4. На въпросния 7ми ден от стимулацията, Тодоров назначава ден за пункция - Понеделник (както и казал тогава защото в Неделя си почивал???!!!!)
5. В Събота преди пункцията й назначава прегнил
6. В понеделник, точно преди пункцията прави УЗ и установява, че всички фоликули са пукнати и момента е безвъзвратно отлетял.
7. Неговата реакция - "Е, как можа!!!! Ти от притеснение сама си си пукнала фоликулите"
Аз побеснях тогава, ама си изгълтах беса и съвсем спокойно и кротко се опитах да й обясня, че това не е възможно. Заведох я при моя док, тя не го хареса. Междувременно мина и моето икси при Владимиров. Аз видях, какво означава следене на стимулацията. Владимиров ме гледаше като писано яйце, през ден бях на УЗ и т.н. Всички, които ходим там знаем що за докторе Владимиров и какво отношение има към пациентките си.
Разказвам аз това на приятелката ми, опитвам се да обясня защо трябва да има следене, хормонални изследвания - нЕма братче......
Сега тя прави втори опит - всичко тече по обсолютно същия начин. Сега й е увеличил дозата двойно, стимулацията е с пурегон, но пак има само едно УЗ, пак няма хормонални изследвания, ни-що! А, не, днес 7ми ден от стимулацията и е проверил пролактина?!
УЗ-то е показало 6 фоликула. Ще я стимулира до 3 март, Той и е казал, че за оставащите 4 дни трябвало да образува още фоликули. На 6-ти - пункция
Е, кажете ми сега....... Как е възможно такова нещо.................Аз ли нещо не разбирам, аз ли се вманиачавам....или тоя човек е ... да не се изказвам какъв
Сега аз ще се побъркам, разкъсвам се между това да й кажа какво мисля по въпроса и това, да си замълча, защото точно сега не е момента да я травмирам и да и давам наставления. Мислех си поне да й кажа да отида да си види естрадиола, ама какъв смисъл има.......
Страшно много я обичам, безумно искам да си има бебе, тя вече 10 години прави опити - има две операции, пластики, една нормална тръба - абе какво ли не и мина през главата. Не заслужава сега пак нищо да не стане....
Знам какво е и колко боли
Кажете ми, че всичко е наред и излишно се тормозя......
