На връх Коледа си направих тест - положителен
, видяхме го и на УЗИ.
Пак успях да изненадам лекарите,защото с нашата спермограма ни даваха единствени шансове за ИКСИ.
Накратко да разкажа историята си: в началото на 2004 г. забременявам спонтанно след 1 год. опити, висок пролактин, ужасна спермограма. След забременяването мъжът ми си направи операция за премахване на киста и варикоцеле.
За съжаление не можах дълго да се радвам -в 25г.с. ми се пукна околоплодния мехур и се наложи да ми предизвикат раждане и да извадят бебето.
Подновихме опитите след няколко месеца; спермограма в Бургас - малко под границите. При мен -всичко е ОК-спонтанна овулация, проходими тръби, от пролактина и помен няма.
В края на септември -разширена спермограма в София при д-р Тачева , където лъсва истината -всички показатели са доста под норма: - 7 млн/мл, подвижност към 35 % и най-лошото -Морфология по Крюгер 4,5 % . Единствени шансове - ИКСИ.
След консултация с Кацаров мъжът ми започва с антибиотици поради високи левкоцити, веднъж седмично Прегнил 1500 ед. и Оксибор- лечение 3 месеца и контролна сп-ма в края на януари.
И явно е имало резултат; ще се пробвам да го накарам да направи контролна спермограма,като ходи в София.
Това е от мен, не мога да се зарадвам особено, поне не и докато не стана 28 г.с Старая се да приемам всичко по-философски и да се се стряскам имам ли този признак или не.
Късмет, момичета!
