Момичета вече незнам какво да мисля.....След операцията ни от варикоцеле минаха 4-5 месеца. Дай боже нещата да са се подобрили и скоро ще разберем, защото идва часа ни за д-р Стаменов за мен и нова спермограма. И така това, което ме обърква е последния ми цикъл, той беше на 27 март, оттогава я няма червената лелка. Отначало радост, прегръдки, стискахме палци, и направих тест. Беше отрицателен. По мои сметки и ову календара на зачатие трябваше да ми дойде на 29 април, аз теста направих на 3 май. Чудя се дали може да бърка, дали съм направила някаква киста/нямам никакви болки и симптоми/ или си мисля дори, че имам изчерпан яйчников резерв. Подобни мисли терзаят главата ми, искахг да ги споделя, да дадете по едно рамо, докато дойде 13.05, срещата с доктора.......Мерси, целувам ви...

цикъла ми е дълъг, 33-34 дни......, но досега така не ме е подминавал. И да допълня в ните около датата на м. имах предмеснтруални болки...

Ако имаш възможност си пусни кръвен тест.

Не, нямам, затова пиша, нямам нерви да чакам да го пращат на софия и да чакам 5 дни, то ще стане време за прегледа...

Да ти кажа преди няколко дни и аз бях така. Закъсня ми с 5 дни и макар да знам, че шансовете са нищожни, много ми се искаше да повярвам, че се е случило. Правих даже два теста през ден. И двата бяха отрицателни, така че беше ясно, че не е това. Ами после точно на 01 май ми дойде. Та колкото и да ти е редовен цикълът, понякога се случва и да ти закъснее с повече от нормалното.
ПП А защо си писала в Стерилитет при мъжа само не можах да разбера

Рени, освен да ти стискаме палци ....!
Кофти, че нямаш възможност за кръвен тест. За съжаление, на уринарния не може да се разчита на този етап.

Овулация как определи, с мерене на температура ли?

Успех!

Нямах възможност и чак сега пиша.....Дойде ми на 06.05.08, доста тъжен ден, чуствам се като най-голямата глупачка на света, че наистина повярвах, че се е случило, такава празнота, не мога да ви опиша. Аз вече никога нямада правя тест, заклевам се, стигат ми всичките отрицателни тестове за тези 4 години........

Не се отчайвай, мила. Едва ли тук има някоя от нас, която да не е преживяла същите терзания и напразни надежди. Ами нали именно надеждата не ни дава да се откажем от мечтите си.. Поотърси се от преживяното и продължавай напред. Ще успееш!