ами ще реве ми, гладен седи ли се

Ееех, а аз тъкмо смятах да ви питам какви методи прилагате, за да успеете вместо за 30 минути да смените памперса за 2 И Валери като Марти на Джам..... ама е повече от истинско приключение ви казвам. Нито забранени неща го задържат легнал по гръб, нито пеене, нито каране... Не ми е ясно какво да правя В момента, в който стане прав и аз чупя ръце да прекарам пампите отдолу -хоп и се обръща и започва да пълзи. Повивалка не ползвам вече от 3 месеца, защото трябва моментално да се обърне по корем и да види поне наполовина провиснал какво има долу . сложа ли го на спалнята все едно му казвам "старт гоненето започва" и човечето е вече изстреляно в другия й край. Не знам за игра ли смята туй нещо обаче много ме тормози. Егати! един памперс да не мога да сменя
Иначе от няколко седмици е в абсолютна фаза инатлък. Не признава дори да стоя до него и да му разказвам приказки, а той видиш ли да седи в кошарата да си играе и да ме слуша! ТРЯБВА да се реве, със сълзи, дране и сополи За да го гушна сигурно... Но взема ли го започва да иска да слиза да ходи и да се върти като ветропоказател на всички страни поне да го изпусна след като не го пускам долу Проходилката хич не я признава, уокъра на влиза в употреба щото се пързаля на паркета и казвам ви, направо останах без кръст! Освен да вземем един килим и да го оставям да се търкаля по него, но поне да пада на малко меко ли???

боровинка, че кой чисти нос след всяко къпане, бе? едва ли някой тук го прави, пък и защо?

Фусси, и нащо се научи да реве като мечка - с яко напъване. като се разсърди, стой та гледай (според мен, всички крещящи тук деца са го прихванали от Десислава Бийстова, ама не му казвайте, че ще ме банне).

изобщо, дупе да ни е яко на всичките. рано или късно, всички ще навлязат във фазата на "ужасните 2 години", които, както чета, при някои започвали още на 1, а при други продължавали до 3-4 годишна възраст.
като четем в мамата какво споделят майките за тоя период и се плашим. аз отсега си имам валериан, а тогава какво? ще ми трябва зелена рецепта сигурно. повечето жени казват, че това е бил най-трудният и изнервящ период в живота им.

Вени, абе не тормози детето бе, на 11 м. тя иска да седи в кошарата, Деси на 11 вече ходеше, обикаляше цялата къща и правеше беля след беля какво те притеснява паркета само не разбрах, защо да не седи на земята, ние нямаме нито един килим, само с ламинат и гранитогрес сме, Деси лежи, седи, влачи се, пада, става, няма проблеми

Сватя, а ти недей ся с лошо, никой няма да иска да се събира с нас

 :Dама кой да тормози детето бе? Опитвам се да го оставя в кошарата за 10 минути докато си направя едно изтормозено кафе и докато се опитваме да не събудим баща му. Иначе по цял ден ходим - ама не ще да се пусне, а трябва да се е хванал за пръстите ми. Все още не сме сложили предпазни тапи на ръбовете и контактите и затова не съм го оставяла на паркета. А не че не знае как се сяда като ме пусне от ходенето, но после започва да се мята и се удря. Следва разбира се рев Вчера го оставих за 5 минути. Е, докопал кабела на ел. часовник /а той е посредата между два шкафа и не мислех, че ще му стигне дотам ръката/ и го виждам в момента, в който го дръпва и часовника му пада на главата. Добре че е пластмаса и не тежи кой знае колко Мисля си- ми ще го оставя да си пълзи на воля и да си пада- така или иначе още няма зъбе, което да счупи

ааа, и по този повод да ви питам чували ли сте нещо за хиперактивните деца? Интересно ми е мойто към тая категория ли спада?!

meshko, коя ваксина сложихте?

Мартин от няколко седмици ми създава ново затруднение - вече не иска да лежи на повивалника, за да му сменям памперсите. можете да си представите колко е трудоемко и сложно избърсването на дупе на правостоящ и бягащ младенец, а след това поставяне на памперс на същия - трябват ми 4 ръце, за да сложа пампата правилно.
някой сблъсквал ли се е с подобно явление? също така - чувала съм, че имало някакви гащи на Памперс, които са си памперси, но се обували като гащички. някой ползвал ли е такова нещо - удобно ли е, за каква възраст е предназначено?

Jam, ние отдавна сме на този етап. Повивалника отдавна не ползваме, но вече и върху спалнята ми бяга. Само че аз открих, че и е приятно, както съм наведена над нея да и слагам памперса, да я гъделичкам с косата и да я целувам по голото коремче. Тогава мирясва и ме оставя да я облека.


А за ината даже не ми се споменава.Такъв рев настава като не получи нещо, че нищо чудно да ми кацнат социалните на вратата да питат защо си тормоза детето! Както става по американските филми.

Май само ние сме кротки при смяната на пампите Не викаме, не се караме, не се сърдим, сега ни е интересна кутията с мокри кърпички и ни занимава много време. Освен това има ритуал - като е сменен, застава във вътрешния край на повивалника и се засилва към мен да го хвана или мята с ръка и вика довиждане на немски, щото по му е звучно и го кефи. Другото което го спира все още е, че сме до прозореца и може да гледа навън какво става, та се захласва и забравя, че трябва да вика.
Иначе уши и нос и аз чистя всяка вечер. Винаги има какво да се намери вътре, особено в носа.
Не знам дали сме във фазата на ужасните 2 години, ама има моменти, в които ми се стъжнява живота и ми иде да го метна от нейде. За пръв път миналата седмица от как е роден ме изкара извън нерви, до такава степен да се треса цялата и да не мога името си да кажа. Иначе не го е правил никога до сега. Все се разбираме с добро, ама тогава явно му беше ден.
Иначе сигурно само моето е ужасно като влезе в магазин. Почва се едно мрънкане, викане, сумтене, пищене, тръшкане, докато не започнат хорицата да се оглеждат в магазина кво е туй диване Днес например видя на обяд едно бебе, че лази и нашия си седна на пода и тръгна да лази насред кафенето Откри асансьорите и проявява огромна страст към тях. Днес детския кът му беше супер безинтересен, за сметка на това беше готов да изчезне с асансьора. Добре че немците са готини на моменти и си седяха търпеливо докато го докопам. В магазина рева, смъкнах го от количката и се тръшна точно в мокрото, където току що бяха изчистили и си лежа там като пич. Ей това не знам как да поправя Игнорирам го, махам се, не му говоря, ама се е научил хитреца му с хитрец, като ме види, че съм сърдита, хваща ме с две ръце за главата, вика силно "Мамууу" и ме целува по носа. Е, как да не му се разсмееш или да му простиш
А за хиперактивността - не спира и за минута. Не знам това такова ли се води, ама ми се разказва играта по цял ден. Все е качен на някой шкаф, на диван, на стол... Главата му не може да мине от синки. Просто кошмар....

Ох Ганеееее, това до кога трае мила, да си чела някъде  ?

Случка от вчера:
Отиваме вчера вечерта, с баща му и Николата(без количка)до магазина за часовници, да купуваме подрък за дядо ни, който става на 70. Нали се сещате как изглеждат магазините за часовници - лъскавички, подредени и луксозни.
Майко мила какво настана... Николата се превъзбуди - почна да тича из целия магазин, да вика "ти-та"(в превод - тик-так, което ще рече часовник, когато се опитах да го дръпна от една витрина, зарева като мечка, тръшна се на пода, легна и зарита с крака.
Аз умрях от срам, изведох го навън - той зарева вече с пълен глас. Стиснах го силно и заговорих тихо с най-страшния си глас, при което Колето обърна устничка, пусна сълзи и ме запрегръща по главата, подмаза се с целувка - абе- пълна програма.

5 минути по-късно, вървим по Витошка, той реши, че вече не ще дъ върви пеша и иска да бъде взет на ръце - горната сцена се повтори едно към едно. Само си представете как джуджето се простря по гръб на тротоара, облян в сълзи... Идеше ми да гоооо...... Ако не беше баща му, щях да го оставя да си лежи, докато стане сам

Eх, чета ви аз момичета и тайничко се надявам "ужасните 2 години" да се отнасят само за момченца.....Дано сега не връхлети някоя момичешка майка и каже - да да, надявай се...

Джамке, какво ви беше столчето за хранене, да отиваме да купуваме и ние?

Много здрави дечица и много бременни жени пожелавам!

Ох Ганеееее, това до кога трае мила, да си чела някъде  ?

Ами при някои до пубертета, а други -  цял живот  .

ааа, и по този повод да ви питам чували ли сте нещо за хиперактивните деца? Интересно ми е мойто към тая категория ли спада?!

Аz съм била в семейство с такова дете, но по това време не zнаех че това е болест и детето страда от нея. То май и родителите не zнаеха, zаЩото не го лекуваха и не правеха ниЩо по въпроса. Та zа какво ставаШе въпрос. Детето беШе на около 3 години, не посеЩаваШе градина, а го гледаШе майка му в къЩи. Интелигентни родители, само баЩата работеШе, единствено и желано дете. Не беШе лиШено от ниЩо, пълно с играчки, но не можеШе да zадържи интереса си zа повече от 1-2 минути. БеШе като лудо, скачаШе от дивана върху масата или седяЩите хора, просто винаги трябваШе да си на Щрек, че може да ти "скочи" до като се храниШ или пиеШ неЩо. До като се zаиграеШе с някоя играчка и я хвърляШе по хората, на масата или в стената. КротуваШе само ако го държат в скута и му говорят или се zанимават с него. ПиЩеШе и говореШе високо преz повечето от времето. Просто беШе непоносимо.
По-късно в Германия ми попадна статия zа таzи болест. В момента не мога да си спомня как точно се каzваШе (някакъв синдром), но я обясняваха с липсата на внимание по отноШение на децата. И не само това раzбира се.
Методите zа лечение, които се прилагат, са много оспорвани. Децата буквално се упояват, zа да бъдат кротки и стават апатични и мудни. Търсят се алтернативни лечения, които да не вредят до като лекуват. Много деца (тук) страдат от таzи болест.
Не zнам на каква въzраст най-рано може да се установи, че детето страда от нея. И иzобЩо дали е приzната като болест в БГ.

Eх, чета ви аз момичета и тайничко се надявам "ужасните 2 години" да се отнасят само за момченца.....Дано сега не връхлети някоя момичешка майка и каже - да да, надявай се...

не знам защо, но ми се струва, че се отнася не само момченцата. Като я гледам моята калпазанка на там е тръгнала  За сега сме на етап "не чух, не се отнася за мен"  Прави се на разсеяна и не веднъж се е опитвала да се налага. Добре, че е баща й да издържа на подмазването й след дългото реване и тръшкане, че ако остане до мен ще стане най-голямата глезана  А какво ли ни чака през "ужасните 2 години"...

Да призната болест е и в България.
Една от причините, които се изтъкват за отключването й, е именно липсата на внимание към детето. Обикновено са задоволени всички негови физически нужди, но на емоционално ниво връзката между детето и майката/родителите някъде прекъсва и то  чувства няккаква липса.
Хиперактивността е често срещано явление при деца, отглеждани в институции.

аз малко съм чела за хиперактивните деца, но ми е попадало и обвиняване на повишена концентрация на олово в кръвта като причина за хиперактивността. а това олово иде от замърсени храни и оловни бои по детски играчки.

нейсе, аз не мисля, че това, което описваме всички ние тук, е хиперактивност, а си е просто нормално поведение за възрастта на откривателството.

Marie, не препоръчвам нашия стол - не се оказа удачна покупка.

За хиперактивността има много изписано в бг мамата- виж там.

Аз в никакъв случай не мисля, че при нас говорим за такова нещо. При Николата е въпрос на чиста лиготия и смЕтам че ще се справим с тоя въпрос с течение на времето, много търпение и много валериян  . Като начало аз хич не подкрепям такива изблици и се правя, че не го забелязвам - изчаквам го за да види, че с тръшкане не постига своето. Както писа една приятелка - представлението свършва, когато публиката си отиде.

Виа, Валерката е още твърде малък, за да можеш да прецениш такова нещо 

Джамке, какво ви беше столчето за хранене, да отиваме да купуваме и ние?

Много здрави дечица и много бременни жени пожелавам!

Marie, аз направих един може бо малко странен избор за столче-Smart модела на Cam: http://family-bg.com/popup_image.php?pID=2513&invis=3, но досега не съм имала повод да съжелявам. Дори напротив, доволна съм, че стола е толкова компактрен и винаги като пътуваме някъде го взимaм. Единствената особеност е, че детето трябва да умее да седи добре, което става след 6-7 месец.

Габи, благодаря за идеята!
Джамке, как така? Аз бях останала с впечатление, че си много доволна от вашия? Добре де, ще потърся темата, където бяха дискутирани.

Интересно ми е дали е имало хиперактивни деца по време оно. От миндера, през трикракото столче на нощвите за хляб ли са скачали? Една парцалена кукла от някой панаир и орехчета за играчки и толкоз. Една пръчка за конче и карамелен бонбон, ако иде да донесе една стомна вода!

Marie, не, напротив - споделяла съм, че не съм доволна.
столчето е модел Sweety на фирмата Cangaroo. от какво не съм доволна - кофти са направени колелцата и като тръгнеш да го местиш, спирачката на колелцата се завърта и ги блокира. тоест, столчето не се движи и трябва постоянно да дърпаш и буташ със сила или да оправяш с ръка спирачката.

активни деца е имало винаги. хиперактивни - не знам. не е имало химия в храната, дрехите, въздуха и играчките.
баща ми е падал от круша на 3 годишна възраст, сигур не е седял кротко с кукла в ръка в нощвите
апропо, не вярвам да са награждавали децата за свършена работа навремето - това си им е било задължение по презумпция.

за живота на децата едно време (преди 70-80 години и повече) - препоръчвам две четива: спомените на Чудомир и новелата на Ивайло Петров "Преди да се родя и след това".

Ама то и храна не е имало, де! Това пЮрета с кайсии, праскови, млечни каши, адаптирани млека с не-знам-си-какво... 

Ясно за столчето. Аз щото все си викам: "Добре че Джамка роди преди мен, сега всичко ми е наготово прочетено и проверено!"