А до какви размери е малка киста? Моята от момента на откриването, около юни месец тази година, си седи 3 на 4 см.

Обикновено считат кисти с големина до 4 см за малки. Над 4 см се оперират.

Благодаря за инфото, става все по объркващо за мен, но все пак предпочитам да избегна оперативна намеса и хормоналното лечение след нея.
А до колко кистата върху единия яйчник оказва влияние върху другия и качеството на яйцеклетките...

Принципно ендометриозната киста си е сама по себе си локално огнище, но как и дали оказва влияние върху отстрещния яйчник не може да се каже.

Здравейте ,чудяSE  какво да предприема защото вече много се измъчих от неуспешни опити.Миналата година чрез лапароскопия ми откриха ендометриоза ,следва лечение с лукрин депо в продължение на 6 месеца и досега са ми правили една никаква инсеминация,казвам никаква защото не беше вътрематочна и все едно нищо не са ми правили,преди това хидротубация и се установи че тръбите пропускат.Вече смятам да подам документи за инвитро и така.....пропуснах да спомена че съм имала обърната матка ....ако искате да дискутираме по темата какво мислите ,да ме посъветвате какво да предприема.

И аз имах ендометриоза.Лекарката се съмняваше и направихме лапароскопия.Диагнозата се потвърди.Преминах 3 месечен курс на лечение с лукрин.Още на първия цикъл направихме вътрематочна инсеминация-успешна,но загубих бебенцето си 6 часа след като се роди(тук няма да разказвам за това).След нова година започваме опити за ново бебче.Моля се ендометриозата да не се завърне отново и да успеем с инсета,защото при мен нещата са трудни.Аз също съм с обърната матка,но това не е причина да не настъпва бремееност.Мога да те посъветвам да смениш лекаря,щом като толкова време не предприема нищо.Всъщност при кой ходиш?Това е от голямо значение

Може ли с цветна снимка да се открие ендометриоза,или трябва да е само чрез лапароскопия???

Може ли с цветна снимка да се открие ендометриоза,или трябва да е само чрез лапароскопия???

Не.

И аз явно съм с това гадно заболяване -2 шоколадови кисти около 2см., засега проходими тръби и казаха,че лапарото ми е в кърпа вързано. Не мога да разбера от кога го имам –наистина имаха съмнения за ЛУФ преди около година и половина, но после овулацията се възстанови... нищо не разбирам.. и незнам кое е по-добре – да е това и да ми го махнат с лапаро (въпреки че не се лекува изцяло) или както досега не беше ясна причината за стеритета..
Красита, стана ми интересна твоята историята –поздравления!! Питам се ти лекува ли ендометриозата преди  да забременееш, затова ли ин витрото не е било успешно?

По-добре е да знаеш причината, така ще се вземат адекватни мерки за разрешаването на проблема.

Права си луна, и доктора каза така, дано това нещо се махне лесно, защото като 4ета не сьм много сигурна- ина4е още доста губене на време, освен 2 години неизяснени при4ини и дано това е единствената при4ина!!

Пожелавам ти това да е единствената причина и скоро да я пребориш. Диагнозата звучи страшно, но не и безнадеждно. Аз успях, успяха и доста момичета, които пишат тук, жалко е че анкетата показва друго, но то е защото не могат да си коригират гласа си.

И аз явно съм с това гадно заболяване -2 шоколадови кисти около 2см., засега проходими тръби и казаха,че лапарото ми е в кърпа вързано. Не мога да разбера от кога го имам –наистина имаха съмнения за ЛУФ преди около година и половина, но после овулацията се възстанови... нищо не разбирам.. и незнам кое е по-добре – да е това и да ми го махнат с лапаро (въпреки че не се лекува изцяло) или както досега не беше ясна причината за стеритета..
Красита, стана ми интересна твоята историята –поздравления!! Питам се ти лекува ли ендометриозата преди  да забременееш, затова ли ин витрото не е било успешно?

Сами, благодаря ти! Аз минах през отворена коремна операция, после лечение с инжекции диферелин, и веднага след това започнах опити. Появи се и ЛУФ, инсеминациите много трудно ставаха, защото не се пукаха фоликулите. Минахме на инвитро, два неуспешни опита. Появиха се и нови кисти, и ми казаха нова операция. Аз обаче се заинатих и казах, че не искам операция. Скоро след това със съпруга ми се преместихме в САЩ и започахме да посещаваме клиника по стерилитет там. Докторът каза в никакъв случай операция, независимо каква, защото операционната намеса наранява яйчниците и съответно намаля качеството на яйцеклетките. В интерес на истината от първата операция до този момент аз фоликул на оперирания десен яйчник не бях имала, въпреки че си беше цял. Направихме всички изследвания пак, и схема за трети инвитро опит. Зачаках цикъл, за да почна инжекциите, и той взе че не дойе Забременях съвсем естествено с две ендометриозни кисти, по една на всеки яйчник. Това е моята история. Десният ми яйчник точно този месец най-после се беше събудил след повече от две години сън и имах един фоликул на него, в резултат на което е настъпила бременността - дори е успял и да се спука явно 

 
Как се радвам Краси на тази новина!
Още едно "доказателство" че тази болест е преодолима!

Още едно "доказателство" че тази болест е преодолима!

И аз съм от "доказателствата". Като ми казаха, че съм с 4-та степен ендометриоза, че са отстранили 7 сантиметрова киста заедно с половината ми яйчник и, че всичко вътре е било срастнало едно за друго (тръбите за кистата, за матката за червата (и че още малко съм щяла да свърша в Пирогов с пробити черва...)) и че в крайна сметка тръбата към целия яйчник не пропуска, мислех, че е дошъл краят на света и че едва ли не, никога няма да имам деца, да не говорим да зачена спонтанно и то два пъти. Все пак при нас нямаше други пречки освен ендометриозата и след лапаро и тримесечно лечение с Диферелин, след което цветна снимка да видим има ли смисъл да опитваме сами, видях заветните 2 чертички.
Желая успех на всички пишешти тук и скоро да се преместите в "дългоочакваната"!

Как се радвам Краси на тази новина!
Още едно "доказателство" че тази болест е преодолима!

Благодаря ти!  Аз отдавна се каних да пиша тук, но все от суеверие чаках да мине още малко време. Надявам се всичко до край да е наред. Успех и на всички опитващи в темата! Писала съм и в други теми, но ще го кажа и тук - когато повярвах 100%, че ще стана майка и се заредих с оптимизъм, тогава стана. Затова вярвайте!

krassita,
много се радвам за теб )))))))))))
...и как си стават нещата някак естествено...направо да се чудиш...ами може би това е чудо!?!

krassita И аз се радвам за теб.
Изобщо радвам се когато някоя от нас успее. Иначе знам за доста случай на забременяване след ЕМ по естествен път. А най фрапиращия за мен беше една приятелка роди първото си детенце след инвитро, а второ 2 години по късно, като забременя по естествен път

да явно чудеса стават и вие заредате с оптимизъм. Поздравления и бьдете здрави! И нека повярваме че по коледа стават най-много чудеса - всьшност аз познавам много септемврийски бебета - което значи че по Коледа всичко е вьзмогно )

Момичета, мислех да не пиша, но за съжаление стигнах и до тук. Март месец след лапароскопия, поради невъзможността да се провери проходимост на тръби заради повтарящи се спазми ми откриха ендометризни огнища. На протокола пише че са с размер по-малък от 1 см и са обгорени с лазер. Последва тримесечен курс със Золадекс. Поради проблеми при мъжа ми със спермограмата, ни насочиха към ИКСИ. Миналият месец стартирахме процедура по дълъг протокол и то със изключително слна стимулация. За съжаление от 7 фоликула извадиха 3 яйцеклетки, като само едната е ставала за оплождане-е май и тя е под въпрос, но това ще го разбера утре. Нямам никакви хормонални проблеми, пускала съм изследвания за ИЯР и резултатите са добри-извода-гадната ендометриоза пречи на стимулацията и уврежда яйцеклетките. Ами аз май приключих с борбата, а съм на 30 години. Така, че според мен успешна бременност с тази гадна болест си е чудо-това не е само мое мнение, а за сега лекарите са безсилни.
Не искам да отчайвам никой, но все пак по възможно най-бързия начин след доказване на болестта трябва да се желае бременност, защото аз съм живия пример, че болестта е гадна, а борбата много трудна.