ЕХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, чета я тая тема за спането дет сте я подкарали и пак тръпки ме побиват.Мойто чудо по едно време докато беше малка до около 4-5 месеца само носене на ръце я приспиваше.Мина известно време и в жегите видя, че и е топло като я носим и гушкаме така, взе да иска на спалнята на чаршафче и заспиваше като пън.Нямаше мърдане шаване нощем, нямаше ги тия филми.Лягаше си тогава и като пън до сутринта когато се дава манджата и след малко игра пак кротко на сапанчевци без истерии и т.н.
Е, елате ни вижте сега какво е чудо.Приспиване по около 30-40 мин с претенции да приспивам аз ако стоя в стаята и баща и е до нея на спалнята лази във всички посоки и ако я гушне следва кански рев, ама наистина се дере яко.Като я гушна аз ме гали и ми вика "ООООО, оооооооооооооооооооооооо!" , следва шляпкане да не забравям, че сме с характер. И така позадремваме.Следва опит за слагане в чувала и пренасяне на нейното легло, при което а ме усети какво искам да правя край, процедурата се повтаря наново.
Напоследък прекарвам по цяла нощ в будуване, то са ревове и чудеса.ОПитвам се да угодя, вода давам, ядене давам, гушкам.Нищо не помага.Няколко пъти вече ми се случва да засивам преди Габи и си е страшно, защото тя яко се върти и с малко невнимание може да тупне от спалнята, ама какво да правя като към 2-3ч. вече нямам ни сили, ни нерви.
Може и лоша майка да съм, ама на моменти я оставям да реве ей така нощем , защото просто ми писва яко от цялата тая непрекъсната разигравка, но след падането през таблата на леглото само да помръдне съм на крака, защото ме е шубе да не повтори скока, че предния още ми държи ситка.
Не знам как има хора, които издържат на такъв режим на будуване от началото докато детето не стане на 2-3 и повече години.Признавам си без бой аз не мога.Нещо напоследък нервите ми вече с тва недоспиване съвсем не държат, отделно че гърба ми след упойката още нещо се прецака, а сега с носенето през деня насам натам съвсем заминах и съм яко бомба без закъснител, а до кога ще успея да карам така не знам.
ОФФФФФФФФФФФФФФФ, много се оплаках, ама наистина вече не издържам. Исках, исках да се справям съвсем сама, ама ми идва в повече, а майките на близнаци и хората с по повечко деца как я правят работата хич не ми е ясно.
