Глоксиния - Gloxinia
ИСТОРИЯ:
В края на 18 век от тропическите гори на Южна Америка в Европа било внесено растение, украсило много оранжерии, зимни градини и кралски дворци. Особено се ценяло заради лекия му приятен аромат. Нарекли го глоксиния (Gloxinia) в чест на известния натуралист, биолог и лекар Петер Глоксин.
В природата се срещат видове с височина до половин метър с бели, червени или жълти камбановидни цветове.
В Англия през 1825г. било описано растение от Бразилия с неголеми бели, розови, червени или виолетови камбанковидни цветове с дълги цветоноси, големи листа и грудка. Нарекли го синингия (Sinningia) на името на учения от ботаническата градина на Бонския университет Вилхелм Сининг.
И двете растения причислили към семейство геснериеви. Първия хибрид бил получен от знаменития шотландски цветовъд Файф.
Ботаническото име на растението – синингия – използват учени и селекционери, но за любителите на цветята по света обичайното име е глоксиния. Така расте и живее това прекрасно цвете - с две имена.
ОТГЛЕЖДАНЕ:
Отглеждането на глоксинии в домашни условия не е трудно. Те не са капризни и растат бързо. През пролетта - края на януари или началото на февруари особено внимание трябва да се обърне на грудката.
Тя трябва да бъде светла, твърда, без наранени или изгнили участъци с ясно изразена /видима/ точка на растеж. Старите изсъхнали корени се отстраняват внимателно. Ако точката на растеж не се вижда е необходимо да се навлажни грудката и да се остави на ярка светлина до поява на растеж.
За засаждане са подходящи ниски и широки съдове, тъй като корените на глоксинията не растат надолу, а настрани. Подходящ за засаждане е лек и хранителен субстрат, който не задържа излишната вода при поливане. Киселинност (pH) 5,8 - 6,9. Препоръчва се използване на смес от градиска почва, торф и пясък в съотношение 6 -3 -1) с добавка на натрошени дървени въглища. Може да се използва готов субстрат за бегонии.
На дъното на съда се поставя слой перлит /около 2 см/. След това се допълва с приготвения субстрат. Прави се ямка и в нея се поставя грудката с вдлъбнатината нагоре, като около една трета от нея се оставя открита /за да не загние/. Полива се с много разреден разтвор на калиев перманганат /много бледо розов/.
Глоксиниите са светлолюбиви и се нуждаят от ярка, но разсеяна светлина. Много добре се развиват на югоизточни и западни прозорци, на южни трябва да се прикрият от обедното слънце, защото листат изгарят. През лятото оптималната температура за отглеждане е 20 - 26 градуса целзий. При по-висока температура се образуват малко пъпки или образувалите се вече съхнат, цветовете стават бледи. Поради това е необходимо да се увеличава въздушната влажност около растението. Самото растение не се пръска защото по листата остават петна. При рязко понижаване на температурите пъпките почерняват и падат.
Листата на глоксиниите много бързо натрупват прах, който е добре да се отстранява с мека кърпа едва навлажнена в топла вода.
Глоксиниите се поливат в чинийката с престояла вода със стайна температура когато почвата изсъхне. Да се внимава водата да не попадне върху грудката, което може да доведе до изгниването и. Ако това се случи грудката се вади, измива се с вода, с остър нож се отстранява изгнилата част до здрава тъкан, държи се 10 минути в слаб разтвор на калиев перманганат, посипва се с дървени въглища и се оставя да съхне 6-7 часа. След това отново се посажда в леко влажна почва.
За доброто развитие на глоксиниите е необходимо редовно да се подхранват. Обикновено новия субстрат има хранителни вещества за около 2 месеца. Най-добре е да се използва комплексен тор с микроелементи. Тори се на 10-14 дни, като се разтвяря във вода според описанието върху тора. Предварително глоксинията трябва да е полята, за да не изгорят корените и. Това може да се случи и ако се прекалява с торенето. Да се внимава да не попадне тор върху листата, защото ще ги повреди.
Глоксинията може да цъфне повторно в края на юли ако след прецъфтяване стеблата се обрежат на 2 – 3 см. Появяват се нови стъбълца, листа и пъпки. За да се удължи периода на цъфтене се отстраняват изсъхналите цветове и долните стари листа.
През есента поливането се намаля до един-два пъти в седмицата. Спира се торенето и глоксинията се премества на тъмно и прохладно място. След известно време листата и стъблата изсъхват. Тогава се отстраняват, като се оставя около 1-2 см. Не бива да се отрязват зелени листа и стъбла.
Грудките се изваждат от саксията и се съхраняват в торф в прохладно помещение или в плюсов хладилник при температура не по-малка от 10 градуса. Няколко пъти в месеца да се наглежда грудката и леко да се навлажнява.
БОЛЕСТИ И СПЕЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ:
Неправилно отглеждане (преовлажнение, прекалено сух въздух, течения, не обеззаразена почва) може да причини болести.
Глоксинията може да се разболее от брашнеста мана, черен крак и сиво гниене /ботритис/. Поради това е добре да се обработва с фунгицид един път в месеца профилактично.
Вредители: памуклийка, акари, оранжерийна белокрилка
Завити листа с кафяви връхчета - горещ сух въздух
Растението се пречупва, грудката е мека - преполиване или лош дренаж
Бледи удължени листа с кафяви краища - недостатъчна светлина
Пъпките не се отварят - сух въздух и студени течения.
РАЗМНОЖАВАНЕ:
Размножаването става по няколко начина: разделяне на грудката, чрез листни резници, чрез резници от цветонос , чрез стъблени резниици или от семена.
Размножаване чрез разделяне на грудка:Разделяне на грудката се прави ако тя е достатъчно голяма /като детски юмрук/ и на нея добре се забелязват поне две точки на нарастване /очички/. Всяка отделена с остър нож част трябва да съдържа око. Мястото на срязване се подсушава, слага се или фунгицид или счукани дървени въглища. Грудките или техните части се засаждат по начина, посочен за стандартно събуждане на глоксиния. За формиране на красив “букет “ е необходимо да се премахнат няколко листа от центъра на розетката, а самото растение да се постави на по - малко осветено и по – прохладно място.
Размножавате чрез стъблени резници:Възможно е когато от грудката последователно в течение на 3-4 седмици израстват повече от 10 отделни растения. Ако не ви е необходим огромен храст отделете излишните и ги поставете във вода. Обикновено се оставят 1 или 2. Ако междувъзлията са много малки можете да засенчите растението за 1-2 дни. Такова стебло по лесно ще вкорените във вода. След като се появят коренчета /след 2-3 седмици/ растението се засажда и отглежда както майчиното. Отгледана по този начин глоксиния може да цъфне още през първата година, макар и не много обилно.
Размножаване чрез листни резници:Този начин дава възможност бързо да увеличим колекцията си. Не забравяйте че вече се продават F – хибриди за които възпроизвеждане на признаците по този начин е невъзможно.
Отрязаният с остър нож лист /добре оформен, здрав и не много голям/ се поставя във вода или торф. Във водата след около 2 – 4 седмици се появяват коренчета. Засажда се в лек субстрат на дълбочина не – повече от 5 см. Поставя се на светло място, но не на пряка слъняева светлина. Осигурява се висока влажност. След около месец се появява новото растение, а на края на листото след около 6 – 8 седмици се образува малка грудка. Ако листа дълго време е здрав, но не образува ново растение може да се стимулира като се изреже 1/3 от него от към върха. Така полученото растение има слаба грудка и не се приспива първата зима. През пролетта ще зацъфти активно.
Размножаване чрез резници от цветонос:Този нетрадиционен метод за размножаване се използва сравнително рядко. Цветоноса се отрязва, потапя се в счукани дървени въглища и се потапя във преварена вода на 1 см дълбочина. Следи се за изпарение на водата и се долива. След около месец образува корени и неголяма грудка. Засажда се в рохка почва и се държи на топло (20-22 °С), светло и влажно място. След около месец се появяват листенца. Новото растение не се приспива първата зима, защото грудката му е още слаба и ще загине.
ВНИМАНИЕ: Този метод позволява да се размножават хибриди, като напълно се запазват особеностите на майчиното растение.
Размножаване чрез семена:Семената се получават след опрашване или със собствен прашец от самото цвете или с прашец, събран от друго цвете /по този начин се отглеждат нови видове растения/. Ако искаме да получим селекция от две различни растения е необходимо от майчиното да се отстранят тичинките за да не се получи самоопрашване. Месец - два след опрашването семената узряват и семенната торбичка започва да се разтваря. Веднага се отрязва цветоноса и се поставя на по-сенчесто и хладно до пълно узряване на семената. Когато те се изсипят са вече готови за засаждане. Ако ще отглеждате семената при изкуствено осветление може да ги засеете през целия есенно-зимен период, а иначе - през пролетта.
Засаждат се в широк съд с рохка, въздухопроницаема почва, която предварително леко се овлажнява и заглажда. Семената на глоксинията както и на всички растения от семейство геснериеви са много дребнички. По тази причина е добре преди да се засадят да се смесят с пъсък. Съда се покрива със стъкло и се поставя на топло, светло място. Полива се само в чинийката. След 2-3 седмици се появяват едва забележимите растения. Необходимо е периодично да бъдат проветрявани. След появата на първата двойка листа се пикират, а след още един месец се пикират повторно. При всяко пикиране се използва все по-питателен субстрат. Сега вече могат да бъдат поливани отгоре и да бъдат пръскани с топла преварена вода. След това вече се отглеждат както глоксиниите, размножени по някои от другите начини.
