В темата ICSI – първи опит бях писала нещо за моите патила, ама в момента имам ОГРОМНА нужда от съвет.....
Кратка история:
Години – 33
стаж по темата „Проблемно забременяване“ - 4 години и половина
проблем – мъжки фактор (между 8 и 20 процента подвижни сперматозоиди с нормална морфология около 8%)
предприемани мерки – 5 поредни неуспешни инсеминации , едно неуспешно  икси

За неуспеха на   ICSI- то ни разбрахме в четвъртък миналата седмица и въпреки геройските ми опити да се държа мъжки – не стана – в началото си бях добре, ама в петък следобед – ужас, мрак -  голям рев изревах. Събрах си акъла, чак като видях, че мъжът ми пропада много надолу. Той по принцип е голям, пораснал мъж, доста суров вид има, ама като видях така съсипан – си събрах душата заради него.

Както и да е! Проблемът е следния:
Още преди  ICSI- то си бях обещала, че ако не стане – ще си осиновим детенце. Бяхме говорили с мъжа ми, всичко си беше наред. Даже в Петък сутринта отидохме в дирекция за закрила на детето, взехме документи, говорихме със служителките – въобще тръгна работата. В петък вечерта обаче, драма в къщи! Той – съсипан, защо бил така наказан, аз съм имала право да изпитам най-нормалните неща за една жена  т.н.
Беше адски тежко – просто не искам да си спомням. Аз както се бях сдухала – просто нямах избор – събрах се за да го успокоявам....
Та в крайна сметка той рече – донорска инсеминация!!!!!!!! Защото за едно сме единодушни – повече ИКСИ – НЕ!!!!!
Осиновяването било крайна мярка – да сме опитали донорството.
В събота отидохме при Док, който също смята така....

ОБАЧЕ!
Аз имам проблем с донорската инсеминация! В смисъл, питам се – защо е необходимо отново да се започне тая мъка:
клостилбегит, ехографи, таксита, хормони, чакане, фоликули, мерене на температура,тичане от работа до центъра, овулации,  чакане на цикъл – кошмар – какво да ви разправям точно на вас!!!
А въпроса с осиновяването съм го решила за себе си отдавна – в крайна сметка- най-силното ми желание е да бъда майка. Когато започнахме икси-то бях страшно спокойна точно заради тая мисъл, че каквото и да стане – изход винаги има! Че може би едно същество чака точно мен да му покажа света. Да му покажа морето, да си четем приказки, да да поплача с него когато го боли, да го оставя да направи грешките си и да стоя зад гърба му , изобщо да му бъда майка. Аз съм на 33 – не искам да стана на 40 и да се сетя, че мога да си осиновя дете. Сега ми е времето. Сега съм още сравнително млада и мога да дам най-доброто от себе си на едно детенце! Мъжът ми обаче е категоричен, предпочита донорската инсеминация . А аз си представям как това означава половин година кошмари, после още 9 месеца бременност и така ..... аз ще бъда на 35 години. Ами не искам вече! До гуша ми дойде!!!!

Знам, че никой не може да ми даде съвет какво да направя, обаче, моля ви кажете ми какво бихте направили на мое място. Много ми е тегаво.....

аз на твое място бих опитала с донорска инсеминация. честно казано, аз на ваше място и ново ИКСИ бих направила, но при наличие на двустранна категоричност по въпроса за ИКСИ-то, моето мнение е за донорска инсеминация.

Аз съм твърдо за донорска инсеминация!!!
Ще изживеете всеки прекрасен миг заедно, защото предстоят само прекрасни мигове пред вас.
От първият ден на бременността, раждането, отглеждането.
Ще бъдете тримата заедно и никой не е необходимо да знае.

Съгласна съм с Джам. Дълго време мислих по същите въпроси и поне на този етап не мога да се откажа от мечтата да имам свое дете. Имам моменти, когато си мисля, че не съм нормална, щом не мога да приема лесно идеята за осиновяването.   В крайна сметка реших, че ако осиновя, не искам да го правя с мисълта, че съм изоставила мечтата си за собствено дете. Няма да е честно и спрямо осиновеното дете.
Но това всеки го решава според своите си усещания. Само да допълня, че не си толкова стара. Аз скоро ставам на 39 и не искам да се откажа поне докато стана на 40.

Може би това, което искам да ти кажа е пренасочване на темата към съседен форум, но искам да го споделя.
Имам усещането, че вече съм "изпуснала влака" за свое дете. Не съм правила АРТ, мъжкия фактор ни е добър(поне досега), но аз имам проблем с овулацията. Напоследък писах много за моите проблеми и не искам да занимавам никого с тях. Чувствам се като пред края на света.
 Искам да ти кажа, че каквото и решение да вземете, важното е да сте заедно и да се поддържате и обичате. КУРАЖ!!!

Ние също сме говорили по въпроса, обсъждали сме вариантите с донорска сперма или донорска яйцеклетка, за да сме наясно отрано с желанията си. Решението ни е категорично - осиновяване, ако се окаже, че един от двама ни има трудно преодолими репродуктивни проблеми.
След като нашето дете не може да е с генетичния материал и на двамата едновременно...
Позицията на мъжа ми - има прекалено много деца, които имат нужда да бъдат обичани, няма смисъл ние да си съсипваме здравето и да пропуснем най-плодотворните си години за отглеждане на дете. Твърдо против е за донороство.
Аз съм отчасти съгласна, въпреки че трудно ще преодолея егоизма си - ще ми се да имам повод да си галя корема 9 месеца  Но от друга страна, много искам дете точно от моя мъж, искам да наследи неговите гени, чужди не са ми необходими. Пък може и това да е някаква функция на естествен подбор, колкото и наказани да се чувстваме.
Отделно има още едно червейче, което ме гризе - понеже си знам колко съм мнителна, съм убедена, че ако пробваме с донорска сперма никога няма да съм напълно сигурна, че мъжа ми няма да си мисли при проблеми с детето неща от рода - ето, ако беше мое нямаше да допусне тази грешка, кой го знае на кого се е метнало...
Fussii, първо трябва да си абсолютно и на сто процента сигурна в избора си. Ако той е да осиновите дете, загърби страданието от неуспеха, мечтай си за малкото човече, което те чака, радвай се на другите деца и на всичко, свързано с отглеждането на дете. Мъжът ти трябва да те види в щастливо очакване на осиновяването и в никакъв случай не трябва да допускаш да си мисли, че заради него не можеш да имаш свое дете.
Бъдещото ви детенце (независимо ваше или осиновено) се нуждае от стабилно семейство, в което да отрасне, има нужда от майка и баща, които се обичат, подкрепят и си имат безрезервно доверие.
Сигурна съм, че двамата заедно ще намерите правилния път

Е, ако е осиновено и направи грешка няма ли пак да си зададе въпроса на кого се е метнало?
Това не е довод.
Дори собствените деца понякога правят грешки, но аз твърдо вярвам, че средата е определяща в израстването на едно дете.
И много по-добре е да си галите девет месеца коремчето и двамата, отколкото да изпуснете тези преграсни мигове.
И е по-добре да наследи поне гените на майката, отколкото ничии.
Ако има възможност /от здравословната страна/ трябва непременно да се опита с донорска инсеминация.

Боже, добре че го има тоя форум!!!!!!!
Тук поне няма нужда да обяснявам как се чувствам.
Много мисля в момента..... толкова ли са важни гените, ще обичат ли близките ни осиновеното ми бебе, ще се справя ли, правилно ли е решението ми и какво ли още не.
Док каза, че изборът ми е  въпрос на житейска философия. Дали да не се отказвам от мечтата на всяка цена да имам собствено дете и да опитвам всичко, или да не чакам и да осиновя детенце веднага.
Основният проблем е че аз съм твърдо за осиновяването, мъжът ми твърдо за донорската инсеминация. При всички положения решението ще го вземем заедно, само дето не виждам как ще стане. Колкото повече минават дните, толкова повече се убеждавам, че искам да си осиновим. А пък като си спомня, той как се срина като разбра, че не сме успели с икси-то и после как полудя от радост като разбра че имаме шанс с донорство - просто сърце не ми дава.....
Уф!
Както и да е ще мисля още
Благодаря на всички за мненията, утре няма да мога да отговарям защото пътувам - да не ме помислите за невъзпитана  
целувки

И аз мисля, че донорска е по-добре. Все пак си преценете възможностите, все пак струва пари, също и емоционалното състояние. Имай предвид, че с донорство би трябвало да стане доста по-бързо. Аз лично, понеже искам повече от едно дете, бих помислила за комбинация от няколко неща. Не бих изоставила и иксито толкова бързо.
Инсеминацията може да не бъде толкова стресираща. Поне моята втора мина много леко и приятно - не ме е натоварила въобще.

Успех!!

Мила, я помисли първо - колко деца искаш да имаш - едно или повече - ако е повече какво пречи да си осиновите едно пък да продължите да правите опити с икси без икси с донорство и каквото друго предложи доктора - щом имаш настройка за осиновяване нищо не те спира. Най-много накрая да имаш едно осиновено, едно донорско и като се успокоите с мъжа ти и едно собствено ....  
Вземете си почивка и двамата, помислете добре, решете го вие без доктора, без нас, без други да ви се бъркат - това е вашия живот и вашето дете - ние акъл можеме много да даваме, но това е сериозна стъпка, а ти в момента си обременена от хормони, стрес, възрастови предубеждения, семейна среда и какво ли още не. Мъж ти постъпва достойно, но няма ли някой ден да се почуства кофти, защото при донорството ще сте в неравностойни позиции - въпреки че обикновено майката е сигурна, а бащата е въпрос на доверие, ама все пак...... А в този форум и това може да се оспори  

Здравей!

И аз съм на 33 и мисля, че с теб имаме още мноого време докато остареем. Дай се още една - две години за опити с донорски, за да е спокоен и съпруга. В нашият случай проблема е в мен и съм решила да опитвам докато мога(физически и психически) и после пак!

Горе главата и се успокой! Сигурно е, че ти е писнало от всичко... дай си малко почивка

Каквото и да решиш, ти желая успех и те прегръщам