Ето ме и мен,отново съм сред вас и много ми липсвахте да знаете!!!Благодаря ви за стиснатите палци и за това,че духом бяхте с мен!
Ще ви поразкажа какво се случи с нас!!!Приеха ме за задържане на 21.05,по препоръка на д-р Сигридов.На прегледа направо го уплаших човека,такива яки контракции,че той се чудеше как не раждам,а пък аз така си го карах близо десетина дни.Естествено с конски дози лекарства.Постъпих в болница и така три дни удържахме положението.В неделя вечер обаче ми изтекоха околоплодните води и се наложи спешно секцио.Аз очаквах, че ще съм много паникьосана и уплашена обаче беше точно обратното,бях супер спокойна.операцията започна в 3часа и в 3.30 изплака бебе Никола,а в 3.32 бебе Лиза.И двете бебета бяха с усукани пъпни върви,но иначе бяха добре.Родиха се розовки и добре оформени,въпреки огромните ми притеснения.Доктора каза,че за седмицата в която се родиха са добре развити и няма никакви проблеми,единствено че са дребнички.Сложиха ги в кувьози/незнам така ли се пише/,заради ниското тегло.
Аз съм в къщи вече,но бебета останаха в болницата.Никола вече е изваден от кувьоза,но Лиза още не е.Иначе и двамата папкат и растат с всеки един ден.На мен ми е много мъчно,но знам че са в добри ръце.Надявам се скоро да си ги прибера и двамата.
И така наистина ражадането, това е най-великото изживяване.Тази първа среща,този първи поглед очи в очи,не може да се опише с думи.
Още не ми се вярва,че всичко това се случва с мен и че вече имаме дечица!
