И аз го имам това чувство.Дори вече почвам да се стресирам и от звъненето на звънеца ни-почвам да си мисля,че ще дойдат да ме приберат в някоя лудница.
На почти 35 ми поставиха съмнения за СПКЯ.Декември си правих хормонални изследвания,бяха ок.Ама доктора казва-може да си в начален стадий или от другата група(15-20% при които изследванията не показвали такава наличност).И за проверка ми каза лапаро.Аз се настроих,започна да правя проучвания и да си водя запискаи-къде и как.След което говорих с мъжа ми,а той като ми вдигна един луд скандал.Аз луда ли съм била,жива,здрава,права,да се оставям в ръцете на касапите(така той нарича хирурзите).Опитах се да му обясня как стоят нещата,но той в яда си ми тръшна хапчетата на земята .Слава богу бяха в неотворена опаковка и не се бяха счупили.Взех си ги и сякаш само това чакаше -скандала започна с нова сила.Тоя път си каза истината-аз съм била с лоши хормони ,неговата сперма не ставала,въпреки подобрението което има.Да съм спирала да си меря температурата и да съм спирала да се мъкна всеки месец на гинеколог.Само съм била хвърляла тия пари на вятъра.
И ме постави в много гадна ситуация-ако съм забременеяла ,щял да изчака детето да се роди и да провери дали е той бащата,щото лекаря който той посещава му казал ,че имало 1-2%вероятност да стане баща по естествен начин.А за инвитрото или икси дори и не иска да говори.В петък(17.02) като бил в немската клиниката(за което не знаех) и носел материала за изследване и псувал ,някакъв младеж му казал-ей ,добре че има такива като тебе с такава "водниста сперма",че да ме включват като донор за съпругите им и му се изсмял злобно.И моя изпразнил стерилната чашка и се прибрал.И затова не иска повече никога да маструбира.И аз оставам в пълна безиизходица-не мога да прибегна до донорска инсеминация,щото тъпият им доктор се сетил кога да си отвори устата,не мога и да се надявам на инвитро или икси ,заради "неговият стрес".
Предлага ми осиновяване като възможност,но аз не искам.Откъде да знам ,що за хулиган е бил бащата,за да изостави си приятелката си бременна?Или откъде да знам тя какво е правила,пушила,пила по време на бременността ,само и само да се оттърве от бебето растящо в нея?И после като го захвърли като ненужна вещ в някой дом ,естествено,че ще излъже ,че не е правила нищо подобно и ще поеми по стария си път без чувство на вина.И тук той ми дойде с контра въпроса:А каква е гаранцията,че детето ще е нормално ,ако е от нас?В смисъл -той е преминал през доста войни-Виетнам,Ирак,Авганистан,Косово,Кувейт и по всяка вероятност си е взел свръхдоза радиация.А аз съм от семейство на химици и зная много добре ,че на някой от радиоактивните елементи им трябват 100-110 години за да се разпаднат напълно.И има донякъде право ,но аз се чувствувам като смазана -това ни е първият скандал откакто се познаваме и го преживявам много тежко.А отделно,че отвсякъде ме дебне безизходицата