Здравейте момичета, одавна никой не е писал по темата, но се надявам да получа съвет от вас. С мъжът ми сме заедно от 6 години, минахме през много перипети за да оцелее вразката ни и семейството ни. След като се преборихме с недоброжелателите ни около нас,решихме да си имаме детенце.Вече 4 години се борим но без успех. Претърпях операция, лапароскопиии и др. за да стигнем до извода, че някои доктори не си разбират от работата. След "поставената" диагноза от тях стигнахме до инвитро. Първото инвитро беше успешно, но се оказа извън маточно и трябваше да махнем плода. Последваха 2 размразявания на ембриони и съответно 2 несполучливи опита. Преди 2 месеца направихме отново пълната процедура инвитро-финансирана от фонда, но и то беше несполучливо. Остана ни един последен шанс 2 замразени ембриона и последен опит. Покрай всичко което преживяхме аз вече нямам сили за нови опити инвитро, нови попарени надежди и затова заговорих на мъжът ми за осиновяване. Той сякаш ме разбира и подкрепя, но чуствам че много му тежи факта, че неуспявам да забременея. Преди няколко седмици в разговор на тази тема той беше въодушевен от идеята да осиновим дете, но сега я избягва. Предполагам че всичко това е защото не получи подкрепа от неговите родители, които вместо да му дадат кураж го хулят. Аз имам нужда от дете,вече не издаржам да гледам всички около нас да гушкат децата си, да им се радват. Незнам как да постапя да се опитвам ли да говоря и да замълча до момента когато мъжът ми ще е взел решение. Но какда замълча когато ме боли, че го тормозят за това че искаме да си осиновим дете. Извинявам се за дъгото писане, но имах нужда да споделя.
