Отдавна си мисля да пусна подобна тема.
Ще разкажа днешната случка. Съседчето беше болничко и страшно го разглезиха. Сега реве за всичко и всичко му се дава. Днес отидохме в тях. Непрекъснато ходеше по моята девойка и взимаше всяка играчка от детето ми. Не ми направи впечатление това,  всички деца минават през този период. Моника се качи на нейната люлка, когато обаче я заблъска да слезе и започна да я щипе със злоба вече ми стана малко кофти. Гушнах моята и я взех в мен. Другото детенце започна да и щипе пак крачетата, майка и си вика не, но то си продължава. Аз се опитах да я заплесна с нещо от сорта на виж на Мони чорапките, какво мече има на тях. Моята вече почна да пищи, щом тръгне да я доближава. Умирихме караницата, пуснахме ги пак уж заедно да играят. Моника пак отиде на люлката. Другото детенце пак отиде и я заблъска и защипа злобно. Издра и лицето, в този момент моята девойка се обърна и я ухапа. А едната леля беше между децата и уж ги пазеше. Докато онова щипеше и дереше я попобутваше уж и обясняваше, но като моята уж я охапа  и детенцето ревна, го гушна и се разтрепера чак. В един момент като ревна онова ми ти дете, дали щото силно я ухапа или не успя да я свали от люлката незнам В куп двете лели и майката се втурнаха разтреперани да я утешават. аз следа от ухапано не видях после, но както и да е. Може проблем с очите да имам. После 1 час докато уж пихме кафе, слушах как се захласнала, щот мойта я ухапала. Писна ми, глътнах кафето и си тръгнах. Моята е 3 месеца по малка и найстина я търпя твърде дълго.
Знам, че всеки е свободен да възпитава детето си както иска, но за мен не е нормално това. И найстина се чудя от къде толкова злоба в няма и две годинки дете. Вече се чудя дали правилно възпитавам детето си, да не удря, да не пищи и да не се тръшка, да е скромно и да се държи възпитано. Да уважава и НЕ наранява другите.
Вие сте, кажете как се справяте. Там беше и майка на детенце 1 клас и каза да не се ядосвам и че това ще е ежедневие когато тръгнем на ясла и градина.

Аз да не кажа, че сме почти като съседчето ви.
Откакто ходи в яслите /4 дена/ е станала невъзможна. Не си дава играчките на другите деца, носеше си постоянно двете мечета с нея. Като дойде съседчето ни, веднага се качва на люлката и заявява, че то няма да се люшка там. Не иска да сяда до нея на пейката, бута я да си ходи. Дойдоха майка ми с малката на сестра ми. Не й даде да пипне нито една играчка, разрева се, когато я сложих в люлката за 1 минута. Разбира се, до дране и щипене не стигаме, само го удряме на рев. Но забелязах на няколко пъти, че съседчето /ходи в същата ясла/ посяга да я удря, да я бута, дори един път я натисна на земята с едно като палатка. Нашата се разпищя.
Естествено, моята намеса с добро не я впечатлява, ама никак. Докато не заключа всички играчки на едно място и се приключва.
Изглежда в момента си пази територията, не иска да дели. Как да й обясня, че детето няма да направи нищо на нейните кукли? 
Но категорично не смятам да я насърчавам да продължава така.

Значи аз трябва да свикна с това,масово е . Но найстина се стъписвам и незнам как да реагирам. И това явно е един от многото периоди, който трябва и чакаме да отминат.
Почвам да изграждам план на действие как да ги държа на безопасно растояние

Лекси, това с яслата е много интересно, колежката ми като казах, че Деси никога не е удряла, тя ме "успокои" че сега на яслата щяла да се научи. Ами вече 1.5 м. ходи детето няма такива признаци. Дори онзи ден ми казаха, че ходела и прегръщала и целувала всички дечица
Та по темата, мисля че всички рано или късно ще минат през този период. Деси не удря, не хапе и не щипе, но също има моменти на силно развито собсвеническо чувство към играчките си. А когато иска някоя чужда играчка отива и започва да я дърпа от ръцете на детето, ако успее да я измъкне добре, ако не си намира друга цел.
Аз също никога не съм харесвала агресивните деца, има няколко такива в нашия парк, но при тях, поне според мен проблема е от родителите, познавам майките и имат впечатления от начина им на държание, от поведението им спрямо децата.
Трябва да се говори, да се обяснява на децата, колкото и да си мислим, че са малки и не разбират, всичко разбират

Напоследък все ме питат дали Мия се заиграва с други деца, а тя не се заиграва, даже имам чувството, че я притесняват и потърсих инфо по въпроса. Повечето деца са супер шумни, пищят, крещят и на моменти и мен ме притесняват, та какво остава за нея. Прочетох, че на възрастта, на която е Мия, че и доста след това за никаква игра между децата не може да става дума. Имало така наречена паралелна игра -играят едно до друго, което и моята прави. Не може да се очаква от децата на подобна възраст да споделят играчките си по простата причина, че още нямат осъзнато чувство за притежание и съответно спокойствието, че въпросното притежание ще се върне при тях. Та в общи линии това са нормални реакции от страна на децата, но не мога да кажа същото за родителите. Те са тези, които трябва да се намесят и да прекратят проявите на агресия. За съжаление наблюдавам точно това, което описва Лидия -майката седи и си пуши, докато детето й бута, дърпа, удря и така си изгражда постоянен модел на поведение. Онзи ден Мия си буташе кукленската количка, минава едно по-голямо момиченце, издърпва й количката от ръката и я подкарва и след малко я захвърли буквално с колелата нагоре. Аз по принцип винаги давам играчки, а и Мия не е особено пристрастена към играчките, та не плаче, но в случая се ядосах и мислех да спра бабата дето беше с детето, ама много бързо отмина. Нито се извини, нито направи забележка. То като възрастните нямат възпитание, как да го изискваме от децата!?

Е де, за това говоря, мешко.

сега ще влети Мари на бял кон и ще ни обясни кой какво и защо ... по темата

аз си мисля, че нещата са малко по-сложни.
децата не се раждат добри. не се заблуждавайте. природният инстинкт на човека не е доброта, благородство и отстъпчивост, а егоизъм и агресия. ние сме на върха на пирамидата от хищници, как мислите, че сме стигнали там? всички деца минават през този етап, вижте какво става по площадките - това си е мое, не давам, няма, недей, блъскане, ритане.... и не е до яслата, където ги учели да са агресивни. не. това ни е вроденото. приемете го - децата са лоши. задача на възрастните е да успеят да им наложат общоприетия модел на поведение, който подтиска природните инстинкти и намазва върху дивака оня тънък пласт, наричан цивилизованост.
има родители, които не го правят, не го правят навреме или не успяват да го направят добре. има и деца, при които нищо не работи. освен това, възпитанието не става за една нощ.

Хммм май ще се съглася с Джама и аз... Кат гледам Дискавъри, малките лъвчета бая се маризят и не си викат "извинявай" и "мръдни малко ако обичаш". А аз знам лъвски - вЕрвайте ми  .
Така или иначе има си по-агресивни и по-кротушански деца. Мойто е средна работа. Аз лично гледам, ако някое дете прекали с млатенето на Никола, просто си го грабвам и се махаме от мястото на схватката. Ако той посегне - изолирам го за 2 минути.

Децата са весели, невинни и безсърдечни, е казал Джеймс Матю Бари - мммммдамммм 

сега ще влети Мари на бял кон и ще ни обясни кой какво и защо ... по темата

Е, де! Не си го връщай за екологията, де! 

Няма да казвам нищо. Седя, чета и сбирам опит.

Във възпитанието няма мравки, няма слонове. Или имаш такова, или нямаш. За съжаление масово нямат.

Интересна е тезата на Джамка. Ама пък и друго е вярно-каквото виждат у дома, това и копират...И каквото им се разреши или по-точно не им се забрани...

 

лидия, според мен това, което описваш е напълно естествен етап в развитието на децата и не бива да те стряска и шокира токова много. на тази възраст не мисля, че може да се говори за добре възпитано и лошо възпитано дете, а просто за дете.
не мисля и че се раждат лоши - имането на първични инстинкти не го приемам за лошотия чак но те разбрах какво имаш предвид. по-скоро малките деца са лишени от каквито и да е социални умения и затова се стига до такива ситуации - искат да привлекат вниманието на другото дете, но не знаят как. съвсем нормално е като видят нещо, което харесат да го поискат веднага, защото чувството, което изпитват е, че наистина имат нужда от него - нали забелязвате колко емоционално настоятелни са - а ние си мислим, че се инатят, например. и са готови да хапят, бутат, дерат, дърпат, за да го получат. което долу горе е същото с тънкия лист цивилизованост, който трябва да положим всъщност, ама с твойте думи ми идва много сурово и негативно
по дебелите книги пише, че паралелната игра, за която Мешко пише, преминава точно в този етап на дърпане и бутане. смята се, че това е начинът децата да кажат "обърни ми внимание", защото не знаят друг начин за общуване с другарчето, а ние отъждеставяваме поведението като злобно и агресивно. този етап неизбежно наближава и при Симона, опитвам се да се подготвя как да се справя. ще се старая да не й се карам, защото това само ще я засрами и ще я накара да се чувства виновна, за нещо, което всъщност не е направила от злоба. ще опитвам да обяснявам, че не трябва така, че другото дете иска също играчката - така, както и тя, че то ще бъде тъжно, ако му я вземем, нека поиграят заедно - пък да видим дали ще се получи
това е период, който трябва да приемем за нормален и да се стремим спокойно, без нерви да научим детето да общува с другото дете, после с повече деца, да споделят игри и играчки, да разбере, че другите също имат усещания и чувства, като него - неща, които то наистина не знае.

 Аааа не съм съгласна! Децата се раждат чисти като бял лист. Няма добро, няма лошо и пробват, пробват и следят за ответните реакции. Попиват и се учат от всичко. "Доброто" и "лошото" идват много по-късно. Та в природата им е да се учат, за това и сме на върха на хранителната верига. Ако са научени на агресия не те са виновни, а възрастните!

А, и аз не съм съгласна тогава точно това е моята идея - че дететенцето, което описва Лидия е твърде малко и поведението му е част от нормалното му развитие - а не, че майка му, като възрастен, го е направила такова!
разбира се, приемам в темата, че говорим за деца в нашата актуална възраст - м/у 1 и 3г. Едно по-голямо и агресивно дете, да кажем на 7 или 10, най-вероятно  наистина има някакъв проблем и още по-вероятно проблемът е свързан с копиране моделът на поведение в семейната и обкръжаваща среда.

 tzvetenze, не съм съгласна с jam, че на децата им е вродено, защото са хищници. Нашите мнения с теб почти се припокриват.
 Иначе има мами, които СЪЗНАТЕЛНО си възпитават децата в агресия, за да бият, а да не бъдат бити! Познавам такова семейство. Детето беше на 6г. - удря баща си, нарича го "идиот". Майката се смее и го насърчава. Посегна и мен да удари. Аз му казах: "Само да посмееш, такъв шамар ще ти зашия, че ще се чудиш от къде ти е дошло!" Онова като писна, ама реееев ви казвам. Майката: "Ама как може да реагирате така, вие сте голяма!". Аз (понеже вече ми беше разяснила хищническата си теория) и казвам: "Ами като ще го правите хищник, а не жертва е добре да знае, че винаги може да се натъкне на по-голям хищник като мен и да го отнесе!". Майката ми се разсърди...

Ще се борим с това, то е ясно. Незнам как се раждат, но знам че борбата за оцеляване и надмощие е голяма. Днеска ама найстина страшно се ядосах. Или по скоро ми стана едно такова тъжно. Аз никога не бих позволила моята да се отнася така. Но по този начин дали няма все да е тъпкана от другите деца. Незнам вече, може би ще реагирам според ситуацията. В смисъл никога да не удря, но пък да отстоява позициите си. Ще видим, живи и здрави.

нека да поясня.
аз имам предвид децата в началния си етап на развитие - възрастта до 3 години.
може би изказването ми беше малко по-хиперболизирано откъм изразност, но това не променя нещата.

вижте, понятията за добро и зло не съществуват нито в природата, нито при малките деца. няма такова нещо като чистота и невинност, това са понятия на възрастните.
има природни инстинкти. искаш нещо - посягаш и го взимаш. гладен си - ревеш и грабиш храната. нещо ти пречи - блъскаш го и го преминаваш.

това се наблюдава при всички малки дечица - нека дойде някоя майка на 1-2 годишно да ми каже, че нейното не прави така. няма да й повярвам. ще видите по площадките и точно кога и как развиват усета за моето, егоизма, себичността, нападателността. никой не е подминат от това. естествен етап си е от развитието.

ето, вчера Мартин си взе една лопатка на пясъчника. не негова, чужда. той не знае още кое е негово и кое е чуждо. дойде 3-годишно момиче, грабна му я от ръката с думите - това е на Ники! дори не е нейно, забележете, но пак не го дава. Мартин я погледна, бутна я на земята и си взе лопатката. не мисля, че е видял от майка си и баща си това, нито ходи на ясла, че там да го научат. това е естественото поведение в природата. моята задача е да го науча ефективно, че в човешкото общество (надяваме се, поне!) работят други закони на поведение.

това се наблюдава при всички малки дечица - нека дойде някоя майка на 1-2 годишно да ми каже, че нейното не прави така. няма да й повярвам. ще видите по площадките и точно кога и как развиват усета за моето, егоизма, себичността, нападателността. никой не е подминат от това. естествен етап си е от развитието.

точно така е. затова, Лиде, не ги приемай нещата толкова тежко. Дали ти би или не би позволила - твоето дете, по - силно или по-слабо изразено, също ще премина през този етап. Да, понякога тя ще е тъпкана, друг път тя ще стъпче - колкото и нито едното от двете да не ни допада като поведение. С времето и с наша помощ ще се научат да общуват помежду си по - цивилизовано, да играят заедно, да споделят играчките си. Казват - след около 3тата година се излизало от този "хулигански" естествен период.

Напълно подкрепям Джам, макар че на никоя майка не и става приятно от подобна случка от на Лидето. Моят детко е бил много "малтретиран" от по големите деца, но бързо, бързо се научи да се пази и избягва. Забелязвам при него и желание за подражание, другите деца го и се бутат, бута ги и той, макар в единични случаи.
Играчките за сега са моите са само мои, чуждите пак така.

 Е да - без проба няма как да се научи кое е грешка. Норамлно е да пробват и агресията и да минат през този период "Моето си е мое, чуждото пак си е мое".  или другият "Дай да го ударя, да видя какво ще стане". Лошото е, че много мами не реагират адекватно на пробата или поне не всеки път и съответно грешката се затвърждава като правило. Ей го на примера на Лидето, какво ще научи това дете? Директното послание е: "Когато аз бия може, когато мен ме наранят мама ще ме гушне и ще се скара на другото дете!"...Накрая ще си пати най-много мама му.

Решаващ фактор за оформяне на характера на детето е средата.Моята дъщеря от малка си е дащна-всичко нейно беше общо.Когато излизахме на площадката пред блока взимахме израчки и за другите деца.Да не се налага взимане и дърпане от ръцете.Има мир и спокойствие поне за мен за другите майки не знам как е било.

Никога не съм я подстрекавала да удря.За това сега ми се връща от училище набита-защото е мека гана и не смее да си отвърне.Това го отчитам за своя грешка.Счупиха и пръста изкара учебната година със обездвижен пръст на дясната ръка.Само аз,тя и госпожата си знаем как я научихме да пише.И всичко това защото съм я научила че не се посяга и не се удря.Че по коридорите на училището не се точа,не се крещи и т.н.За това стигнах до един извод:най-кротките деца винаги го отнасят.На никой не му е приятно вечер детето му да се вътне набито от училище и детска градина.И знаете ли кое е най-лошото че майките на побойнийците не правят нищо за да се промени това.

ЧЕкайте, чЕкайте малко
Всички говорите за деца под 3, нали
ами между 2,5 и 3 са ужасни, но към 3 започват да се очовечват
Тогава разбират, че ако удариш ще те ударят.
Марио е удрял и е хапал, а сега когато някое момиче го изкара от равновесие не го докосва, а отива при майка му. С момчетата се разправя и им вика, ама не удря. Но това е, понеже аз съм ужасна. Когато другите започнаха да го бият, аз не си треах, пъдих ги от площадката и не ми пукаше. А ако някое ми кажеше "Той ми пречи" веднага отговарях "А ти като ми биеш детето не ми ли пречиш? Ела сега аз теб да те прибия!" Обикновено децата много бързо разбират къде е ключа от палатката.
В резултат сега има само едно дете, с което спазват дистанция и не играят, но това дете е 3 години по-голямо и наистина прибиваше по-малките и сега му забраниха да "играе" с малките.

Това за мен също е грешка-майка да се кара на чуждо дете,защото разбираш ли не е угодено на нейното.Това са деца те ще се по един или друг начин ще се оправят независимо на колко са години-2,3 или 7.Понякога майките в стремежите си забравят че чуждите също са деца.Миналата седмица една майка се развикала на моята дъщеря на площадката.Моето дете не е пречело на никой просто се е люляла на люлката.Е да ама онази решила че се люлее много силно и може да и удари детето.И просто я изгонила от площадката.Дъщеря ми беше възмутена и думите и бяха-ами на нея каква и е работата да си пази детето аз ли да и го пазя?И смятам че детето ми е право.Този път не направих нищо и съгласете се да си зарежа работата за да отида да вдигам скандали на площадката пред блока няма как да стане ама ако това се повтори може и да се намеся.

А ако някой набие дъщеря ти, докато ти си на площадката ще си траеш ли? Ако някой я бута от пързалката и ти го виждаш?
Аз не говоря за случаите, когато някое дете без да иска е ударило моето с люлката, а  още по-малко, когато не го е ударило. Друг въпрос е дали по-големите трябва да пазят по-малките и дали трябва да да поущряваме децата да не се съобразяват с другите. Както и друг въпрос е какво се е случило на площадката и какво ти е казала дъщеря ти.
Не ме разбирай погрешно - не съм аз тази, която ще ти каже как да си възпитаваш детето.
Ама ситуацията е подобна на тази - дете да хвърля камъни на детската площадка и майките да си мълчат само защото още не е ударило друго дете.

 Pimi, възпитанието, колкото и да ни се иска не зависи само от нас като родители, зависи от цялата среда. Смятам, че ако един възрастен наблюдава безучастно агресията на друго дете, което в този момент не е контролирано от родителите си, той негласно поощрява тази агресия. Т.е. не намирам за нередно друг родител да направи забележка на чуждо дете, напротив, спомням си като дете, че много повече се вслушвах и "засрамвах" от други хора, а от мама "Кат си пееш Пенке ле, та кой ли те слуша!". Ся точно в този случай съвсем възможно е майката да не е била права, но дори и от това детето ти се учи по някакъв начин, че има всякакви хора, включително и такива, които не са доброжелателни към него, егоисти...

Аз с мойте граници . И тук имам една граница на търпимост. Когато ми кипне се карам и на чуждите деца. Когато детенце без да иска удари с предмет Мони казах нищо, той без да иска. Внимавайте повече да не се нараните.
Но когато по голямо изрита топката в лицето и направо пред майката си му казах, че ще го шамаросам ако майка му не го направи. Разбира се че никога няма да ударя чуждо дете, но и няма да го оставя да рита в лицата на другите деца. Изобщо не ме интересува чие дете е.
За случая с люлката си пазя детето. Ми по голями са, люлее им се силно. Знам ли, все търся някаква граница на търпимост. В случая с това детенце си отнасям моята и я държа на разстояние. Виждам, че на родителите също не им е лесно, правят забележка, говорят, наказват. Може би грешката при тях е , че не всеки път? Знам ли. Преди говорехме за възпитанието, кой как мисли да постъпва в дадени ситуации. Тогава жената беше на мнение, че ще я оставя за да не я тъпчат. Сега обаче като само реве,дърпа и удря  вече е на друго мнение и и е страшно неудобно. А пак казвам, че нямат 2 годинки. И тук си мисля ако такова дете сега на този етап го оставят и му позволяват, найстина не ми се мисли на 3-4-7 годинки какво ще е. А в пубертета?

Не Тамара няма да си трая ако някое дете набие моето но ще се разправям с майката не с детето.Виж ако някоя майка ми посегне на детето тогава ще стане страшно.Абсолютно съм съгласна че възпитанието зависи и от средата но все пак решаваща е ролята на родителите.Едно и също дете счупи очилата на дъщеря ми,съдра и блузата и майката не си направи труда да му направи забележка.Е да ама същото това дете продължава да си прави какво то иска ако знаете само как налага батко си който е с 9 години по-голям от нея.
Аз моето дете съм го учила да не се бие,да не ругае и да отстъпва на по-малките.И до къде мислите я докара все да я удрят и тя да си трае защото мама така е казала че не е хубаво да се бие.За това вече и казвам-удрят ли те-удряш.След време когато децата ви тръгнат на училище ще се сблъскате с неща за които въобще не сте предполагали че съществуват.Е там вече става интересно.Мама я няма да защитава а госпожата не е падарин.Коридорите на училището се превръщат в бойни полета.

 Връщам се назад към времето.
 Дъщеря ми сигурно е била на около три годинки. Играе си на пързалката, аз чета книга на пейката. Идва друга майка с момченце. То се качва на пързалката, моята дъщеря след него. Той се обръща, блъска я и й казва да се маха. Поглеждам майката за реакция, понеже тя е до тях. Никаква, нали нейното дете не е пострадало. Дъщеря ми се обръща към мен, не знаейки как да постъпи. Казах й и тя да го удари. Докато й казах, тя такъв му отвъртя...Майката ме гледа супер възмутено, и си отваря устата чак тогава...Късно.
 Не възпитавам детето си в агресия, напротив, уча го да обича хората и да гледа на света позитивно като мен. Думичката "мразя" в моя дом е забранена. Но в същото време я уча и да се защитава. Животът е такъв, винаги има някой, на който ще му достави удоволствие да ти го скофти, и тя трябва да се научи да оцелява в такива ситуации.
 Колкото и тривиално да звучи решението е -разговори, разговори, разговори. Повярвайте ми, имат голяма полза. Трябва да се говори с тях, защото в училище изобщо не обръщат внимание на това. Ето-сега е тийнейджърка/13г/.Питам я дали говорят за агресията, за наркотиците, за секса. Отговорът е -не. Ама изобщо. Ами добре-то аз на моето му приказвам, ами на тези, които родителите не им обръщат внимание, и в училище не им говорят...
 Оня ден ме изненадаха-събират класа на дъщеря ми да им говорят секса и промените в тялото. Сетили се. /Купувахме книжки и говорихме още преди 2 год, малко преди да й   дойде първия М./ А то...какво било-рекламна кампания на дамски превръзки!!! Значи , ако не беше реклама, и за това нямаше да говорят!
 Малко се отклоних от основния впрос, но аз лична съм притеснена, че в училище не се говори и не се порицава тая агресия. Все пак доста време прекарват децата ни там.Просто се поднася учебния материал и това е.Така разбират задълженията си учителите днес.
 Стигаме до извода, че всичко зависи само от нас. И за съжаление, ще трябва да  учим децата си да се защитават от такива, на които никой не обръща внимание.
 
 

След време когато децата ви тръгнат на училище ще се сблъскате с неща за които  въобще не сте предполагали че съществуват.

Да бе. В училище се биех поне веднъж дневно! Била съм всичките си съученици...не ми беше лесно преживяването с огромни гърди в първи клас. Разбира се, че човек трябва да си учи детето да се защитава и през ум не ми е минало да го уча НИКОГА да не удря. Това е все едно да го уча НИКОГА да не пада, ами не е възможно!
 pimi, не мога да разбера тогава какво толкова те е възмутила тази майка, която е направила забележка на детето ти - не си била там, не си видяла ситуацията, съвсем възможно е и дъщеря ти да не преценила правилно. Ето, и аз направих забележка на едни деца точно на люлките. Ами люлеят се зверски, отдолу люлката е поддала, всеки момент ще изхвърчат с нея. Казвам им го, а те с въмущение: "Ами ние всеки ден така си се люлеем!", е да, ама веднъж ще изхвърчат и майките им не са там. Можеше и да си замълча разбира се, нали не е моето дете.
 Смятам, че детето трябва да се научи да изслушва и да преценява всяко мнение (забележка) и да уважава мнението на другите, дори и тава мнение да не е вярно (по тяхна преценка). Това възпитава и уважение към учителите, в чиито ръце ще попадне съвсем скоро. Трябва да може и да отстоява мнението си. Ето тези неща вече са трудно за научаване.

Не Тамара няма да си трая ако някое дете набие моето но ще се разправям с майката не с детето.Виж ако някоя майка ми посегне на детето тогава ще стане страшно.

Ако някое по-малко дете удря моето, няма да се разправям с никого. Ще оставя моето само да се оправя. Ама ако някое по-голямо бие мойто (бие, а не просто случайно да го е бутнало с колело, люлка, топка или ръка), тогава още по-малко бих се разправяла с майка му. Не бих ударила дете (нито мойто нито чуждо, защото са се сбили или изцапали). Но съм удряла чуждо дете, защото удряше със злоба, така че да боли, не спираше и беше два пъти по-голямо от мойто. В другите случаи обикновено само ги пъдя от пързалката, площадката или каквото е там.
И пими... все си мисля, че разликата между момичетата и момчетата е голяма. Момчетата постоянно се удрят, блъскат, бутат и падат. Поне тези момченца тук винаги реагират много по-адекватно на ударите. Да не говорим, че са доста по-силни от момиченцата. Представям си колко по-голямо трябва да е едно момиче, за да удари по-силно от сблъсъците им. И дори тогава рискува да не впечатли момчетата. Те се удрят без да искат докато размахват пръчки и сабии. Момичетата не играят така и при такъв удар пищят като заклани. Така че аз почти не виждам ситуация, при която бих ударила момиченце.

Споняте си сигурно инцидента в "Индиго". Той много добре демострира разликите. На едно и също място са били и момчета и момичета. Имаше пострадали момчета, но те са успяли да оцелеят в бутаницата. А може би момичетата ги е убил именно писъкът в този момент. Момчетата, които са си задържали въздуха, макар и потрошени са оцелели. А момичетата не са имали този късмет.

Та... ако познаваш дъщеря си много добре ще знаеш в каква ситуация какво може да си изпроси. Не е нужно да си мълчиш ако някоя амбициозна майка раздава шамари наляво и надясно. Но да твърдиш, че няма да удариш чуждо дете, за да отървеш своето, а ще ходиш да търсиш правосъдие от майка му... повярвай голяма късметлийка си. Просто не си виждала на какво са способни агресивните деца. Ако разбират от дума - няма нужда да удряш.

Имаше едно хлапе, което редовно буташе Марио с колелото и го хващаше и влачеше по земята. Или просто хващаше да го удря, да го дърпа... ей така без нищо. Като ме видеше, че тръгвам към него го пускаше и побягваше. Тогава може да се разправям с майката и няма да му посягам "след дъжд качулка". Майката обаче не се впечатляваше. Трябваше да обяснявам на Марио, че детето не е лошо, а така е възпитано, може би и него го бият вкъщи без причина и то си мисли, че така трябва. И нашия да вземе да иде да поучава майка му пред всички останали майки. Та разгеле оная забрани на детето да "играе" с мойто.

Е как няма да ме възмути 8OДъщеря ми по принцип не е агресивно дете.От 5 годишна играе сама пред блока и никога не е проявявала агресия към другите деца.Ходи на градина от както беше на година и половина и за близо 6 години нито един път госпожите не се оплакаха от нея.Вече ходи на училище и там няма проблеми с децата.И изведнъж някаква "флъорца" ще я гони от площадката щото видиш ли не може на спокойствие да си пие кафето....Ами на който му пречат чуждите деца да си стои в къщи на спокойствие.

И друг път е разискван проблема с възпитанието/липсата на такова и последствията.
И винаги ми е правило впечатление нещо, което няма да коментирам, само ще напиша така, че "прекаленият светец и Богу не е драг"! Просто ми се струва абсурдно да уча детето ми - "ако ти ударят едната буза, дай си и другата". Незнам дали правите разлика между палавост и агресия. Лан, аз също като теб се биех с момчетата, момичетата, пердашехме се, правехме щуротии, чупехме очилата по време на "схватки" на децата, но никога не сме проявявали агресия и затова съм съгласна с написаното от теб. За мен агресивно дете е това, което съвсем умишлено и съзнателно се отнася жестоко както физически, така и в емоционален аспект към останалите деца и възрастни обаче. И за мен агресия има, когато детето е по-осъзнато. Ще дам пресен пример, който ми разказаха вчера. Момиче 2 клас в стола на у-щето казва на "лелката", че не харесва храната и иска друга, но разбира се това не е ресторант и не се предлага друго, тя звъни на мобилния на баща си и когато се свързва и му обяснява ситуацията дава мобилния на "лелката", която отнася скандал и от бащата, девойката след това мята чинията с храната по "лелката"! Класически пример за агресия и физическа и емоционална. Да в случая може би следствие от лошо възпитание, но има и кротки родители, чиито деца са агресивни. Тази случка за мен е агресия, а не децата като се маризят в игра на площадката /пак внимават родителите, но не драматизират/. Не бих ударила чуждо дете, но не съм сигурна, че щях да се въздържа на въпросната девойка с храната, ако аз бях "лелка", да и зашия един шамар.
Но разбира се, че бих направила забележка на чуждо дете, бих дори му повишила тон, строго ако се налага, а ако забележа, че и моето дете заслужава забележка и я получи не бих се разсърдила. С уговорката, че не става дума за махленски скандали по градинките и дебати чие дете е по-възпитано.
Моето дете ще се опитам да го възпитам добре, максимално. Най-важното за мен - да е състрадателно към хора и животни, това за мен е най-важната добродетел, но и твърдо да отстоява себе си, ако се налага и да се брани подобаващо. Не ми се ще да е муха, която да шамаросват по градинки и училища и аз са се чудя как да се справям. Силно се надявам да намеря златната среда...Дано!

А, понеже ми е кратък постинга и пропуснах нещо, та - разбира се, че децата се раждат безпомощни и мили същества, ние сме тези, които го празвим каквито са, в 99,9% от случаите. А хищник не е синоним на агресивен.

pimi и мен би ме възмутило. Децата са деца, за да се забавляват по площадките, да пеят, да викат, да хабят енергия. Щото после като крещят вкъщи им се караме. Но аз понеже като чета пък сякаш се определям вече като невъзпитана, щото бих отпратила детето си да не слуша, бих отишла при "фльорцата" и бих я завряла на кучето дето трябва.....Имам се уж за възпитана и съм сравнително търпелива, но моят личен опит, колкото и да е кратък показва, че с простака трудно ще се справиш като се опиташ да му обясняваш морални категории и неща, които е трябвало да научи в ранно детство. С простака просташки, това е положението.