0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Загубихме си бебето
« -: Април 24, 2008, 23:02:57 pm »
 Искам да споделя болката ни която  е неописуема, сърчицето на бебето ни е спряло в 8 г.с, но го разбрахме в  началото на 12г.с, което беше в понеделник и вторинк сутринта ни го взеха, вече го няма :balk_145: :balk_145: то си отиде останаха блоката и сълзите  и една голяма празнота в мене. В9 г.с  бях на преглед и лекаря беше казал че всичко е ок и ме пусна да си направя изследнатията и да отида пак след един месец, което щеше да е след една седмица, но имах леки болки от време на време и реших да отида в частен кабинет и да видим  нашето бебче на 4 измерен, и тогава лекаря установи че бебето  няма сърдечна дейност. И след един час получих кървене след което отидохме  в болницата пак при същия лекар  при който си отивах на прегледи и пак ми твърдеше че всичко е  ок и няма проблеми но трябва да ме приемат в болницата. Кървенето спря,  цяла нощ не съм мигнала, сутринта кървенето беше по- обилно и друг лекар потвърди  че бебчето не е живо още от 8г.с, а  другия все повтаряше че няма проблем до последния момент.


*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #1 -: Април 24, 2008, 23:04:12 pm »
Съжалявам, миличка!  :bighug:
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #2 -: Април 24, 2008, 23:56:34 pm »
Мели, много съжалявам, :(  бъди силна.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #3 -: Април 25, 2008, 00:01:13 am »
Мели  :bighug:много съжалявам мила.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #4 -: Април 25, 2008, 00:11:31 am »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Загубихме си бебето
« Отговор #5 -: Април 25, 2008, 00:21:13 am »
Съжалявам искрено и ти съчувствам. Моля те, не падай духом! Не зная какво би те успокоило след тази загуба, но бъди силна и си наложи да продължиш напред, да не се отказваш! Пиши ни как се чувстваш след няколко дни, гледай да намериш занимание, което да не ти позволи да влезеш в депресия и в никакъв случай не оставай сама! С теб сме!
*

    _Elfita_

  • ****
  • 673
  • Няма невъзможни неща!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #6 -: Април 25, 2008, 01:22:55 am »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.

Сигурно си права, преживяла си го.Но все пак не винаги слушаме разума.Ако повече се замисляме може да си спестим много разочарования, но...душата и сърцето са друго,страдат без да мислят.
 meli_81, не бива да се отчайваш.Тук винаги ще намериш рамо, на което да си поплачеш.Горе главата и смело напред!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #7 -: Април 25, 2008, 08:33:39 am »
Мели, съжалявам много за това, което си преживяла!
Знам какво е, това ми се е случвало 2 пъти и точно в 8-9 г.с. . ...

Горе главата, кураж и съм сигурна, че скоро ще гушкате своето бебче.
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #8 -: Април 25, 2008, 10:54:35 am »
Съжалявам Мели.Знам какво преживяваш.Сега  ще ти пиша, че трябва да вдигнеш глава и да продължиш напред, и това ще стане рано или късно.Просто трябва да мине време.Ти пак ще бъдеш бременна.Изчакайте резултатите, за да разберете причината.Може да ти прозвучи малко неподходящо в този момент, но от една страна, ако нещо не е било наред с ембриончето, е по-добре, че е станало сега, когата е по-малко.Не знам друго какво да ти кажа, освен да си поплачеш, за да ти олекне.     
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #9 -: Април 25, 2008, 11:11:57 am »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Права си, и аз знам че  е ембрион, но от първия ден когато разбрахме че съм бременна за нас си беше нашето бебе. "мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата" - де да минаваше лесно и да беше в мои ръце, мъката я има и ще я има до последно. Не съм загубила вяра, че пак ще съм бременна, но и не мога да кажа че нищо не е станало. Какъвто и да е било  ужасния израз, който не подхожда на случката, за нас е загуба.    :balk_145:


*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #10 -: Април 25, 2008, 11:23:54 am »
Мели съжалявам , че е трябвало да преживеш всичко това!
 :bighug:
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #11 -: Април 25, 2008, 22:35:39 pm »
Много съжалявам.  :balk_146: 

*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #12 -: Април 25, 2008, 22:55:38 pm »
Мели,много съжалявам за това,което ти се е случило и те разбирам,защото три пъти минах през този ад.Jam е права,че не бива да се задълбочаваш в мъката си,това само ти вреди!Нареви се,изплачи си мъката,наприказвай се пред някой близък и продължи напред!Няма смисъл да гледаш назад,мисли за бъдещето и за това,че пак ще забременееш!Знам,че в такъв момент си мислиш,че всички ти говорят глупости и не те разбират,но това ще отмине само ,ако си помогнеш сама!Успех!

*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #13 -: Април 25, 2008, 23:14:55 pm »
Мели, много съжалявам! Знам колко боли, но повярвай, че скоро нещата ще се оправят и ще гушнете вашето бебе.
 :bighug:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #14 -: Април 26, 2008, 10:47:33 am »
Миличка :balk_145: Бъди силна!
Съвсем скоро мечтата ти ще се сбъдне отново!
Винаги ще имаш и моята подкрепа :cuddle:
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #15 -: Април 26, 2008, 13:57:49 pm »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #16 -: Април 26, 2008, 15:42:26 pm »
 :( Съжалявам.Горе главата,мисли за следващият път.Късмет ти желая!
*

    denis

  • *****
  • 11303
  • Chaos absolute...
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #17 -: Април 26, 2008, 18:06:36 pm »
Мели, много съжалявам  :(

Овулацията е от 12 до 48 час след (+) тест за О.
Виж тук...
МЦ - Ендометриум
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #18 -: Април 26, 2008, 21:26:10 pm »
Мели  :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #19 -: Април 27, 2008, 12:47:18 pm »
Мила Мели, много съжалявам, че е трябвало да преживееш това.  :balk_144: :bighug: :bighug: :bighug:
За съжаление знам за какво говориш и всички тези чувства които бушуват в теб сега са ми познати. И аз съм го минала. И мисля, че никой никога няма да бъде достатачно подготвен за нещо такова. Но то се случва и то доста по-често от колкото ние предполагаме.
Помни обаче, че всяко нещо, което ни се случва - се случва за добро!!!!Знам, че ти е трудно в момента да го приемеш. Но по-добре, че се е случило  сега, а не по-късно...защото болката тогава е още по-голяма.
Поплачи си, потъгувай, говори с твоите приятели-на мен лично последното много ми помогна...
а после с нови сили се изправи и започни отново!
Някой ми беше казал нещо много хубаво - че женското тяло има прекрасната способност да забравя...т.е. всяка нова бременност е като първа...забравяш за всичко друго , което е било преди това.
И ти много скоро ще бъдеш бременна отново и всичко ще бъде наред!
Не се притеснявай! :bighug: :bighug: :bighug:

 
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #20 -: Май 17, 2008, 17:53:01 pm »
Много съжалявам за това,което ти се е случило.Когато прочетох историята ти се разплаках.Знам че думите сега са излишни.Боли,много боли,но трябва да бъдеш силна сега и да се опиташ да продължиш напред.Аз преди месец направих втори спонтанен аборт и сега съм толкова зле психически,че нямам сили дори да търся причините.Но всяко зло за добро.Знай,че не си сама-тук имаш много приятели,които са преживели тази болка и ще намериш подкрепа.Ако има нещо,което те интересува пиши. :bighug:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #21 -: Май 17, 2008, 19:50:20 pm »
Искрно ти съчувствам Мели! Първият път е най-тежко! За мен също света беше свършил и бях на ръба на отчаянието,но в един момент (може би след 2-3 месеца) осъзнах че няма смисъл от сълзи и дпресии.Мисли за бъдещето! След няколко месеца пак ще забременееш, но до тогава потърси причината за аборта.Това сега е най-важното.
Прегръщам те и ти пожелавам никога повече да не испиташ болката от загубата малкото сърчице :bighug:
Във всяка стъпка виждай края на пътуването!
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #22 -: Май 18, 2008, 19:06:56 pm »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Jam,ти да не си докторка случайно?!От Балканите?!Не можеш ли да проявиш повече деликатност в ситуация като тази?Постинга ти е изключително груб и модераторите да си гледат работата! :balk_149:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #23 -: Юни 17, 2008, 16:43:44 pm »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #24 -: Юни 17, 2008, 17:31:34 pm »
Таnia74,съжалявам за слу4илото се!Пуснахте ли генети4ни с мъжа ти?
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #25 -: Юни 17, 2008, 17:52:49 pm »
  Много съжалявам,Таня. :( До колкото разбирам асфикция е задушаване,т.е.недостиг на кислород,може да е предизвикано от увита пъпна връв или да е последствие на приети лекарства,водещи до това състояние преди термина ти.Може изобщо да няма връзка със генетични проблеми.Но резултатите ще покажат.Искрено съжалявам.Не се отчайвай...понякога се случват такива неща(наистина ужасни :(),никой не е застрахован.Съчувствам ти,че е трябвало да преживееш този кошмар.Един ден това ще е минало,а ти ще се радваш на прекрасно майчинство.Късмет!Дръж ни в течение. :bighug:
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #26 -: Юни 17, 2008, 19:49:36 pm »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
Съжалявам за кошмара , които е трябвало да преживееш! :(
Имала ли си някакви проблеми с бременноста-високо кравно, албумин,отоци.
За кой град търсиш гинеколог?
*

    Veselia

  • ***
  • 218
  • И все пак тя се върти!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #27 -: Юни 18, 2008, 07:24:57 am »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
:bighug: :bighug: :bighug:
Съжалявам, че е трябвало да преживееш това. И на мен се случи същото. Точно когато трябваше да се роди, бебчо почина в мен. В епикризата пише - недостиг на кислород. Чак сега - след 6 години разбрах, че при следваща бременност трябва да се направят някои изследвания с цел да не се случи отново.
Би ли казала от къде си за да могат момичетата да те насочат към специалист в областта.
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #28 -: Юни 18, 2008, 09:10:32 am »
 :cry:

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #29 -: Юни 18, 2008, 11:14:15 am »
Даниски, по-кротко!
Да не разваляме темата. Всяка от нас е преживяла достатъчно разочарования, всяка знае какво е. Джам мина два пъти през този ад, преди да има прекрасния си Мартин. Не е нужно да си доктор, за да знаеш, че в 12гс за бебе не можем да говорим...

Мели мила... дори не мога да си представя какво ти е - аз така и никога не видях положителен тест за бременност. Имах два изхода - да потъна или да изплувам. Можех да се вкарам в такива драматични филми, че ум да ти зайде :lol:. Мини през мъката, изплачи си го, но ставай, вдигай се и не се оставяй мъката да те повлече още надолу. Много мисля напоследък по темата - изплуване/потъване - май ще пиша отделна тема.

Щом веднъж е станало, ще се случи пак - не унивай.

ПС
ако като модератор наистина си гледам работата, доста неща ще отидат в кошчето
В очакване ....
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #30 -: Юни 18, 2008, 17:34:18 pm »
Tania74, съжалявам за това, кото си преживяла! Поплачи си, почини си, но вярвай, че скоро ще си пак бременна и то щастливо до края!  :bighug:

*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #31 -: Юни 18, 2008, 19:08:53 pm »
мели, доколкото разбирам това ти се случва за първи път - има много инфо в нета, попрочети и ще видиш, че има огромна вероятност това да е случайна грешка и следващата бременност да е успешна. искренно ти го желая! а в думите на джам има само истина въпреки по-острия тон затова ги имай предвид. два неуспешни бременности имам преди да се роди дъщеря ми и знам колко боли загубата. знам и как тази загуба става твоя единствен свят, затваряш се в него и не можеш да видиш нищо друго, чудно ти е как така животът си тече постарому след като малкото сърчице вече е спряло. колкото по-бързо се мобилизираме и излезем от това състояние, толкова по-добре. колкото повече се самонавиваме и драматизираме, толкова повече си вредим. знам че това е било "вашето бебе", та макар и в 8г.с. но наистина има голяма разлика м/у една ранна неуспешна бременност и да загубиш детето си на прага да се роди или вече родено дете, или вече голямо, отгледано момче или момиче, което е завършило у-ще и  с което се гордееш...
говоря ти всичко това, защото виждам себе си преди години в твоята история. толкова се бях самонавила, че животът ми е обезмислен, че просто няма накъде. и аз си имам моята такава тема тук. един ден просто си казах, че имам семейство и приятели, които ме обичат, работа, не съм болна от неизлечима или тежка болест, близките ми слава богу са здрави - значи най-важното го имам и животът е пред мен.
успех следващия път!!!


Tania74, съжалявам за преживяното! Дано се открие причината, довела до тук. За кой град търсиш гинеколог?
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #32 -: Юни 19, 2008, 14:02:08 pm »
Мели, съжалявам ... това, което мога да ти кажа и аз е горе главата! не е драма, случва се, не на една и две жени, повечето тук можем да се "похвалим" със същото. на мен лично зачатие ми помогна след аборта - четейки историите на другите момичета постепенно потулих мъката и се заредих с нови сили. осъзнах, че не съм аз виновна за случилото се, че не е уникално да загубиш бременност в 8 - 9 та седмица и не бива наистина да търсим драма в случилото се. знам, че ти е тежко в момента, залагала си толкова надежди на тази бременност ... дано следващата всичко е наред. надявам се си се насочила към добър лекар, който да те насочи ако прецени какви изследвания са нужни. изчакай времето, което ти определи и наново със свежи сили!

Таня, нямам думи, наистина. дано болката мине ... съжалявам... прегръщам те
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #33 -: Юни 23, 2008, 18:03:41 pm »
съжалявам Таня74,аз имам два знам как боли,изминаха 4г. ивсе още си нямаме деца,наистина вече незнам какво да кажа,но само едно трябва да ти кажа"бъди силна"каквото и да кажа знам че не мога да истрия мъката ти :balk_7:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #34 -: Юни 23, 2008, 22:19:47 pm »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.

Сигурно си права, преживяла си го.Но все пак не винаги слушаме разума.Ако повече се замисляме може да си спестим много разочарования, но...душата и сърцето са друго,страдат без да мислят.
 meli_81, не бива да се отчайваш.Тук винаги ще намериш рамо, на което да си поплачеш.Горе главата и смело напред!

и аз съм съгласна че трябва да гледаш само напред.изживях го и аз-2месец направих сонтанен аборт.много е тежко но времето лекува и трябва да намираш сили да гледаш напред.загубила си ембрио-множество клетки.и винаги ще има втори шанс.стъпи си на краката душицо,колко бързо ще ти мине болката зависи само и единствено от теб
целувки и послушай какво ти казват всички тук-някои сме с опит в тази ситуация
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #35 -: Юни 25, 2008, 21:15:08 pm »
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #36 -: Юни 25, 2008, 21:36:51 pm »
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
миличка отиди на лекар
не питай при кой какво за да си ги навиваш на пръста
може да не го усещташ, да се е завъртяло и да не го чувстваш като мълда
нека лекар ти каже
отиди утре
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #37 -: Юни 25, 2008, 21:46:56 pm »
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
 :x
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #38 -: Юни 25, 2008, 22:20:03 pm »
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
 :x
не си вкарвай паника в главата преди да си разбрала дали е необходимо
по принцип постоянно ли трябва да мърда бебето
иди а лекар
обади се ако трябва сега на гинекологът ти
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #39 -: Юли 01, 2008, 00:55:38 am »
Аман от такива лекари.Дано с парите,които взимат от нас да си купят лекарства.Може да е грубо,ама съм им бясна.
*

    Lara

  • ****
  • 507
  • Най-хубавото е невидимо за очите...
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #40 -: Юли 01, 2008, 15:39:17 pm »
Мели, съжалявам, миличка!
Знам колко много боли. Но бъди силна и гледай напред! Мечтите се сбъдват! :bighug: :bighug: :bighug: