Коварни бактерии нападат мъжете
Възпаленията на пикочния канал са сред най-честите оплаквания на господата
Проф. Д. Цветков дмн, андролог
От всички заболявания на мъжките полови органи възпалението на пикочния канал е на второ място по честота след хроничното възпаление на простатната жлеза.
Понятието уретрит означава възпалителен процес на пикочния канал. 30% от болните, които имат възпалителен процес на пикочния канал, страдат от гонорея (трипер). В останалите случаи се касае за възпаление на уретрата, което се предизвиква и поддържа от разнообразни микроорганизми. Обикновено те се означават като неспецифични уретрити, което не е правилно. Тъй като всъщност вместо "неспецифични", става дума за негонороични уретрити.
Най-честите причинители на бактериалните уретрити са стафилококите, стрептококите, колибактериите и понякога бактериите от групата на протеуса. При тези пациенти е налице в различна степен изразено изтичане на белезникаво-прозрачен секрет. Субективните оплаквания на болните обикновено се изразяват в парене преди и след уриниране. Не е уместно да се прилагат локално антибактериални вещества под формата на промивки, унгвенти и др. поради опасност от механично увреждане и допълнителни инфекции.
Видове
Възпаленията на пикочния мехур се разделят на различни видове в зависимост от това, кои са причинителите на болестта.
Микоплазмените бактерии нападат мъжете в зависимост от възрастта, хормоналния статус, социалното положение и преди всичко от безразборния сексуален живот. При болните се наблюдава изтичане на белезникав секрет предимно сутрин, с парене или сърбеж в уретрата, с често уриниране. Обикновено се открива зачервяване и оток в областта на външния уретрален отвор. Лечението обикновено се извършва с антибиотици. Добре е то да продължи 3 седмици. Необходими са контролни изследвания 14 дни след спиране на медикамента. Задължително е да се лекува и партньорът, защото в противен случай заболяването се повтаря.
Хламидии
Хламидиите също могат да причинят възпаление на пикочния канал. Причиненият от хламидии уретрит представлява 5,4% от всички уретрити. Заболяването се проявява от 5 до 14 дни след инфектиране. Наблюдава се изтичане на слизест или жълтеникаво-гноен секрет, който се придружава с парене при уриниране и болки. Тези оплаквания могат да се изострят или възобновят при сексуални контакти или при прекалена употреба на алкохол. Оплакванията се засилват, когато успоредно с хламидийния уретрит има допълнително заболяване на уро-гениталния тракт. Най-подходящи за лечение на този вид заболяване са тетрациклиновите препарати. Лечението с тях трябва да продължи 7 дни с дневна доза 2 грама.
Протозои
От предизвиканите чрез протозои възпаления на пикочния канал най-голямо значение има трихомонадният уретрит, който се среща изключително често. Докато гинеколозите намират вагиналната трихомониаза в 70% от болните, андролозите смятат, че 25% от случаите на негонороичен уретрит се дължат на трихомониазна инфекция. Уро-гениталната трихомониаза се предава изключително по полов път. След инкубация от два до осем дни болният се оплаква от стъкловидно течение, болки в пениса, сърбеж и смъдене в пикочния канал. Ако в този остър стадий не започне ефикасно лечение, инфекцията става хронична. При това положение могат да се засегнат простатата и семенните мехурчета. Сутрин от пикочния канал се получават няколко капки секрет, мъжът се оплаква от болки в кръста, в дебелото черво, усещане за дърпане в пикочния канал. При тази инфекция се нарушава подвижността на сперматозоидите, а в някои случаи се стига и до умирането им.
Борбата с това заболяване се затруднява от факта, че до 40% от заразените нямат оплаквания, а 26% имат само сърбеж в предния край на уретрата. Това обстоятелство довежда до нелекуване и мъжът заразява повторно жената.
Лечението се провежда в 10 дни по 2,5 мг дневно. При първата серия остават неизлекувани 23,2%, след втората серия 5%, а след третата само 1,5%. От голямо значение е да се сменят и изваряват всеки ден кърпи, бельо, чаршафи и др. През време на лечението се забраняват алкохол и сексуални контакти. При 25% инфекцията с трихомонас е съпроводена и от бактериално възпаление, което трябва да се лекува успоредно с антибиотици.
Гъбички
От всички гъбички най-важната роля за възникването на уретрит е Candida albicans. Предразполагащи моменти, които играят определящо значение за развитието на възпалителен процес в уретрата, са голямата и безразборна употреба на антибиотици, дълготрайното лечение с цитостатици или кортикостероиди. Установено е, че 18% от здравите жени имат монилии в гениталния тракт.
Клиничната картина се характеризира с парене преди и след уриниране. Може да се развие и гъбичен баланит. По лигавицата на пикочния канал се образуват мембранозни отлагания.
Едновременното лечение на партньора в дадения случай е предпоставка за траен терапевтичен резултат.
Вируси
Различават се генито-конюнктивална болест и herpes simplex инфекции. Това заболяване започва остро 1 до 2 дни след половия контакт. Отделя се слизест или жълтеникаво-гноен секрет от уретрата, който се придружава от парене и болки при уриниране. Херпесните явления в уретрата често се придружават от херпесни ерупции по гениталите, при което регионалните лимфни възли може да са подути и болезнени.
Профилактика
За да се избегне заразяването, е задължителна употребата на презервативи при всеки полов акт, особено с нов или случаен партньор. Дезинфекция с химични средства (най-често спирт) след случаен полов контакт не дава сигурен резултат и е доста закъсняла мярка.
Понякога е успешна превантивната химиотерапия, но при нея трябва да се имат предвид страничните явления при по-продължително приложение.
Необходими са и общохигиенни мероприятия. Трябва да се измиват външните генитали с хладка вода с употребата на медицински сапун. Да се избягват всякакви разтвори или така наречени интимни пулверизатори върху уретралната лигавица, защото това нарушава екологията на лигавицата и улеснява проникването на инфекцията.
Линк към статията:
http://www.standartnews.com/archive/2005/11/30/health/s4634_5.htm