0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Как разбрахте,че е дошъл момента!
« -: Октомври 14, 2008, 12:15:15 pm »
Ние с моя съпруг сме заедно от почти 10години,6 от които искаме бебче но уви!
Финансово вече не мога да си позволя нови опити ин витро и от известно време си говорим за осиновяване-и двамата сме съгласни.Само,че милото иска да изчакаме още малко да видим-той горкичкия все си се надява!И аз разбира се се радвам,че е такъв оптимист.Но много искам вече да бъдем родители!Всяка вечер като седнем на масата да вечеряме се усеща липсата на дете(и не само тогава).Добре,че е Пухчо,че ни разсмива с неговите номерца!
Та искам да ви попитам,как разбрахте кога е точния момент и че наистина си готов да си осиновиш детенце!
Благодаря ви предварително!

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #1 -: Октомври 14, 2008, 12:45:41 pm »
За всекиго момента е различен... Всеки има различен праг на търпимост...Има хора, които решават, че никога няма да могат да обичат дете, което не е тяхна плът и кръв и никога не осиновяват. Чест им прави, между другото!
Най-лошо, според мен, е да осиновиш дете, като утешителна награда... като последен влак, без да си убеден че го искаш... Тогава правиш нещастни и себе си и детето.
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #2 -: Октомври 14, 2008, 14:50:29 pm »
Фуси,аз съм наясно със себе си и знам,че ще мога да обичам това детенце,нищо че няма да съм го родила.В началото когато заговорихме за осиновяване и аз си зададох въпроса дали няма да е просто за да не останем без дете,но съм убедена че ще го обичам с цялото си сърце!А щом и мъжа ми е съгласен значи и той мисли така.
Защото според мен майка не се става когато родиш едно дете-за някои хора това е най-лесното.Майка си в сърцето си!
Но просто не знам дали да поизчакаме още малко или да оправяме адресните регистрации по-бързо и да задействаме нещата?!

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #3 -: Октомври 15, 2008, 12:52:23 pm »
Искреният ми ПРАКТИЧЕКИ съвет е да си пуснете документите възможно най-бързо. Чакането е около година, година и нещо. На тези, които са подали документи този период им се вижда 10 години. А пък ако в рамките на тази година, промените становището си, можете спокойно да оттеглите документите си
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #4 -: Октомври 15, 2008, 12:54:09 pm »
Благодаря ти за съвета! :bighug:

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #5 -: Октомври 15, 2008, 12:59:53 pm »
Винаги съм на линия ... особено да давам акъл  :lol:
Но, наистина - давай, не се моткай
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #6 -: Октомври 15, 2008, 17:01:54 pm »
Ами ние сега с това преместване сме на никъде още,но като се реши вече със сигурност дали оставаме тук и сменим адресните регистрации ще се ориентираме към подаване на документи!

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #7 -: Октомври 15, 2008, 18:48:06 pm »
   Здравей! Фуси правилно е написала, че за всеки момента настъпва индивидуално.
   На нас ни отне една година. Правила съм само един опит ин витро. Мога да си позволя още един/имам едни ниви, които мога да продам :wink:/, но изпитвам страх от самата бременност. Родена съм с инстинкта да бъда майка, да обичам и да се отдам изцяло на едно дете /има жени, които не го притежават/. Разбира се аз по-бързо взех решение за себе си от моя съпруг, но изчаках и той да е сигурен и убеден.
  Събрахме документите за 3 дни с добра организация. Подадохме ги началото на януари и в края на май вече бяхме вписани в регистрите. Първоначално се въоръжих с търпение, че дълго ще чакаме, времето ми минава бързо, за мое учудване.
  Опити за наше дете ще правим докато можем. Ако Господ е решил ще ни дари, но съм щастлива, че имам съпруг, който ме подкрепя и обича, че ще имаме дете, което ще направя щастливо, че ще мога цялата събрана любов в сърцето си да я даря, защото ме изгаря и вече ме боли от нея :)
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #8 -: Октомври 15, 2008, 19:00:15 pm »
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...

Мисля,че си напълно права!

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #9 -: Януари 15, 2009, 12:38:14 pm »
Мила Хриска, мисля,че почти всяка една от нас, която пише в тези теми е мислила по този въпрос. До преди няколко месеца ние бяхме в същото положение с разликата,че не постигнахме единодушие, но пък така е трябвало да стане и ето ...... Господ има! От много време и аз обмислях идеята да си осиновим детенце и дори преди няколко години имахме възможност да ни съдейтват за по-бързо осиновяване, но можеби не бяхме узряли! Фуси е права, че процедурите са дълги и тромави и ако наистина сте на едно мнение, а именно За, то не се колебайте! Много пъти след като осиновят детенце, семейството се успокоява и дори има и свои. Нима децата се различават?!! Според мен не- те са невинни създания, които имат нужда от обич и внимание и аз искрено се възхищавам на всички семейства, тръгнали или вървящи по пътя на осиновяването. За съжаление както всичко останало в България и този път е трънлив и пълен с трудности, но според мен целта си заслужава, защото всеки знае какво го чака в края на тунела, а именно частицата, която прави пъзелът семейтво цял! Успех и кураж!!!!!!!
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #10 -: Януари 15, 2009, 12:58:02 pm »
 В моето сърце винаги е имало място за едно осиновено дете. Дори още когато отглеждах сама дъщеря си .
 Все още не съм запълнила тази празнота, защото не мога да убедя съпруга си /баща на дъщеря ми, за който се омъжих много по-късно/, че за нас не би трябвало да има значение дали аз ще съм родила второто ни дете.
 Мотивът ми да осиновя дете не е стерилитетът ми, а любовта, която искам да му дам.

П.П. Ако зависи от мен, повече няма да се кача на въртележката на ин витро процедурите...Хората казват, че ми е лесно , защото имам дете, което ми носи гените. Може и да са прави.
Както и да е , отдавна исках да споделя това.
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 13:05:11 pm от Елфи »
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #11 -: Януари 15, 2009, 13:05:35 pm »
Мда, и при нас положението е подобно. Аз винаги съм искала и съм се чувствала готова за такава стъпка, но през всичките години, в които се борехме така и не можах да убедя съпруга си. Дори сега когато вече имаме една дъщеря, втората е на път, на мен ми се ще малко като поотраснат да си осиновим едно детенце, но незнам как ще се преборя с половинката :?
Така, че ако и двамата го искате, действайте, няма място за притеснение :)
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #12 -: Януари 15, 2009, 13:10:59 pm »

Както и да е , отдавна исках да споделя това.

Жеки, обичам те!!!

 :bighug:

Аз все още събирам смелост за разговор, но уви.... нещо не ми се получава.
Преди около 2 седмици имах неочаквано предложение, не от съпруга ми, разбира се.
Много се обърках и не знам какво да правя.
Дано скоро се осмеля да говоря с него за осиновяване или за раздяла.
Категорична съм, че повече опити няма да правим.
Какво да избера все още се чудя!?
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 13:15:19 pm от eganeva »
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #13 -: Януари 15, 2009, 13:29:33 pm »
Oоох!
Снощи, за пореден път водихме този тежък разговор.
Уж, имах обещание...
Предишният път като говорихме, уж се беше съгласил защото му поставих 24-часов ултиматум да реши какво иска или се разделяме...
Сега, исках да говорим по техническо-административните подробности /че ние и брак нямаме/, и се оказа, че се колебае.
Не стигнахме до никъде.
А не искам да избирам - "мъжът ми или дете".
И аз не знам какво да правя.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #14 -: Януари 15, 2009, 13:44:37 pm »
alia_alia, може да се преместиш тук: :wink:
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=33172.msg524601#new
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #15 -: Януари 15, 2009, 14:09:32 pm »
Ех момичета...:)на всички ви желая да сте здрави...всичко друго ще си дойде по местата когато трябва:)

Съпруга ми също се колеба, (и изплаши) макар той да беше инициатора за осиновяването:) Мина почти година за да се реши да пристъпим към действие. Сега е съгласен да осиновим каквото и детенце да е (от какъвто и произход да е). На някои им отнема повече време, има хора които май никога не се престрашават, но това е право на всеки разбира се.
Аз също имам много любов за раздаване и затова няма да се откажем от осиновяването дори и след процедурата сега март:)

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #16 -: Януари 15, 2009, 22:14:45 pm »
Като чета написаното по-горе изплуват стари спомени, които се опитвам да забравя! От всичко най-трудно е да направиш първата крачка, но не мисля че тя трябва да бъде с улптиматом. Не осиновявайте дете, ако и двамата не сте готови да дадете всичко от себе си! Децата не бива да страдат за грешките на родителите си, особено точно тези! Несправедливо е а понякога и съсипващо за детската психика! Представете си да "Навиете" половинката си и тя в момент на безизходица да каже ДА, а после да осъзнае,че неможе да се справи с тази задача! Това не е нещо временно, с което да можеш да се примириш - то е за цял един живот и точно ние трябва да формираме една детска психика, която и без друго е вкусила от горчилката на живота в период, когато светът й трябва да бъде най-хубав! Не казвам, че всеки от нас е израснал в идеално семейтво, но там нещата са различни и дори и да се смятаме за готови за важната крачка, в последтвие всеки изживява депресията дали ще е добър родител, подобно на следродилната депресия. Според мен е важно и двамата родители да искат съзнателно детето, дори да имат и свои след това, без да ги разделят на наши и ваши, защото децата са едни, те не са се появили по различен начин едно от друго и заслужават равен шанс за развитие в живота!
Да, някои ще кажат, че сега вече ми е лесно да говоря, но всеки сам знае какво е срещнал по пътя,който върви, а моя никак не е бил лесен, а много често съм чувала и репликата: "За къде сте се разбързали, има време, Господ си знае работата!" В много случаи точно роднините са тези, които дават поводи за съмнение и затова трябва да сте заедно, да сте едно цяло, които се е устремило в крайната си цел, а именно да има свое дете, било то и осиновено! Любовта трябва да се дарява иначе се превръща в болка и омраза и животът изгубва смисъла си! Това е моето разбиране за нещата! Понякога, вкопчени в идеята за собствено дете, човек подминава границата на нормалното и губи представа за времето, а то си минава и минава и в един момент разбираш, че вече е късно! Стискам палци на всяка една от вас, защото знам как се чувствате, но дайте време и на половинките си да усмислят нещата, те са по-трудните според мен, макар че точно ние жените носим целия товар на семейството и пак ние трябва да бъдем по-търпеливи! Не изпадайте в крайности-те не са решение на проблема, а точно обратното, в много случаи го задълбочават още повече!
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #17 -: Януари 19, 2009, 10:51:36 am »
Не осиновявайте дете, ако и двамата не сте готови да дадете всичко от себе си! Децата не бива да страдат за грешките на родителите си, особено точно тези! Несправедливо е а понякога и съсипващо за детската психика! Представете си да "Навиете" половинката си и тя в момент на безизходица да каже ДА, а после да осъзнае,че неможе да се справи с тази задача!

100 процента "за" написаното. Че съм свидетел на големи драми като последствие на "навиване"
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #18 -: Януари 23, 2009, 14:36:08 pm »
Ами да ви кажа ние още нищо не сме предприели точно поради тази причина,като започнахме да водим този разговор преди известно време мъжа ми ми каза че имаме време и да изчакаме,а сега и това с безплатните опити- иска да пробваме ин витро пак,а аз като че ли не мога да си представя да живея един месец с надеждата,че може скоро да имаме дете и в един момент всичко да се срине!Знам че трябва да гледам малко по-позитивно,но за момента съм на това мнение.Не знам утре като се събудя може сама да хукна към клиниката,но днес мисля така!
Свекърва ми и тя почна да звъни и да пита нямяли да кандидатстваме и като и казах,че не мисля за момента,че ще изчакам още малко и ще си осиновим детенце,тя млъкна и промени темета!
Какво като няма да съм го родила аз,майка не ставаш през бременноста,майка ставаш после!

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #19 -: Януари 23, 2009, 14:53:29 pm »
Хммм - нещо не ръзбрах съвсем... ама аз съм блондинка под прикритие де :wink:

Ти искаш да кандидатствате за осиновяване и не ти се правят повече процедури, така ли
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #20 -: Януари 23, 2009, 14:58:19 pm »
Fussii,ами правилно си разбрала,наистина за момента не ми се правят повече процедури!Не знам след известно време да,но за момента не искам,но не мисля че е проблем ако си осиновим детенце и след време пак да направим опит.

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #21 -: Януари 23, 2009, 15:09:01 pm »
Виж, това трябва да го кажеш на съпруга ти.

Разбирам те много добре, защото съм била в същата ситуация. Нашето единствено ИКСИ, направих само и единствено зъръди съпруга ми с предварително обещание от негова страна,  че ще е единствено. Независимо от всичко, аз се бях ентусиазирала и не мога да кажа, че съм тръгнала насила.

Но това са нашите тела и нашите души. Ако не искаш и имаш вътрешна съпротива, поне за момента, не прави процедури
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #22 -: Януари 23, 2009, 15:12:33 pm »
Ами да ама ме гледа с един такъв поглед изпълнен с надежда и се чудя дали не съм егоист-все пак проблема е в мен.Наистина не зная!?

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #23 -: Януари 23, 2009, 15:21:47 pm »
Няма такова нещо!!!

Моля ти се! Аз лично за себе си така го възприемах (слава богу моят мъж разбра и не настояваше много)- карат ме да правя нещо насила. След нашето неуспешно ИКСИ, мъжът ми заговори за донорско ИКСИ/инсе ... Да сме подадели документи за осиновяване, а пък паралелно с това да си караме и процедурите...Като изнасилена се чувствах...
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #24 -: Януари 23, 2009, 15:42:43 pm »
Ами той е съгласен за момента да изчакаме с каквито и да е било процедури,въпреки че му се иска друго,но иска да изчакаме и с подаването на документи.И щом той се опитва да ми влезе в положение значи и аз трябва да вляза в неговото.

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #25 -: Януари 23, 2009, 16:21:36 pm »
Каквото и решение да вземете - трябва да го вземете заедно. "Насилване" не трябва да има нито от страна на единия нито от страна на другия. Добронамерено подръчкване обачеееее .....  :wink: :lol:
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #26 -: Май 09, 2009, 18:15:17 pm »

" Мотивът ми да осиновя дете не е стерилитетът ми, а любовта, която искам да му дам. "

...видях своите мисли...
...искам да дам цялата си любов,внимание и малкото което знам...ако снощи не бях прочела темата за това ,какво да не казваме бих добавила,че искам и да дам шанс на една вече родена душа за по-добър живот...Давам си ясна сметка,може и да е от напредването на годинките,че по никакъв начин не държа да раждам... :oops:...може би и за това господ стича обстоятелствата така,че да направим стъпката към осиновяване...

От общи приказки с разни хора съм стигнала до извода,че не всеки може да го направи.Момичета това си мисля,е нашето призвание...
*

    slantze37

  • ***
  • 159
  • Това ,което не ме убива ме прави по силна!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #27 -: Май 10, 2009, 11:33:22 am »
Страхотна тема!За съжаление или не всички сме различни-даже и когато става въпрос за семейство-всеки по различно време узрява за различните решения в живота.Искрено съчувствам на вас момичета които ви е трудно в този тъй важен момент.Ние от първия момент в който сме заедно искаме дете,но господ явно е решил сероизно да ни изпитва.Идеята за осиновяване постепенно назря при нас не дойде за 2 дни. Стана с дълги и откровенни разговори-може би защото имахме зарибявки с моите забременявания и бяхме млади.Сега съжаляваме че не сме взели решението с документите по рано защото не става бързо както се оказа-вече 2 години чакаме и продължаваме и с опитите просто аз съм от тези дето  шило в торба не седи.НО СМЕ ТВЪРДО УБЕДЕНИ че ако и двете неща се случат та ако ше да е и по едно и също време ще ни е трудно обаче ще сме най-щастливите хора!Търпение и УСПЕХ на всички!
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #28 -: Май 11, 2009, 22:58:59 pm »
Радвам се,че темата се възобнови!
Но ние все още не сме взели нашето решение,и все още се надяваме,че може да се случи невъзможното...
Това решение се оказва най-трудното в живота ми,и усещам,че и двамата избягваме да говорим на тая тема!

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #29 -: Май 12, 2009, 13:54:34 pm »
Според мене моментът е дошъл тогава, когато
в момента в като помислите за детенцето, което ще дойде в къщи, ви трепва нещо от щастие. :)

...и затова няма да се откажем от осиновяването дори и след процедурата сега март:

И ние сме така.  :) Нямаме колебание относно осиновяването и се надяваме, влизането в регистрите да мине безпроблемно…
Но узряването при нас също стана постепенно и с много разговори на всякакви теми. Съпругът ми първоначално имаше задръжки по отношение на етноса, а аз мислех, че децата са си деца… Но не съм го притискала (напротив – той казваше, че въпреки колебанията си ще се съгласи с мене каквото и да реша,… а аз му отговарях, че това е стъпка за цял живот и не можем да правим нещо, в което не е сигурен…)
Мисля, че или аз го „заразих” с моето отношение или му повлия една случка (досег с 3 невероятни, красиви и много добрички ромски дечица), но изведнъж установих, че той коренно е променил мнението си :) :D 

Мисля, че на осиновяването не трябва да се гледа като на крайна точка на пътя, наречен „стерилитет”!!! То просто е съвсем различен път!… А дали ще е "алтернативния път" или просто "нов път" зависи от нас и нашите възприятия...

Желая ви хубав ден, изпълнен само с приятни емоции и много слънце!


« Последна редакция: Май 12, 2009, 13:58:57 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #30 -: Май 12, 2009, 22:45:48 pm »
П.П. Много извинете за грешките - станали са от бързане  :( :oops:
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    slantze37

  • ***
  • 159
  • Това ,което не ме убива ме прави по силна!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #31 -: Май 12, 2009, 23:08:34 pm »
Ти пък Chandra кой ти гледа -имаше ли грешки-и ние бързаме да четем!Няма нужда от извинение аз поне така мисля.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #32 -: Май 14, 2009, 09:50:33 am »

Здравейте,
 Моментът при нас назря още когато забременях с пъвото ми дете. В момента опитваме за второ по естествен начин и чрез АРТ, засега без резултат......Но това е без голямо значение. Ако стане - стане! В моментът подготвяме документе за осиновяване. Имаме изискване да е по-глямко, минимум на 5-6, бе значение наистина за приоизход, но да си е от България.  Стискайте ни палци, дано успеем.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #33 -: Август 25, 2009, 10:25:30 am »
Здравейте момичета, одавна никой не е писал по темата, но се надявам да получа съвет от вас. С мъжът ми сме заедно от 6 години, минахме през много перипети за да оцелее вразката ни и семейството ни. След като се преборихме с недоброжелателите ни около нас,решихме да си имаме детенце.Вече 4 години се борим но без успех. Претърпях операция, лапароскопиии и др. за да стигнем до извода, че някои доктори не си разбират от работата. След "поставената" диагноза от тях стигнахме до инвитро. Първото инвитро беше успешно, но се оказа извън маточно и трябваше да махнем плода. Последваха 2 размразявания на ембриони и съответно 2 несполучливи опита. Преди 2 месеца направихме отново пълната процедура инвитро-финансирана от фонда, но и то беше несполучливо. Остана ни един последен шанс 2 замразени ембриона и последен опит. Покрай всичко което преживяхме аз вече нямам сили за нови опити инвитро, нови попарени надежди и затова заговорих на мъжът ми за осиновяване. Той сякаш ме разбира и подкрепя, но чуствам че много му тежи факта, че неуспявам да забременея. Преди няколко седмици в разговор на тази тема той беше въодушевен от идеята да осиновим дете, но сега я избягва. Предполагам че всичко това е защото не получи подкрепа от неговите родители, които вместо да му дадат кураж го хулят. Аз имам нужда от дете,вече не издаржам да гледам всички около нас да гушкат децата си, да им се радват. Незнам как да постапя да се опитвам ли да говоря и да замълча до момента когато мъжът ми ще е взел решение. Но какда замълча когато ме боли, че го тормозят за това че искаме да си осиновим дете. Извинявам се за дъгото писане, но имах нужда да споделя.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #34 -: Август 25, 2009, 14:14:21 pm »
Хм... Много е неприятно, когато роднини се намесят в тази посока... Но според мене ако чакаш, нещата да се регулират от само себе си, това може да трае доста дълго време (дори години)... Затова може би ще е добре, да си поговорите... И то не само за осиновяването, ами и за вижданията ви относно отношенията с роднините... Защото те ще се месят не само при вземането на това решение... А доколкото разбирам, и преди сте имали трудности с тях...
Откритост и много разговори на всякакви теми - според мене това е лекарството ;)

Желая ти успех!
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #35 -: Август 25, 2009, 15:08:21 pm »
Наистина е много неприятно да се месят роднини в толкова лични неща,но ти сама казваш,че връзката ви е минала през много перипетии и оцеляла,така че най-добре говори открито с мъжа си за това.Сподели му точно как се чувстваш след толкова неуспехи и мисля,че той ще вземе правилното решение.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #36 -: Август 27, 2009, 09:40:49 am »
Здравейте момичета отново,
Послушах съвета да говорим със съпруга ми. Говорихме надълго и на широко и той каза"добре", но нищто повече. От тогава само мълчи и не иска да говори на тази тема. Избягва всички мой въпроси и коментари. Незнам какво да правя,дали не сажалява за казаното "добре" и сега му е гузно да каже "не".
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #37 -: Август 28, 2009, 23:18:51 pm »
Не се притеснявай толкова, може би обмисля подробности, като какво ще кажат близките, как ще свикне с детето и как ще го приеме, какво трябва да промени в начина на живот и обкръжението си, дали ще може да се изправи и да каже: Да, то не е мой ген, но аз ще направя, дори невъзможното, моето дете да е щастливо, че аз съм негов родител.
Предполагам, че тези и още подобни въпроси се въртят в съзнанието му. Трябва му време. Не го притискай и не говори по темата! Нали е казал "Да"! Като узрее окончателното решение в главата му, сам ще заговори. Имай търпение и не губи надежда!
За съжаление ти го казвам от собствен опит. Чуството е ужасно. Чустваш се несигорен, нсеспособен, недостоен, искаш да изпипаш всички детайли и все нещо ти се изплъзва, тъкмо решаваш, че си готов да се впуснеш с всички чуства и ресурси с които разполагаш и излиза още една въпросителна, за която трябва време за да направиш нов план на действие. Звучи глупаво, но не всеки може да вземе решение и да направи важна стъпка в живота си с лека ръка, има хора на които в характера им е, да изпипват детайлите, което изобщо не значи, че са се отметнали от думата си, защото не разговарят по проблема.
Бъди оптимист и гледай по-слокойно на нещата!
 :goodluck:
« Последна редакция: Август 28, 2009, 23:20:24 pm от glezenka »

Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #38 -: Август 30, 2009, 15:59:10 pm »
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...

Мисля,че си напълно права!
Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #39 -: Август 30, 2009, 16:28:22 pm »
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...

Мисля,че си напълно права!
Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...

:dontknow: ...Андем, не разбрах, в каква връзка го казваш това... и какво точно имаш в предвид...
« Последна редакция: Август 30, 2009, 17:40:21 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #40 -: Август 30, 2009, 17:52:01 pm »
andem аз също не разбирам какво имаш предвид, да вярно е, че е много трудно, по някой път ти иде да го напердашиш, но нито за миг не мога да си представя, че ще съжаля, че имам дете  8O това направо ми звучи абсурдно.Незнам дали съм те разбрала правилно затова ще те помоля да обясниш какво точно имаш предвид.
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #41 -: Август 31, 2009, 10:35:55 am »
Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...

На мен ми се струва че авторката не е разбрала за какво става въпрос в темата!
Не ми се вярва човек който да иска да има дете да говори по-този начин!

Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #42 -: Август 31, 2009, 12:03:44 pm »
Здравейте момичета,
В петък споменах на съпруга ми да отидем да си вземем заявление за осиновяване и той се съгласи. Днес сутринта отидохме до района в който живеем.Социалната ни посрещна добе,обясни ни нещата като за първи път, доста подробно. В момента в който мъжът ми попита за децата-кои се тарсят повече момчета или момичета, възраста на най-малките за осиновяване и подобни въпроси, социалната заби отговора, едвали не да не се надяваме на българче. Каза че по домовете са предимно рамчета и деца с проблеми и да помислим дали сме съгласни да осиновим такова дете. Знаем че е така, но начина по който тя го каза беше убийствен, направо ни подкоси краката и на двамата. Знам че пътя е труден, но това ни беше добър първи студен душ.
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #43 -: Август 31, 2009, 12:54:38 pm »
Роси, те го казват на всички, или по скоро го задават като въпрос:)
Жалко, че е  било на първата ви среща но това е самата истина.
Вие разбира се решавате колко голямо да е детето и какво да е. Да, за детенце от изцяло български произход се чака по-дълго време но не е нещо което да не знаете:)
Не го приемайте като "студен душ" ако можете. По добре е да знаете всичко и да ви е обяснено за да направите преценка за себе си.
Направили сте първата крачка и макар и труден, пътя става по-лесен когато са ясни нещата.
Пожелавам ви успех и чакането да не е дълго:)
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #44 -: Август 31, 2009, 15:27:13 pm »
Роси,нека това да не ви е студен душ.Наистина се чака много за бебе и от български произход,ама се дочаква!!!
А това, че повечето деца са ромчета и с проблеми,е вярно за съжаление!!!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #45 -: Февруари 10, 2010, 23:36:51 pm »
Много е трудно решението. Но след толклова нерви, неуспешни опити, разочарования и сълзи това е най правилното решение. Омъжих се късно, към 30 години, после изчаквахме и така към 35 решихме да започнем опитите. И така до 40, когато ни казаха, че диагнозата е необяснимо безполодие. Подадохме документи и сме в процес на чакане. И нещата се промениха между нас, вече нямаше правене на бебе по разписание, нямаше лекари, нямаше напрежение. Сега изцяло изживяваме момента и му се наслаждаваме както преди. И връзката ни стана по силна и по здрава. Вярно, всички около мен имат бебенца, всички забременяват, но животът не при всички е еднакъв. И аз съм едно от тези изключения, но пък и аз ще бъда мама някой ден независимо дали е собствено дете или не.